Здравей отново!Аз не съм момиче ,а41годишна малко дъртичка.Преди да родя още 2 деца(здрави)не съм ходила на психиатър ,нито съм пила хапчета.Просто си забременях -родих,пак забременях и пак родих.Според мен не трябва да оставаш в болница,това ще ти се отрази по-зле.Щом имаш свестен мъж до себе си отиди при него.Смени обстановката с нещо по-приятно,а не болница и хапчета.
- Публикувана: 10 юли 2007, 19:17 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2007, 18:57 ч.
Неописуемо тежка депресия ме погубва...зов за ПОМОЩ!
Аз подкрепям dannyha ... И пак казмвам - от позицията на 4 неуспешни бременности - първата в пети месец, втората в 8 седмица, третата в седма седмица, четвъртата - извънматочна в седма седмица - най-добрият терапевт беше съпругът ми - той беше до мен през цялото време, бършеше сълзите ми с целувки и не допусна да ми се случи нещо лошо - ако не беше той, може би и аз щях да бъда в твоето състояние - но не, аз съм добре, щастлива и усмихната, влюбена и кандидат осиновителка... По-хубаво не може да е ... 
Извинете, просто не можах да направя редакция... 
Та..., мило момиче, вземи се в ръце, иди при съпруга си, или той да се върне при теб, отдайте се на любовта си, правете планове, обичайте се, отдайте се един на друг, изстрадайте загубата двамата, отръскайте кожухчето и продължете напред... Има едно момиче от форума, което ще си позволя да цитирам..."На всички ни е писано да бъдем майки, по един или друг начин..."
Та..., мило момиче, вземи се в ръце, иди при съпруга си, или той да се върне при теб, отдайте се на любовта си, правете планове, обичайте се, отдайте се един на друг, изстрадайте загубата двамата, отръскайте кожухчето и продължете напред... Има едно момиче от форума, което ще си позволя да цитирам..."На всички ни е писано да бъдем майки, по един или друг начин..."
Мила nadyanikolova, всяка загуба оставя отпечатък върху съзнанието и душата на всеки от нас, каквато и да е била тя. Не искам да кажа, че ще ти мине, ако разбереш, че има хора, които са преживели по-голяма загуба от теб, но това ще ти даде кураж и сили да продължиш, вярата, че не си сама, че не само на теб се е случило, и че другите все пак са успели да продължат. Защото всеки в такъв момент си мисли, че само на него се случват такива нещастия. Ако поразгледаш историите ни, ще се убедиш, че никак не са леки. Изживей си мъката, плачи, споделяй. Болницата за мен не е решение за теб, защото ти вече си направила първата крачка, осъзнала си състоянието си. Ще ти помогнат психотерапевти. На мен ми помогнаха, казвам го с ръка на сърце. Чети позитивна литература, има доста такава. Не чети за болести и трагедии. Чети тук, например в седмичната тема. Момичетата заразяват със своята оптимистичност. И вярвай, че един ден и при теб чудото ще стане. И то просто ще се случи 
.......високи антифосфолипидни тела и NK- клетки и генетичен дефект във фактор 5 Leiden.........
Здравей Наде, искам да ти дам малко кураж...........аз бях със същата диагноза, но вече се радвам на две прекрасни момиченца (мъжо се майтапи с мен, че ще работим до момче
) Сега по същество...........имах два спонтанни аборта 
Първия беше в 8 седмица, а втория в 6-7 седмица. Двете бременности се случиха през 4 месеца. Когато забременях третия път (година и половина по-късно), си направих теста една седмица след закъснението и се оказа положителен 
Отидох веднага на гинеколог, който потвърди бременността и веднага ми предписа таблетки за задържане, назначи ми всички възможни изследвания и на лице бяха тези резултати, като при теб. Да, става въпрос за съсирване на кръвта. Червените кръвни телца се слепват и се получава запушване на плацентата, от там спира притока на кислород и хранителни вещества. Сигурно не обяснявам всичко съвсем правилно по отношение на диагнозата но в общи линии това е 
Серума, който трябваше да ми вливат мисля, че се казваше ИМУНОВЕНИН. Доставиха ни ампулите от София, и така в края на втория месец за около 2 часа ми ги вляха в АГ клиниката тук в Ст. Загора. До края на 4 месец трябваше да лежа и да пия лекарствата за задържане. Нямах никакви оплаквания по време на бременността и родих точно на термин за около 6-7 часа. След 2 год. и 6 мес. отново бях бременна......... 
