За семейния живот става въпрос...
Аз преди 15 год. виждах нещата много по-различно
Аз преди 15 год. виждах нещата много по-различно
- Публикувана: 29 юни 2007, 22:24 ч.
- Последно мнение: 1 юли 2007, 20:42 ч.
Разминават ли се очакванията с реалността?
Упс ... ние все още нямаме брак,но ... все пак сме семейство;)
сякаш преди изобщо не съм се замисляла, какво е семейния живот и може би затова засега нямам разминаване...
Разминаванията са "както си ги пожелаеш", но пък донякъде в положителен аспект, с доста напъни и компромиси, където е и чара на връзката. Определено преди 20 години не си представях така семейния живот. Преди 10 също...но сега може би(съмнявам се) съм узряла, за да си представя съвсем обективно какво би трябвало да се случва в едно семейство, за да "вървят" нещата.
Упс ... ние все още нямаме брак,но ... все пак сме семейство;)
сякаш преди изобщо не съм се замисляла, какво е семейния живот и може би затова засега нямам разминаване...
лелеее, никога не съм крояла такива пъклени
планове.единственото, за което се сещам, че си говорим за второ бебе, иначе никакви планове за това какво ще правим след 5 години или след 10. Живеем си щастливо сега и нямаме никакви намерение да отлагаме моментите за после. Важно е само да сме заедно.
Уф, сбърках и подфорума 
Нещо съм се депресирала тая вечер
Нещо съм се депресирала тая вечер
знам
Барби е виновна.
В какво всъщност се състоят разминаванията?
От сбъднати или несбъднати мечти?
Еее, не сте ли мечтали?! Как ще заживеете заедно, какъв дом ще имате...
Майтапа настрана, ама и тия приказки за Барби дето гледам ме депресират
Разминаванията идват от там, че бяхме много млади и гледахме през розови очила
Майтапа настрана, ама и тия приказки за Барби дето гледам ме депресират
Разминаванията идват от там, че бяхме много млади и гледахме през розови очила
И аз като Малена не съм правила никога планове за семейния живот, даже не съм си го и представяла. Нито преди да си срещна половинката, нито след това.
След като се запознахме и решихме че ще сме заедно в най кратък срок се пренесох при него и просто почнахме да се събуждаме заедно.
Аз май рядко си представям каквото и да е, може и професионална деформация да имам.
Сега чат пат мъжа ми ме пита "Така ли си представяше семейния живот?". Кто му кажа че не съм си го представяла никак и ме гледа подозрително
След като се запознахме и решихме че ще сме заедно в най кратък срок се пренесох при него и просто почнахме да се събуждаме заедно.
Аз май рядко си представям каквото и да е, може и професионална деформация да имам.
Сега чат пат мъжа ми ме пита "Така ли си представяше семейния живот?". Кто му кажа че не съм си го представяла никак и ме гледа подозрително
Рени, пак ли свеки те ядоса нещо?
Нали знаеш, има разни периоди когато нещата не вървят гладко, както ни се иска.
Преди години си представях как ще имаме красив и подреден дом, децата ни ще са послушни, мъжът ми все така ще ме гледа влюбено в очите и ще предусеща желанията ми... ей-такива работи. Обаче се оказа, че не всичко може да е под мой контрол
Вместо да се опитвам да променя нещата... Не, вече не й се връзвам
Нали знаеш, има разни периоди когато нещата не вървят гладко, както ни се иска.
Преди години си представях как ще имаме красив и подреден дом, децата ни ще са послушни, мъжът ми все така ще ме гледа влюбено в очите и ще предусеща желанията ми... ей-такива работи. Обаче се оказа, че не всичко може да е под мой контрол
интересно ми е, дали ТОЙ се чувства по същия начин.
дали си мисли, ето вече не е както преди, тя не ме гледа влюбено т т.н.
Ами аз никога не съм го гледала влюбено. Но и той не е толкова сантиментален като мен.
еееееееееееее, ами какво тогава
значи всичко е наред
значи всичко е наред
Мъжете често се оставят да ги носи течението- нещо, което ме дразни... Аз не мога да огрея навсякъде
Още е рано да кажа, но като имам предвид семейството в което израстнах и познати и роднини, не съм си правила кой знае какви илюзии. Обаче най ме плаши това, което не съм срещала (не знам дали е добре или не и как хората се справят) и вече отбелязах 1 точка в тази насока с моя семеен живот 
Преди години си представях как ще имаме красив и подреден дом, децата ни ще са послушни, мъжът ми все така ще ме гледа влюбено в очите и ще предусеща желанията ми... ей-такива работи. Обаче се оказа, че не всичко може да е под мой контрол
И къде са тези мъже, които предусещат желанията? Освен, едни конкретни
Рени, само това ли те кара да се депресираш? Не го вярвам.
