Отговори
# 105
  • Мнения: 2 270
Free Soul -всичко което си публикувала е чудесно.Но факт е,че децата от година на година стават все по агресивни и обикновенно агресията им е насочена кък по малките и по беззащитните от тях.
Не мисля,че родителите са се променили-просто и средата в която живеем оказва голямо значение и отговорността на родителя става по голяма и на него му е по трудно да се справи и е по склонен да обвини някого/било то детско заведение или просто нещо друго/

# 106
  • Мнения: 27 524
Никой родител не е застрахован от по-буйно и агресивно дете. Въпросът е как ще се подходи и кой подход би имал нужния ефект. Всички родители реагират /освен когато децата са по-големи и търчат сами и без надзор из градинката/ и казват мило - не така, мами, така не се прави, дръпват детето, да, има реакция, което е чудесно. Но ефект няма, защото всичко пак се повтаря. Аз бих показала по-категорично, ако моето беше такова - бих казала 2 до 3 пъти с думи и жестове, че така не се прави и след това вече след всяка подобна проява си тръгваме веднага от площадката и децата и играчките. Със сигурност ще има рев и тръшкане, но след два такива пъти мисля, че ясно ще разбере каква е причината. И ако иска да играе и да е сред дцеа, струва ми се, че ще се въздържа от лошотии. Но само така си мисля аз на теория, може да греша тотално, знам..

# 107
  • София
  • Мнения: 7 673
Никой родител не е застрахован от по-буйно и агресивно дете. Въпросът е как ще се подходи и кой подход би имал нужния ефект. Всички родители реагират /освен когато децата са по-големи и търчат сами и без надзор из градинката/ и казват мило - не така, мами, така не се прави, дръпват детето, да, има реакция, което е чудесно. Но ефект няма, защото всичко пак се повтаря. Аз бих показала по-категорично, ако моето беше такова - бих казала 2 до 3 пъти с думи и жестове, че така не се прави и след това вече след всяка подобна проява си тръгваме веднага от площадката и децата и играчките. Със сигурност ще има рев и тръшкане, но след два такива пъти мисля, че ясно ще разбере каква е причината. И ако иска да играе и да е сред дцеа, струва ми се, че ще се въздържа от лошотии. Но само така си мисля аз на теория, може да греша тотално, знам..
Имам и от двата модела хлапета вкъщи, ако си прочела предишния ми пост, адресиран до теб Simple Smile
С никакви лоши чувства, смятам че в общи линии не си права.  Wink
Нещата никога не са бели или черни. Много зависи от детенцето.
Да са живи и здрави и дай боже магариите да бъдят преодоляни...рано или късно Sunglasses

# 108
  • Мнения: 27 524
С никакви лоши чувства, смятам че в общи линии не си права.  Wink
Нещата никога не са бели или черни. Много зависи от детенцето.

Разсъждавам по темата и споделям моето виждане по нея. Много добре знам, че нещата не са бели и черни, именно затова има и различни мнения по подобни въпроси. Именно затова и децата са различни. И всеки на различно мнение смята, че другият греши.  Grinning Не претендирам за правота изобщо, разбира се, че зависи от детето, но родителското безхаберие не го оправдавам, когато очевидно е налице подобно.  Simple Smile

