20th Century American Foxes: You Name It - We've Got It !

Не са споделяли желания предварително, но и ние не бяхме измислили твърдо име до самото раждане. На всички им казвахме "Петко" (дори и на девойката . Ама никой не се казва така 

О, за някои хора и да си имигрант, и да не си имигрант, все тая, те са си по рождение с люта чушка в дупето.  
Да са живи и здрави, де, че поне тях да не мислим.

Видяхте ли сега колко съм далновидна, че се сватосахме с МрсГ! След тия снимки на шауър не ми се мисли каква сватба ще организира.  Ехееее, отплеснах се. Дотогава ще гледам още едно да сътворим (имам вътрешно убеждение, че ще имам две момчета, въпреки общото желание със съпружеството за сладко момиченце).

Дженна, супер изглеждаш! Не се притеснявайте, бремки, ще се свалят после килата, като му дойде времето, сега друга роля изпълнявате (малко беше странно да се чувстваш инкубатор, помня, но нямам търпение пак да го изпитам.  )

Аз не мога да намеря нашата китара да я върна...

Ето го нашия стол - не ми хващаше окото в магазина, бях се наточила на Чикко/Кикко и аз, но ни го подариха ненадейно и съм МНОГО доволна - много е стабилен, не е пластмасов, вързва се на тъмните столове в нас, а за чистене има отделяема пластмасова табличка:
http://trus.imageg.net/graphics/product_images/pTRU1-3016471dt.jpg

Изброили сте много хубави имена. Рада, Неда, Дара, Дора, Анна, Емма, Андреа, Преслава, Валентина са близките ми българско-международни момиченца. В България имам и Анджелина и Катрин - и двете имена много ми харесват, въпреки, че не са чисто български.

Като видях снимките, се сетих и за още едно име, което всъщност е почти интернационално - Райна. Майка ми е Рада, та така може да стане. Или Рая Антония (на майка ми и баща ми).  Другия вариант за момиче ми е Белла (на мен и бащата, и двамата сме с Б).

Дани беше Иванчо, докато беше зародиш, но последните месеци си стана Дани. Ние тръгнахме от момичешкото ни име, което беше Дана. Иван му стана второ име (на свекър ми, май не са много доволни, но нямат право да се сърдят, при положение, че единственият им син не е кръстен на никого). 

Някой видя ли въпроса ми за Геймбой? Много ще съм благодарна на отговор!

Направо ме хвърли в оркестъра с това си изказване! Абе как ще те намразя бе жена заради това какво мислиш за едно столче  Чак толкоз повърхностна не съм, недей така  . Аз споменах и по-нагоре, че красотата е последното ,по което го избрах. В Интерес на истината " на картинка" харесвам друг тип, но на живо, просто не отговаряха на другите ми изисквания и затова взех това. За мен беше важно да мога да го метна и в колата, да не ми заема сума място в багажника, защото си го нося като пътуваме, т.е както споменах практичността ми беше Номер1, всичко останало е пълнеж. И аз не обичам шарении, но не обичам да водя и Калин в бърза помощ също така, а имаме опит със скъпи и еднокраки дървени столчета
Има и другото нещо, дето вика Анет, то на такова заприличва след като го ползваш няколко месеца, че направо лошо да ти стане Въпреки, че 3-тия стол на Калин, ( този който му взехме тук) го продадох на много добра цена след като беше старателно измит и изчистен, докато онзи скъпия дървения така и не можахме да го продадем, защото който може да си позволи такъв скъп стол не иска да го вземе втора употреба и само ми събира прах в мазата.
Аз не обичам да събирам натурии из къщи, предпочитам едно нещо като не ми трябва да го махам А и за мен е неоправдано да се влагат много пари във вещи, които няма да се ползват чак толкова дълго ( то това столче дето си го показала може и да може да се ползва по-дълго, ама детето като стане малко по-голямо и като ти каже " аз да не съм бебе да седя в бебешки стол" и отива в мазата 

Между другото една от любимите ми теми за торти е точно тази, която си правила за шауъра! Супер работа си свършила!!! И снимките са супер А момичето Райна ли се казва да не е българка  или е просто Рейна

Между другото дървеното столче дето Бубка го е показала и на мен ми хареса в магазина  и ми отговаряше на критериите, но истината е, че не ми се даваха толкова пари за столче точно в този момент, та взехме по-евтиното. Но по принцип съм ЗА този тип столчета на Еди Бауър!

