И това, ако не е мутант, здраве му кажи. Майката си е била чист дакел, ама таткото......
- Публикувана: 26 юли 2007, 10:34 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2007, 22:00 ч.
Изхвърляли ли сте животни?
И това, ако не е мутант, здраве му кажи. Майката си е била чист дакел, ама таткото......
Не съм изхвърляла, но дядо ми е изхвърлял и дори убивал ... за мен това е ужасно и 10 пъти предпочитам да го пусна ... така поне се дава шанс на животинчето да оцелее ...
... Въпреки, че се е заринало с бездомни животни и заради това понякога почти ги мразя ..... нищо че нямат вина ...
Ааа, да сетих се ...имахме едно дворно кученце, което години наред раждаше по 6-7 кученца всяка година- по 2 пъти...дядо вечно висеше по разни пазари и битаци с кашон пълен с кученца... незнам защо не сме я кастрирали ... за мен и това е отвратително ...
... Въпреки, че се е заринало с бездомни животни и заради това понякога почти ги мразя ..... нищо че нямат вина ...
Ааа, да сетих се ...имахме едно дворно кученце, което години наред раждаше по 6-7 кученца всяка година- по 2 пъти...дядо вечно висеше по разни пазари и битаци с кашон пълен с кученца... незнам защо не сме я кастрирали ... за мен и това е отвратително ...
Преди време гледах морско свинче. Магазинът, от който му купувах консумативите 
, беше в квартала и аз се бях сприятелила с продавачката.
Един ден тя ми показва едно малко бяло мишле, свито на кълбенце в изрязано шише от минарална вода....
Направо ми се сви сърцето. Каза, че собственикът му не го искал и й го е дал да го подари на някой. Заяви, че ако никой не го вземе, щяла да го изхвърли 
Не можах да понеса мисълта за мънинкото беличко мишленце, захвърлено на студения асфалт иии..... го взех 
Бе гледам, ден след ден тая ми ти опашка става все по-дебела, зъби.. като на тигър, едни нокти, едно чудо - стана си огромен ПЛЪХ!
Ама на мен все ми беше жал да го махна - къде да го дяна? А освен това, нямах и пофходящ аквариум, все ме беше страх да не избяга от тоя, да вземе да хукне из нас - с правата лопата можех да го спра само - никога не бих се осмеила да го пипна. Както аз, така и приятелят ми.. никой. Много грозно изглеждаше горкото, едно гърбаво...
И така, решихме се двамата и го "пуснахме на свобода", ако позволите така да се изразя. За собствено успокоение.
Не знам какво е станало, пуснахме го в гората, не вярвам да съм напълнила нечия къща с плъхове............ дано
Това е единственото ми прегрешение по тия въпроси..
, беше в квартала и аз се бях сприятелила с продавачката. Един ден тя ми показва едно малко бяло мишле, свито на кълбенце в изрязано шише от минарална вода....
Направо ми се сви сърцето. Каза, че собственикът му не го искал и й го е дал да го подари на някой. Заяви, че ако никой не го вземе, щяла да го изхвърли Не можах да понеса мисълта за мънинкото беличко мишленце, захвърлено на студения асфалт иии..... го взех Бе гледам, ден след ден тая ми ти опашка става все по-дебела, зъби.. като на тигър, едни нокти, едно чудо - стана си огромен ПЛЪХ!
Ама на мен все ми беше жал да го махна - къде да го дяна? А освен това, нямах и пофходящ аквариум, все ме беше страх да не избяга от тоя, да вземе да хукне из нас - с правата лопата можех да го спра само - никога не бих се осмеила да го пипна. Както аз, така и приятелят ми.. никой. Много грозно изглеждаше горкото, едно гърбаво...
И така, решихме се двамата и го "пуснахме на свобода", ако позволите така да се изразя. За собствено успокоение.
Не знам какво е станало, пуснахме го в гората, не вярвам да съм напълнила нечия къща с плъхове............ дано
Това е единственото ми прегрешение по тия въпроси..
За мой срам - да.Две котета, накарах мъжа ми да ги занесе далече, в съседния квартал, в кашон с храна , вода и постелка. За техен късмет ги взели веднага. Но се налагаше, защото сина и дъщерята бяха станали целите на мехури и дерматоложката каза, че отказва да ги лекува, докато не махнем котетата.