# 109
  • Мнения: 902
Съпругът ми ,както повечето женски татковци, е ужасно привърzан към дъщеря ни и не дава прах да падне на главата й...Седим на zакуска в едно клубче наблиzо до жилището ни,в него има специален кът zа деца, с кубчета и играчки, zа да се zанимават докато родителите им си пият кафето и zакусват... моята Киара  е много дружелюбна и бърzо zавърzва контакт с дечица,седна там на едно столче и се zанимаваше с едно друго дете, малко по голямо от нея..по едно врме идва мургавко момченце и по4ва да раzбутва играчките на всичи,,, беше и доста едро и силно дете,мкар и не по голямо от година от Киара.zа нула секунди иzпотроши всичии построени с Лего кулички и къщички,после иzбута детето с което Киара играе8е и седна на стола му... Вzе кубчетата от ръката на мойта малка, тя не реагира...само го наблюдаваше..каквото и да вzемеше малката , той й го иzдърпваше от ръцете...
Самата аz наблюдавах нащрек цялата ситуация и се чудех да се меся или не..До мене обаче виждах как таткото все повече почервенява и раzбрах че у него се набира тих яд.. не толкова zаади напористото дете, а zаради това че майката пре спокойно си седеше и си пиеше кафето...Няма как да не е zабеляzала слу4ващото се , тъй като малкото бандитче преz минута крещеше преz цялото zаведение и я викаше zа всяко нещо ...
Нашата малка се повъртя няколко минути и като видя че не може да се докопа до играЧки стана и се zапъти към масите ни..  В тоя момент хлапето се иzпрви, zатича се, и с все сила иzбута Киара на zемята,бутайки я точно в...гръкляна...
В тоя момент вече не успях да сдържа баща й..Така скочи че целия ресторант спря да диша...с едн скок се оzова до децата , иzправи Киара , и само иzръмжа на малкия раzбойник че ако още един път се доближи до нея ще иzяде някоя попара..Майката надетето най после си направи труда да стане и Саша с ледено спокойствие я помоли или да държи детето си иzкъсо или да не го довежда на публични места след като не умее да контролира агресивността му...
честно каzано, аz си отдъхнах zащото како той подскочи очаквах че ей сега ще отвърти най  болеzния щамар на света на онова малкото раzбойниче,а тук да удариш чуждо дете може и в zатвора да се оzовеш...от друга страна , ако някое дете скочи на гърлото на друго, доста по малко, може да го zадуши, децата не раzбират опасността... Затова съм на мнение, че съпругът ми реагира правилно.Не му хареса оноШението към малката ни, но не се намеси докато не zабележи че държанието на момченцето  става наистина недопустимо.На мение съм, че ако е до скарване zа играчка или нещо подобоно, наистина трябва да ги оставим най напред ами да решат проблема.. Но децата имат нужда от подкрепа..от покаzване.. Ако не успеят да се справят сами, бих се намеисла, бих обяснил бих подкаzала компромисно реШшение в zависимост от спора... Но децата ТРЯБВА да се наблюдаватм трябва да се учат на компромиси и на контрол на гнева.. иначе се превръщат в диви първични zверчета, като онова малко, което само дето не стъпи върху гърлото на моята....

# 110
  • София
  • Мнения: 3 735
Никой родител не е застрахован от по-буйно и агресивно дете. Въпросът е как ще се подходи и кой подход би имал нужния ефект. Всички родители реагират /освен когато децата са по-големи и търчат сами и без надзор из градинката/ и казват мило - не така, мами, така не се прави, дръпват детето, да, има реакция, което е чудесно. Но ефект няма, защото всичко пак се повтаря. Аз бих показала по-категорично, ако моето беше такова - бих казала 2 до 3 пъти с думи и жестове, че така не се прави и след това вече след всяка подобна проява си тръгваме веднага от площадката и децата и играчките. Със сигурност ще има рев и тръшкане, но след два такива пъти мисля, че ясно ще разбере каква е причината. И ако иска да играе и да е сред дцеа, струва ми се, че ще се въздържа от лошотии. Но само така си мисля аз на теория, може да греша тотално, знам..
Блонди, обръщам се към теб,не с укор а с молба: а ако нищо от изброеното от теб не подейства-какво да направя?!?
Сина ми от около 2 месеца порявява агресия-започна след като го ухапа едно по-малко дете/затова се и насочва към по-малки деца или бебета Embarassed/ Агресията му се изразява в следното:вижда приближаващо се непознато дете,винаги е по-малко от него,и той се устремява към него- веднага светкавично го блъска или удря през лицето....това го прави подчертавам:само с по-малки деца и то непознати.
Според мен е така ,заради ухапмането от по-малко и непознато дете
Наскоро започна да удря и белокоси баби Crazy Embarassed- странно нали?- знаете ли защо-наблюдавах го как си играе със захвърлена от друго дете играчка в градинката; след около 10мин.една белокоса баба отиде при сина ми и ИЗДЪРПА от ръцете му въпросната играчка/била на внучето й ,ама то не си я искаше в момента,дори не беше там Twisted Evil/.Сина ми се разплака ужасно-направо ми идеше....можеше поне да ми каже да й я дам- аз бях точно до детето....След тази случка- сина ми където и да я видеше отиваше и я удряше-така и други баби,които приличан на нея.
Не го оправдавам,напротив вече ми иде да потъна в земята от срам,като се затича към бебешка количка и иска да удари бебето.Майките реагират мн. добре- не се сърдят,но аз направо умирам от срам....Говорих,обяснявах,карах го да се извинява,пошляпвах по ръцете,махах го от градинката,изтръгвах обещание,че вече няма да бие....на другия ден е пак същото ooooh!
Вече като видя ново дете в градинката-веднага го предупреждавам да внимава какво ще направи....и пак не помага....
Ха сега- помагайте,че ми идва да го ....заточа в Сибир Embarassed Embarassed Embarassed

# 111
  • Мнения: 4 668
vnd - а ти къде си , когато се затича към количката на по - малко дете ?
Решението е да си нон - стоп до него и да предотвратяваш подобни случки , както и да продължаваш да говориш .

