След идването на второто дете?

Най-добре е да спи при вас бебето, за да не събужда голямото дете. Ревност в тази възраст няма силно изразена, поне при нас беше така, дори когато бебката плачеше малкия много се тревожеше и ме караше да я успокоявам.
При всички случаи обаче не можеш да очакваш да пази бебето, просто нямат развито чувство за преценка какво може и какво не.

И аз мисля, че бебето по-добре да спи при вас. Първо, че ще буди по-голямото детенце. И второ, че бебето наистина може да пострада от много грижи от страна на каката 
При нас разликата е 1г.10 м. и дъщеричката ни много се радва на бебето, но понякога от грижите й ми настръхва косата. 

И мен живо ме вълнуват тези въпроси и ще следя темата с интерес.

Голямото ми синче преживя един малък стрес с появата на бебето.
2 дни го беше страх да ме доближи в леглото в болницата. Вече не бях мама, която винаги е с Мартин, ами мама с "малко бебе" на ръцете и не можеща всеки път да изпълни малките или големи желания. Нощем имаше кошмари, имаше и проблем с храненето. Така или иначе спим в една стая всички, та му беше непонятно защо вече мама не е до него, а тати. Да отбележа, че е още кърмаче и поне това го успокояваше, че бебето не му отнема още повече мама.
След 2 месеца се успокои, бебето, ако се разплаче често не го чува. Това го отдавам, че ходи на ясла и там е свикнал с шума от други деца. Сега като отида да го взема от яслата и се хвали с бебето си Помага ми да сменям памперсите, гали го вечер като ги приспивам. Само от желанието за съвместни игри все се налага да пазя. Веднъж се опита да го понесе за да го вози на колата.

На 3 години вече не е малка. Предполагам, че я подготвяте за новия член на семейството- няма да се грижите само за нея, бебето изисква повече внимание, но ще продължите да обичате и нея. Не се притеснявай, че ще нарани бебето, ЗА събуждането- едва ли ще го чува, но можете да спите отделно- ти с бебето, а каката с тати. В началото гледай да й обърщаш внимание и на нея, да не се дели много от теб и бебето. При дъщеря ми "стреса" премина за една седмица.

Разликата при децата ми е 2 г., 3 месеца. Каката Мариела също бе подготвяна с приказки за бебето. Доколко е разбрала, не знам, но когато се прибрах  у дома със Сияна на ръце, тя знаеше и схващаше, че това е "нашето бебе".

Посрещна го много ентусиазирано, постоянно беше край него - и край мен. Радост голяма. Така 2-3 месеца, когато започна да се проявява ревността й. Нямаше как - Сияна е кърмаче, почти постоянно ми е в ръцете, а Мариела е свикнала цялото ми внимание да е към нея. Всичко това съчетано с "бебешкия й пубертет" - периодът на лиготиите, на отрицанието, на правеното наопаки, на отстояването на своето Аз...

Понякога у дома става малък цирк, но няма как. Започна и да се вдетинява - да си лапа ръцете (като бебето), да иска да я нося на ръце (като бебето), започна да се нарича и тя "бебе", имитира, че суче мляко; иска и тя памперс от време на време...Стана много чувствителна и лесно се разплаква...Постоянно иска да я гушкам...Такава е картинката при нас.

Иначе имаше няколко инцидента с бебето - щипе го по крачета и ръчички, 1-2 пъти го е пляскала. Същевременно казва, че го обича, приспива го, пее му песнички, занимава го, гушка го, целува го, "грижи" се за него, не дава на чужди хора да го взимат, разсмива го. Наистина е привързана към него, но понякога от ревност го щипва, макар че да знае, че бебето "само се гушка и се цунка". После го намлясква едно хубаво. 

Важното е да се "бди" и над двете деца, защото по-големите не си знаят силата, а и потормозват бебетата в пристъп на ревност. Отделно, че могат да му пъхнат нещо в устата, да му завият главата, или подобно...Двете не се отставят заедно без близък надзор. А всъщност точно щипванията и едното ухапване по носа ставаха, когато бебето е в ръцете ми.

Също е важно да се разбере, че на по-голямото му е доста тежко. Не трябва веднага да се изолира с приказки, че то е вече пораснало, че мама първо трябва бебето да нахрани, че бебето е по-важно и с приоритет, защото ревността взима болезнени измерения за първородното. Може родителите от време на време да взимат страната на голямото и да се "присмиват" на бебето за нещо безобидно "ей, бебеее, как си се наакало!" или "их, това бебе не може да приказва още, а кака как хубаво говори", или "бебе, виж как си се изцапало, пък кака се пази чистичка, ти не разбираш бебе, малко си още, пък кака знае, браво!" - по този начин, голямото усеща съпричастност и подкрепа от родителите в моментите, когато се чувства пренебрегнато и не център на вниманието...А бебето, понеже наистина не разбира още, не се обижда. 

