Изхвърляли ли сте животни?

  • 3 191
  • 65
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 601
     Не.Гледам животинката до края и сега е момента да кажа на моето куче-
     Кари,ти си най-хубавото,най-умното и най-вярно куче,
     почивай в мир слънчице,
     Липсваш ни много ,
     Обичаме Те Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose

# 46
  • Мнения: 211
Бе гледам, ден след ден тая ми ти опашка става все по-дебела, зъби.. като на тигър, едни нокти, едно чудо - стана си огромен ПЛЪХ!
Плъховете са едни от най-интелигентните гризачи. Wink На мен лично винаги са ми били симпатични...
Интелигентни, вярно, ама как се гледат....... Close За размера си са ужасно силни, пък и много умни..... Хиляда пъти по-трудно от морско свинче. Гада успяваше да си отвори вратата на клетката, като сложих катинар я разби няколко пъти и пак бягаше, в аквариума трупаше талаша и пак бягаше, скачаше много високо. Накрая офейка и не го намерих вкъщи, предполагам се беше изнизал през някой прозорец. Ама поне половин година  майка ми и баба ми мноооооого внимателно се ослушваха нощем за гризане Laughing

Ох, слава Богу, че съм го "пуснала " навреме значи.. И аз точно от това се опасявах. Беше адски умно животно, постоянно си трупаше талаша, по същия начин. Веднъж си се гримирам за работа аз в коридора. И като поглеждам към хола, където държах и аквариума, плъхът застанал на ръба му в готовност да скочи!! Разпищах се, ужас Laughing И пак не можах да го пипна, а го избутах с една книга обратно. И започнах да му слагам разни книги отгоре в/у аквариума. А то започна и да смърдии ooooh!
Ти твойто пипана ли си го?

# 47
  • Варна
  • Мнения: 4 818
Как` Сийке.. Трифончо се спомина на Валентинов ден, на рождения си ден.  Cry Тъкмо помислях да го подарявам вече, а той болест разви и гътна са. Скоро и кучето умря..
Въобще вече никакво животна няма да гледам. Като си купя къща с грамаден двор ще си направя ферма с всякакви безпризорни и ще ги обичам.. Мда...

# 48
  • Мнения: 211
     Не.Гледам животинката до края и сега е момента да кажа на моето куче-
     Кари,ти си най-хубавото,най-умното и най-вярно куче,
     почивай в мир слънчице,
     Липсваш ни много ,
     Обичаме Те Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose

Съжалявам за загубата ти.
Аз изгубих две немски овчарки - толкова сладки и умни.... Защо, не знам.
Мисля повече да не гледам кучета, явно не ми е писано Cry

# 49
  • Мнения: 1 299
небесна красТавица , ако много обичаш животните, би ли могъл да живееш без такова нещо около себе си? Аз не можах... Празно е някак без животинка наоколо....

# 50
  • Мнения: 920
Как` Сийке.. Трифончо се спомина на Валентинов ден, на рождения си ден.  Cry Тъкмо помислях да го подарявам вече, а той болест разви и гътна са. Скоро и кучето умря..
Въобще вече никакво животна няма да гледам. Като си купя къща с грамаден двор ще си направя ферма с всякакви безпризорни и ще ги обичам.. Мда...

Краставичак, една мисъл ме тормози. Как се отразяват тези смъртни случаи на децата? Дали да ги предпазваме, или това е подготовка за истинския живот?!

# 51
  • Мнения: 5 622
Не, разбира се, че не съм изхвърляла. Не рядко, обаче съм прибирала....

# 52
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Голямата ми дъщеря прие много зле вестта, че котаракът е починал и няма да го види повече. Както и по-нагоре писах, когато забременях го закарахме при майка ми. Там той се разболя и умря. Дени не го е виждала в най-немощния му вид - с угаснали очи и помътняла козина, с изпадали зъби и без никакво желание да се бори. Беше покъртителна гледка. Радвам се, че и го спестихме. Тя беше на 3 и половина. Все още го сънува понякога и плаче за него. Въпреки, че имаме нова котка и се обичат безумно.
Не мисля, че трябва да им спестяваме болката от загубата на любимо животно. Но самата гледка - поне в нашия случай - да, трябва.

# 53
  • Мнения: 920
Голямата ми дъщеря прие много зле вестта, че котаракът е починал и няма да го види повече. Както и по-нагоре писах, когато забременях го закарахме при майка ми. Там той се разболя и умря. Дени не го е виждала в най-немощния му вид - с угаснали очи и помътняла козина, с изпадали зъби и без никакво желание да се бори. Беше покъртителна гледка. Радвам се, че и го спестихме. Тя беше на 3 и половина. Все още го сънува понякога и плаче за него. Въпреки, че имаме нова котка и се обичат безумно.
Не мисля, че трябва да им спестяваме болката от загубата на любимо животно. Но самата гледка - поне в нашия случай - да, трябва.

