Това пък вече ми се струва доста превзето....
Глупости
Глупости
- Публикувана: 12 юли 2007, 22:35 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2007, 23:12 ч.
Пренатално възпитание
Само цитат:
Разказите на хора, подложени на регресивна хипноза обаче говорят, че спомени има дори от момента на зачеването, а толкова повече от самата бременност. През 1970г. австралийският лекар Грейхъм Фарънт започнал да изследва пренаталната памет, записвана според него на клетъчно ниво. Той бил поразен от факта, че пренаталните спомени, до които достигнал, били не на тъканно или скелетно – мускулно ниво, а именно на клетъчно. Той нарекъл спомените си “Клетъчна Памет”! До същите изводи стига и английският психиатър Франк Лейк, който изследва психотравмите на майката по време на бременността и залагането им в зародиша като клетъчна памет.
В последните пет години клетъчните биолози от цял свят проведоха значителен брой качествено нови изследвания, които убедително потвърждават теорията, че паметта може да се закодира в клетките.
Според мен човек носи спомени не само от утробата и зачатието, а и от доста преди това. Така че темата е твърде сериозна. Мнозинството от дамите тук реагират така: "Как така ще си говоря на корема, ма ооооу! Ти акъл имаш ли, ма, ненормална ли си, кво?", защото може би са пропуснали шанса да възприемат плода си като същество, способно да възприема, докато им е било времето. Скоро четох реплики и във форума на козмополитън.бг, където ми направи впечатление, че дамите влизат, за да кажат примерно "Аз мразя силиконовите презрамки, защото са гнусни", но не и да прочетат и да се научат на нещо. Бг-Маммата превъзхожда козмополитън със светлинни години, без съмнение. И тъкмо затова ССФ трябва да се държи и занапред на ниво. Извинете за мнението. Темата ви е много интересна!
Разказите на хора, подложени на регресивна хипноза обаче говорят, че спомени има дори от момента на зачеването, а толкова повече от самата бременност. През 1970г. австралийският лекар Грейхъм Фарънт започнал да изследва пренаталната памет, записвана според него на клетъчно ниво. Той бил поразен от факта, че пренаталните спомени, до които достигнал, били не на тъканно или скелетно – мускулно ниво, а именно на клетъчно. Той нарекъл спомените си “Клетъчна Памет”! До същите изводи стига и английският психиатър Франк Лейк, който изследва психотравмите на майката по време на бременността и залагането им в зародиша като клетъчна памет.
В последните пет години клетъчните биолози от цял свят проведоха значителен брой качествено нови изследвания, които убедително потвърждават теорията, че паметта може да се закодира в клетките.
Според мен човек носи спомени не само от утробата и зачатието, а и от доста преди това. Така че темата е твърде сериозна. Мнозинството от дамите тук реагират така: "Как така ще си говоря на корема, ма ооооу! Ти акъл имаш ли, ма, ненормална ли си, кво?", защото може би са пропуснали шанса да възприемат плода си като същество, способно да възприема, докато им е било времето. Скоро четох реплики и във форума на козмополитън.бг, където ми направи впечатление, че дамите влизат, за да кажат примерно "Аз мразя силиконовите презрамки, защото са гнусни", но не и да прочетат и да се научат на нещо. Бг-Маммата превъзхожда козмополитън със светлинни години, без съмнение. И тъкмо затова ССФ трябва да се държи и занапред на ниво. Извинете за мнението. Темата ви е много интересна!
Темата е изключително интересна, ще я следя. 
Аз лично съм от онези "леко луди" , които от първите месеци на бременността си, къде на майтап, къде на сериозно съм си общувала със сина си.
Интересно е, че сякаш камък ми падна от сърцето когато ми казаха в 4тия месец - момче !
От този момент нататък съм го възприемала като одухотворено същество и дори с риск да ми се посмеете
ще кажа, че съм се срамувала и заради него, при нелепи ситуации при които съм изпадала .....
/ е всички знаят, че бременните са силно емоционални и такива ситуации на липсват
/
Аз лично съм от онези "леко луди" , които от първите месеци на бременността си, къде на майтап, къде на сериозно съм си общувала със сина си.