Помисли, какво ти доставя удоволствие и се погрижи за себе си.
Не си спомням за какво съм/сме си мечтали... Честно.
Аз винаги съм искала 2 деца. Само това си знам. Е, мислех, че ще са 2 момчета и дори имената им си ги бях избрала още от дете. Но някакви близки или далечно планове не си спомням да съм/сме си превели.
Щото нали знаете, че животът е всичко друго, което ни се случва, докато кроим други планове
Поздрави Рени
Аз винаги съм искала 2 деца. Само това си знам. Е, мислех, че ще са 2 момчета и дори имената им си ги бях избрала още от дете. Но някакви близки или далечно планове не си спомням да съм/сме си превели.
Щото нали знаете, че животът е всичко друго, което ни се случва, докато кроим други планове
Поздрави Рени
Е..разминаване има винаги иначе щяхме да предугаждаме всяка ситуация и да живеем стерилен живот без изненади. Ето и аз в предпоследната клетка на лентичката си мислех, че ще съм най-обгрижваната жена, че ще ме носят на ръце и няма да ми позволят да пророня нито сълза, но не би. Семеен живот ще имам..до дни - пренасяме се в ново жилище сами, до месец очакваме първото си детенце, но разминаванията са почнали доста по-рано. Не искам да се оплаквам в никакъв случай, защото би било дори греховно да го направя, но искам да ти кажа, че не трябва да се заблуждаваме никога, а именно да мислим, че бъдещето ВИНАГИ е по-добро от настоящето. Само заради тази заблуда се сблъскваме с разминаванията, защото реалността е СЕГА и утре няма да е друга..
Да, разминават се. Но и не съм очаквала друго. Все пак нашето "днес" е резултат на нашето "вчера", така че всичко си има обяснение. Понякога го намирам, понякога - не. Но намерените обяснения са доказателството за мен, че могат да се намерят обяснения и на останалите въпроси. А обясниш ли си нещо, проблемът е наполовина решен...
....... а понеже често тук чета са пълна семейна идилия- нещо недостижимо за мен, въпреки перфектните отношения в началото.
Да си призная - не.
Не се разминават. Не сме имали зловещ период на 'напасване на характерите', както ме плашеха доброжелателите ми преди да се оженим. Някак си знаех какво мога да очаквам от мъжа ми (сигурно е много предвидим индивид, знам ли), не ми е предоставял някакви особени изненади, аз на него също.
Не усещам и изхабяване - по-скоро ми е все по-комфортно в семейния живот.
Сигурно сме сбъркани, не се и караме.
Някой може да реши, че е скучно, или че лъжа. Но не ми и пука особено
Не се разминават. Не сме имали зловещ период на 'напасване на характерите', както ме плашеха доброжелателите ми преди да се оженим. Някак си знаех какво мога да очаквам от мъжа ми (сигурно е много предвидим индивид, знам ли), не ми е предоставял някакви особени изненади, аз на него също.
Не усещам и изхабяване - по-скоро ми е все по-комфортно в семейния живот.
Сигурно сме сбъркани, не се и караме.
Някой може да реши, че е скучно, или че лъжа. Но не ми и пука особено
Аз никога не съм имала очаквания. Винаги съм имала усещането какъв искам да е партньора ми и в общи линии как бих искала да живеем. Ами намерих такъв човек и вече 6 години се чувствам добре. Естествено, минали сме през всичките му там периоди на напасвания и кризи, но има ли любов и желание от двете страни да запазим хармонията, нищо не може да ме отчае. Е, ако питам любимия, аз съм непоправимо и ужасно Зло / с главно З/, ама и така си ме обичал. 
Планове никога не сме кроили. Споделяли сме, че си представяме малка къща с дете и куче. До кучето и детето ги докарахме нещата, с къщата ще се оправим скоро. Само ни липсва онова безгрижие от първите години, когато просто се обичахме и нямахме още големи амбиции, нито малък бизнес, нито особено големи грижи. Но, това е животът.
Планове никога не сме кроили. Споделяли сме, че си представяме малка къща с дете и куче. До кучето и детето ги докарахме нещата, с къщата ще се оправим скоро.
Само ни липсва онова безгрижие от първите години, когато просто се обичахме и нямахме още големи амбиции, нито малък бизнес, нито особено големи грижи. Но, това е животът.