Милата тя.
На мен все още са ми пред очите заешки трупчета. И последното умря. Радвам се, че децата не ги видяха, въпреки че са големи.

# 54
  • Мнения: 545
един път и половина. половината - не го изхвърлихме а го преместихме в къща.
и двата пъти бяха прибирани от улицата котета, които така и не можаха да се адаптират в апартамент - не поради нашето нежелание.

примерно, едното продължаваше да краде храна, въпреки че паничката му беше пълна при това с неща, които обича да яде (ако настървено мляскане с леко помяукване е доказателство). тежък случай, мама го донесе и в първият момент се зачудих защо го носи това умряло коте. така и така не се оправи гладният му синдром... в къщата две седмици - огромно търсене, беше живяло близо година на сухо топло и манджата под ръка, но после стана чудесен котарак, първи побойник, мъжкар и тартор наоколо Simple Smile

другото чупеше и драскаше - от семейството, имаше доверие САМО на болонката. един ден го изнесох пред блока и просто го пуснах на земята - и то моментално хукна. следващата около година, от време на време, като разхождахме кученцето идваше да си поиграят заедно. не стана и това е, диво си беше и така. не е проявил никакви признаци да иска да се прибере, дори и по време на една такава среща когато имаше педя-две сняг.

еди.

# 55
  • Мнения: 6 164
Мне, не. Изхвърлянето не е да му потърсиш подслон и стопанин с грижа за животинския стомах, а да пуснеш гадината сиротна някъде си, с глупавата идея, че някой си  я намери и прибере.. Thinking

В такъв случай - не. Две котки прибрах - една от площадката зад блока, по-късно една от гробищата на село Crazy - и двете диви и вкъщи беше лудница, но ги оставих на баба на село да ги гледа. Те избягаха. Едно кученце гледах малко, но майка ми го даде на семейств с деца и къща с двор. Тогава бях малка, но когато се поусетих вече, си взех друго, което отгледах, докато почина. Оттогава не съм.

# 56
  • Мнения: 293
Половинка, тогаз, и за мен.
Поради ред причини се преместихме пак обратно, в апартамент, в който вече имаше котка.

Постоянно следене да не е отворена еди-коя си врата, цък - пускаш едната котка, цък - другата, иначе ставаше кълбо, фърчаха космаци и имаше вой.

Хубу, намерих му на пришълеца къща с двор, да вилнее на воля. В двора - още 7-8 котки, хранени от стопаните.
Отивам след седмица да го видя как е, лекарства нося, ала-бала. Хващам го ловко, а е с издрана муцуна, о, горкичкия ми, о, милия ми той.

Решавам да спя заради него в къщата. Съответно - той при мен на леглото (мда, мръсен си беше). Обаче съм допуснала грешката да оставя отворена балконската врата..
Изпика се през нощта на хората в стаята, как се справих с положението, не е темата на темата Mr. Green, но успя да направи гигантски скок от терасата до покрива на гаража отсреща - за да се впусне отново в битка, явно.

Е, реших, че се чувства добре там, щом ми избяга. В момента е по-тлъст отвсякога и гони мацки на воля.

Ех, казах си го. Доста време ми тежа. И мислех сега да взема да прибера некое коте от този двор, но тука се обяви спасителна акция за едни пловдивчанчета, та не устоях Simple Smile

# 57
  • Мнения: 545
Чесън, това е част от котарашкото щастие - мацките, валериан и рокендрол Simple Smile

# 58
  • Варна
  • Мнения: 4 818
Мая питаше къде е зайото. newsm78  Казах, че е отишл на небето, в зайешкия рай. Тя после ми обясняваше, че бил болен, ходил на доктор и не се пипа вече и даже го нямало..
После кучето, което обожаваше да води на кашка и да му измисля невъобразими маршрути се спомина от старост и слабост, от болест и жега... Той покорно бе съгласен на всичко за нея... И общ овзето, детето не разбира какво е да си умрял, а аз я уверявам, че и Азиру е отишл на небето, в кучешкия рай.. Може би в съзвездието Куче, където е и другата куча Сара, за която Майчо се сеща веднъж месечно...
Въобще кучешки рай, сигурен съм, че са там, затуй няма страшно - добре са!  Crazy Проблемът е в нас, от егоизъм ни липсват. Няма страшно, има кръговрат. Тряба са мисли позитивно. Wink

# 59
  • северно море
  • Мнения: 321
не,не съм изхвърляла животно,имам 2 котки  Peace

Общи условия

Активация на акаунт