....
- Публикувана: 26 юни 2007, 20:36 ч.
- Последно мнение: 29 юни 2007, 19:52 ч.
Уместен и неуместен компромис
Давам направо-ако не понасяте свекърва си бихте ли и отишли за една седмица на гости,при положение че има огромна вероятност да се изпокарате? 
Работата е там,че мъжът ми иска да отидем при техните след морето,за да хем той да ги види,хем те да видят внучето си.Живеят далече от нас и не са я виждали от месеци.Казах му,че няма да отида(тоест и дъщеря ми няма),но често се е случвало да съм категорична и после да си променям мнението.Мисълта ми е до колко е разумно да правя компромис.Те все пак са му родители,но често се е случвало да правя компромиси заради него,които впоследствие се е оказвало,че е щяло да е много по добре ако не съм 
Не мога да оцеля границата между уместното и неуместното.Истината е,че бях решила да отидем,но преди няколко дни майка му така ме вбеси по тел(според мен целенасочено),че реших ако ще ходи да ги вижда да си ходи,пък те са добре дошли вкъщи.Не знам какво да правя.Дайте,моля ви съвет.Много сме различни като характер,аз попринцип рядко избухвам,търпелива съм,ама спрямо нея колкото и да се опитвам все съм на тръни:(
Работата е там,че мъжът ми иска да отидем при техните след морето,за да хем той да ги види,хем те да видят внучето си.Живеят далече от нас и не са я виждали от месеци.Казах му,че няма да отида(тоест и дъщеря ми няма),но често се е случвало да съм категорична и после да си променям мнението.Мисълта ми е до колко е разумно да правя компромис.Те все пак са му родители,но често се е случвало да правя компромиси заради него,които впоследствие се е оказвало,че е щяло да е много по добре ако не съм Не мога да оцеля границата между уместното и неуместното.Истината е,че бях решила да отидем,но преди няколко дни майка му така ме вбеси по тел(според мен целенасочено),че реших ако ще ходи да ги вижда да си ходи,пък те са добре дошли вкъщи.Не знам какво да правя.Дайте,моля ви съвет.Много сме различни като характер,аз попринцип рядко избухвам,търпелива съм,ама спрямо нея колкото и да се опитвам все съм на тръни:(А тя с какво точно те вбеси? Аз бих склонила да идем, за да се види мъжът ми с родителите си, да видят и те детето и щях да се замисля как да избегна скандала. Даже направо щях да поставя условия на мъжа ми: да не ме оставя сама с нея и да ме подкрепя, когато става дума за детето и т.н.
А тя с какво точно те вбеси? Аз бих склонила да идем, за да се види мъжът ми с родителите си, да видят и те детето и щях да се замисля как да избегна скандала. Даже направо щях да поставя условия на мъжа ми: да не ме оставя сама с нея и да ме подкрепя, когато става дума за детето и т.н.
Той така и така ще отиде,а ние ще си се приберем или ще отидем да видим родителите на майка ми.Иначе ме вбеси,защото много обича да си натяква мнението и като се чухме по тел 10 пъти повтори "Искам".Ставаше дума за това,че сме решили с мъжа ми и дъщеря ми да отидем на море на Каваците и тя вместо да ми каже,че е по добре или,че тя мисли,че не е зле,абе каквато и да е по мека дума,тя вместо това за 2 мин само повтаряше,че искала
да отидем на "по-населено място заради детето..да има болница".И наистина не преувеличавам,не знам колко пъти повтори точно ИСКАМ.А ще изисква от мъжа си,не на мен...ама си замълчах След цялата тирада ме издейства да си купим климатик,на което аз и отвърнах,че нямаме възможсност в момента(не че е нейна работа),а тя пък вика,"не,чуй ме само 20 на месец е.отиди да провериш и вземи.трябва ви".Мразя някой да ни прави сметка на парите!Пък може и 20 да са ни много...баси..И накрая върха беше,че ми каза "айде чао,че готвя"и ми затвори телефона 
Каза си наставленията и ме остави със зяпнала уста Само да ви кажа,че не съм чак такава патка,каквато изглежда:(На 3-4 виждания два пъти да сме се скарали точно заради командорското и държание и не се сещам някога да съм я послушала за каквото и да е... 
Много се връзваш за всяка казана дума, недей така, ще ти е по -лесно.
