дъщеря ми беше на 6 месеца, синът ми на 3 и 10 месеца. От раждането си малката не беше спряла да реве дни и нощи. След като се умири и започна да спи и животът потече нормално, усетих че мозъкът ми работи само на режим памперс-пюре-градинки. Грабанх една раница и прекарах 1 седмица на Пирин. Мама помагаше на мъжа ми за децата докато е на работа. Чувствах се спокойна докато ме нямаше, мъж ми много го бива с децата, не изпитах угризения, даже не ми липсваха. След тази седмица бях като нова, пък и без мен се бяхя справили чудесно. Вля ми нови сили, никой не ме е упрекнал в егоизъм.
- Публикувана: 27 юли 2007, 17:16 ч.
- Последно мнение: 31 юли 2007, 18:06 ч.
Коя от вас ще се похвали?
Благодаря ви, момичета, заотговорите. Благодаря и за липсата на отговори, което само по себе си е достатъчно красноречив отговор. Трябва да ви призная, че пуснах темата с чисто провокативен характер. Надявах се, че като разгледате ситуацията от едната й страна, ще успеете да видите и другата страна на медала, а именно да замените "тя" с "той".
Поздравявам всички, които открият, че медалът е еднакво бляскав и от двете му страни. Поздравявам и онези, които се стремят към това. Но тук идва и моята голяма чуденка! Питам се, защо и какво кара някои жени, защото в повечето случаи женската страна е лишена от своя блясък, да пренебрегват себе си в полза на половинките си?
Поздравявам всички, които открият, че медалът е еднакво бляскав и от двете му страни. Поздравявам и онези, които се стремят към това. Но тук идва и моята голяма чуденка! Питам се, защо и какво кара някои жени, защото в повечето случаи женската страна е лишена от своя блясък, да пренебрегват себе си в полза на половинките си?
Бих могла да попадна в подобна ситуация,ама без децата и милото не ми се отива никъде,пък! 
[/quote
Точно така мисля и аз.
[/quote
Точно така мисля и аз.
,колко приятно звучи!
Чак за почивка не ми се случвало, защото сама на почивка определено няма да се чувствам добре - предпочитам да сме двамата /той също не би отишъл сам на почивка/.
Но целите май и юни пътувах в командировки /прибирах се само в неделите, колкото да се поизпера и да сменя дрехите в куфара/ - след последното пътуване установих следното - къщата беше изчистена и подредена, беше започнал ремонт на детската стая, беше напълнил чушки и беше махнал нащните памперси на децата. Беше невероятно и страхотно като усещане...
През цялото време си беше гледал децата сам - единствено моите родители му бяха помагали сутрин с воденето на градина, защото той излиза по-рано и сам човек е почти невъзможно да смогне да ги събуди, облече, заведе и остави спокойно в ДГ.
Но целите май и юни пътувах в командировки /прибирах се само в неделите, колкото да се поизпера и да сменя дрехите в куфара/ - след последното пътуване установих следното - къщата беше изчистена и подредена, беше започнал ремонт на детската стая, беше напълнил чушки и беше махнал нащните памперси на децата. Беше невероятно и страхотно като усещане...
През цялото време си беше гледал децата сам - единствено моите родители му бяха помагали сутрин с воденето на градина, защото той излиза по-рано и сам човек е почти невъзможно да смогне да ги събуди, облече, заведе и остави спокойно в ДГ.
ти да не намекваш, че някоя, ей така от благодарност е почистила 
; ако на мен ми се случи веднага ще тръгна да проверявам по гардероби и под леглата за някоя скрита "благодарност", която се натяга да заеме моето място 
ако не я спипам мръсницата бих се замислила, аз с какво допринасям в това семейство, щом липсата ми не се усеща
...
ако не я спипам мръсницата бих се замислила, аз с какво допринасям в това семейство, щом липсата ми не се усеща
ако не я спипам мръсницата бих се замислила, аз с какво допринасям в това семейство, щом липсата ми не се усеща
Е, нима жената трябва да допринася за семейството си само в ролята на чистачка и готвачка
?! ...
ако не я спипам мръсницата бих се замислила, аз с какво допринасям в това семейство, щом липсата ми не се усеща
ако не я спипам мръсницата бих се замислила, аз с какво допринасям в това семейство, щом липсата ми не се усеща
Е, нима жената трябва да допринася за семейството си само в ролята на чистачка и готвачка
?!И аз това питам! Но въпросът ми беше по-скоро ориентиран към това, доколко равнопоставеноста е равна в семейството.
Е,каквя по4ивка ще е това щом съм без мъжо? 
Нямам желание за подобен експеримент!
Ето утре из4езваме с мъжле за 10 дни....оставям децата на гувернантката и....Здравей живот!
Така ни е по добре и на двама ни!
Като се приберем...4исто,прибрано,децата усмихнати 4акат подаръци....Щастие!
Нямам желание за подобен експеримент!
Ето утре из4езваме с мъжле за 10 дни....оставям децата на гувернантката и....Здравей живот!
Така ни е по добре и на двама ни!
Като се приберем...4исто,прибрано,децата усмихнати 4акат подаръци....Щастие!
И аз това питам! Но въпросът ми беше по-скоро ориентиран към това, доколко равнопоставеноста е равна в семейството.
Доколкото всеки в семейството си отстоява правата. Много мои познати реагират точно така "ама как без мъжа ми", "ама каква почивка ще е", "ама не ща без него". И после са разочаровани, че напук на тяхното не-искане мъжете им пък много искат да ходят на лов, за риба, на язовир и т.н. И да са сами.
Така, че моето мнение е, че има равнопоставеност там, където жената не се жертва излишно и не забравя, че има свой личен живот и нужда от емоции, различни от чистене, готвене и т.н. Обърнете внимание колко теми започват с "сега нямаме дете и не ми тежи, че чистя и всичко правя аз.. " а после "роди се детето и изнемогвам"... или "аз съм сама с детето в нас, а той ходи с приятели/роднини... "... Това за мен си е доброволно заробване.