Сънувате ли починали ваши близки?

Ксения, за да не останеш с грешно впечатление за моята позиция, ще кажа, че аз съм християнка (доста праволинейна, та чак "тесногърда"). И аз вярвам в съществуването на душата и духът, но за съжалениe, засега научни доказателства за тях не съм открила. А, много бих искала.
Казваш: "Човешкото съзнание превъзхожда мозъчната дейност, а значи духовното не се поражда от материално. ( И в Библията е казано "роденото от плът е плът, роденото от дух е дух")".
Тук си абсолютно права (но, според мен). А, как е доказано, че съзнанието е съставка на духа (или душата-не разбрах точно в тази теория) научно? За да е такова, то трябва да е чрез съответните научни методи, а доколкото ми е известно, съзнанието досега се свързваше с чисто биохимичните процеси в мозъка. И всякакви изследователски експерименти се правеха на тази база. Ако то (съзнанието) е плод на физиологичните процеси в тялото ни, как се доказва наличието му след смъртта. Ако пък е нещо друго, нематериално, как се регистрира с методи, пригодени за изследване на състоянието на материята? Тези неща не са обяснени в препратките, които си дала. Написаното там е много любопитно, но не видях наука в тях. Само теории, разкази на очевидци, хипотези и прочие ненаучни твърдения.
Аз вярвам за разказите (майка ми и втория й мъж са изпадали в кома и са ми разказвали интересни неща, но това е друга тема).

Не, нещо не си дочела докрай. Там се споменават и научните изследвания и специалистите които се занимават с въпроса, и методите на изследване. Всичко и абсолютно от научна гледна точка. Не мога толкова материал да преведа.

Всичко прочетох. Споменават се, но научни статии не видях, само изводи (от евентуални такива). Ако някой твърди, че е доказал нещо научно, то има начин това да се провери. За статии от подобен род (каквито си дала) можем да кажем, че са в популярен стил, но за достоверност на твърденията е твърде амбициозно да се говори.
Спама стана въздлъжък, спирам засега.
(Искам да ме разбереш правилно, аз също много се надявам да получим въпросните доказателства, но гледам и да съм обективна и да проверявам това, на което ще се доверя).

  Е чакай малко...ти да не искаш самите научни статии? То за тези цели си има специални бази данни, където се събират научни трудове. Имам достъп до такава от библиотеката, но нямам намерения да търся неща от които просто нямам нужда. Вярвам на статиите в популярен стил, където доста от фактите са обобщени. Пък и нямам намерение да доказвам на никой каквото и да било. Който има нужда от информация и авторитетни доказателства от първа ръка, си ги търси сам.

Да, особено баща ми /почина когато бях на 20г/. Не мога да кажа нищо по въпроса за статиите и изводите, но за себе си съм установила, че това е начин да продължа контакта който ми липсва. И се обичахме и се карахме.... и сега сънувам как се смеем или как ми се кара за нещо ... Полезно ми е .. По леко ми е на душата и когато го сънувам ми е приятно без значение че се караме насън. Мисля че е нормално да се сънува починал близък.

Случайност.
Сънувала съм, да. Много неприятно.

баща ми почина преди 1г.не си спомням дали има ден да не съм го сънувала,само в началото след смъртта въобще не го сънувах и си го обяснявах че той нарочно не иска да идва в сънищата ми да ме плаши.но след това и до ден днешен го сънувам ,обяснявам си го че ми липсва и затова е толкова често.и сънищата са на периоди един път са толкова ясни и ги помня доста дълго време друг път са бледи все едно са като избеляла лента.в сънищата си с него правим това което обичаше да танцуваме ,да ходим на пътешествия ,да купува разни неща от определени магазини,да се возим,да пие кафе,сега като го разказвам все едно през ноща живея един живот като се събудя друг ,а в сънищата съм с ясното съзнание че е починал.толкова ясно ми говори нощем и виждам че някъде  с други хора и винаги е весел.обяснявам си сънищата с това че съм по чувствителна и затова сънувам по няколко пъти и винаги ги помня и са толкова цветни и истински

Моят баща почина преди 9 год. сънувала съм го само няколко пъти оттогава а много ми се иска да го виждам по-често в съня си.Винаги на задушници съм давала по нещо за бог да прости,само преди 2 год. просто забравих и тогава го сънувах не си спомням точно какъв беше сънят,но за мен беше знак че ми напомня че съм го забравила на този ден. И у дома е имало подобен случай -брат ми чул че нещо пищи,започнал да търси от къде идва този звук и като влязъл в спалнята видял че звукът идва от един часовник който от години не работи и никой не му е слагал батерии (само брат ми и майка ми живеят там) а той е от тези дето ако не го изключиш може постоянно да пищи.Има и още един подобен случай с една чаша от тези дето пеят някаква мелодия и тя сама започна да пее но този път аз бях в стаята а тя си беше в секцията и никой не я пипаше.

