Уместен и неуместен компромис

Изобщо не понасям свекървата си вече!
На два пъти ни идва на гости и в нашата къща, за която не е давала пари и няма принос (сами си я купихме с кредит и сами си го изплащаме!) ми вдига скандали: единия път веднага след раждането, вория път точно преди Коледните и Новогодишни празници, изпокара ни с мъжа ми и си замина!
Не мога да я гледам направо! Но правя компромиса да ходя в тях. Защото те са баба и дядо на детето ми, а децата обикновено обичат бабите и дядовците си. Ако се получи така, че на детето ми да е приятно в тях аз няма да го спра заради моите чувства към свекървата. Но преди да отидем мъжът ми е уведомен, че се притеснявам от проблеми от нейна страна, обещал е да не ме оставя насаме с майка му и да взима отношение когато/ако тя се заяжда с мен. Уведомен е, че ако свекървата ми спретне още някоя подобна история ще трябва да дойде и най-официално да ми се извини, ако иска да има шанс да и направя трети компромис и да поддържам каквито и да е отношения с нея (а аз се съмнявам, че тая жена знае какво значи думата "извинявай"!). Така че поискат ли от мен да отида при тях си поставям условията и отивам. И за всяко нещо, което ме подразни по-сериозно (пренебрегвам факта, че неспирно ми надува главата с проблемите си, постоянно за нещо ме наставлява и т. н. дребни глупости) я "кодоша" на мъж и му казвам да реагира поне следващия път, когато го направи.

Отиди, ще изтраеш. Приеми, че го правиш заради него В противен случай ще ти се натяква дълго...предполагам

По отношение на мъжа ти, компромисът е уместен дотолкова, че ако сега се опълчиш, ще дойде време, когато той ще ти го върне спрямо твоите родители. Все пак той иска да види своите родители, а и те имат някакво морално право да видят внучката си.
По отношение на свекървата, сикретгарън е права, че трябва да се говори винаги "право куме в очи" - любезен, но твърд отказ . Идва момент, в който борбата за надмощие приключва (говоря от опит). Според ситуацията и тактиката да се съгласяваш, а да си правиш каквото си решила също действа, но като цяло аз винаги предпочитам да се изкажа на момента.

Предпочитам да правя подобни компромиси - въпреки, че моята свекърва не ми се бърка за нищо, но и тя на моменти ми вдига кръвното до тавана - правя се, че не чувам и не виждам и ми е добре. В противен случай знам колко ще страда мъжът ми, защото самата аз бих се чувствала ужасно, ако той откаже да идва с мен при моите родители. Действам на принципа "каквото почукало, такова се обадило".
А и на подобни гостувания гледам от хубавата страна - отиваме, връчвам децата на баба им, вземам си една книга и на поляната (свеки живее на вилата), следобед лягам да спя (уморена съм от работа), бабата да се оправя - е, при нас положителното е, че и там сме с отделно домакинство и жилище. Ако чак толкова не ми се ходи, никога не казвам друга причина освен тази, че имам много работа през съответния уикенд, но го приемам наистина като почивка, а в същото време сме заедно цялото семейство, а и свеки няма възможност да си ожалва синчето, че жена му гледа да стои само по кафенетата и магазините в София  .
А и когато почина свекър ми (много го уважавах и харесвах), разбрах колко е положителен подобен компромис, защото няма вечни хора и не искам да чувствам вина някой ден.

Анаис, по-добре иди ти на гости. Да не ти дойде тя 

Анаис, и аз мисля, че трябва да отидеш! Доводите вече ти ги показаха - и заради половинката ти, и заради детенцето, и за да не се виниш, когато вече ще е късно, и т.н.
Преди време мой приятел беше на ръба да се разведе, въпрос на дни беше да си подаде документите. Вече изобщо не понасяше жена си, всичко у нея го дразнеше и вбесяваше, още по пътя към къщи се вкисваше и заемаше "нападателно-отбранителна позиция" и постоянно се караха. Питам го - добре де, кажи ми, какво конкретно не ти харесва? "И е хубава, и млада, и умна, и забавна, и прекрасна майка" (детенцето им беше на няколко месеца само) - това бяха неговите думи за нея, ама ме вбесява, и толкова! Поговорихме си много сериозно за това (не веднъж), и буквално го изнудих да ми обещае нещо. Помолих го да я изненада с нешо приятно, с нещо, която тя обича. Да се прибере в добро настроение и благоразположение в къщи, с любимите и цветя, и да се опита да се държи с нея както в най-прекрасните им мигове. Вероятно и тя се вбесява от постоянното му кисело държание, и така, с "ефекта на огледалото" единият като започне да се заяжда и другият веднага му влиза в тона, като в омагьосан кръг. От него исках само позитивна нагласа, да направи още едно усилие, преди да допусне фатална грешка, и ако пак не се получи, тогава поне ще знае, че е опитал... Сега са щастливи и през ум не им минава да се разделят! Не си трупам актив, те си знаят как са се оправили, важен е резултатът!
Малко се отдалечих от темата, но мисля, че и ти можеш да опиташ по този начин - с добро, с приятна изненада, и най-важното - с позитивна нагласа! Наистина има ужасни и непоносими хора, но нали и тях някой ги обича? Значи е успял да открие нещо добро у тях; опитай да провокираш доброто у нея да изпълзи навън и да го прояви и към теб! Може и да проработи! Знаеш ли, може и най-неочаквано за теб самата, да си изкараш една приятна почивка там?! С теб сме, дерзай!
 

Отлична идея