Бе гледам, ден след ден тая ми ти опашка става все по-дебела, зъби.. като на тигър, едни нокти, едно чудо - стана си огромен ПЛЪХ!
На мен лично винаги са ми били симпатични... 
Не. Наложи се единствено да препозиционираме две червенобузи костенурки, щото станаха твърде големи, за да живеят в отредения им стъклен апартамент. Но и до ден днешен ги наглеждаме на новото им местообитание и им носим манджа. Добре са.
За сметка на това, собствената ми майка се изживява като спасителка на бездомни котки и кучета. Ежедневно прави оглед из улиците, приютява всякакви. Добри души пък се грижат да й доставят ежеседмично омръзнали им такива.
Предложих й поне да се опита да търси външно финансиране, щото с това темпо, едва ли ще издържи финансово.
За сметка на това, собствената ми майка се изживява като спасителка на бездомни котки и кучета. Ежедневно прави оглед из улиците, приютява всякакви. Добри души пък се грижат да й доставят ежеседмично омръзнали им такива.
Предложих й поне да се опита да търси външно финансиране, щото с това темпо, едва ли ще издържи финансово.
Не. Котарака се наложи да го махаме, но го занесох при ветеринар, който му намери дом.
А махме червенобузи костенурки, които мъжа ми занесе в една от предишните си работи, там имало едно голямо кръгло нещо, пълно с вода, викали му "басейна". Още си живеят там, станали са големи, дърти костенури. Всички ги хранят, все им носят отбрани месца.
Веднъж посред зима довлякох в къщи едно кученце, скимтеше ужасно от глад, стид и страх. Цяла нощ ви на терасата, оака всичко, а на сутринта баща ми запали колата и го закара на село. Там умря - яло нещо отровно.
А махме червенобузи костенурки, които мъжа ми занесе в една от предишните си работи, там имало едно голямо кръгло нещо, пълно с вода, викали му "басейна". Още си живеят там, станали са големи, дърти костенури. Всички ги хранят, все им носят отбрани месца.
Веднъж посред зима довлякох в къщи едно кученце, скимтеше ужасно от глад, стид и страх. Цяла нощ ви на терасата, оака всичко, а на сутринта баща ми запали колата и го закара на село. Там умря - яло нещо отровно.
Бе гледам, ден след ден тая ми ти опашка става все по-дебела, зъби.. като на тигър, едни нокти, едно чудо - стана си огромен ПЛЪХ!
На мен лично винаги са ми били симпатични...Ама си нямаш на представа колко е гадно горкото.
Гърбаво, с жълти зъби... Никога не го пипнах, не питай как му сменях талаша
- с какви ли не боеприпаси 
Сигурна съм, че в гората му е по-добре, отколкото в някой смърдящ аквариум.
Така че, май някой път е за добро.
Не съм и не бих.
Но имахме един градинар-психопат, който ми призна, като ме закле да не казвам на никого, че пребил кучето на едни съседи с кол
, защото влизало в нашата градина и му мачкало доматите 
. Аз бях толкова възмутена, че казах на всички, но градинарят остана да си работи при нас . Оттогава дори не мога да му кажа "Добър ден". За мен той е болен нещастник.
Но имахме един градинар-психопат, който ми призна, като ме закле да не казвам на никого, че пребил кучето на едни съседи с кол
, защото влизало в нашата градина и му мачкало доматите . Аз бях толкова възмутена, че казах на всички, но градинарят остана да си работи при нас . Оттогава дори не мога да му кажа "Добър ден". За мен той е болен нещастник. 
Аз съм хвърлял в реката като малък. Зашиваха ги предварителна в една
торба от стара калъфка за възглавница или нещо такова. Веднъж една котка
на 12г. роди 12 котета. 11 заминаха в реката. Тогава 1965-70 никой не беше
чувал за кастриране на котки и кучета. Ловците правеха хайки за скитащи котки
и кучета покрай селищата и ги отстрелваха. Това беше част от задълженията им,
за да им подновят билетите.
