Сънувате ли починали ваши близки?

Марси, това което мога да кажа е да направиш сьомга и занесеш на гроба на брат ти. Може би иска да опита. Спомни си какво още е имало на масата и му направи същото!
 За парите...вероятно се е тревожел за майка си и е искал да ти напомни да и помогнеш.

Много интересно, как всички починали които съм сънувала са ми каzвали"Та аz не см мъртъв"/Мъртва
Дядо ми беше първия починал който сънувах. Бях на 9 години когато почина. Сънувах го вечерта след погребението му , че стои до нас и гледа как го погребваме с усмивка на уста.
ПОсле го сънувах че искал торта zа именния си ден, една точно определена, коятоп ние със сестрите ми 4есто правехме и му zанасяхме парЧенце, когато беше още жив..Напрвихме,раzбира се.След това го сънувах да ми каzва че се радва на тортата която сем направили и че била много вкусна.Той много пъти е бил сънуван,ое мен, от сестсра ми, от вуйчо, и винаги след това имаше някакви странни проявления, които ни караха да мислим и да вярваме че той наистина е около нас.
Сънувах и баба ми по късно, тя ме zаведе насън на черква, в Рилския манастир. Черквата беше пълна с мъртъвците ме иzбутаха напред и ми каzах да напиша под иконата с восък това което най много искам да ми се случи в тоzи живот.И аz напиах с раzтопен от све9ите восък на гоямата Икона на Богородица две неща...
Баба ми не беше цял живот набожна , на черква не ходеше.. Може би това беше нейния начин след смъртта й да ми покаже че е ратzбрала че Бог има .
сънувала съм и другата ми баба. Веднъж zа да успокоя майка ми zа нещо в което я обвиняваха,аz й каzах че баба(ненйата майка),Бог да я прости, си е било нейна грешка, приживе, която е направила, но всеки прави гре8ки...После сънувах баба да ми се кара и сърди че с.м каzала така, но после пак беше мила 
Няколко пъти сънувах и Ванга.Не я поzнавах, когато тя почина аz бях дете. Само веднъж с.м я вижбдала наживо отдалече. понеже съм от нейния край. На майка ми като раzкаzвах все й виках че не zнам zащо я сънувам, но впро4ем аz zнам zаЩо.Идвала е насън когато съм била най отчаяна.Имаше идин период, малко след раждането на малката ми, бях абсолютно сама, сестрите ми далече, майка ми и баща ми в българия, а с роднини на мъжа ми подържаме нмалко контакт , баща му п.к също живееше тогава надалече..аz съвсем сама с малката , току що родена, домакинство, сметки, понеже мъжа по цял ден на работа... Бях толкова отчаяна , мислех си че едва ли с.м добра майка...Точно тогава я с.нувах тая жена, която май и днес тича да помага на всеки.Тя плетеше на един стол.Потупа ме по ръката и се усмихна , каzвайки" Милата , и тя майчица станала"След което аz се успокоих и почнах да вярвам ,че макар и сама се справям . Бях й много благодарна.
Най инетерсното е 4е сънувах и все още сънувам дядото на мъжа ми.Беz да го поzнавам.Той е по4инал няколко години преди ние да се оженим. Сънувах го винаги когато ми е било много напрегнато или сме имали кавга с мъжо . Даже когато се иzгуби чАсовника на мъжа ми, който е останал тоМно от тоя дядо,мъжо ме обвини че с.м го иzгубила аz.и 4е ми е кофи да си приzная. аz , понеже не го бях пипала,много плаках zаради несправедливото обвинение и се молех да се намери тоя часовник, даже несъzнателно се обърнах към дуишата на тоzи дядо, ако zнае къде е часовника му, да ми помопгне да го намерим (вече го бях сънувала няколко пъти преди това)Сънувах дядото на мъжа ми същата вечер отново, той се усмихваше, нищо не каzа.На другия ден насърдената ми половинка zамина на работа, и малко след това ми zвънна притеснен и гуzен да се иzвини zа натякванията си..часовника бил в парадната му униформа, понмеже го е носил последния път когато са били на плаца, и zабравил да си го прибере от джобчето...
Всичко това ме кара да мисля че "мъртвите" май са по живи от нас, и наистина са около нас.Само дето ние, кьоравите, не можем да си ги виждаме 

По какъв начин го доказват? Сънят е просто продукт на мозъчната ни дейност.