Пак ми направиха същите изследвания. но този път всичко беше в норма и нямаше нужда от вливания и едно хапче не съм изпила (с изключение на фолиевата киселина разбира се). Време е вече да погледнеш с повече отимизъм и да вярваш, че следващия път всичко ще наред 
КАКВА ПСИХИАТРИЯ!КАКВИ ЛЕКАРСТВА БРЕ ЖЕНО?!Я да се стегнеш,че ако знам къде си,ще дойда и ще те напляскам!
42г съм!Имаше бременност преди 18г прекратена в 5 месец при мен-мом4енце,което и до днес не ми излиза от ума,защото го държах в ръцете си докато отивах към манипулационната,за да му изкарат главичката!И мъж нямах който да ме разбере,а го намерих в кръчмата при проститутките вечерта на прибирането ми у дома.Там "плачел" милия!
Няма да съм човек,ако не ти съчувствам,но няма такова животно "СЛАБА ЖЕНА"
Вземи се в ръце мила
"Това,което не ни убива ни прави по- силни!"
Давай си смелост и кураж сама!Опирай се на хората,които те обичат и са до теб!Самолечението на психиката си го прави сама,за да не се превърнеш в зомби от силните лекарства,които евентуално ще ти предпишат.Аз се убедих че много от нашите лекари са съдисти и са с калцирани чувства.Пробват си новите и скъпи лекарства върху нас,пращат те в аптеки с които работят да им пълним джобовете и хич и не ги интересува резултата.Ако предписаното не даде и отидеш пак,следват по-силните!И по-скъпите!
След моя аборт(раждане) толкова години все още нямам деца,но не съм престанала да се надявам и да търся.Безотговорния(бившия) го няма,дано да съм намерила вече правилния -и човек до мен и лекар.
Доколкото разбирам ти имаш мъж,който те обича и разбира.Не се вкопчвай само в своята мъка,защото не е само твоя.По скоро се дръж за вашата любов и ще мине и депресия,и болка,и мъка...И положителния резултат може да е много скоро..пожелавам ти го от все сърце!
Никога не се забравя-верно си е,но и не трябва нали?
Горе главата момиче!ТИ ГО МОЖЕШ!
42г съм!Имаше бременност преди 18г прекратена в 5 месец при мен-мом4енце,което и до днес не ми излиза от ума,защото го държах в ръцете си докато отивах към манипулационната,за да му изкарат главичката!И мъж нямах който да ме разбере,а го намерих в кръчмата при проститутките вечерта на прибирането ми у дома.Там "плачел" милия!
Няма да съм човек,ако не ти съчувствам
,но няма такова животно "СЛАБА ЖЕНА"Вземи се в ръце мила
"Това,което не ни убива ни прави по- силни!"Давай си смелост и кураж сама!Опирай се на хората,които те обичат и са до теб!Самолечението на психиката си го прави сама,за да не се превърнеш в зомби от силните лекарства,които евентуално ще ти предпишат.Аз се убедих че много от нашите лекари са съдисти и са с калцирани чувства.Пробват си новите и скъпи лекарства върху нас,пращат те в аптеки с които работят да им пълним джобовете и хич и не ги интересува резултата.Ако предписаното не даде и отидеш пак,следват по-силните!И по-скъпите!
След моя аборт(раждане) толкова години все още нямам деца,но не съм престанала да се надявам и да търся.Безотговорния(бившия) го няма,дано да съм намерила вече правилния -и човек до мен и лекар.
Доколкото разбирам ти имаш мъж,който те обича и разбира.Не се вкопчвай само в своята мъка,защото не е само твоя.По скоро се дръж за вашата любов и ще мине и депресия,и болка,и мъка...И положителния резултат може да е много скоро..пожелавам ти го от все сърце!
Никога не се забравя-верно си е,но и не трябва нали?
Горе главата момиче!ТИ ГО МОЖЕШ!
Не си сама,моля те-трябва да намериш сили да продължиш и точно за това искам да ти разкажа нещо-само не се предавай и се обади когато се върнеш 
Здравей.