Най-много ме е боляло за едно голямо куче овчарско, наше, което не ядеше хляб,
а месо от умрели животни на края на селото. Баща ми беше овчар, а кучето беше
вълкодав във всеки смисъл на думата. Ловците заложили отрова за вълци през зимата
и отровиха кучето. Ходихме да го търсим и го заварихме с прехапан езиск и вкочанени
задни крака да пълзи към къщи. Умря пред нас с баща ми. На врата му имаше нашийник
с бодли от ковано желязо, да не могат вълците да го захапват за врата. На другия
ден баща ми ходи с кирка и лопата да му копае гроб. Веднъж беше удушило една лисица
на нашата улица в бъзълаците и стояло до сутринта да пази една кокошка,
отмъкната от лисицата. Кокошката оживя, беше на съседите.
торба от стара калъфка за възглавница или нещо такова. Веднъж една котка
на 12г. роди 12 котета. 11 заминаха в реката. Тогава 1965-70 никой не беше
чувал за кастриране на котки и кучета. Ловците правеха хайки за скитащи котки
и кучета покрай селищата и ги отстрелваха. Това беше част от задълженията им,
за да им подновят билетите.
Най-много ме е боляло за едно голямо куче овчарско, наше, което не ядеше хляб,
а месо от умрели животни на края на селото. Баща ми беше овчар, а кучето беше
вълкодав във всеки смисъл на думата. Ловците заложили отрова за вълци през зимата
и отровиха кучето. Ходихме да го търсим и го заварихме с прехапан езиск и вкочанени
задни крака да пълзи към къщи. Умря пред нас с баща ми. На врата му имаше нашийник
с бодли от ковано желязо, да не могат вълците да го захапват за врата. На другия
ден баща ми ходи с кирка и лопата да му копае гроб. Веднъж беше удушило една лисица
на нашата улица в бъзълаците и стояло до сутринта да пази една кокошка,
отмъкната от лисицата. Кокошката оживя, беше на съседите.
Никога няма да забравя как пра дядо ми хвърляше чувал с малки котета в реката. Хората на село са така - щом не дава мляко и месо трябва да се ликвидира. Много страдахме с братовчедка ми.
Мъжа ми имаше 2 много умни кучета , които бяха неразделни. Едното почина от старост и го погребаха в гората, другото куче често ходеше до гроба на дружката си и виеше жално. Покъртителна гледка, като при хората насълзиха ми се очите
Мъжа ми имаше 2 много умни кучета , които бяха неразделни. Едното почина от старост и го погребаха в гората, другото куче често ходеше до гроба на дружката си и виеше жално. Покъртителна гледка, като при хората насълзиха ми се очите
Никога не съм и не бих изхвърлила животно.Само веднъж зачислих един писан на брат ми,че се оказа с лош нрав-драскаше и хапеше кой как дойде у дома,точеше си ноктите на тапетите и нощно време топуркаше из целия апартамент с часове
Аз предпочитам да премисля много,преди да взема животинка,отколкото да донеса нещо вкъщи и после да се чудя къде да го дяна.Пък и както си падам по екзотични твари...Мечтая си за хамелеон,ама мъжо ще ме линчува
Като се сетя как на морето си хванах случайно една голяма богомолка и 10 дни я гледах в огромен буркан 
Исках да си я донеса в София,но всичко живо около мен се възмути,че съм побъркана да отглеждам насекомо.Е,пуснах я 
Но направо бях очарована от нея.Такива ми ти работи.
Аз предпочитам да премисля много,преди да взема животинка,отколкото да донеса нещо вкъщи и после да се чудя къде да го дяна.Пък и както си падам по екзотични твари...Мечтая си за хамелеон,ама мъжо ще ме линчува
Като се сетя как на морето си хванах случайно една голяма богомолка и 10 дни я гледах в огромен буркан Исках да си я донеса в София,но всичко живо около мен се възмути,че съм побъркана да отглеждам насекомо.Е,пуснах я Но направо бях очарована от нея.Такива ми ти работи.
На улицата не съм изхвърляла животно и не бих го направила. Когато забременях с второто дете имахме котка. Предсоеше ни местене в друга апартамент и решихме да я дадем на свекърва ми. В момента е един доволен, щастлив, мързелив и дебел женкар Сега като го гледам, съжалих че изобщо сме го взимали да го мъчим в апартамент
Сега като го гледам, съжалих че изобщо сме го взимали да го мъчим в апартамент