Публикувана: 5 авг. 2007, 14:13 ч.
Последно мнение: 31 авг. 2016, 10:06 ч.

Осиновителки отглеждащи сами децата си.

153 892
255
1

1
...
8
9
10
...
18
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са основните предизвикателства и радости за майките, които отглеждат децата си сами?
Какви са основните предизвикателства при осиновяването на деца, особено за самотни хора?
Какви са препоръките за самотните майки, които отглеждат децата си?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са основните предизвикателства и радости за майките, които отглеждат децата си сами?
  
  Майките, които отглеждат децата си сами, се сблъскват с уникални предизвикателства и радости. Те трябва да се справят с възпитанието и грижите за децата си без подкрепата на партньор или семейство. Основните предизвикателства включват финансови затруднения, самота и липса на помощ. Въпреки това, те изпитват голяма радост от връзката си с децата и постиженията им. Споделят положителни моменти от развитието на децата си, които носят щастие в живота им.
- Какви са основните предизвикателства при осиновяването на деца, особено за самотни хора?
  
  Осиновяването на деца включва няколко предизвикателства, като например преминаване през правни процедури, документация и продължителен процес на изчакване. Бъдещите осиновители трябва да се справят с въпроси, които възникват както от самите деца, така и от тяхната среда. Въпреки тези предизвикателства, осиновяването носи голяма радост и удовлетворение. Основните предизвикателства при осиновяването на дете от самотен човек включват адаптиране и изграждане на връзка с детето, което може да изисква време, финансови и организационни усилия, както и необходимостта от подкрепа и разбиране от обществото. Форумът обсъжда предизвикателствата при осиновяването на деца, като подчертава, че законът не позволява избор на деца от желаещите да ги осиновят. Това води до трудности и съмнения относно възможността за избор на дете. Участниците споделят, че осиновяването не е като пазаруване и че децата не трябва да бъдат избирани като стоки. Въпреки това, има и участници, които споделят лични истории за успешни осиновявания, които са довели до създаването на истинско семейство.
- Какви са препоръките за самотните майки, които отглеждат децата си?
  
  Препоръките за самотни майки, които отглеждат децата си, включват създаване на подкрепяща общност, споделяне на опит и справяне с ежедневните предизвикателства. Важно е да се търси подкрепа от приятели, семейство или специализирани общности. Също така осигуряването на стабилна и подходяща среда за развитие на децата е от съществено значение. Разговорите с децата за техния произход и справяне с възникващите въпроси са също важни аспекти на родителството.
- Какви са основните предизвикателства при записването на дете в приемно семейство в детска ясла?
- Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени самотните родители?

# 120 13 юли 2010, 16:19 ч.

Мнения: 1 325

Не, няма да ми е приятно. Още повече в дом за деца до 3 години. Какво общуване, какви 5 лева. Тия деца търсят само на кой да кажат мамо (ако изобщо могат да говорят) и кой да ги прегърне, да им обърне внимание и аз там да им правя подбор, интервю един вид. И всички да се правят на добрички да ти привлекат вниманието, за да избиреш тях. Не, това е гадно спрямо децата. Не искам да избирам по този начин.

А твоята позната явно не го е осиновила детето в България, защото тук не се разрешават посещения при непознати хора извън дома.

# 121 14 юли 2010, 15:20 ч.

София
Мнения: 117

На мен ми се иска децата да можеха да си избират родителите

# 122 14 юли 2010, 20:39 ч.

Мнения: 4 458

Цитат на: sislie в вт, 13 юли 2010, 16:19

.... и аз там да им правя подбор, интервю един вид. И всички да се правят на добрички да ти привлекат вниманието, за да избиреш тях. Не, това е гадно спрямо децата. Не искам да избирам по този начин.

Това което описваш наистина е гадно и много жестоко спрямо децата. За щастие нещата не седят така.

Не събират всички деца на куп пред теб и ти да избираш, като на пазара Naughty

Ти имаш възможността да общуваш с тях, да ги почувстваш, да ги видиш всеки път когато носиш дарения или помагаш на дома по друг начин - готвиш за тях, помагаш в чистенето, гледането на децата... По този начин никой не се чувства избиран и няма напрежение. Децата те приемат като една от лелките, една от персонала, една от многото спонсори. След време, ако има дете което би искала да вземеш или ако директорката, учителката от дома ти препоръчат някое може да започнеш процедура по осиновяване. Ако ли не, може да продължиш да помагаш на дома и децата с времето което им отделяш. По този начин децата имат кой да ги гушка и да им обръща внимание докато са там и докато растат. Дома не е затвор! Децата не са изолирани от света.
Надявам се да съм успяла да обясня правилно. Лично на мен тази система много повече ми допада от това някой друг да избере твоето дете.