След като имаш вече диагноза знаеш какви може да са последствията за една бременност. Миседи и спонтанни аборти от вътрешни съсиреци, които да отлепят плацентата. Когато бебето се имплантира в матката това ще предизвика микроскопична капка кръв...тя ше се съсири и ще отлепи муничко бебето от стената - нова капка кръв и т.н... докато плода спре да се храни - следва мисед.Просто твоята кръв е "по гъста" ... Съвременната медицина е достатъчно развита и с аспирин и хепарин ежедневно няма да имаш никакъв проблем да износиш бебе.
Аз самата съм с 3 деца и 3 ангелчета. И намирах сили отново и отново да съм бременна. Страдах, плачеш, после вдигах глава. Въпреки, че знаех какво ме чака. Въпреки, че знаех, че това може да е поредния спонтанен. Кървях през цялата си бременност.
Много боли. Но минава. Желанието ни да ставаме майки ни прави силни. Просто се остави то да те води и всичко ще е наред.
След като имаш вече диагноза знаеш какви може да са последствията за една бременност. Миседи и спонтанни аборти от вътрешни съсиреци, които да отлепят плацентата. Когато бебето се имплантира в матката това ще предизвика микроскопична капка кръв...тя ше се съсири и ще отлепи муничко бебето от стената - нова капка кръв и т.н... докато плода спре да се храни - следва мисед.Просто твоята кръв е "по гъста" ... Съвременната медицина е достатъчно развита и с аспирин и хепарин ежедневно няма да имаш никакъв проблем да износиш бебе.
Аз самата съм с 3 деца и 3 ангелчета. И намирах сили отново и отново да съм бременна. Страдах, плачеш, после вдигах глава. Въпреки, че знаех какво ме чака. Въпреки, че знаех, че това може да е поредния спонтанен. Кървях през цялата си бременност.
Много боли. Но минава. Желанието ни да ставаме майки ни прави силни. Просто се остави то да те води и всичко ще е наред.
Недей мила.Нямаш право да бъдеш слаба.Позитивно не може да се мисли.
Това е направо невъэможно,но има вяра и надежда.
Изсъхнала,празна и сломена ти трябва да продължиш.
На 15.06.2007 "родих"моето бебче и всичко свърши.
Без обяснения, без отношения,без въпроси.
Умрях и оживях!
Има надежда и да знаеш,че си по силна отколкото си мислиш.
И аз не съм първа младост-септември стават 33 г. с дългогодишен неизяснен
стерилитет,но не падам.Това усещане да расте и живее нещо вътре в теб е невероятно.
То пак ще се случи,защото извира от сърцето.
Изправи се и се усмихни на надеждата.....
Целувки от мен....
Това е направо невъэможно,но има вяра и надежда.
Изсъхнала,празна и сломена ти трябва да продължиш.
На 15.06.2007 "родих"моето бебче и всичко свърши.
Без обяснения, без отношения,без въпроси.
Умрях и оживях!
Има надежда и да знаеш,че си по силна отколкото си мислиш.
И аз не съм първа младост-септември стават 33 г. с дългогодишен неизяснен
стерилитет,но не падам.Това усещане да расте и живее нещо вътре в теб е невероятно.
То пак ще се случи,защото извира от сърцето.
Изправи се и се усмихни на надеждата.....
Целувки от мен....
Ако е писала на някого от вас, моля ви пишете, ако знаете че е добре...
Благодаря ви,момичета, за цялостната подкрепа!
В момента съм в домашен отпуск от болницата за няколко дни, тъй като съпругът ми е тук, но колкото и страшно да звучи, дори и това не ме радва и успокоява, въпреки че е много мил,всеотдаен и добър с мен.Отново сутрините забивам поглед в една точка, неможейки да стана почти цял ден от леглото. И ви уверявам,че това не е е от лекарствата-просто депресията толкова много ме смазва,че не мога да намеря смисъл в нищо-не мога и никъде да излизам.
Специлно благодаря на загрижеността на juleto18 и bobkas, които също са много всеотдайни.
В момента пия антидепресанти ципралекс, ривотрил и депакин, но нищо не ми помага. Сигурно ще настоявам за електрошокове, които в повечето случаи помагат, но понякога и носят големи рискове.
Пишете, когато можете!Благодарна на всички вас,мили момичета
И просто не мога да ви кажа колко още по-отвратително се чувствам в болницата...