Аз съм виждала майка , която след като детето и удари с гребло през лицето едно доста по - малко момиченце  Close с мазен тон "обясни" - " Ама защо така бе принце , не е хубаво така мами ... " Shocked Само дето не го погали и похвали . Идваше ми да и обърша два шамара ...

Не се заяждам и не казвам , че не правиш нищо по въпроса , нито пък искам да кажа , че си като гореописаната майка  Hug Дано не ме разбереш погрешно , но понякога трябва да сме малко по - строги !

# 112
  • Мнения: 6 164
Миналия ден пак се разигра случка с агресивното дете, за което споменах в началото - 2 г. половина. Въпреки, че се старая вече да го избягваме, така стана че се засякохме на кафето и реших да не ставам веднага и да видя какво ще стане. Въпросното дете взе колата без педали на Крис - той абсолютно не реагира, все още позволява да му взимат играчките. Той си взе търкалото (онова като бастун, с топка отдолу, която като буташ по земята дрънка) и тръгна след него. Ей така за компания, да върви след него, той винаги търси соц. контакт. Но детето се издразни, бутна го, оскуба го, започна да му дърпа и търкалото от ръцете... След малко Крис сам отиде и това да му даде. Момчето не го взе, вече не му беше интересно, друго е да го вземеш с бой. Пак блъскане, пак скубане... Майка му го удари по памперса, той се заля от смях. Вече исках да тръгваме, но трябваше да изчакам мъжа ми и дойде - кулминацията: Има едно изкопано такова, 50 см дълбоко и детето с колат на сина ми, започна да го изблъсква към ръба. Блъсна го веднъж, аз започнах да тичам и да му крещя името и "Не!" (реално бяха на 3 крачки от мен, но всичко стана твърде бързо), Крис залитна, отстъпи назад, вече на самия ръб, оттам детето ме поглежда, ухилва се и го блъска отново (вече на една ръка разстояние от мен)  и той падна по гръб долу. Аз скочих долу трепереща цялата, детето се заливаше от смях, слава Богу на Крис му нямаше нищо, задържа главата нагоре и не я удари в земята, не се натърти, но все пак падна от високо.
И по темата как реагирах? - никак.  Confused Толкова се изплаших за Крис, че само него гледах и гушках, не можах да реагирам от уплах. За пръв път ми се случва да изключа така. Събираме се с толкова деца и по-големи и по-малки, никога не е имало никакви проблеми. Най-много да се скарат за количка и да си я задърпат от ръцете, но никога такова насилие. Хем му дава всичко, хем пак го бие. Никога повече няма да доближа сина си до това дете. Никога. ooooh!

# 113
  • Мнения: 374
vnd - Решението е да си нон - стоп до него и да предотвратяваш подобни случки , както и да продължаваш да говориш .
Напълно подкрепям! Дъщеря ми е доста кротка и често става "жертва" на по-грубата игра на други деца. Отскоро правя забележки на чужди деца, досега все изчаквах родителят да направи забележка на своето дете, но това рядко се случва.
По-лесно е всеки да внимава какво прави детето му, отколкото аз да пазя моето от примерно 5 или повече по-импулсивни деца.
А майка му направи ли нещо тогава!?

# 114
  • Мнения: 6 164
vnd - Решението е да си нон - стоп до него и да предотвратяваш подобни случки , както и да продължаваш да говориш .
Напълно подкрепям! Дъщеря ми е доста кротка и често става "жертва" на по-грубата игра на други деца. Отскоро правя забележки на чужди деца, досега все изчаквах родителят да направи забележка на своето дете, но това рядко се случва.
По-лесно е всеки да внимава какво прави детето му, отколкото аз да пазя моето от примерно 5 или повече по-импулсивни деца.
А майка му направи ли нещо тогава!?

Ами тя отскоро взима отношение (все казваше "Слабост ми е, как да му се скарам", след няколко скандала с няколко майки, заради подобни случки - разбиване на глава на друго дете с камък, замеряне с пепеници, бой и пр. - случки в които тя му казва "Защо така бе мами" - милвайки го по главата... Tired ... И след няколко скандала, че трябва да му се скара и да обясни, че не се прави така, започна да го тупа по памперса и да се кара.
В конкретната случка го свали от колата с тупване по памперса и го наказа на стола. Той повтаряше само "колата, колата..." - тя каза "Виждаш ли го къв е кретен" и след 2 мин. слезе и пак се качи на колата и всичко започна наново... Аз съм против боя, но мисля, че трябва да се обяснява, че това не е правилно или поне да беше оставила наказанието по-дълго, а не да позволява след малко пак да се качи... Първо това не е неговата кола и по едно време Крис се разплака, че си я иска, но тя не му я върна. А когато Крис иска неговата му кола, той го бие, блъска и се засилва с колата право в него да го събори на земята...

