Сънувате ли починали ваши близки?

Сестра ми докато е спяла е усетила нечие присъствие. Събудила се е  и на леглото е седяла слаба черна фигура, облечена с дълга черна дреха с качулка. Не е гледала към нея, сестра ми не е видяла лице. Казва,ч е не се е изплашила и не е почувствала безпокойство. Фигурата е нямала коса. Но няколко месеца след това почина внезапно леля ни. Как мислите- дали има връзка това или черната фигура е бил друг починал роднина, дошъл да я види ? Възможно е баба ни да е била. Сестра ми беше бременна по това време. Но за облечена в черно фигура съм чувала единствено да е смъртта, но пък тя обикновено е с коса?Много странно.
Също когато почина дядо, сестра ми видя неговата фигура да прекосява коридора.
Аз не съм склонна към такива неща. Много искам да сънувам някой от починалите ни роднини, липсват ми. Но те не идват в съня ми...Единствено веднъж баба си сънувах, но сънят беше някак много странен- тя не говореше нищо, само ни придружаваше мен, майка ми и малкия ми син до едно много странно място с вход, предверие. Странното е ,ч е тя с майка ми остана в предверието,а ние с детето влязохме в нещо като силно осветена пещера, където се провеждаше някакъв ритуал, имаше 2 нива, огън, много хора. Не помня какво стана с нас по-нататък.

 За пръв път чувам някой да е срещал смъртта на леглото си, да го помни и да е още жив. Не може да е свързано с леля ти. Смъртта не ходи месеци преди това по леглата на племенниците.
В странна пещера си влизала  Прилича на преизподня по описание.

Лелее, не ме стряскай. Какво тогава може да означава според теб? Сестра ми се кълне, че не е сън, ясно е видяла фугурата. Но тя не я е гледала, просто си седяла на леглото. Без коса в ръцете обаче. И това става преди доста вяреме, повече от 6-7 месеца. Има ли опастност за нещо ?

Преизподня ? Ужас и то с детео бяхме вътре. Отначало имаше нещо като магазини и влизахме да разгледаме, но после някакви хора, нещо правеха долуъ на първото ниво, а от второто гледаха. И ние искахме да видим, но не се виждаше добре. Всъщност огън не съм видяла, но като че ли пушек си спомням и имах усещането за огън.

Xenia, ще се възползвам от темата за да те попитам нещо. Чувала съм, че понякога в съня ни идвали лоши духове, които изглеждат като нашите починали близки и се представят за тях. Възможно ли е нещо такова?
Благодаря ти предварително за отговора.

 Нищо не знам Джемма. Само знам че е много странно. Защо не идеш на черква и поговориш със свещенник за това? Слушай, твоята ли леля беше изчезнала?

Ягодина, не съм чувала за такова нещо, нито съм чела някъде, но... онзи човек край леглото ми...мисля че беше нещо такова от съня. Никога не съм сънувала другия си дядо, а тук го сънувах. Мълчеше и не ми обръщаше внимание. Стоеше в далечината а аз като че ли разговарям с някакъв лекар за него. Питам го защо не говори. Казвам че искам да му помогна. Лекарят ми говори че нямало нужда. Аз настоявам. Лекарят става все по-настоятелен, започва да ми говори че не виждам ли че не съм му изпотрябвала какво съм се загрижила за него...Той започва все повече да се ядосва в настояванията ми и....изръмжава и пред очите ми се превръща в чудовище. Подскочих в леглото, събудих се и...непознат мъж стоеше до леглото ми. Не приличаше на онзи в съня, но не беше никак симпатичен, нито погледът му добър.

Да, моята. И черната фигура се е появила няколко месеца преди това. Бяхне на манастир преди няколко дни. Записах всички имена и на живите и на умрелите за литургия. И запалих свещички за всички.

Появила се е смъртта преди лелята да изчезне или преди да я откриете?

Мисля, че не просто е въпроса за литургия...Т.е. това се подразбира. По-скоро може би да говориш със свещенник за това да чуеш какво мисли по въпроса. Знам ли...Или с някой маг?

Джемма в нета има доста руски форуми по езотерика и магия. Върви да питаш там! Там повече знаят и са чели хората, все ще ти кажат нещо.

Сънувала съм само малкото ми братче. Първите години след смъртта му. Но често това ужасно много ме разстройваше, събуждах се скачайки в леглото, плачех, въобще беше кошмарно. Спомням си един сън с него - че е просто оживял отново и аз не смея да кажа на никого затова, за да не вземе пак да почине. Мисля, че направих грешка, че споделих с майка ми, че сънувам много кошмари и тя отишла на църква и се помолила на брат ми да не ми се явява повече, за да не ме плаши. И вече години наред не съм го сънувала, а ужасно много искам. Въобще даже загубих чувството, че е някъде около мен. А преди все си мислех, че е наблизо. Като че ли си отиде някъде. Все си мисля, че може да се е преродил и затова да не го чувствам повече. И на гроба му като отида, пак имам чувството, че го няма. Понякога вечер преди да заспя си мисля за него и така се надявам да го извикам в съня си, но не се получава. Имате ли идея дали може да се направи нещо по въпроса?  Аз все не искам да вярвам в такива неща и даже сега това което написах ми се вижда абсурдно, обаче така искам да го "видя" отново...След 4 дни стават 11 год от смъртта му. А утре е рождения ден на сина ми, планирано секцио...Все не мога да избягам от мисълта, че ако не се беше намесила медицината, синът ми можеше да се роди на 27-ми...
 

