В момента не бих осиновила дете ... по- нататък не се знае
- Публикувана: 29 юни 2007, 14:54 ч.
- Последно мнение: 3 юли 2007, 11:03 ч.
чуждо дете-мое дете
Извинете.
Много Офф: Sway, моля те да изчистиш кутията си със съобщения. Много държа да ти отговоря!
Не успях да прочета всичко, но Блонди е права, нещата никога не са бяло-черни. По сложни са, и не защото ни липсва любов и желание да отгледаме изоставено детенце. Първо в нашата държава, положението е толкова усложнено, че да осиновиш детенце си е равносилно на героизъм. Освен това съм чувала, че не можеш да осиновиш детето, което искаш, а това което те ти определят. Което за мен е абсурд, защото за да отгледаш едно такова детенце с любов, трябва да почувстваш такава към него, още от първия миг. Другият момент е ревността, която евентуално би възникнала м/у собствените деца и детето взето от дом.
Въпреки всичко, да, бих осиновила, но тук идва и най-сериозния проблем, семейството обикновено се състои от майка, баща и деца, т.е. и бащата трябва да желае това детенце, а това не винаги е толкова просто.
Въпреки всичко, да, бих осиновила, но тук идва и най-сериозния проблем, семейството обикновено се състои от майка, баща и деца, т.е. и бащата трябва да желае това детенце, а това не винаги е толкова просто.
Да бих осиновила дете. Винаги съм мислила, че искам да го направя. Преди няколко седмици говорихме с мъжа за това. Той също е съгласен. Няма значение дали ще е бебе или дете на 10 години. Но това е само на теория. Дали и кога ще се осъществи е смело да кажа. Но бих гледала и обичала дете, което не е мое същто толкова, колкото и моето.
Имам огромното желание да бъда приемен родител 
! Тези деца, които си имат някакви "родители", които незнайно защо не се отказват от тях, но не ги и виждат се нуждаят неистово от хора на които да могат да разчитат. И не го приемам като краткосрочен ангажимент, напротив- ще продъжа да подкрепям и след приемното родителство /защото в Бг то обикновено не преминава в друго-осиновяване например, за съжаление/. Съпругът ми няма проблем с това мое желание, стремление и разбиране 
. Притеснява го само факта, че много се привързва, но нали това е целта. След време живот и здраве искам и да осиновя детенце, освен другото...но мисля, че имам психика и желание да помагам на много деца, а приемното родителство е това.
! Тези деца, които си имат някакви "родители", които незнайно защо не се отказват от тях, но не ги и виждат се нуждаят неистово от хора на които да могат да разчитат. И не го приемам като краткосрочен ангажимент, напротив- ще продъжа да подкрепям и след приемното родителство /защото в Бг то обикновено не преминава в друго-осиновяване например, за съжаление/. Съпругът ми няма проблем с това мое желание, стремление и разбиране . Притеснява го само факта, че много се привързва, но нали това е целта. След време живот и здраве искам и да осиновя детенце, освен другото...но мисля, че имам психика и желание да помагам на много деца, а приемното родителство е това.
Сори, за офф-а, ама и аз искам да попитам нещо. Разбрах, че форумът е за взаимопомощ, разнообразие, развлечение и т.н. Все за майки, в повечето случаи с деца, става въпрос. И все пак, защо има и отделен подфорум за осиновители??? Ами те какви са??? А децата им??? С какво са по-различни от останалите, че са отделени като в резерват??? Ще ми бъде интересно да разбера, защото уж за много свободомислещи и непредубедени се пишем, ама май не е точно така и съществуването на подобен подфорум го показва. Не мислите ли???