Поставят се ясни правила от началото, примерно при нас : "бебето само се цунка и се гушка". Не се удря, хапе, щипе, пази се тишина, когато спи (каката говори доста на висок тон, на бебето не пречи, но на мен ми се иска малко тишина  ). Не се дава храна на бебето, "защото няма зъбки" (засега това важеше, но сега започваме кашите и не знам какви изненади ни очакват... )...

В общи линии, се жонглира непрекъснато между два варианта на поведение спрямо по-голямото дете - в едни ситуации се изтъква "предиството му" като пораснало детенце, в други е важно да се "слезне" и да се третира понякога и то като бебе - люшкане на ръце, смучене на биберон, имитиране, че се кърми...Така не се чувства пренебрежение или изолация...

Хубаво е да може да му се обръща повече внимание на голямото. С кърмаче на ръце е малко трудоемко, но има начини. Примерно - с разни занимателни игри, с които детето да се забавлява и без пълното участие на майката, която в момента може да си държи бебето - рисуване, игри с пластелин, рязане с детски ножички и т.н.

По останалите въпроси:

Бебето спи при мен, каката - при баща си. Така за нас е най-практично. Вероятно в първите месеци бебето ще се буди нощем, по-добре е да е при майката (да го храни и приспива). Бебетата и се будят доста рано сутрин, няма да е удобно за по-голямото дете.
Вижте възможността да пробвате така поне първите няколко месеца...
Ние мислим някъде след годинката на бебето да събираме двете деца в една стая. Докъм втората годинка все се будят от нещо децата (най-вече от зъби).

За нараняването - създавате правила от началото. Показвате как лекичко се милва и гушка бебето. Не се пъха нищо в устата и в очичките му. Не се удря, не се стиска силно и т.н. Естествено, няма всички обяснения да са наведнъж, като лекция, а постепенно - и виждайки как е на практика - от вашия пример, детето ще се научи.

Ще му е тежко, няма как. Но с усилия от всички страни постепенно ще преодолее тези чувства. Показвайте му непрекъснато колко е значимо и важно то за вас, колко го обичате, гушкайте го и си играйте повече време...Ще се справите.

Недей се притеснява толкова,вярно е че първата ти дъщеричка си е доста малка за да вникне в същността да имате бебе в къщи ,но пък със сигурност по-бързо ще се адаптира към новия член в семейството и ще свикне .А защо ,като те притеснява дали ще се буди каката от бебето не вземете бебето във вашата спалня поне първите месеци,мисля ,че и ти ще си по-спокойна .При мен разликата между двете деца е по-голяма ,почти 7 год.,но и аз се притеснявах ,а след като се прибрахме с бебето от болницата установих, че просто не е имало нужда да си мисля такива неща,баткото е грижовен,помага,гушка го,целува го ,така че бъди спокойна ще се справите 

Здравей, Яна, моята дъщеря е с 3г. и 1м. по-голяма от брат си. За мен тази разлика е подходяща, защото детето е вече голямо и може да разбере появата на нов член на семейството не само на чисто инстинктивно ниво. Но - децата са различни, аз ще ти кажа как е при нас.
 Дъщеря ми ходи на детска градина и мисля, че това е по-удачен вариант, защото, когато сме сами, без мъжа ми, тя няма как да не бъде пренебрегвана в полза на бебето- то трябва да суче, да спи, да се преобува - все неща, които силно отегчават каките .
Когато сме цялото семейство в къщи с мъжа ми обикновено си поделяме грижите за децата, но пак той повече се налага да се грижи за момата, което на мен понякога много ми тежи .
Тя спи сама в стая, която е долепена до нашата и вратата е отворена. Не чува брат си нощем, само първите 2-3 седмици имаше леки оплаквания
Винаги ги наблюдавам, когато са заедно, колкото и да е голяма и разумна, редовно измисля някоя щуротия, способна да нарани брат и, просто иска да си играе с него и е решена да опитва, докато се получи Не съм наблюдавала да и е мъчно, че обичаме И друго дете, става и мъчно ако приятели или роднини обърнат внимание първо на бебето/а то е неминуемо/, та гледам да ги предупреждавам.

Сега синът ми  е на 10м. и "кака" е първата му дума, тя е най-любимото му същество, викат си и си крещят на техен си език.  .Ревност има, но не е в такива размери, които си представях, а и тя, според мен, вече смътно си спомня периодът "без бебе".


Ами това е в по-общи линии, ако имаш други конкретни въпроси-питай.

П.П. Сега виждам, че Free Soul е публикувала  постинг, в който описва и голяма част от нашите премеждия и хитринки.

Естествено, че бебето ще пречи на каката и за това е най-добре в началото да не са в една стая.
Всяко дете е индивидуално, но моята Александра никога не е наранявала сестра си. Само веднъж обърна количката- беше се покатерила без да я видя (слава Богу, Рая се отърва само с уплаха).
Аз дадох голямата на майка ми в началото и тя ревност не е проявявала. Някак постепенно свикна с бебето.
Сега леглата им са едно до друго и вечер си "четат" книжки, държат си ръчичките и си говорят.