И на нас никой не ни се сърди за името( това, което ние избрахме). Свекитата имат 18 други внуци и внучки, та имената им отдавна са почетени, дори по няколко пъти . Баща ми никак не се впряга за имена, той искаше само внуk. 

МrsG невероятна си! Много стилен shower. Много си талантлива, всичко, което си показвала тук е много красиво(запалиме сега и по столчето)

 Ще отклоня малко темата, но какви baby monitor имате/препоръчвате? Гледах в Таргет днес, но немога да реша. Екстри не е важно да имат, само да мога да е надежден , че детската е малко далече от нас. Мерси!

Бубе, нищо не знам по твоя въпрос. Може би мами с по-големи деца да кажат

Хайде и аз да кажа колко са хубави снимките на MrsG. Браво, изпипано в твоя стил! Сигурна съм, че гостите дълго ще помнят преживяването. София сигурно е била във вихъра си, бидейки млада и очарователна hostess!

Столче още нямаме, засега съм с една седалка, която е привързана за големия стол за възрастни, но се чудя дали изобщо да търся такова, детето яде в мен засега, а по-късно, когато ще му трябва столче мисля, че и тази седалка ще свърши работа, защото просто не искам още една обемна мебел да ми се мотае в краката....Тази седалка, така като гледам за нищо не служи, поне засега, но поне лесно се маха и се разкарва от полезрението ми. Изобщо кога се слага задължително в столче по време на хранене? Засега се справяме добре с шишето и пюретата, докато той е седнал в мен. Когато ние се храним, той си седи около нас или в седалката, или в saucer-a, или спи. Грешно ли действам? 

Сега да си похваля моето малко учениче-геройче, което за разлика от майка си се справи страхотно с първия си час и половина на училище днес. Не е плакал много, като отидох да си го взема, играеше и се усмихваше на учителката си, въпреки зачервените от очички . За разлика от него, аз бях nervous wreck последните два дни и добре, че беше баща му, да ме реанимира и да ме спасява от собствените ми страхове-чудовища и невероятно драматични сцени, които рисуваше съзнанието ми. . Тази седмица лека полека ще свикваме и аз, и той, а другата се хвърляме в дълбокото - аз на нова позиция в работата, той по цял ден на училище. Стискайте ни палци.

Джи,няма грешно ,  нито задължително, колкото майки-толкоз мнения;
откакто ядат/ги храним с лъжица си ядат по столовете у нас,знаят реда и има мир;за мен е важно да се гради култура на хранене,затова съм фен на столовете,сервирам им като на големи (без нож), да се учат:) сточето което седи на истински стол го харесвам и по тая причина че е макс.близко до "ям като голям",често го приближаваме до масата и махаме таблата...въпрос на избор и домашни правила е..

Точно това си мисля като гледам как припасва тая седалка, понеже мога да я плъзна под масата, така че да изглежда все едно е седнал редом с нас, а не отделно на някаква висока конструкция. Ама нали столче, та столче, та взех да се чудя пак ли съм нещо на въпреки от общоприетото...

Бенсън, моят монитор е прост - слушалка и основна част, той ни е харизан от някакви точки, които мъжът ми натрупа покрай покупките за бизнеса си - с въпросните точки, си купихме разни неща "безплатно" и едно от тях беше този монитор. Съвсем обикновен, на Фишър Прайс, чувам го идеално и го размъквам със себе си, че и неговата стая е надалеч у нас. Мислехме да купуваме и видео монитор, който се свързва с лаптопа примерно, но не знам дали ще ми потрябва вече, аз се научих да го слушам така добре, че визуализирам какво прави - кога се обръща, кога си въздиша, кога е буден, а и ходя да го наглеждам непрекъснато и без това. Забравих да спомена - добавям - чувам тиктакането на часовника, който е на другия край на стаята, страшно отчетливо и силно - добиваш представа как се чува, надявам се.