Иначе по темата - да, бих осиновил и нямам намерения да давам подробни обяснения защо. Според мен децата са смисълът на човешкия живот, независимо от техния произход
Иначе по темата - да, бих осиновил и нямам намерения да давам подробни обяснения защо. Според мен децата са смисълът на човешкия живот, независимо от техния произход
Сори, за офф-а, ама и аз искам да попитам нещо. Разбрах, че форумът е за взаимопомощ, разнообразие, развлечение и т.н. Все за майки, в повечето случаи с деца, става въпрос. И все пак, защо има и отделен подфорум за осиновители??? Ами те какви са??? А децата им??? С какво са по-различни от останалите, че са отделени като в резерват??? Ще ми бъде интересно да разбера, защото уж за много свободомислещи и непредубедени се пишем, ама май не е точно така и съществуването на подобен подфорум го показва. Не мислите ли???
Иначе по темата - да, бих осиновил и нямам намерения да давам подробни обяснения защо. Според мен децата са смисълът на човешкия живот, независимо от техния произход
Иначе по темата - да, бих осиновил и нямам намерения да давам подробни обяснения защо. Според мен децата са смисълът на човешкия живот, независимо от техния произход
Аз пък мисля обратното, че ако нямаше подфорум Осиновители, ако темите за осиновяване се сливаха нейде из другите подфоруми, щеше да е несправедливо и щяха да са 'отделени' от другите, за които си има отделни форуми.
По същата логика може да попиташ защо има отделен форум за близнаци, за родители в чужбина, за деца със заболявания, за жени, които искат бебе и се опитват да забременеят. Сега к'во да кажем, че и тях делим ли?
Отговорът е супер прост: много по-лесно си намираш тема, специализирана в това което те интересува, ако е в раздела, който те интересува. Като в библиотека - за да четеш фантастика, отиваш на редицата с фантастика. Ако всичко е събрано накуп в един форум колко теми трябва да прехвърля, за да намеря тази, която ме интересува относно осиновяването?
Определено съществуването на форум Осиновяване показва единствено, че е ВАЖНО да го има... ако не беше важен, значим и необходим и равен с всички други, просто нямаше да го има.
П.П. Тази тема трябваше от самото начало да е пусната там.
То е ясно, че до голяма степен е уж за улеснение. Но според мен точно там те са разграничени като друг вид родители и деца, на фона на целия форум, независимо какви други подзаглавя има. И по този начин това отново би ги карало да се чувстват друга категория хора, освен всички предразсъдъци, с които обществото ги е натоварило.
То е ясно, че до голяма степен е уж за улеснение. Но според мен точно там те са разграничени като друг вид родители и деца, на фона на целия форум, независимо какви други подзаглавя има. И по този начин това отново би ги карало да се чувстват друга категория хора, освен всички предразсъдъци, с които обществото ги е натоварило.
Обръщал ли си внимание,че има и подфоруми като "Проблемно забременяване","Близнаци","Родители в чужбина","Деца с увреждания","Родители преживели загуба" И "Осиновяване, осиновители, осиновени"?!Всички това е с цел форума да е по-подреден,а не да дели хората на категории.Във всеки един от тези подфоруми влизат хора с близки проблеми,съдби и въпроси,имат си местенце един вид.Влизал ли си в някой от тези подфоруми,за да разгледаш темите? Понеже става дума за осиновяване,влез там,разгледай и се опитай да си представиш темите да бъдат разпръснати в клюкарника примерно.
Снощи получих поздрав за имения ми ден от едно непознато момиче от форума. Исках да й отговоря, но кутията й беше пълна. Така влязох в последните й публикации, за да намеря темата, в която е писала за последно и да я помоля да изтрие малко съобщения. Така попаднах на тази тема, иначе не бих узнала за съществуването й.
Написах си кратката молба, а после си помислих: "дали да разгледам мненията...", опасявах се, че ще прочета неща, които ще ме ядосат или засегнат, или...знам ли аз, но любопитството надделя и така, зачетох се.
Не се ядосах, нито засегнах. Дадох си сметка, че ако ние родителите, осиновили децата си знаем малко относно акта на осиновяване, хората, които нямат този опит, не знаят почти нищо. И в това не те имат вина, разбира се. Изобщо, място за вина няма. Тръгнали сме по път, за който като за всичко на света е нужно време и израстване.
Прекрасно е да имаш собствени, биологични деца и в сърцето ти да има място за други. Но това не става като по команда, защото е красив акт. Сториш ли го без да осъзнаваш отговорността на този акт, би попаднал в сложната ситуация, в която щастието е само хипотеза.