Омъжена съм от сумати време и да ти кажа много по -лесно е когато не се задълбочаваш толкова
.
И най -важното - не живеете заедно, кво ти пука какво е казала
и заради съпруга си - наложи си да я изтърпиш 1 седмица, тя му е майка.
Омъжена съм от сумати време и да ти кажа много по -лесно е когато не се задълбочаваш толкова
.И най -важното - не живеете заедно, кво ти пука какво е казала
и заради съпруга си - наложи си да я изтърпиш 1 седмица, тя му е майка.
А тя с какво точно те вбеси? Аз бих склонила да идем, за да се види мъжът ми с родителите си, да видят и те детето и щях да се замисля как да избегна скандала. Даже направо щях да поставя условия на мъжа ми: да не ме оставя сама с нея и да ме подкрепя, когато става дума за детето и т.н.
Той така и така ще отиде,а ние ще си се приберем или ще отидем да видим родителите на майка ми.Иначе ме вбеси,защото много обича да си натяква мнението и като се чухме по тел 10 пъти повтори "Искам".Ставаше дума за това,че сме решили с мъжа ми и дъщеря ми да отидем на море на Каваците и тя вместо да ми каже,че е по добре или,че тя мисли,че не е зле,абе каквато и да е по мека дума,тя вместо това за 2 мин само повтаряше,че искала
да отидем на "по-населено място заради детето..да има болница".И наистина не преувеличавам,не знам колко пъти повтори точно ИСКАМ.А ще изисква от мъжа си,не на мен...ама си замълчах След цялата тирада ме издейства да си купим климатик,на което аз и отвърнах,че нямаме възможсност в момента(не че е нейна работа),а тя пък вика,"не,чуй ме само 20 на месец е.отиди да провериш и вземи.трябва ви".Мразя някой да ни прави сметка на парите!Пък може и 20 да са ни много...баси..И накрая върха беше,че ми каза "айде чао,че готвя"и ми затвори телефона Каза си наставленията и ме остави със зяпнала уста Само да ви кажа,че не съм чак такава патка,каквато изглежда:(На 3-4 виждания два пъти да сме се скарали точно заради командорското и държание и не се сещам някога да съм я послушала за каквото и да е...Това наистина е супер досадно - и свеки, и майка ми са така! Номерът е да се съгласяваш привидно, пък си прави каквото искаш. Като ти каже, че иска еди кво си за детето, кажи "Добро предложение, ще помисля". Бъде твърда и много любезна, така няма как да ти гъкне.
Цитат
Това наистина е супер досадно - и свеки, и майка ми са така! Номерът е да се съгласяваш привидно, пък си прави каквото искаш. Като ти каже, че иска еди кво си за детето, кажи "Добро предложение, ще помисля". Бъде твърда и много любезна, така няма как да ти гъкне.
Такава дипломатична тактика е много печеливша понякога . Що не се научих за толкова години и аз да го правя... 
Аз директно отцепвам "ти няма да ми казваш на мен какво искаш" и точка. Свекърва ми затова никога не смее и да намекне да изкомандари. Майка ми е непоправима обаче командирка (то има на кой и аз да се метна). Пак много не смее да го раздава заповеднически с мен...не, че я е страх, но по-скоро ми има доверие за взимането на решения. Много по-рядко се случва да командори мен, отколкото брат ми. То като си си муньо, сам се поставяш в такова положение. Всъщност, в горепосочените примери е ясно че жената го казва с добра умисъл за вас. Но факта, че ти си премълчаваш влошава нещата. Кажи и ясно и точно, че нямаш пари да изплащаш климатик и че това са неща, за които си имате вие самите глави на раменете и не желаеш да се бърка. Докато мълчиш и преглъщаш, тя ще ви смята за неспособни сами да взимате решения, съответно ще се обажда да командари за най-малкото нещо и ще ти трови с това нервите. А заслужава ли си? Тя е майка на мъжа ти, обича ви, има нужда да ви вижда и да се радва на внуче. Както и детето също има нужда от нея.
Бъди по- смела и на място, но мило и казвай "нали знаеш, че не обичам да ми казват какво да правя " ... " мога и сама да решавам " и така ... винаги има борба за надмощие, уви ...аз бих отишла...явно свекърва ти е готина, информирана, модерна...не се дразни, но отстоявай своето ...
