Публикувана: 26 юли 2007, 10:34 ч.
Последно мнение: 27 юли 2007, 22:00 ч.

Изхвърляли ли сте животни?

3 190
65
1

# 30 26 юли 2007, 13:18 ч.

Мнения: 3 405

Цитат на: небесна красТавица в чт, 26 юли 2007, 10:45

Мне, не. Изхвърлянето не е да му потърсиш подслон и стопанин с грижа за животинския стомах, а да пуснеш гадината сиротна някъде си, с глупавата идея, че някой си я намери и прибере.. Thinking

Аз така пуснах котката си Кета като се роди Ники. Пуснах я в едно село, в двора на едни хора. Все още се моля да са я приютили и гледали - това беше преди 9 години.

# 31 26 юли 2007, 13:20 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

И аз пуснах предишния ни котарак при майка ми, предстоеше раждането на Васи, но и това не го броя за изхвърляне на улицата. Когато му окапаха зъбите, тя му правеше попара и го хранеше в устата.

# 32 26 юли 2007, 13:37 ч.

Тайна, майна
Мнения: 235

Никога, по накъв повод и за нищо на света. Но пък, честно казано, не бих и прибрала вече животинка. След 14-15годишно отглеждане изгубих котките си. Толкова нерви, колкото изхабих покрай техните болести и смърт, просто не ми останаха. Още не мога да ги преживея.... newsm45

Вероятно е въпрос на възпитание - нито едно коте или куче ,родени в нашия двор на село, не са изхвърлени от майка и татко. Или са гледани докато си живеят, или им е намиран дом.

# 33 26 юли 2007, 13:43 ч.

Мнения: 920

Още малко и ще изхвърля мъжкия заек. Зайката роди скоро и съм ги разделила. По едно време ми домъчня и го събрах. И той какво мислите направи Embarassed

Племенничката ми вика Тя сега ще разбере, че той не я обича истински, а само за секса. А е толкова млада.

# 34 26 юли 2007, 13:52 ч.

Варна
Мнения: 11 340

Аз лично - не съм.
Но, като бях малка - 6-7 гозишна, може би, имаше една тъпа кампания по изтребване на всички кучета, независимо дали са бездомни или домашни, селски. Нашите са учители и тогава бяха разпределени в едно село, при което си имахме прекрасна кучка, която точно се беше окучила и бяхме раздали кученцата. Тогава по селата тръгнаха някакви идиоти с пушки и застрелваха кучетата. От 8 малки на нашата Бубка, само едно е оцеляло (представяте ли си - едномесечни кутрета как се трепят!!! #Cussing out

). За да спасим Бубка от куршум в главата, баща ми я закара в някаква гора и я пуснал там. Спомням си колко плаках - толкова невероятно тъжно ми беше, както за нея, така и за кученцата.

# 35 26 юли 2007, 14:14 ч.

Sofia
Мнения: 6 235

Цитат на: Мадам Гоца в чт, 26 юли 2007, 13:43

Племенничката ми вика Тя сега ще разбере, че той не я обича истински, а само за секса. А е толкова млада.

Зайците са така наша позната за секунди ги събра за да почисти клетката на женската и тя забременя Shocked

# 36 26 юли 2007, 14:15 ч.

Мнения: 2 237

Да.За съжаление. Sad

Не говоря никога за това,темата ми е много болна.Никога няма да се повтори повече,но вече остави отпечатък в психиката ми.

# 37 26 юли 2007, 14:17 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 412

Не, животното е като детенце, трябва да поемеш отговорност и да си го гледаш. В най-лошия случай да го подариш.
Когато родих големият си син, подарих морското си свинче на хора които гледаха още едно, рибките раздадох.
Когато започнах да пътувам по-често, подарих кученцето си на една приятелка.

# 38 26 юли 2007, 17:35 ч.

Пловдив
Мнения: 23 963

Цитат на: Еовин в чт, 26 юли 2007, 11:13

Цитат на: September в чт, 26 юли 2007, 11:05

Бе гледам, ден след ден тая ми ти опашка става все по-дебела, зъби.. като на тигър, едни нокти, едно чудо - стана си огромен ПЛЪХ!

Плъховете са едни от най-интелигентните гризачи. Wink

На мен лично винаги са ми били симпатични...

Интелигентни, вярно, ама как се гледат.......

За размера си са ужасно силни, пък и много умни..... Хиляда пъти по-трудно от морско свинче. Гада успяваше да си отвори вратата на клетката, като сложих катинар я разби няколко пъти и пак бягаше, в аквариума трупаше талаша и пак бягаше, скачаше много високо. Накрая офейка и не го намерих вкъщи, предполагам се беше изнизал през някой прозорец. Ама поне половин година майка ми и баба ми мноооооого внимателно се ослушваха нощем за гризане Laughing

# 39 26 юли 2007, 18:00 ч.

Мнения: 5 468

Преди няколко години намерих една помиярка котка пред вратата ни. Поканих я да влезе, защото много обичам котки. Изкъпах я, нахраних я и я приютих. Ама тя супер дива. Улична и от нищо не й пукаше. Нито от обучение й пукаше, нито от нищо... Мъжът ми цял живот е живял с котки у тях и уж разбира от писани, ама тая - не и не. Ходеше да пикае и прави други работи, където й падне, обожаваше на спалнята и после завива с чаршафа, каквото е правила, скачаше ни отдалече със засилка по вратовете, драскаше ни, когато не е на кеф, дори налетя на свекърва ми един път и й навехна ръката. А как смърдеше у нас - не мога да ви опиша. 6 месеца я изтърпяхме и й показахме пътя. Мислех я доста, отначало ми беше и мъчно, че бях посвикнала с мекотата й, ама голям дзвер беше. Ех, Марио, Марио... Tired

# 40 26 юли 2007, 18:27 ч.

Мнения: 1 299

Едни хора в квартала изведнъж решиха, че вече не могат да си гледат кучето и го изхвърлиха навън. То, горкото, си остана да обикаля около блока и в квартала, а те дори храна не му даваха и той зверски отслабна. Недоумявах подобна жестокост... Аз обаче ходих редовно да го храня и то по едно време вече доби вид. Обичах си го. Обичам всички животни. Никога не бих изхвърлила животно на произвола на съдбата.