Публикувана: 5 авг. 2007, 14:13 ч.
Последно мнение: 31 авг. 2016, 10:06 ч.

Осиновителки отглеждащи сами децата си.

153 888
255
1

Отговори

1
...
7
8
9
...
18
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните предизвикателства и радости за майките, които отглеждат децата си сами?
Какви са основните предизвикателства при осиновяването на деца, особено за самотни хора?
Какви са препоръките за самотните майки, които отглеждат децата си?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните предизвикателства и радости за майките, които отглеждат децата си сами?
  
  Майките, които отглеждат децата си сами, се сблъскват с уникални предизвикателства и радости. Те трябва да се справят с възпитанието и грижите за децата си без подкрепата на партньор или семейство. Основните предизвикателства включват финансови затруднения, самота и липса на помощ. Въпреки това, те изпитват голяма радост от връзката си с децата и постиженията им. Споделят положителни моменти от развитието на децата си, които носят щастие в живота им.
- Какви са основните предизвикателства при осиновяването на деца, особено за самотни хора?
  
  Осиновяването на деца включва няколко предизвикателства, като например преминаване през правни процедури, документация и продължителен процес на изчакване. Бъдещите осиновители трябва да се справят с въпроси, които възникват както от самите деца, така и от тяхната среда. Въпреки тези предизвикателства, осиновяването носи голяма радост и удовлетворение. Основните предизвикателства при осиновяването на дете от самотен човек включват адаптиране и изграждане на връзка с детето, което може да изисква време, финансови и организационни усилия, както и необходимостта от подкрепа и разбиране от обществото. Форумът обсъжда предизвикателствата при осиновяването на деца, като подчертава, че законът не позволява избор на деца от желаещите да ги осиновят. Това води до трудности и съмнения относно възможността за избор на дете. Участниците споделят, че осиновяването не е като пазаруване и че децата не трябва да бъдат избирани като стоки. Въпреки това, има и участници, които споделят лични истории за успешни осиновявания, които са довели до създаването на истинско семейство.
- Какви са препоръките за самотните майки, които отглеждат децата си?
  
  Препоръките за самотни майки, които отглеждат децата си, включват създаване на подкрепяща общност, споделяне на опит и справяне с ежедневните предизвикателства. Важно е да се търси подкрепа от приятели, семейство или специализирани общности. Също така осигуряването на стабилна и подходяща среда за развитие на децата е от съществено значение. Разговорите с децата за техния произход и справяне с възникващите въпроси са също важни аспекти на родителството.
- Какви са основните предизвикателства при записването на дете в приемно семейство в детска ясла?
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени самотните родители?

# 105 23 юни 2010, 11:53 ч.

Мнения: 1 325

Киара, един ден взимах моята девойка от детска градина. Тя тича срещу мен и крещи "мамо, мамо, аз нямам татко" Shocked

До тогава не беше отваряла тази тема, но в градината разбра, че другите деца имат и татковци. Аз й казах "Ми нямаш мамо, някои деца имат татковци, други нямат. Нали имаш мама, това е по-важното". След няколко дни пак "Мамо, искам татко да ме вземе от градината", аз "Мамо, нали вече говорихме по въпроса. Ти нямаш татко. Някои деца имат, други нямат". Повече не ме е питала за нашия татко. Аз, разбира се, тези неща й обяснявах напълно спокойно, леко шеговито и лежерно, за да й предам усещането, че това е напълно нормална тема и напълно нормално е да няма татко.

Моето дете знае от къде е дошло. На нейното си ниво. Знае, че не е била в моя корем. Знае, че понякога децата излизат от коремите на майките си, други - не. Знае, че съм я търсила и съм я намерила. Защото аз съм нейната майка. За сега това й стига и други въпроси не е задавала. Скоро я питах искали сестричка, да потърсим някое момиченце без мама и да си го вземем за сестричка и тя го прие супер, идеята й хареса.

# 106 23 юни 2010, 19:35 ч.

Мнения: 4 458

sislie чудесно е че мислиш за още едно, поздравления. И моите деца са въодушевени от идеята да си имат братче или сестриче на което да помогнем и дадем по-добър дом и среда, но все още мисля по въпроса.
Колко лесно става осиновяването при условие че си сам родител? Като те чета имам чувството, че е бързо.
Оправданието ми да не предприемам нищо за сега е че момента не е дошъл и още не сме срешнали 'нашето" дете. Истината е, че нямам ничия подкрепа и ако се реша никой няма да удобри постъпката ми. Не че е от голямо значение, но когато човек взима толкова важно решение е хубаво да има поне морална подкрепа, нали така?
Незнам, още го мисля и продължавам да се интересувам пък да видим до къде ще доведе това.