Това е много важен момент, потвърждавам! Аз затова държах столчето да може да "влиза" под масата така, че детето да се храни с нас в по-нататък. Калин например в такова столче изкара допреди 3 месеца. 

Видях го, Бубка, но нямаме такова нещо у дома (все още). А и аз не давам зор, едва ли ще ни се размине, на този етап обикалят с баща си из гората и ловят буболечки с някакво духало-смукало. Може да питаш и из другите теми за мнения, или да пуснеш собствена.

Джи, стискам силно палци!  
Миличкото Антъни Кайлче какъв е трупър само, щом е издържал още от първия ден, а за теб нямам никакво съмнение, че ще се справиш с новата позиция!  

Мерси за хубавите отзиви за снимките от шаура. Аз за снимките си знам, че са си под всякаква критика, но за самия шаур- благодаря, и аз съм доволна как се получи.  
На въпросите:
Бъдещето майче си е чистокръвна американка, Рейна. Не е Райна.  
Манджите всичките си ги правих сама, вкл. и кукитата (първи опит евър със сладки!  ), но понеже почти нищо не беше готвено, повечето бяха фингър фууд и студени, та болшинството бяха приготвени предварително и не ми излезе чак толкоз душата.

За монитор- и ние сме с някакъв на Фишър Прайс, действа идеално, не му знам номера на модела, но някъде около тридесетина долара ще да беше.

За име, още едно предложение- Дима, моя приятелка има дъщеря кръстена така, бг- америк. сем- во, на мен ми харесва.

Тандури,  

И нашият монитор е прост, на Фишер прайз, за около 20$. Вече е на повече от 6 години и върши работа.
Столчетата са ни като на Tandoori и anette.

Момичета, благодаря за отговорите! Ще му взема тези дни.

Джи, успех с работата и лека адаптация на теб и бебчо!

МрсГ, има ли някакъв шанс да се организираш с момата дето на мене ще ми прави шауъра??? Ахххх, как искам точно такъв шауър  - просто всичко изглежда точно както за моята претенциозна особа...

Пумпалке, и аз съм луда за връзване с тези не-пластмасови стремежи, всъщност като си помисля, дори и дрънкалките на бебето дето съм ги купила/регистрирала са от плат (не пластмаса)... само коритото е пластмасово (щото нямаше как да е дървено)... за съжаление просто не мога да купя практично, ако не ми харесва визуално... но ще се уча да свиквам, щото си мисля, че на Анет и Тандури съветите хич не са лишени от основание...

Бенсон, ние поръчахме монитор на Angelcare, дето слагаш един pad под матрака и той бибитка ако бебето спре да се движи (в това число и диша). На мене това ми е най-голямата параноя, и имаше хубави ревюта... дано да сме случили...

Леле, MrsG, погледа ми върза направо! Ти си за списание и със снимките и с приготовленията 
Направо чудесно изглежда, браво!

Джи, напълно те разбирам, и на мен какво ми беше като тръгна Марти на ясла, ужас направо, ревах всеки път като го оставях, а когато отивах да го взема ми тупкаше сърцето, като че ли отивах на първа среща. Сега, след 2 месеца и нещо, вече свикнахме и двамата и когато плаче понякога, пак ми става жално, ама какво да се прави. Иначе му харесва и само за учителката си говори, буквално е всяка 5 дума нейното име. Ама твоето е мъничко още и ще свикне по-бързо. Така че тежко е, ама се свиква. Не знам как си ти, ама аз съм от тези майки дето винаги ще се чувствам виновна, че не съм с детето си, ами съм на работа.

А по повод за столчето, и аз мислех да си купим един booster chair, ама ми подариха кикото и съм много доволна, само дето повечко място заема. Някой по-надолу беше питал дали имам проблеми с табличката - нямам никакви проблеми. Не е дизайнерски красив и не ни пасва на икейската къща, ама е удобен. Табличката се маха, може да се приближава до масата, а аз обикновено го нагласям на височината на нашата маса и така се създава илюзията, че сме всички на една маса.

benson10 , имаме Evenflo, Whisper Connect, много съм доволна, подарък от шауърите беше.