Предполагам се сещате как Анджелина Джоли осинови. По същия описан от мен начин.

Цитат на: Kari-em в ср, 14 юли 2010, 15:20

На мен ми се иска децата да можеха да си избират родителите

Според мен когато има общуване м/у родител и дете много преди документалното оформление, детето има възможност да реши дали иска или не точно този човек да му е родител. С бебетата е по-трудно, но другите деца с поведението си могат да покажат симпатия или нежлание .

# 123 15 юли 2010, 09:36 ч.

Мнения: 1 325

Киара, това което описваш е неприложимо в България. В дома, от който взех моето момиче, например, режима беше почти казармен. Докато чаках дата за делото цели 5 месеца съм я посещавала редовно. Всеки път трябваше да се обадя предварително и да си уговоря час. Изобщо не бях допусната до помещенията, където децата живеят, а само до административната част на дома. Тъй, че това което ми разказваш, просто няма как да стане. А има и друго, според нашето законодателство интереса на детето е водещ, т.е. за детето се търсят подходящи родители, а не се търси дете, което да хареса на евентуалните родители. Ако се избира по начина по който ти описваш, има голям риск много деца да останат неизбрани. Какво ще се прави с тях? Пък и тази процедура, която си описала отнема много време. Всеки ден престой на детето в дома е време в нищото, загубено време.

Сравнението с Джоли просто е не на място. Ние сме вържава по Хагската конвенция и тук има други правила, различни от тези в третия свят. Пък и не всеки е милионер.
Децата, когато са малолетни не могат да вземат житейски правилни решение, просто нямат този опит. Може в началото да не се харесат с родителите си, но това не значи че с времето няма да се заобичат. Аз съм жив пример за това. Нашата връзка не беше любов от пръв поглед, обаче трайно и безрезервно се заобичахме с течение на времето. И никой не може да ме убеди, че трябва да си харесаш дете, за да го обичаш.

# 124 15 юли 2010, 10:04 ч.

Мнения: 262

Цитат

В дома, от който взех моето момиче, например, режима беше почти казармен. Докато чаках дата за делото цели 5 месеца съм я посещавала редовно. Всеки път трябваше да се обадя предварително и да си уговоря час. Изобщо не бях допусната до помещенията, където децата живеят, а само до административната част на дома.

При мен също беше така

# 125 15 юли 2010, 23:21 ч.

Мнения: 4 458

Ок, няма смисъл да спорим а и аз не се опитам да убеждавам никой в каквото и да било, просто казвам как е по други държави.
Примера с Джоли няма нищо общо с финансовото и състояние, а с процедурата по осиновяване.
Знам как е в българките домове, и там съм ходила. Наистина не ми хареса това, че няма начин да видиш от къде идва това дете, как живее, кои са му приятелите, какъв му е характера за да можеш да намериш най-подходящия начин да помогнеш с приобщаването към новата му среда...

А, описаното от мен не отнема повече време. То е като да си в дома всяка седмица през периода в който чакаш да ти намерят дете в Б-я, а започне ли процедурата по осиновяване може и да взимаш детето при теб, в твоя дом, да започнете малко по малко да строите вашия живот, да обзаведете стаята, да го запишеш в хубаво училище, да го запишеш на курсове... пък като са готови документите само се сменя статута на това дете и фамилията ако се налага.

Както и да е, наистина не искам да продължаваме да говорим по темата, няма смисъл, няма да доведе до нищо. Системите са много различни, но целта е една и съща, да се намери дом на дете и смятам това е най-важното. Искрено се надявам един ден да стана една от вас и да мога да ви се похваля с нашето попълнение Grinning

# 126 22 юли 2010, 09:51 ч.

Мнения: 1 325

Kiara, винаги има смисъл да се спори, но щом загуби интерес Peace

Наистина важното е да се намерят семейства за децата - малки, големи, красиви и не дотам, умни и не дотам, идеята е всяко дете да получи жимота си обратно. Защото, това което е по домовете не е живот. Колкото и да се стараят работещите там. Просто инстуционалното отглеждане е неестествено и ненормално и нанася непоправими травми на децата, които останат в институцията до пълнолетие.