Интересно е, че сякаш камък ми падна от сърцето когато ми казаха в 4тия месец - момче !
От този момент нататък съм го възприемала като одухотворено същество и дори с риск да ми се посмеете
ще кажа, че съм се срамувала и заради него, при нелепи ситуации при които съм изпадала .....
/ е всички знаят, че бременните са силно емоционални и такива ситуации на липсват
/
Георги Календеров,точно така не сме се изразили. Казахме, че който го намира за неестествено, не е нужно да го прави. Вярвам, че всяка от нас е чувала за тези методи, но те не бива да се правят "на сила". Достатъчно разумни сме да уважаваме чуждото мнение и не съм чула и видяла( в случая) изрази от типа "Ма ти луда ли си, ма?" или както се изразихте "Как така ще си говоря на корема, ма ооооу! Ти акъл имаш ли, ма, ненормална ли си, кво?". Може да съм му казла няколко неща в някои моменти, но когато съм го почувствала "от вътре", както се казва. Не смятам, че това трябва да се натрапва на майките. Всяка има усет, всяка милва корема си, нима товя не е интимност между двамата и прост начин за комуникация? Не оспорвам теориите на учените, дори вярвам че са прави. И моля, не обобщавайте така грубо майките от този форум.
и не съм чула и видяла( в случая) изрази от типа "Ма ти луда ли си, ма?" или както се изразихте "Как така ще си говоря на корема, ма ооооу! Ти акъл имаш ли, ма, ненормална ли си, кво?".
И на двамата поговорвах, но доста рядко и непреднамерено (в сми. без никаква умисъл). Според мен няма полза да се насилваш да правиш нещо, което чувстваш неестествено. А това, че 9-те месеца в утробата са по-важни от първите 7 години за емоционалното развитие на детето - по никакъв начин не мога да го приема 
!
! 
Не е възможно, колкото и да не ми се ще точно в този момент, да няма значение пренаталния период. Та това е живо същество, което определено има душа и свой разум, който никой не знае какво представлява и дали не е по-висш от нашия.
Не съм специалист, но съм чела, че още Фройд говори за архетипите, които се създават в човешката психика вследствие на поведението на родителите и които архетипи моделират поведението на зрелия индивид по-късно. След като не може да се отрече, че има психо-физична връзка между майката и плода, то какви ще са последствията ако майката я пренебрегва и не се грижи за емоционалното състояние на детето чрез своето собствено.
Не съм специалист, но съм чела, че още Фройд говори за архетипите, които се създават в човешката психика вследствие на поведението на родителите и които архетипи моделират поведението на зрелия индивид по-късно. След като не може да се отрече, че има психо-физична връзка между майката и плода, то какви ще са последствията ако майката я пренебрегва и не се грижи за емоционалното състояние на детето чрез своето собствено.
Според мен, важно е, не да се говори на корема, а да се чувства майката добре, да не се растройва, да се грижат за нея, да се чувства обичана, да и се предлага емоционална стабилност и т.н. Извинете ме, но да бъдем честни, какво разбират бебоците от думи 
- какво чуват в корема, освен къркорене на черва и биене на сърце? Нашият глас достига до тях и звучи доста различно, то е доказано, че бебоците първоначално разпознават биенето на сърцето на майката, а не гласа и.
Георги Календеров - странен хумор имате. А и какви спомени може да има човек преди да бъде заченат, това вече е фантастика. В кръга ня шегата - сперматозоидът се моли да бъде той щастливецът оплодил клетката, а клетката се моли да бъде оплодена, а не от организма изхвърлена.
- какво чуват в корема, освен къркорене на черва и биене на сърце? Нашият глас достига до тях и звучи доста различно, то е доказано, че бебоците първоначално разпознават биенето на сърцето на майката, а не гласа и.Георги Календеров - странен хумор имате. А и какви спомени може да има човек преди да бъде заченат, това вече е фантастика. В кръга ня шегата - сперматозоидът се моли да бъде той щастливецът оплодил клетката, а клетката се моли да бъде оплодена, а не от организма изхвърлена.