  Със сигурност,поне до 6-я месец,е по-добре бебето да е при вас,а и не знаеш как ще се отрази на каката появата му.За всеки случай,е по-добре да са отделно,докато каката свикне.
 Децата са различни и ще ти трябва време,за да видиш как ще е при вас.Ако каката приеме лесно бебето и ти се убедиш,че иска да са заедно-не мисля,че след 6-я месец,ще е проблем да спят заедно в нейната стая.
  Каквото поиска и може да прави-примерно да подава кремчето или някоя лъжичка или изобщо,какво може да помогне и прояви желание-насърчавай я бурно.Говори си с нея,дори като кърмиш-не пречи на бебето-в началото нищо не му пречи особено- и се въздържай да се държиш като с някоя скъпоценна ваза с бебето и да овикваш каката ,че не се съобразява.Голяма работа, че викнала или се засмяла-на бебето няма да му попречи-нека свиква с каката,каквато е-това е най-добре.Аз никога не съм се карала на по-големият ми син,че влиза,докато  кърмя или приспивам бебо,защото плаче, че се е ударил или да ми каже "лека нощ" ,или нещо подобно.Не е фатално,нали?Бебо не е протестирал,даже първо на батко си започна да се радва(когато прояви признаци,че познава някого).Малко,по малко,баткото разбра,че трябва да се съобразява повече-става с времето-сега е по-грижовен от всички в къщи:)).И нямахме никакви проблеми с ревност или внимание.Много са си близки сега.
   Правила съм и нещо друго-когато видя, че нещо баткото не е в настроение,например,малчо,когато е имал колики и сме все покрай него,а батко му е самотен...избирам момент като е при нас и казвам нещо,по някакъв начин обидно за бебо(все пак той още не разбираше нищо,а след това,като започна да разбира вече не се налагаше).Напр.:"Гледай сега каква гадна муцка е направил..все едно сме му изяли десерта с вилица,нали Алекс?"(така се казва по-големият ми син).В резултат,Алекс се засмиваше и почваше да защитава братчето си и т.н...Такива хватки съм научила от една книга на Фицхю Додсън.Можеш да я прочетеш-препоръчвам я с две ръце.Има откъси от нея и тук в сайта.
   И накрая:не се тревожи за бебето-любовта идва с появата му.Всичките ти притеснения са напълно нормални,но ще разбереш,че,колкото и да е странно,когато се появи второто дете,майката разбира че има две сърца-не едно!За всяко дете,поотделно:))Успех!
   
   

Товa с "пощипването" на бебето и при нас го има-не може да мине покрай него без да го закачи по някакъв начин. Стиска зъбки и изглежда така, сякаш изразходва голяма сила в това си начинание, а всъщност почти не го докосва.

Ей това е една от причините, поради които ще си купувам слинг. Поне малко да съм по-мобилна така...

О, това е задължително!!!! Аз не се виждам иначе, ако нямах слинг, когато съм сама с двете

Free Soul доста подробно и добре е обяснила основните неща, които се случват.
Разликата между моите деца е 2г и 2м.
Дъщеря ми също бе теоретически подготвяна, но практиката е съвсем различно нещо.

Първо да ти отговоря на въпросите:
По-добре оставяй бебето да спи при вас, а каката в друга стая. Дано не е от ревливите бебета, но все пак, случва се да се събуди, и може да наруши съня на дъщеря ти, а това допълнително ще я изнерви и стресира.

Дали няма да го нарани. Съзнателно-едва ли. По-скоро ако има огромно желание да помага и да се грижи за него, изживявайки се като по-голямата сестра, може и да го нарани. Затова трябва да си по-внимателна.

Ние имахме такъв случай-тя го стиска за врата, задушавайки го, той реве-оказва се, че искала да го накара да гледа филмче...
Колко тежко ще бъде да види поделена обичта на мама и татко-ами тежичко ще й бъде, но ако следвате съветите на Free Soul, ще можете да парирате до голяма степен огорчението и обърквацията в новата обстановка.
Въпреки, че аз използвах много от тези и подобни методи, ревността си каза думата и все още конкуренцията между двамата е огромна. Сега още повече се засили, когато и малкото започна да разбира повече неща, и то от своя страна да ревнува.

Иначе обичайното поведение си го имаше и у нас-искаше да пие задължително от неговото мляко, от шише с биберон, в абсолютно същата поза (татко й я гушкаше докато аз хранех бебето), започна да се напишва нощем (и все още я държи!), непрекъснато ми обяснява колко ме обича и пита дали я обичам, дали съм майка и на двамата, задължително му взема играчките от ръцете, с цел да го докара до рев, дразни го съвсем умишлено, .....все неща от този род.

От друга страна се грижи за него много-сваля му гащите да пишка, вдига му ги, обува го, събува го, съблича му дрехите и много го защитава, докато са с други деца (а когато са сами-леле леле, елате та вижте)...