Бъди по- смела и на място, но мило и казвай "нали знаеш, че не обичам да ми казват какво да правя " ... " мога и сама да решавам " и така ... винаги има борба за надмощие, уви ...аз бих отишла...явно свекърва ти е готина, информирана, модерна...не се дразни, но отстоявай своето ...
secretgarden,може да е всичко,но не и това.Страда от невероятни предразсъдъци и постоянно се бърка там,където не и работата.Като се роди дъщеря ми,на 20-я ден дойде с табелка на която беше изписана фамилията на мъжа ми и съответно нейната и искаше да я закове на вратата,защото още не си бяхме сложили.само да ви кажа,че ние живеем без брак и моята фамилия е като фамилията на родителите ми,демек,аз просто не бях включена в табелката(или по скоро негласно бях с тяхната фамилия).За нея е много важно какво ще кажат хората,а и вече имах дете,така че можеше да съм част от семейството
И наистина постоянно се бърка.Мъжът ми от простотия им беше казал колко взима и че всъщност тези пари си ги харчим до дупка.Тя го погледна тъпо и му каза,че явно е инцидент иначе било нормално да ни оставали по 1000 на месец...Мъжът ми си замълча,не и се е обяснавал,тя си е такава,уж се допитва,а в същото време го казва като нещо което е неоспорим факт.И сега с климатика,уж от добро,а просто ни прави както винаги сметка на парите.да не сме ходели в Каваците,а в Слънчев бряг-"какво толкова,ще дадете няколко лева в повече..." За мен това е върховно нахалство и вмешателство.Не мога да я понасям 
Той така и така ще отиде,а ние ще си се приберем
Прави компромиса и си свиркай,без значение дали е уместен или неуместен.Аз така правех - пусках го сам,пък после ми трябваше месец или два да го "укротявам". След това вече не правех тази грешка.Отивахме и аз го помъквах из града и околностите му,до съседни градчета и села и така хем е на гости при майка си,хем на разходки и ресторантчета.За съжаление установих ,че компромисите ми са били уместни много късно.Когато тя почина
тогава разбрах,че все пак тя му е майка /каквато и да е ,каквото и да е правила/ можело съм да направя и други компромиси ,можело е да не си късам нервите,защото сега всичко ми изглежда глупаво и дребнаво и се чудя как съм се "хващала" на подобни номера.Сори,но вече е късно да коригирам каквото и да било.
Бъди по- смела и на място, но мило и казвай "нали знаеш, че не обичам да ми казват какво да правя " ... " мога и сама да решавам " и така ... винаги има борба за надмощие, уви ...аз бих отишла...явно свекърва ти е готина, информирана, модерна...не се дразни, но отстоявай своето ...
secretgarden,може да е всичко,но не и това..Като се роди дъщеря ми,на 20-я ден дойде с табелка на която беше изписана фамилията на мъжа ми и съответно нейната и искаше да я закове на вратата,защото още не си бяхме сложили.
А ти попита и я защо я няма твоята фамилия ?... казвай си всичко и не се впрягай за глупости.... знам, че е трудно, особено както си и набрала ... но като си казваш всичко, дори неприятните неща , за всички е по- лесно
Изобщо не понасям свекървата си вече!
На два пъти ни идва на гости и в нашата къща, за която не е давала пари и няма принос (сами си я купихме с кредит и сами си го изплащаме!) ми вдига скандали: единия път веднага след раждането, вория път точно преди Коледните и Новогодишни празници, изпокара ни с мъжа ми и си замина!
Не мога да я гледам направо! Но правя компромиса да ходя в тях. Защото те са баба и дядо на детето ми, а децата обикновено обичат бабите и дядовците си. Ако се получи така, че на детето ми да е приятно в тях аз няма да го спра заради моите чувства към свекървата. Но преди да отидем мъжът ми е уведомен, че се притеснявам от проблеми от нейна страна, обещал е да не ме оставя насаме с майка му и да взима отношение когато/ако тя се заяжда с мен. Уведомен е, че ако свекървата ми спретне още някоя подобна история ще трябва да дойде и най-официално да ми се извини, ако иска да има шанс да и направя трети компромис и да поддържам каквито и да е отношения с нея (а аз се съмнявам, че тая жена знае какво значи думата "извинявай"!). Така че поискат ли от мен да отида при тях си поставям условията и отивам. И за всяко нещо, което ме подразни по-сериозно (пренебрегвам факта, че неспирно ми надува главата с проблемите си, постоянно за нещо ме наставлява и т. н. дребни глупости) я "кодоша" на мъж и му казвам да реагира поне следващия път, когато го направи.