Интересното е че часовниците са много мистичен аксесуар. Има много случаи свързани с връзка между другия свят и часовниците. При майка ми също имаше много любопитна история с часовник. Никой не може да каже на какво се дължи, но много хора бяхме свидетели.

Чãкам с нетърпение да разкажеш историятя

 

Много е лично, пък и предшестваха доста дълги за разказване събития...
Накратко...вуйна ми беше много болна. Лекарите не могат да установят диагноза. тя се топи пред очите ни. Каквото да хапне повръща. Залегна, нито може да се движи, нито да се храни. Тя е млада жена с дете на 10 год.  Нито една болница не я приема, чакат я всички да умре. Най-добрата и приятелка завеждащ гастро- отдление плаче край леглото и в безсилие. Всички твърдят че ракови клетки не се откриват, но ние подозираме само това. Вуйчо ми в момента в който я чакат да умре и едва ли не се сбогуват всички с нея, вижда някаква статия за лечител във Варна. Там пишело че лекувал и рак. На какво ли не вярваш в отчаянието си, решил че няма какво да губи. Пристига в София при майка с тази изрезка от вестник и двамата с майка потеглят за Варна. Отседнали при стара позната на майка, а на следващата сутрин влязли при лечитело-гадателя.
Той казал, че жената няма да живее и нищо не може да направи. Да си вървят и да се готвят до 2-3 дни за погребение.
Излизат от там много шокирани, а пристигайки в дома на познатата, майка ми погледнала да види колко е часа и... не става. Стъклото на часовника станало абсолютно матово и непрозрачно.
Мъката била доста за да обръща сериозно внимание. Качили се в колата. На тръгване познатата и сложила някакво цвете в багажника, което майка си харесала предишния ден.
Пристигайки покрай цялата мъка майка ми споменава две странни неща. Показа ни часовника си- аз такова нещо виждам за пръв път. Абсолютно бяло и матово стъкло, абсурд да се види нещо през него. Цветето в багажника липсвало. Преровили всичко- няма го. Майка ми е сигурна че го е сложила. Както и да е, вуйна ми я приемат в София в Исул и се започва едно дълго лечение с няколко операции почти цяла година. Няма рак- тежък колит. Вуйна ми сега е здрава права и ячка жена. А беше кожа и кости като жертва на концентрационен лагер.

Най-интересното че, че колкото вуйна ми оздравяваше, толкова стъклото на часовника ставаше все по-прозрачно. Един ден след доста месеци се избистри напълно. Горе-долу тогава вуйчо ми открил цветето на майка. Познайте къде? В багажника на колата. Било свежо като че вчера там поставено.

xenia , настръхнах....да е жива и здрава вуйна  ти.
Ще разкажа на кратко и сънят на мъжът ми, две седмици преди да почине брат му.
Става една сутрин и плаче, ама плаче като малко дете и ми разказва, че сънува, че с майка си влизат в църква, но е празна, само в средата има ковчег - бял със златни ивици и там лежи брат му....
Две седмици по- късно го погребахме в абсолютно същия ковчег ( никой не знаеше сънят му, освен аз) , ковчега го поръча майка му....
Бог да ги прости.

И аз настръхнах

а вие как си го обяснявате? 

Аз нямам никакво обяснение. Не съм чула до сега и никаква версия, макар и най-фантастична. Часовникът беше голяма атракция през цялото това време и кой ли не го е оглеждал. Стъклото беше като минато през пескоструйка. Наблюдавахме как се избистря бавно, а по едно време когато взе да си личи циферблата майка каза "ще живее вуйна ти".
Но най-странното и за капак беше цветето. Толкова месеци без светлина в багажника просто не е възможно да е живяло. Няма кой да си е правил шегички изваждайки го, гледайки го няколко месеца и после пак да го връща обратно. Пък и майка твърди че буквално веднага с пристигането е отишла да го извади от там, но било изчезнало. Абсурдно е да не го открият в багажника. Не е игла.

Писах,писах и започна буря при нас,спря нета -всичко се изтри .Скоро ще ви разкажа .