В момента съм в домашен отпуск от болницата за няколко дни, тъй като съпругът ми е тук, но колкото и страшно да звучи, дори и това не ме радва и успокоява, въпреки че е много мил,всеотдаен и добър с мен.Отново сутрините забивам поглед в една точка, неможейки да стана почти цял ден от леглото. И ви уверявам,че това не е е от лекарствата-просто депресията толкова много ме смазва,че не мога да намеря смисъл в нищо-не мога и никъде да излизам.
Специлно благодаря на загрижеността на juleto18 и bobkas, които също са много всеотдайни.
В момента пия антидепресанти ципралекс, ривотрил и депакин, но нищо не ми помага. Сигурно ще настоявам за електрошокове, които в повечето случаи помагат, но понякога и носят големи рискове.
Пишете, когато можете!Благодарна на всички вас,мили момичета
И просто не мога да ви кажа колко още по-отвратително се чувствам в болницата...
Единственото което мога да ти кажа е , че състоянието ти е лечимо, случва се често на много хора и е хубаво ,че си направила 1-вата крачка към излекуването ти а именно -признанието ,че нещо не е наред и че имаш нужда от помощ.
Има хубави антидепресанти ,а лечението продължава повече от 6 месеца ........за да има ефект ,така че не очаквай чудо за 3 дни!!! просто си повтаряй ,че трябва време.
Не знам дали знаеш но депресия, диагноза която аз не харесвам и предпочитам думата "декомпенцация" може да се дължи на химичен инбаланс ,на едно вещество което няма да пиша тук....може просто при теб да е намаляло , това не е нищо ново ..за около 6 месеца очаквай да си подобриш нивото....и отново да се усмихваш
Има хубави антидепресанти ,а лечението продължава повече от 6 месеца ........за да има ефект ,така че не очаквай чудо за 3 дни!!! просто си повтаряй ,че трябва време.
Не знам дали знаеш но депресия, диагноза която аз не харесвам и предпочитам думата "декомпенцация" може да се дължи на химичен инбаланс ,на едно вещество което няма да пиша тук....може просто при теб да е намаляло , това не е нищо ново ..за около 6 месеца очаквай да си подобриш нивото....и отново да се усмихваш
Даже не мога и да си представя колко ти е трудно,колко е тежко да минеш през това-затова се надявам поне да не си сама-и семейството ти,и съпруга ти ,и ние сме с теб!!! Има ли нещо,което малко те успокоява?Чувстваш ли някаква промяна,откакто започна лечението?Исках да ти разкажа една история,но преди това искам да съм сигурна,че искаш да я чуеш,без да те разстроя Не е нищо особено ,историята на едно обикновено семейство и вярата ми сега съшествуването на ангелчета...Ако ти решиш,ще ти пиша на лични 
Съжалявам че минаваш през това...
Аз също бих искала да ти разкажа нещо на лични, но няма как защото не си регистрирана...
Какви електрошокове, момиче
Съвземи се, всичко е в твоята глава!!!
Не знам за другите лекарства, които пиеш, но специално за ципралекса мога да ти кажа, че е нужно минимум 1,5 месец, за да подейства!
От всичко, което пишеш ми се струва, че нещата са напълно поправими. Казвам го, без да искам да съм груба, просто имам наблюдения, когато човек изпадне в много тежка депресия /лично аз не съм го изпитвала, или поне не до степен, в която вече трябва да се лекувам с лекарства/. Но имай предвид, че от другата страна също е много трудно /за съпруга ти, родителите/. Била съм в тая позиция и знам...
Мисля, че по- добре ще се чувстваш вкъщи и по-бързо ще се съвземеш!
Аз също бих искала да ти разкажа нещо на лични, но няма как защото не си регистрирана...
Какви електрошокове, момиче
Съвземи се, всичко е в твоята глава!!!Не знам за другите лекарства, които пиеш, но специално за ципралекса мога да ти кажа, че е нужно минимум 1,5 месец, за да подейства!
От всичко, което пишеш ми се струва, че нещата са напълно поправими. Казвам го, без да искам да съм груба, просто имам наблюдения, когато човек изпадне в много тежка депресия /лично аз не съм го изпитвала, или поне не до степен, в която вече трябва да се лекувам с лекарства/. Но имай предвид, че от другата страна също е много трудно /за съпруга ти, родителите/. Била съм в тая позиция и знам...
Мисля, че по- добре ще се чувстваш вкъщи и по-бързо ще се съвземеш!