# 107 24 юни 2010, 00:29 ч.

Мнения: 8

От доста време чета във форума, но едва след като намерих тази тема се реших да се регистрирам и включа. Аз съм кандидат осиновителка и ще отглеждам детенцето си сама, вписана съм в регистъра на 05.01.2010 г. но вече половин година нямам предложение. Определено започнах много да се тревожа и ме е налегнало огромно отчаяние. Исками се да направя нещо, за да се ускорят нещата,но незнам какво?? На моменти се ядосвам на себе си че нямам човек до себе си защото си мисля че на сама жена много по-трудно ще се направи предложение. Ако имате някъква идея моля споделете. Ще бъда благодарна за всякъкви съвети и споделен опит.

# 108 24 юни 2010, 07:37 ч.

Мнения: 172

Цитат на: Melinda_ucb в чт, 24 юни 2010, 00:29

Не се сдържах да не напиша.От доста време следя темичката,но не съм се вкл. Половин година е твърде малко за каквто и да е.Не се притеснявай-ще се появи и твоето ангелче. Ние също чакахме доста-аз съм болна и си мислех до последно,че заради това нещата няма да се получат-че няма да ни дадат,въпреки,че имахме доклад,че сме одобрени ит.н.Опитахме и с даване на рушвети-не те съветвам да го правиш...това е само губене на време и средства.

# 109 2 юли 2010, 17:08 ч.

Мнения: 41

Здравейте момичета, здравей Мелинда! Не се отчайвай, нещата ще се подредят, сигурна съм! Няма значение, че си сама, дори в някои моменти е по-лесно, защото няма кой да оспорва изборът ти - сама ще си вземеш решението! Възможно е да получиш предложение по-късно, ако имаш някои предпочитания - възраст, пол, както и произход на детето могат да забавят нещата. Но не се тревожи - тук сме доста "самотни" или както казва едно момиче - свободни родители. Трудности има, но така е във всяко семейство и с всяко дете - който гледа дете знае, че не е лесно. Моето момиченце е взето на 4г. и половина. Знае ,че е осиновена. От първите дни пита за майка си и така е и досега- сега е на 8. Темата става все по-болезнена, макар че аз винаги я изслушвам и разговарям с нея открито. Тя не може да приеме, че е изоставена, страда, плаче, обвинява я и така по-малко всеки ден отработваме нейната загуба с надеждата, че някой ден ще излезем от голямата обида, която тя носи в себе си от тази загуба. Това, което постигнахме е, че все по-рядко чувам думите "всеки накрая ме изоставя, защото съм лошичка". За таткотон е страда особено, някак смята, че той не е толкова виновен за изоставянето й отколкото майката. Най-много страдам от това, че и в най-хубавите моменти казва - виждаш ли как ти направи това и това за мен, тъпата ми майка ме е изоставила. Страхувам се , че никога няма да изпита пълно щастие заради отхвърлянето, което и е причинила тази жена.

# 110 3 юли 2010, 19:10 ч.

Мнения: 262

Цитат на: Kiki_andr в чт, 24 юни 2010, 07:37

Цитат на: Melinda_ucb в чт, 24 юни 2010, 00:29

Не се предавайте, чакайте търпеливо съдбата си знае.
Аз също като Кики-андр до последно мислех, че няма да ме впишат, когато ме вписаха си мислех, че е абсурд да ми дадат детенце, понеже съм с рядка болест, но след 1г11мес. чакане ето че и мен ме зарадваха.
Така, че чакайте и знайте, че когато ви предложат детенце ще е вашето! bouquet

# 111 6 юли 2010, 12:50 ч.

Мнения: 1 325

Киара, не знам какво имаш предвид под "не сме срещнали нашето дете". Няма как да го срещнете, ако не сте вписани в регистрите на кандидат-осиновителите, ако разбира се осиновявате в България. Иначе, не е лесно да отглеждаш детето си сам, но не е и толкова трудно, колкото очакват някои. Човек се мобилизира и намира сили точно когато трябва.