Научно доказано е, че детето по биохимичен път "чете мислите" на майката и преживява нейните емоции заедно с нея. Според реакциите и и начините, по които се справя със ситуациите то заучава модели на поведение и ги прилага след като се роди, а и когато порасне.
Това е много плашещо, ако е истина, защото с тези хормони хич не е добре да възприема сегашното ми поведение - далеч са от истинските ми модели на поведение, затова се надявам да не са съвсем точни тези изследвания.
После - по време на моята бременост аз определено оглупях - пак в резултат на хормоните според специалисти - при това положение няма как да "обуча" бебето на това което знам и правя добре по принцип. В момента ме интересуват главно неща свързани с бременността и раждането, а изобщо не неща от моята сфера, с които дори като се задълбоча прекалено получавам контракции. Така че бебето няма как да се научи пренатално от мене на тези неща, а само на неща, които малко ще го интересуват още повече защото е момче.
Нещо което по ми допада - в една популярна книга за бременни авторката пише, че не е установено, но е възможно този адреналин дето го отделяме в повече доста често през бременноста да е полезен за нещо на бебето.
Важен е този пренатален период, никой не отрича това, важно е предимно здравословното състояние на майката /и физиологично и психично/, но да говорим за възпитание на плода... просто е пресилено и терминологията е крайно неточна.
Дори здравословното състояние на майката е важно много преди момента на забременяването, но за възпитание....
Това е накратко, което исках да кажа.
Дори здравословното състояние на майката е важно много преди момента на забременяването, но за възпитание....
Това е накратко, което исках да кажа.
Наистина ме очудват коментари, които отхвърлят ПРЕНАТАЛНИЯ период, като фактор.
Нека да поясня, че "възпитание" така или иначе се осъществява през този пренатален период, искаме или не. Именно за това пренаталното възпитане цели някаква умисъл и участие в този процес.
Доста елементарно е приравняването на говоренето на корема с нещо все пак доста по-обхватно.
На мен лично ми беше много полезна, дори и чисто емоционално, за самата мен, информацията и упражненията свързани с пренаталното възпитание.
Разбира се, никой не би трябвало да се чувства зле, ако не придава особено значение на казаното по въпроса. Важно е само да знаете, че с детето сте едно, и то мисли и чувства вашите мисли и чувства, през своята призма. Затова и естествено е всяка бременна жена да се поощрява да "бъде щастлива" . Но дори и да не е , по-важно е да е настроена положително към малкото дете растящо в нея!
Този цитат само говори, че става дума за напълно непознаване за какво иде реч под пренатално възпитание. Все пак е добре първо да се заинтересува човек, преди да критикува нещо.
Нека да поясня, че "възпитание" така или иначе се осъществява през този пренатален период, искаме или не. Именно за това пренаталното възпитане цели някаква умисъл и участие в този процес.
Доста елементарно е приравняването на говоренето на корема с нещо все пак доста по-обхватно.
На мен лично ми беше много полезна, дори и чисто емоционално, за самата мен, информацията и упражненията свързани с пренаталното възпитание.
Разбира се, никой не би трябвало да се чувства зле, ако не придава особено значение на казаното по въпроса. Важно е само да знаете, че с детето сте едно, и то мисли и чувства вашите мисли и чувства, през своята призма. Затова и естествено е всяка бременна жена да се поощрява да "бъде щастлива" . Но дори и да не е , по-важно е да е настроена положително към малкото дете растящо в нея!
/, но да говорим за възпитание на плода... просто е пресилено и терминологията е крайно неточна.
Дори здравословното състояние на майката е важно много преди момента на забременяването, но за възпитание....
Това е накратко, което исках да кажа.
Дори здравословното състояние на майката е важно много преди момента на забременяването, но за възпитание....
Това е накратко, което исках да кажа.
Този цитат само говори, че става дума за напълно непознаване за какво иде реч под пренатално възпитание. Все пак е добре първо да се заинтересува човек, преди да критикува нещо.