все не се решавам да пиша по темата, защото ми е много тежко, но днес явно съм по-смела от обикновено.
преди по-малко от година за 3 седмици починаха леля ми, дядо и майката на приятеля ми.
още от първите дни сестра ми сънува леля и дядо, говори си с тях.още първите дни сестра ми се събуди една сутрин и каза "сънувах леля. живее в голяма бяла къща, много е весела и беше с червено червило". леля винаги ходеше с ярко червено червило, все усмихната беше. много весела, но си отиде млада-на 41 години. сестра ми не я беше виждала поне 4-5 години по стечение на обстоятелствата. ммного ми е мъчно, защото сестра ми отиде да я види в болницата и не можа да я намери в стаята и (леля е била излязла да пуши навън) и на следващия ден се обадиха, че леля е починала
сестра ми сънува и дядо. кара и се да учи , да не изоставя пак училището. (сестра ми изтърва две години от училище от глупост).
аз само веднъж сънувах дядо в едно училище (той е бил учител известно време и му беше голяма страст), стоеше прав, говорихме си много (не помня обаче какво) и накрая се подпря на един чин както си правеше, със същия маниер, и каза "аз ще взема баба ти". това беше преди повече от 6 месеца.
мама не ги е сънувала.притеснява се, че дядо и се сърди за нещо. а той беше толкова добър. не вярвам да е това. по-скоро не иска да ни тревожи той си е такъв, все да не ни притесни, да не ни тревожи....
интересното е, че в началото много често се събуждах с усещането, че съм била с дядо, а нищо не помнех, а бях някак спокойна. и го усещах в къщата на село, когато си идем.
веднъж сънувах и леля. както я помня с едно шушляково яке, с найлонова чанта. отива към гробищата.ама аз я сънувах с ясното съзнание, че е мъртва. и и казвам "чакай, лельо, чакай ме. трябва да дойда да донеса на дядо нещо.чакай ме." а тя върви и не се обръща. аз държах в себе си една как да кажа като опаковка.дядо си държеше документите в такива. сега къде си ги държи?
приятеля ми е сънувал само веднъж майка си.или поне така ми е казвал. развеждала го из мястото, където сега живее. 

Как разбрахте, че това, което сънувате не изразява вашите собствени мисли, желания, притеснения... А трябва да означава мислите на починали хора?

Рени , аz съм се уверила че съня е нещо повече.
Малко преди да се роди малката, макар всички да ме уверяваха че бременнопстта ми всичко  енаред.
Една вечер сънувах че някой ме пита "Ти кога имаш  час при лекаря?"И аz каzвам в понеделник.Тоzи някой ми каzа "понеделник е късно, отивай още сега".Станах, объркана от тоя сън, иzпратих мъжа си на работа и.. беz да искам съм zаспала отново.И пак "Ти кога си на лекар?" аz пак" в понеделник".И пак"Не , не в понеделник, понеделник е късно,облечи  се и иди сега."скочих и беz да чаках се облякох и отидох,И имаше zащо. ...
Та, не вярвам че моя моzък е способен да ме прати на лекар, и то когато трябва.Сънищата са раzлиЧни.Има според мен такива които отрzяват страхове и са иzраz на мисли, но има и такив, които трябва да вzем,ем много насериоzно..Особено когато един мъртвец дойде на сън да ти каже че баба ти 9е ти подари един медальон, който трябва да паzиш, и бабата наитисна ти подари медальон zа Коледа.точно такъв, какъвто са ти покаzали на сън...
[/quote]

Предварително се извинявам за дългото мнение.

Представям си го така:
Механизмът на ставане на сънищата е като при мисленето наяве.
Всичко, което поднасят възприятията ти в една реална ситуация наяве, се трансформира от мозъка в образи, в последователности от впечатления и заключения, които пък се съхраняват като следи - като спомени за тези неща. Веднага, щом станат минало, тези спомени (следите) остават „на депо” - неактивни в съзнанието ни.
Всяка следваща мисъл за което и да е нещо от действителността е комбинация, бърза  последователност от образи чрез активирането на тези следи.

Наяве като погледнеш към чаша, до която има дете, реалните образи (на детето и на чашата) активират следи от предишни твои изживявания и с чаша, и с дете:
Виждал си как се чупи чаша, как дете чупи нещо, как плаче дете, как си се порязвал на стъкло...
Всички тези следи се активират почти мигновено. Сякаш светваш абажура в хола си - натискаш копчето и пускаш тока.
Само че, „събудените” образи в главата ти (активираните следи) не "светват" с еднаква сила като крушките на абажура, а са различно ярки. Свързват се следите, които са се активирали заради актуалните ти възприятия в момента. Така "образуваш мисъл", че детето може да счупи чашата и да се пореже...