Мелинда, аз сама осинових детето си и чаках точно 1 ден. Факта, че ще осиновяваш сама сам по себе си не е обстоятелство, което много ще удължи чакането. Не зная какви изисквания си писала за детето, ако можеш разшири някои от тях, защото всичко зависи от децата, вписани за осиновяване. Ако изискванията ти не са прекалено стеснени, няма причина до няколко месеца да получиш писмо за конкретно дете. Може, разбира се да позвъниш в РДСП, където си вписана и да напомниш за себе си, аз лично не съм го правила, но някои мами твърдят, че има ефект. А относно рушветите - съветите по осиновявание са от 7 души (ако не се лъжа и ако няма някакви промени). Те вземат решенията си с някакво мнозинство. Значи трябва да се подкупят поне 4 члена на съответния съвет, което ми се струва невъзможно. Моралната страна няма да коментирам, то е ясно! Тъй, че играй по правилата и ще спечелиш играта Peace

# 112 6 юли 2010, 12:56 ч.

Мнения: 262

Сис, това с рушветите ме разсмя Hug

# 113 6 юли 2010, 16:28 ч.

Мнения: 1 325

Що, бе Теди? Ако помислиш логично, така излиза, за да има ефект от рушвета.
Както и да е, апропо, твоята буба ми е много, много сладка. Каква красавица ще стане само!!!

# 114 6 юли 2010, 19:46 ч.

Мнения: 262

хехе
Мерси, момата дано стане човек най-вече, красавици са ни всички мъници. bouquet

# 115 6 юли 2010, 20:49 ч.

Мнения: 4 458

Не сме в Б-я и точно за това не искам да се вписвам в регистри. Аз вървя по обратния ред, първо да срешнем "нашето" дете и после ще кандидатстваме за него/нея. Мисля, че така ще е по-лесно и бързо. Когато дойде момента, и детето ще се появи, вярвам в това. Може би мисля по този начин понеже имам свои деца и осиновяването за мен е подаване на ръка, даване на шанс на дете. Разглеждам различни програми в различни държави и виждам, че приоритет имат бездетни семейства и други които по един или друг начин не могат да имат биологични деца. Виждам и че най-много са момченцата от африкански произход, а аз не искам да осиновявам от друга раса не защото имам нещо против, а защото детето ще е подложено на много подигравки, терзания и ... знаете как е, а и на моите деца няма да им е лесно. Знам, че няма да съм сред първия избор за осиновител, но както казах вече, времето ще си покаже.

# 116 7 юли 2010, 09:07 ч.

Мнения: 262

Ми аз не съм много съгласна с теб Киара, но все пак всеки си преценява.Успех ви желая bouquet

# 117 7 юли 2010, 14:56 ч.

Мнения: 1 325

Киара, не ти разбирам логиката, но сигурно защото държавата, където живееш и където ще осиновяваш евентуално, има други правила. В България не може да кандидатстваш за конкретно дете, ако не си избран за него от съветите по осиновявания. За да стане това трябва да си вписана в регистъра. Логиката тук е друга, ние не си избираме дете, Съветите ни избират за дете. Ако решим го осиновяваме.

Принципно не знам как човек си "познава" детето. Цаката е да станеш истинска майка за което дете те определят. Иначе, ако ще си избираме....то къде е предизвикателството да приласкаеш и привържеш към себе си едно непознато дете, да му дадеш уют, любов, дом, живот....

# 118 7 юли 2010, 17:54 ч.

Мнения: 262

Съгласна съм с Сис, искам да допълня за дискриминацията, като имам впредвид че си в чужбина там дискриминацията не е по-голяма от Бг.Даже ми се иска да си имам едно сладко мулатче, поради тая причина бях променила и произхода преди да осиновя!
Гледай ти и семейството ти да сте щастливи от избора си, а не хората около теб. Peace

# 119 12 юли 2010, 21:19 ч.

Мнения: 4 458

Цитат на: t-e-d-i в ср, 07 юли 2010, 17:54

Гледай ти и семейството ти да сте щастливи от избора си, а не хората около теб. Peace

Мисля, че това е най-важното Peace

Относно избора. Щом имам такава възможност, защо да не се възползвам? На вас няма ли да ви е по-приятно да можете да отидете в дома, да видите децат, да общувате с тях и да изберете това което най ви допада като характер? Една позната която осинови съвсем скоро, точно така постъпи. Момиченцето идваше в дома и, жената се грижеше за детето дълго време. На края всичко беше въпрос на формалност. Това дете обаче познаваше жената, къщата, средата и нямаше този шок от смяната на дома с друг, който предполагам много от децата преживяват. Разбира се всичко това е при условие, че си сигурен кое дете точно искаш, иначе ще е много жестоко да се подхвърлят от дом на дом.

Препоръчани теми

Непрограмируем калкулатор на НВО 7 клас

Идеи за легло

16
Нашият дом

Добър любовник ли е българският мъж?

Бихте ли започнали работа в детска градина,ако приемат детето ви там

Причина:

Причина: