Защо така се държат някои майки?

Ох,това с очилата на чужди мъже няма да ти казвам колко срам обрах
Аз,уча на същите неща дъщеря ми,но при нея има едно "неприятно" качество или как да го кажа-тя е свикнала всички да и обръщат внимание и ако,някой не го направи тя просто застава пред него и не откъсва поглед от очите му.Не знам да ли пък прекалената и контактност,без да е досадна е за добро Абе,да са ни живи и здрави пък другото ще се нареди!А,ти не се тормози с такива въпроси, а се наслаждавай на прекрасните мигове с Ани

Спомням си една мама в Канада миналата година разказваше как си отишла през лятото в България с бебето. Веднъж видяла една възрастна двойка непознати, които много се радвали на бебето й, чак нетипично. Тя накрая ги попитала дали не живеят в чужбина при което те се стреснали и притеснили. Оказало се че наистина живеят в Израел и те като нея са си дошли за ваканцията:mrgreen:
Аз още малко дете в Канада не съм имала, но сега като съм с корема, вече няколко абсолютно непознати хора ми честитиха

И София се държеше/държи така, но всички се радват, не знам, може би си попадала на хора, които не искат да контактуват с други 

И на мен ми се случва подобно нещо почти всеки ден. И наистина не е приятно. За съжаление е вярно,че на някои майки просто не им прави впечатление,когато детето им е ровило в пясъка и с тези ръце пипа бебето,играчките или завивките му.В такива случаи аз обяснявам на детето защо не трябва да го прави-как бебчо е малък,не разбира,лапа си ръчичките и може да се разболее  и почти винаги има ефект.
Но в никакъв случай не бих го лишила от контакта с други деца. Забелязвам,че той сякаш вече прави разлика,когато му говори възрастен и когато му говори дете-децата ги гледа с по-голям интерес,усмихва им се-мисля,че му е приятно 

Здравей,
не съм чела останалите мнения, но ще ти кажа моето, без да крия и да си измислям. От моята камбанария става въпрос за страх от зараза. И да ти кажа - не се сърдя и разбирам. Защото и аз самата предпочитам детето ми да няма толкова близки контакти, докато е токова мъничък, с други деца. Причината не е нито в теб, а още по-малко в Ани, разбира се   Общо взето, живеейки в Брюксел, сме доста изолирани откъм деца, заради това, че там няма градинки и площадки за децата и като не го пускам на градина, няма допир с тях. Пътувайки за насам в самолета се заигра с едно момиченце, малко по-голямо от него. Много й се радваше, тичаха по пътеката, тя услужливо кашляше в лицето му, а майката не сметна за необходимо да ми каже, че детето й е с гнойна вирусна ангина. В резултат на което прекарахме целият месец юли с висока температура, доктори и два вида антибиотици. Цял месец мъки, болести и притеснения, заради удоволствието детето ми да си поиграе половин час с друго дете. С несъвестна и според мен явно лоша майка. Никога не бих си позволила да изложа на риск друго дете, знаейки, че моето е болно. Просто е срамота и ужасно осъдително да се правиш на 2 и 30, когато можеш да бъдеш достоен човек и да кажеш как стоят нещата. Няма нищо срамно в това, напротив - би ти правило чест. Така разсъждавам аз!
Онзи ден ходихме до кухнята за храната и попаднахме на мило момченце, което се втруна да го гушка, да го гали по главата и да го целува. Хем ми стана мило и приятно, че все пак има и деца, които не се втурват да го блъскат и налагат през лицето, хем светна в мен алармата - да не би да е болно, да не би да носи вирус.... Не мога да го надскоча, притеснявам се и явно и откровено си казвам, че предпочитам да няма толкова близки контакти със случайни деца, за които не знам нищо. Не мисля, че е обидно и осъдително и мисля, че във вашия случай майките просто се притесняват от нещо подобно. Съжалявам за дългия постинг  

Аз да се доизкажа в подкрепа на постинга на Блонди,че като го прочетох,се сетих и друго.
Преди няколко седмици с една моя позната мама се срещнахме на улицата.Детенцето й беше болно от шарка, цялото в пъпчици и съответно-спряно от детска градина.Тъкмо се връщаха от лекар.И понеже то "познава" бебто и винаги му се радва,пак се втурна към него.Ами,дръпнах количката настрана,преди майката да му е направила забележка  . ама...страх ме хвана...

Може да я е било страх да не й заразите детето с нещо, все пак казваш, че сте били в лаборатория ... знам ли?! А, че има майки темерути, спор няма. Лично аз не давам на малкия да пипа други деца много, много, защото е доста агресивен и страшно бърз. Не знам в кой момент ще иска да извади на някое дете окото или да му набие глава (буквално), или да го оскубе, ощипе, ухапе и т.н. Агресията е предимно към момчетата, с девойките няма чак такъв проблем .

Блонди е много права! Но пък и не можем да опазим децата си от всичко. Докато ти четях поста се видях  в повечето ситуации,на се опитвам да си слагам спирачка. Опитвам се да ограничавам достъпа й, особено до бебета - но сме фенове на всички бебета и баби.
 Когато за първи път се видяха Йоанна и Ани на Максин, беба така крещя от радост, горкото дете Ани- направо ме беше страх,че ще се стресира. А сега,виж ти, научила същите номера Опитвах се да предпазя Ани от Йо, защото ласките й не са твърде нежни, но благодаря на Максин-ка,че позволи на Йо да си покаже чувствата. 

Съгласна съм, че има и неразумни майки( както в случая с Блонди).Но тук не става въпрос за това.А просто за нежеланието на някои децата им да общуват с други деца.Та това е тяхната естествена среда, какво-да седнат по цял ден с нас да гледат тв, да четат списания  и да готвят ли?Децата искат да си играят и да лудуват. Не разбирам защо трябва да ги спираме.Пак казвам,не говоря за случаите ,когато някое дете е болно.За бебетата също не говоря-и аз не давам на Иво да пипа количките, завивките и т.н.

Изобщо не ми е направило впечатление околните да са странели от нас... Мъча се да се сетя за такъв случай - ама не! Разбира се, възможно е всички срещани от нас непознати да са били тук в отпуска от чужбина, но все пак е малко вероятно... Даже понякога ми е идвало в повече чуждото внимание. Например съм недоспала, боли ме глава или се мъча да чета за изпит на някоя усамотена пейка, а съответната баба/лелка/млада майка ми се усмихва насреща и ми разправя "ау, какво хубаво дете!", "ау, ами колко зъбчета имате вече?", "ау, тая лопатка каква е хубава!".... и да не ви изреждам всичките "ау!" - все пак предполагам, че и вие сте ги чували или казвали.
Но вярно е, че аз никога не съм насърчавала децата си да ходят специално да пипат другите хора/респективно деца. Може би пипането ми се вижда прекалено интимен жест, за да го позволя безусловно към себе си от страна на непознати - и съответно не съм учила децата си да ходят да пипат случайно срещани хора...

Не е у вас причината - просто има хора темерути! Аз пък съм точно обратното н атези майки. Йоана постоянно се закача с деца и възрастни - дори като й кажа да иде да гушне новото си приятелче, което е видяла в магазин или на улицата, и майката на детенцето изпада в умиление. Защото Йоана обожава да гушка децата.

А всъщност сега се сещам, че има майки, които много се страхуват от болести. Затова не дават на децата си да доближават други деца. На мен ми се е случвало, като разберат, че Йоли ходи на ясла да странят и да ми обясняват колко болести се разнасят в яслата!

Странна ми е ситуацията. Странна, защото и моят син винаги крещи и подава пръстчета и вика от далеч "Бебе", "боц", "мяу" и т.н. в зависимост от това, какво вижда пред себе си. Всичко иска да пипне, а най- много обича хора- и бебета и каки и батковци и възрастни хора дори. Никога не съм го карала да го прави. Това си е до типа темперамент на детето. Големият ми син не е изявявал толкова отявлено желание да общува. И днес не е от най- общителните.
До сега обаче не ми се е случвало да попадна в такава ситуация, за каквато говориш ти. Вероятно сме имали късмет да попаднем на хора с мислене, подобно на нашето, а именно- нормално е детето над 1 годинка да общува, да пипа, да играе, да опознава света, а това става с гледане, слушане, пипане, говорене и т.н.
При малките деца опознаването става основно чрез пипане и докосване на предмети, животни  и хора, едногодишните не говорят, не мислят като нас, за тях светът е материя, която се пипа и усеща, затова е нормално да им позволяваме да го правят. Има си средства за хигиенизиране на ръцете след това. Аз, напр., нося антибактериален гел за ръце навсякъде, където ходим, както и пакетчета със сухи  и мокри кърпички. И ние пипаме чуждите играчки, както и редовно позволяваме на другите деца да играят с нашите. За мен това е нормалното поведение на едногодишното дете. Завирането в количката и липсата на контакти, включително с други деца и възрастни би увредило психиката му за цял живот според мен.
Аз също не позволявам да се пипат малки бебета, но да не се пипат деца, които ходят и шарят навсякъде, играят в пясъчниците и се завират къде ли не- не намирам за уместно и здравословно. Надявам се не всички майки, които срещаш, да са такива.
Когато ходите на други места случва ли ви се отново това, за което говориш?

Това за конкретния случай.
А иначе на мен ми се е случвало така едно дете да ги гушка и мачка, а после бабата /с която беше/ сподели как се притеснявала да няма детето варицела, че имали карантина в градината, а и било започнало да се изпъпчва. Добре, че моите вече я бяха изкарали, та не се впечатлих много-много, но ме беше много яд на бабката. Оттогава не допускам толкова близки "контакти от 3-ти вид".
Радвам се /честно казано/, че децата ми не обичат толкова близките контакти - играят с други деца, общителни са, но не допускат да ги мачкат и лигавят. На мен също не би ми било приятно, колкото и доброжелателна да е отсрещната страна. А за контакта с възрастните и сляпото доверие - е отделна тема...

Аз се държа понякога така - обяснението е много просто и няма нищо общо с болестите и хигиената.
Не зная какво ще хрумне на Иво, нито на отсрещното дете и дали примерно невинното боц няма да се окаже в нечие око. Или пък играчката, която държи някое от децата няма да стане причина за кански рев и на двете (на едногодишно дете няма как да му обясниш, че ще му поразгледат играчката за малко и ще му я върнат). Затова гледам да съм винаги до сина ми когато наближи дете на негова възраст или по-малко и ако видя, че може да възникне проблем, го премествам малако настрани. Предпочитам да ме мислят за необщителна, отколкото после да се чувствам неудобно, че детето ми е ощипало / съборило / оскубало друго дете, защото все още не умее да общува.
С по-големите деца е различно - много пъти са идвали момиченца на 3-4 години да го гушкат или да му дават играчки, но те са големи, разбират, умеят да общуват, осъзнават, че са по-големи и вероятността да стане кавга е много по-малка.

На същото мнение съм. ИЗобщо от каквъв зор пък трябва да се пипат децата ни!