Няколко месеца преди да изчезне леля ми става това. Всъщност ние я намерихме вече мъртва, не жива.

Ако знаех нещо, бих го направила за себе си. И аз не сънувам.

Замисляла съм се по този въпрос...След колко време се преражда душата и от какво зависи? Кой решава? Какво значи възрастта на една душа и за колко време (прераждания) тя израства. Не открих май отговори в четивото си. Майка ми видяла душата на дядо- душа на 8-9 годишно дете.

Джемма, много странно смъртта с месеци да се разхожда в дома ви преди това да се случи. В крайна сметка естествена смърт ли констатира полицията?

Може би  сънят ти се е опитал нещо повече да т каже ,кога, как ,защо?

Уж -да, обаче мен ме съмнява да са и правили аутопсия. Намерихме я в стадий на разложение и съдебна медицина я върна половин час след като я взеха с предписанието-веднага на гробищата, никакво внасяне у дома. След доста време излезе- сърдечна недостатъчност и двустранна бронхит пневмония.

Според мен не се престарават мног оза точни диагнози.Наскоро четох че ги расфасовали преди погребение.Значи повечето чати ги махат.Погребваме само визията на човека .Затова се разлагат.Друг е въпроса че незнам защо ги  ЧИСТЯТ по тяхни думи/А Съмнявала ли сеи се за нещо друго.Млада ли е била?

Ако починали хора идват в сънищата ни и ни карат да ги виждаме, да мислим за тях, да ни радват или плашат, да ни карат да искаме да ги видим или обратно..., значи - те занимават съзнанието ни.
Значи - всичко е в съзнанието на този, който сънува. Като се събуди – също.
Съзнанието на човека (поне на живия) си има дом и това е неговата глава.
При някои тя си е съвсем материална. Други може да не го чувстват така. То е като примера с огледалото. Когато застанеш вкъщи пред огледало, окачено от теб, вероятността да разбереш, че виждаш себе си, е почти 100 %.
Ако поставиш огледало пред Н!ксау  (действителният бушмен от „Боговете сигурно са полудели”) по-вероятно е той първо да поздрави образа си в огледалото (бушмените са сърдечни и дружелюбни) и дълго да пристъпва ту надясно, ту наляво в опита си да направи път на бушмена отсреща. И да се смути, че отсрещният непрекъснато прави същото...
Съзнанието ни е само едно огледало, в което се оглежда всичко реално съществуващо около нас, заедно с нас самите...

Досега никой не е разбрал, нито доказал, как човек мисли, какво представляват сънищата, къде се съхраняват спомените.
Но кандидати да тълкуват не е да няма.
Много от тях си вярват, на други им е достатъчно да им вярват.
Не, че е лошо, но си има недостатък. Тези, които тълкуват сънища (например – за починали хора), го правят със същото си човешко съзнание, за което твърдят, че е несъвършено и недостатъчно, за да дава задоволителни отговори.

Явно не си ме разбрала за "старите реалности".

Ще го кажа по друг начин, Ксения.
Ето в този точно момент ти гледаш своя монитор.
Единственото, което виждаш сега, докато ме четеш, е светлина и точки. Само и единствено точки има в твоя монитор, Ксения. А ти твърдиш, че имало букви, картинки, че виждаш аватари, че аз съм Холограма, която не те разбира...
Как е в действителност?
Хъ-то от „Холограма” е група от точки, които ги има и в Къ-то на „Ксения”. Само че, не всички точки от Хъ-то са „активирани” в Къ-то. И обратно.
Друго е с е-то на „Рени” и „Ксения”. Всички точки от е-то на Рени са „активни” като в е-то на Ксения. Даже и за н-то можем да го твърдим, и за и-то. Но точките на Р-то на Рени, с-то на Ксения, я-то на Ксения не ги откриваме еднакви едновремено в двете имена. После – всички точки от „Ксения” в изречението: „Фантазираш, Ксения” съвпадат с „Ксения” от изречението „Разтълкувай ми, Ксения”. Но двете цели изречения – не. Те са съвсем различни комбинации от точки. Така можем да продължим, докато обсъдим изреченията във всички мнения по темата дотук.
Нещата биха били прости.
Но не са. Защото устните от аватара на Ксения проблясват със същите точки като тези от К-то в „Ксения”, където нищо не проблясва.
Какво да кажем за очите, за косите и другото от аватара на „Ксения”...?
Ясно какво - това са същите точки като от буквичките на ника й, само че – „активирани” и „свързани” по друг начин.
Това виждаш ти върху личния си монитор?!
Това виждат и останалите, които четат в този момент моето писмо?
Точки върху екрана на монитор? Всъщност не -  точки от съзнанието на всеки, който гледа този монитор.
Като изключим, разбира се, Н!ксау (бушмена от „Боговете сигурно са полудели)
Как той ще прочете „Ксения тълкува”?
Няма как. Но ще „прочете” същите точки, групирани така:
http://www.sunnyfilms.com/video/2004/GodsMustBeCrasy/pic_big1.JPG

В едно и също кьоше на един монитор има едни и същи точки. Когато са част от картинка или част от първата буква на азбуката, или от последната, те изглеждат различно. Но са си същите точки. Ако първо си ги видяла в буквичка, а после - в част от зеницата на собствения си аватар, то значи споменът ти за буквичката е "старата реалност" на тези точки, които "рисуват" част от аватара ти.


Мисля, че ясно се получи.
И да не е – спирам обмена на точки...
До нови срещи в други теми.