На два пъти ни идва на гости и в нашата къща, за която не е давала пари и няма принос (сами си я купихме с кредит и сами си го изплащаме!) ми вдига скандали: единия път веднага след раждането, вория път точно преди Коледните и Новогодишни празници, изпокара ни с мъжа ми и си замина!
Не мога да я гледам направо! Но правя компромиса да ходя в тях. Защото те са баба и дядо на детето ми, а децата обикновено обичат бабите и дядовците си. Ако се получи така, че на детето ми да е приятно в тях аз няма да го спра заради моите чувства към свекървата. Но преди да отидем мъжът ми е уведомен, че се притеснявам от проблеми от нейна страна, обещал е да не ме оставя насаме с майка му и да взима отношение когато/ако тя се заяжда с мен. Уведомен е, че ако свекървата ми спретне още някоя подобна история ще трябва да дойде и най-официално да ми се извини, ако иска да има шанс да и направя трети компромис и да поддържам каквито и да е отношения с нея (а аз се съмнявам, че тая жена знае какво значи думата "извинявай"!). Така че поискат ли от мен да отида при тях си поставям условията и отивам. И за всяко нещо, което ме подразни по-сериозно (пренебрегвам факта, че неспирно ми надува главата с проблемите си, постоянно за нещо ме наставлява и т. н. дребни глупости) я "кодоша" на мъж и му казвам да реагира поне следващия път, когато го направи.
Отиди, ще изтраеш. Приеми, че го правиш заради него 
В противен случай ще ти се натяква дълго...предполагам
В противен случай ще ти се натяква дълго...предполагам
По отношение на мъжа ти, компромисът е уместен дотолкова, че ако сега се опълчиш, ще дойде време, когато той ще ти го върне спрямо твоите родители. Все пак той иска да види своите родители, а и те имат някакво морално право да видят внучката си.
По отношение на свекървата, сикретгарън е права, че трябва да се говори винаги "право куме в очи" - любезен, но твърд отказ . Идва момент, в който борбата за надмощие приключва (говоря от опит). Според ситуацията и тактиката да се съгласяваш, а да си правиш каквото си решила също действа, но като цяло аз винаги предпочитам да се изкажа на момента.
По отношение на свекървата, сикретгарън е права, че трябва да се говори винаги "право куме в очи" - любезен, но твърд отказ . Идва момент, в който борбата за надмощие приключва (говоря от опит). Според ситуацията и тактиката да се съгласяваш, а да си правиш каквото си решила също действа, но като цяло аз винаги предпочитам да се изкажа на момента.
Предпочитам да правя подобни компромиси - въпреки, че моята свекърва не ми се бърка за нищо, но и тя на моменти ми вдига кръвното до тавана - правя се, че не чувам и не виждам и ми е добре. В противен случай знам колко ще страда мъжът ми, защото самата аз бих се чувствала ужасно, ако той откаже да идва с мен при моите родители. Действам на принципа "каквото почукало, такова се обадило".
А и на подобни гостувания гледам от хубавата страна - отиваме, връчвам децата на баба им, вземам си една книга и на поляната (свеки живее на вилата), следобед лягам да спя (уморена съм от работа), бабата да се оправя - е, при нас положителното е, че и там сме с отделно домакинство и жилище. Ако чак толкова не ми се ходи, никога не казвам друга причина освен тази, че имам много работа през съответния уикенд, но го приемам наистина като почивка, а в същото време сме заедно цялото семейство, а и свеки няма възможност да си ожалва синчето, че жена му гледа да стои само по кафенетата и магазините в София.
А и когато почина свекър ми (много го уважавах и харесвах), разбрах колко е положителен подобен компромис, защото няма вечни хора и не искам да чувствам вина някой ден.
А и на подобни гостувания гледам от хубавата страна - отиваме, връчвам децата на баба им, вземам си една книга и на поляната (свеки живее на вилата), следобед лягам да спя (уморена съм от работа), бабата да се оправя - е, при нас положителното е, че и там сме с отделно домакинство и жилище. Ако чак толкова не ми се ходи, никога не казвам друга причина освен тази, че имам много работа през съответния уикенд, но го приемам наистина като почивка, а в същото време сме заедно цялото семейство, а и свеки няма възможност да си ожалва синчето, че жена му гледа да стои само по кафенетата и магазините в София
.А и когато почина свекър ми (много го уважавах и харесвах), разбрах колко е положителен подобен компромис, защото няма вечни хора и не искам да чувствам вина някой ден.