Между нас, родителите - осиновили децата си, има хора със здравословни проблеми, хора, които вече имат свои биологични деца, хора, които в последствие имат такива, хора, които осиновяват две и повече деца, хора борили се ожесточено за да заченат свои чеда и такива, които дори не са и правили подобен опит. Има млади, не толкова млади, добри, заядливи, хора с научни звания, по-обикновени, самотни майки, двойки без брак, майки загубили съпрузите си, пораснали осиновени деца, които на свой ред са осиновили, духовни хора, материалистични хора...най-обикновени хора сме, различни и някак обединени от вълнението да поемем грижата за едно непознато, малко същество.
Аз не съм говорител или представителна извадка на осиновителите в България. Затова не се и засягам от някои по-крайни мнения. Сигурно има осиновители като всички описани тук категории.
Знам, че в нашият форум има не едно осиновено дете от ромски или друг, не български произход, деца над 3 години, деца със заболявания, деца с тежки травми, следствие от престоя си в институция или многократните опити за реинтеграция в биологичното семейство. Деца малтретирани, деца уплашени, деца наранени, просто деца, които обаче се нуждаят от нещо повече от безрезервна любов.
Тези деца имат нужда от зряло, отговорно, осъзнато отношение, от безкрайно търпение, безкрайно търпение, безкрайно търпение...
И когато, чувстваме, че силите ни са на края, трябва отново да намерим в себе си онзи спомен за детските очи с тъжния поглед на възрастен, преживял болки и страдания, оставили белег за цял живот, и да започнем отначало.
Не знам как да го кажа по-кратко. Засегнали сте много теми.
Истината е, че независимо от подготовката ни, мисля всеки родител осиновител ще ме подкрепи, разбираме същината на този акт, едва след като детето влезе в дома ни, с личните си болки, с личните си нужди, с цялата си индивидуалност.
Но тогава, разбираме и нещо друго - че е толкова лесно да обичаш. Дори и едно "несвое" дете.
Аз нямам мои биологични деца. Имам две деца - биологичния син на партньора ми и осиновената ми дъщеря. Не съм стерилна, имам проблеми, да, но всъщност не съм правила опити за забременяване и успешно износване на бременността от 10 години.
Защото имам деца. Някак естествено, сега като мисля за още деца, не мисля за смяна на гардероба си, а дали ще се вместя в двугодишната валидност на сегашния ми доклад от социалните.
Това съм аз. Това съм аз сега. Всеки рано или късно избира пътя си и няма по-правилен или по-лош.
Не ме съдете. Не се съдете.
Законът, който коментирате, все още не е идеален, но бяха направени решителни крачки. Все пак, с новият закон се спря драстично корупцията между управите на ДМСГД. Сега и по-големите деца имат шансове и всички други, тези от различни от българския етноси, деца със заболявания.
Процедурата е ангажираща, но не чак толкова дълга. Очакването после е свързано донякъде с критериите за дете, посочени от кандидат-осиновителите, донякъде с чистия късмет.
Има доста неща за изглаждане, спор няма, но по-скоро в механизмите на различните институции, в закона има известни пропуски, които надяваме се скоро да бъдат запълнени.
И, ако ми позволите една отметка.
Не всеки би искал или могъл да осинови дете. Не всеки би могъл да прави значителни дарения за тези деца. Но всеки би могъл да направи нещо много просто. "Навън" това е практика, вършена от доброволци. Най-големия глад на тези деца, е глада за ласки, за прегръдка. Но, ако това се случва рядко, у тях остава само горчивото знание, че са лишени от тази "привилегия". Колкото повече хора се събират и посещават тези Домове, просто за да прегърнат децата, да си поговорят с по-големите, толкова по-малко ще страдат тези деца.
И кой знае, може без да знаете, да дадете помощ на някой непознат в бъдеще, някой осиновител, който не трябва да учи детето си да свиква с ласките, защото то вече ще ги познава.
Написах си кратката молба, а после си помислих: "дали да разгледам мненията...", опасявах се, че ще прочета неща, които ще ме ядосат или засегнат, или...знам ли аз, но любопитството надделя и така, зачетох се.
Не се ядосах, нито засегнах. Дадох си сметка, че ако ние родителите, осиновили децата си знаем малко относно акта на осиновяване, хората, които нямат този опит, не знаят почти нищо. И в това не те имат вина, разбира се. Изобщо, място за вина няма. Тръгнали сме по път, за който като за всичко на света е нужно време и израстване.
Прекрасно е да имаш собствени, биологични деца и в сърцето ти да има място за други. Но това не става като по команда, защото е красив акт. Сториш ли го без да осъзнаваш отговорността на този акт, би попаднал в сложната ситуация, в която щастието е само хипотеза.
Между нас, родителите - осиновили децата си, има хора със здравословни проблеми, хора, които вече имат свои биологични деца, хора, които в последствие имат такива, хора, които осиновяват две и повече деца, хора борили се ожесточено за да заченат свои чеда и такива, които дори не са и правили подобен опит. Има млади, не толкова млади, добри, заядливи, хора с научни звания, по-обикновени, самотни майки, двойки без брак, майки загубили съпрузите си, пораснали осиновени деца, които на свой ред са осиновили, духовни хора, материалистични хора...най-обикновени хора сме, различни и някак обединени от вълнението да поемем грижата за едно непознато, малко същество.
Аз не съм говорител или представителна извадка на осиновителите в България. Затова не се и засягам от някои по-крайни мнения. Сигурно има осиновители като всички описани тук категории.
Знам, че в нашият форум има не едно осиновено дете от ромски или друг, не български произход, деца над 3 години, деца със заболявания, деца с тежки травми, следствие от престоя си в институция или многократните опити за реинтеграция в биологичното семейство. Деца малтретирани, деца уплашени, деца наранени, просто деца, които обаче се нуждаят от нещо повече от безрезервна любов.
Тези деца имат нужда от зряло, отговорно, осъзнато отношение, от безкрайно търпение, безкрайно търпение, безкрайно търпение...
И когато, чувстваме, че силите ни са на края, трябва отново да намерим в себе си онзи спомен за детските очи с тъжния поглед на възрастен, преживял болки и страдания, оставили белег за цял живот, и да започнем отначало.
Не знам как да го кажа по-кратко. Засегнали сте много теми.
Истината е, че независимо от подготовката ни, мисля всеки родител осиновител ще ме подкрепи, разбираме същината на този акт, едва след като детето влезе в дома ни, с личните си болки, с личните си нужди, с цялата си индивидуалност.
Но тогава, разбираме и нещо друго - че е толкова лесно да обичаш. Дори и едно "несвое" дете.
Аз нямам мои биологични деца. Имам две деца - биологичния син на партньора ми и осиновената ми дъщеря. Не съм стерилна, имам проблеми, да, но всъщност не съм правила опити за забременяване и успешно износване на бременността от 10 години.
Защото имам деца. Някак естествено, сега като мисля за още деца, не мисля за смяна на гардероба си, а дали ще се вместя в двугодишната валидност на сегашния ми доклад от социалните.
Това съм аз. Това съм аз сега. Всеки рано или късно избира пътя си и няма по-правилен или по-лош.
Не ме съдете. Не се съдете.
Законът, който коментирате, все още не е идеален, но бяха направени решителни крачки. Все пак, с новият закон се спря драстично корупцията между управите на ДМСГД. Сега и по-големите деца имат шансове и всички други, тези от различни от българския етноси, деца със заболявания.
Процедурата е ангажираща, но не чак толкова дълга. Очакването после е свързано донякъде с критериите за дете, посочени от кандидат-осиновителите, донякъде с чистия късмет.
Има доста неща за изглаждане, спор няма, но по-скоро в механизмите на различните институции, в закона има известни пропуски, които надяваме се скоро да бъдат запълнени.
И, ако ми позволите една отметка.
Не всеки би искал или могъл да осинови дете. Не всеки би могъл да прави значителни дарения за тези деца. Но всеки би могъл да направи нещо много просто. "Навън" това е практика, вършена от доброволци. Най-големия глад на тези деца, е глада за ласки, за прегръдка. Но, ако това се случва рядко, у тях остава само горчивото знание, че са лишени от тази "привилегия". Колкото повече хора се събират и посещават тези Домове, просто за да прегърнат децата, да си поговорят с по-големите, толкова по-малко ще страдат тези деца.
И кой знае, може без да знаете, да дадете помощ на някой непознат в бъдеще, някой осиновител, който не трябва да учи детето си да свиква с ласките, защото то вече ще ги познава.
Бих . По-загрижена съм за съдбата на едно дете отколкото за съдбата на бездетно семейство - знам как звуча , но мисля много над това напоследък . Едно семейство винаги има шанс , винаги може да се намери дете , стига да имат желание .
Ако мога да спася една душица , да и дам дом възпитание и желание за живот , няма да го направя по-зле отколкото хора без деца . А това е основното .
Не знам дали искам да раждам отново , знам че искам още деца . И те биха си били мои , "чужди" са децата на съседката .
Ако мога да спася една душица , да и дам дом възпитание и желание за живот , няма да го направя по-зле отколкото хора без деца . А това е основното .
Не знам дали искам да раждам отново , знам че искам още деца . И те биха си били мои , "чужди" са децата на съседката .
Ако повече хора прочетат ДЪЛБОКО написаното от ДарЗаМен-да дълго е, но много ВАЖНО-убедена съм, ще променим съдбата поне на няколко деца. И то НАИСТИНА. Особено с това:
ДарЗаМен ти си уникална, силна, невероятна жена, личност, родител!!!
Гушки за Ирина!
.. Но всеки би могъл да направи нещо много просто. "Навън" това е практика, вършена от доброволци. Най-големия глад на тези деца, е глада за ласки, за прегръдка. Но, ако това се случва рядко, у тях остава само горчивото знание, че са лишени от тази "привилегия". Колкото повече хора се събират и посещават тези Домове, просто за да прегърнат децата, да си поговорят с по-големите, толкова по-малко ще страдат тези деца.
И кой знае, може без да знаете, да дадете помощ на някой непознат в бъдеще, някой осиновител, който не трябва да учи детето си да свиква с ласките, защото то вече ще ги познава.
И кой знае, може без да знаете, да дадете помощ на някой непознат в бъдеще, някой осиновител, който не трябва да учи детето си да свиква с ласките, защото то вече ще ги познава.
ДарЗаМен ти си уникална, силна, невероятна жена, личност, родител!!!
Гушки за Ирина!
При толкова много и само "бих, бих", съжалявам, но просто е очеизваждащо в Пловдив с децата от домовете да искат да работят само четири пет момичета от форума. При сигурно поне хиляда потребителя от Пловдив, поне хиляда...
Когато преди година и половина момичетата тръгваха с ентусиазъм по домовете, не скрих скептицизма си, на приказки всички са много великодушни, реалността е съвсем различна.
Ето и моята нова инициатива - Подари рожден ден, дарители се намират в изобилие да платят консумативите по рождения ден на някое сираче, но да дойде някой с мен в дома, да направим партито и купона, освен моите момичета, почти всеки друг е "зает". А децата точно това имат нужда, някой да ги гушне, да ги нарисува, да ги накара да се почувстват специални. При това става въпрос само за един ден и пари никой не иска.
Когато преди година и половина момичетата тръгваха с ентусиазъм по домовете, не скрих скептицизма си, на приказки всички са много великодушни, реалността е съвсем различна.
Ето и моята нова инициатива - Подари рожден ден, дарители се намират в изобилие да платят консумативите по рождения ден на някое сираче, но да дойде някой с мен в дома, да направим партито и купона, освен моите момичета, почти всеки друг е "зает". А децата точно това имат нужда, някой да ги гушне, да ги нарисува, да ги накара да се почувстват специални. При това става въпрос само за един ден и пари никой не иска.