# 115
  • Мнения: 6 164
Парадокса е, че заради това дете и майка му, все става така, че всички други плачат.
Дори в ситуацията с колите:
1. - ако Крис е излязъл без кола и иска неговата - аз все го дърпам да не бива набит и той плаче и се тръшка.
2. - ако Крис е излязъл с кола, а момчето без - той му я взима и аз пак го дърпам, за да не бъде набит и пак той плаче.
Това се разиграва и в случаки, не само с коли, а и с кофички, лопатки и други играчки, с много други деца. Вече повечето майки отбягват да се събират с това дете и майка му.
И защото майката е спокойна, че никога нейното дете няма да е набито или разплакано, тя не счита за нужно да следи какво се случва или да взима отношение.
Прясна случка е как зад гърба й, сина й взе стъклен, тежък пепелник и замахна към главата на спящо бебе на 4м. в количката. Майката на бебето му хвана ръката, пепелника падна и се счупи с трясък , а въпросната майка дори при шума не се обърна. И не разбра изобщо за случката. Confused

# 116
  • Мнения: 374
Като чета майка му колко е заинтересована от поведението на детето си, изобщо не се учудвам и на самото момченце! И аз съм против боя, но в случая едно по-голямо разтърсване би му дошло добре. Нека си седи на столчето, докато майка му си изпуши цигарката и си изпие кафенцето! Да, обаче така тя няма да е на спокойствие, затова оставя детето да отиде да играе.
 Ето за тези родители говоря и аз, не им пука какво правят децата им, стига да не ги закачат за нищо!

# 117
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 24 951
Дъщеря ми тръгва на ясла в края на месеца. Много се притеснявам. Тя е кротка, тиха и не се сърди за играчки. В началото на седмицата посетихме детски кът. Дойдоха три момичета на около 5-6 години. "Завзеха" една от къщичките и не пускаха никого. Изблъскваха другите деца, викаха по тях ако те се опитваха да влизат при тях. Вики и стана любопитно и отиде до къщичката. Искаше да затвори прозорчето, но едно дете отвътре се нахвърли и й се разкрещя. Извиках и момичето ме погледна и повече не повтори. От време на време ме наблюдаваше, а аз и нарочно я гледах за да разбере, че я следя как реагира на дъщеря ми. Последната само гледаше и нищо.
Момичета станаха доста агресивни към другите деца и аз просто реших да се намеся. Отидох и им казах, че тази къщичка е за всички деца на площадката и ако те исдкат да влязат, то те могат да го направят. И така. Пуснаха дъщеря ми и още едно момиченце. Решиха че трябва да сложат столове вътре. Добре, няма лошо, но трябва да има място и за тях. Вики седеше на едно столче, а другото момиче започна да я удря с друг стол в краката й за да го сложи точно там. Веднага станах и отидох на място. Вики стоеше стресната и не знаеше как да реагира. Проведох разговоро с момичето и й казах, че не трябва да постъпва по този начин, че наранява дъщеря ми, и т.н. В това време майката на нито едно от тези момичета на направи и опит да озаптят децата си, пушеха и си пиеха кафето. Нищо.

# 118
  • Мнения: 114
Може пак да се бутам не където трябва,но искам да го кажа:
Като малка,когато съм излизала на разходка(била съм на 2-3 години),всяко едно бебе,което е минавало,съм го щипела по бузите.Няма значение дали го познавам,дали майка ми познава неговата и т.н.Просто съм обичала да щипя бебетата.Вече не го правя Mr. Green Знам,че това не е толкова сериозно,но просто искам да покажа,че всеки акт на насилие може да е временен и после да отмине Hug

# 119
  • Мнения: 27 524
Блонди, обръщам се към теб,не с укор а с молба: а ако нищо от изброеното от теб не подейства-какво да направя?!?

Уф, знам ли, на теория винаги е лесно, но реалността...  Confused Не знам, не лесно и просто, сигурна съм. Но знам, че трява да се реагира и внимава. Лека-полека нещата не може да не се подредят.  Hug
Снощи бяхме пак в парка на площадката, има отделени кътчета - за бебетата, за малките, за по-големите и за най-големите. Ние с Криско сме на кътчето за малките, качил се е на дървената алея, която е над земята и седи и гледа. От другата страна се спускат момчета на около 5-6 годинки и минават с ролери през него.  #Crazy Креснах, че тук е за малките и че ролерите се карат на земята, а не по катерушките. Родители около децата нямаше. Аз обаче казах кънки, а не ролери и децата се изхилиха, че това са ролери, а не кънки. И се качиха пак да минат през сина ми и другите дечица там. Аз и другите мами прибрахме децата си, за да могат възпитаните момченца да карат РОЛЕРИ по катерушките за бебетата  Cry

Общи условия

Активация на акаунт