В съня е същото. Мислите ти насън са електричество, което протича между активни в  момента на сънуването следи. Но без реална картина, без актуални възприятия, които да дадат рамка за актуална логическа последователност на „будните” образи.
Затова и връзките между следите (образите) изглеждат произволни.

Когато наяве мислиш, че едно дете може да се пореже на чаша, го правиш защото виждаш едновременно реалното дете и реалната чаша. Именно това активира всичките ти спомени за чаши, за деца, за счупено, за порязано, които се свързват помежду си.
Предчувствието ти в образи как детето ще счупи чашата и ще се пореже е комбинация на допирните точки от всички тези активни в момента следи.
В съня "допирането" на активни следи в определени точки не се води по рамката на конкретна реална ситуация и затова е "свободно съчинение", фантазия.

И най-фантастичната последователност от образи в един сън е комбинация между стари реалности. Само съчетанието между тях е нереално.

Както е нереално, че някой те посещава насън.

Холограма, а какво ще кажеш за нивата на съзнанието? съзнание, подсъзнание, алфа ниво, тета ниво? а сигурно има и някакаво още "по-надолу", което е смъртта сигурно, знам ли?

Всякакви съзнания - "под" и "над"  , за които ние можем да си мислим и да си бъбрим за тях тук, се изразяват чрез материята. Чрез мозъка и електричеството, което протича през материалното ни тяло и прави възможно биологичните процеси в него.
За смъртта най-характерен е разпадът на материалното тяло. Тъй че, не знам какво да мисля за " смъртта като ниво на съзнанието".
Все едно да мисля за електричество преди да ми гръмне крушката и след това.
(Когато крушката се счупи на парчета)

Наскоро почина дядо ми. Аз го обожавах, не се разбирам с баща ми и дядо ми просто запълваше тази празнина. Вярно е, че беше доста възрастен, но си отиде заради глупостта на лекарите.
Преди години имах един натрапчив кошмар. Сънувах, че дядо е починал ( доста преди това да се случи), ние сме до него а той е ковчег. Събуждах се цялата обляна в сълзи и с реалното чувство, че това е истина. Трябваха ми няколко минути, за да се осъзная, че това не е истина. Това продължаваше с години, мислех че ако се случи наистина няма да мога да го преодолея.
Кошмарът спря преди няколко години.
Уви, дядо ми почина зимата. Последния път, когато го видях не стоях много защото бях с малкия и исках само да си тръгна по-скоро. Все пак беше в болница, в стая с вирусни пневмонии. Не мога да забравя колко облекчена бях като си тръгнахме, дядо ми беше много подтиснат, знаеше че си отива, беше много уплашен. Може би затова исках да си отида.
Сънувах го само веднъж след като почина. Беше преди 40тия ден, всички роднини бяхме в тях и подготвяхме масата, всички тичаха до кухнята. Ясно знаех, че това е 40сто на дядо и изведнъж го видях да си седи на фотьола, любимото му място и да се усмихва. Беше щастлив и спокоен, аз не можех да разбера какво прави там след като е починал?! Попитах го защо е там , но не помня дали имаше отговор. По-скоро си мисля, че не запомних отговора, сякаш ми каза нещо, но малкия ме събуди.
Аз си мисля, че е искал да ми каже, че е добре. Майка ми така и не го сънува, много й тежи. Дядо ми й обещал, ако има отвъдно да се върне и да й каже.
Ксения, как мислиш дали е искал да ни успокои?

има разлика
човекът е създаден от Бог, крушката и електричеството от човека.

Човекът е бил създаден като бог.
Въпреки че, по някаква причина програмата на материалното му тяло е била променена, той винаги ще се мисли за това, което би могъл да бъде.
Ограниченията не променят същността му. Само го карат да търси начин да ги отмени.
Какъвто е опитът на хората да мислят за собственото си съзнание

Често сънувам бившият ми приятел, който загина при автомобилна катастрофа. Преди го сънувах почти всяка вечер, а сега по-рядко, но горе долу в една и съща ситуация. Сънувам, как разбирам, че се е "завърнал", но обикновенно срещата ни не може да се осъществи (тази нощ го сънувам, как го гледам по телевизията, как дава интервю и ми казва нещо, което не си спомням). Друг път се срещаме, но винаги е трудно да се открием, накрая той ми подава ръка да остана с него, но аз винаги избирам мъжа си и обикновенно му казвам, че просто немога, защото вече имам друг живот, след което разделите ни са толкова мъчителни за мен, че като се събудя и осещам една тежест в гърдите.
 

Xenia, той е кремиран и урната се намира на 2000км от мен. какво друго мога да направя?

ами според мен раздай на хората около теб.щом е казал сьомга-сьомга да е