Анаис, и аз мисля, че трябва да отидеш! Доводите вече ти ги показаха - и заради половинката ти, и заради детенцето, и за да не се виниш, когато вече ще е късно, и т.н.
Преди време мой приятел беше на ръба да се разведе, въпрос на дни беше да си подаде документите. Вече изобщо не понасяше жена си, всичко у нея го дразнеше и вбесяваше, още по пътя към къщи се вкисваше и заемаше "нападателно-отбранителна позиция" и постоянно се караха. Питам го - добре де, кажи ми, какво конкретно не ти харесва? "И е хубава, и млада, и умна, и забавна, и прекрасна майка" (детенцето им беше на няколко месеца само) - това бяха неговите думи за нея, ама ме вбесява, и толкова! Поговорихме си много сериозно за това (не веднъж), и буквално го изнудих да ми обещае нещо. Помолих го да я изненада с нешо приятно, с нещо, която тя обича. Да се прибере в добро настроение и благоразположение в къщи, с любимите и цветя, и да се опита да се държи с нея както в най-прекрасните им мигове. Вероятно и тя се вбесява от постоянното му кисело държание, и така, с "ефекта на огледалото" единият като започне да се заяжда и другият веднага му влиза в тона, като в омагьосан кръг. От него исках само позитивна нагласа, да направи още едно усилие, преди да допусне фатална грешка, и ако пак не се получи, тогава поне ще знае, че е опитал... Сега са щастливи и през ум не им минава да се разделят! Не си трупам актив, те си знаят как са се оправили, важен е резултатът!
Малко се отдалечих от темата, но мисля, че и ти можеш да опиташ по този начин - с добро, с приятна изненада, и най-важното - с позитивна нагласа! Наистина има ужасни и непоносими хора, но нали и тях някой ги обича? Значи е успял да открие нещо добро у тях; опитай да провокираш доброто у нея да изпълзи навън и да го прояви и към теб! Може и да проработи! Знаеш ли, може и най-неочаквано за теб самата, да си изкараш една приятна почивка там?! С теб сме, дерзай!
Преди време мой приятел беше на ръба да се разведе, въпрос на дни беше да си подаде документите. Вече изобщо не понасяше жена си, всичко у нея го дразнеше и вбесяваше, още по пътя към къщи се вкисваше и заемаше "нападателно-отбранителна позиция" и постоянно се караха. Питам го - добре де, кажи ми, какво конкретно не ти харесва? "И е хубава, и млада, и умна, и забавна, и прекрасна майка" (детенцето им беше на няколко месеца само) - това бяха неговите думи за нея, ама ме вбесява, и толкова! Поговорихме си много сериозно за това (не веднъж), и буквално го изнудих да ми обещае нещо. Помолих го да я изненада с нешо приятно, с нещо, която тя обича. Да се прибере в добро настроение и благоразположение в къщи, с любимите и цветя, и да се опита да се държи с нея както в най-прекрасните им мигове. Вероятно и тя се вбесява от постоянното му кисело държание, и така, с "ефекта на огледалото" единият като започне да се заяжда и другият веднага му влиза в тона, като в омагьосан кръг. От него исках само позитивна нагласа, да направи още едно усилие, преди да допусне фатална грешка, и ако пак не се получи, тогава поне ще знае, че е опитал... Сега са щастливи и през ум не им минава да се разделят! Не си трупам актив, те си знаят как са се оправили, важен е резултатът!
Малко се отдалечих от темата, но мисля, че и ти можеш да опиташ по този начин - с добро, с приятна изненада, и най-важното - с позитивна нагласа! Наистина има ужасни и непоносими хора, но нали и тях някой ги обича? Значи е успял да открие нещо добро у тях; опитай да провокираш доброто у нея да изпълзи навън и да го прояви и към теб! Може и да проработи! Знаеш ли, може и най-неочаквано за теб самата, да си изкараш една приятна почивка там?! С теб сме, дерзай!
Аз ще пратя детето само с него.
Хем и той малко да го погледа.
Хем и той малко да го погледа.
Отлична идея