# 127 28 юли 2010, 02:20 ч.

Мнения: 4 458

Загубих интерес защото ние говорим за едно и също нещо погледнато по различен начин Grinning

, а целта е една и съща. Има смисъл да се спори ако целите и евентуално методите са различни Peace

# 128 13 авг. 2010, 14:02 ч.

Мнения: 10

Здравейте момичета, дълго мислих, но реших и аз да се включа в темата. Аз все още съм кандидат осиновителка. До преди месец не бях сама, но....така се случиха нещата, че човекът до мен избра да поеме друг път. Изплаши ли се, какво ли....той си знае и стана, тръгна и замина, дори не попита как се чувствам и какво ще правя. Така аз си останах сама. Чакам вече четвърти месец и съм се въоръжила с търпението да чакам, тъй като ясно съзнавам факта, че вече може би съм в графата ..."и други". Както и да е, ще стане тогава, когато е писано да стане, важното е да стане. Вече ми актуализираха социалния доклад от отдел "Закрила на детето" и слава Богу от там имам пълната им подкрепа, просто съм от рубриката "късметлии" по отношение на социалните ми работнички и психоложката ми. Невероятни момичета са, толкова ми помогнаха и ми помагат. Изискванията ми на този етап не са чак толкова големи, детенце до 2 години, без претенции за пол, произход и прочие, просто да е живо и здраво, защото на този етап поне нямам възможност да се грижа за болно детенце. Това е единствената ми светлинка в живота за сега. Дано скоро и на мен да ми се усмихне щастието. Хубаво е,че ви има всички вас, за да се подкрепяме и да си помагаме кой с каквото може и от каквото има нужда, няма значение от къде сме. Затова ще си позволя да споделя и проблема, който ме вълнува, че за майките осиновителки на деца над 2 години, не се полага нищо освен 6 м неплатен отпуск. Това е много несправедливо, още повече ако трябва да отглеждаш детенцето сама. Писах преди време във форума на още едно-две места и разбрах, че преди години този въпрос е повдиган вече....но за жалост без резултат. Мисля си, дали да не опитаме пак, но трябва да сме много и да бъдем наистина твърди и да си отстояваме позицията. Ще прочета всяко мнение с интерес. Поздрави на всички bouquet

# 129 13 авг. 2010, 14:56 ч.

Мнения: 1 249

Не ми е мястото в тази тема и моля за извинение, но попаднах на поста и като жена ти казвам, че ти е провървяло, че сега, а не по време на осиновяването или след него, си е тръгнал твоя човек.
Сега решението ще е твое, няма да терепериш на него дали му харесва или не.
А пък сте млади всичките и сте привлекателни, та какво ви е приготвило бъдещето в любовната сфера - само то си знае Simple Smile

А за това, че нямате един ден платен отпуск по майчинство на свое собствено основание - осиновили дете, (а не доизползване остатъка от друг и то само ако детето е до определена възраст) имам следния план.
Сега като внесат законопроекта ( ако въобще нещо бъде внесено), в т.ч. със социална защита за изпълнителките на сурогатната услуга ( и за нея платен отпуск за това, че се е изтъргувала), ще дойде момента да се направи втори опит за промяна в законодателството с цел въвеждането на платен отпуск след осиновяване на дете, независимо от възрастта му.

Чисто делово ми се струва, че това е моментът.
Ако лобито е силно и си прокара търговията, може от кумoва срама да мине и предложеното от нас.

Последна редакция: пт, 13 авг 2010, 15:03 от Miraetta

# 130 13 авг. 2010, 15:25 ч.

Мнения: 10

Благодаря за подкрепата Miraetta bouquet

Сега като останах сама, този въпрос за майчинството започва още повече да ме вълнува. Права си, че покрай промените около сурогатните майки, може и нас да ни огрее. Аз ще направя опит да се срещна и с някой от нашите народни представители, но все пак си мисля, че трябва да се действа по всички фронтове, кой от където и с когото може да се среща, да говори и да търси съвет и подкрепа. Ако не за нас, то поне за тези след нас да се направи нещо. До тогава обаче ще разчитам основно на себе си, на родителите си /да са ми живи и здрави/ и .........на Господ. Както се казваше в един филм "Господ подрежда нещата по правилния начин, само че ние го разбираме по-късно". Скоро ще навърша 39 години и не храня големи надежди за "бъдещето в любовната сфера", както си го нарекла Simple Smile

, но пък....знае ли човек.

# 131 17 авг. 2010, 11:44 ч.

Мнения: 1 325

Аttos, искам да те подкрепя и да ти напомня една доста неглижирана мъдрост, която се оказа 100% вярна от моя житейски опит - Всяко зло за добро. Мисли за доброто, което ще ти се случи и ще влезе в дома ти, мисли за несравнимото чувство на любов, което ще те обземе (е, няма такава любов като майчината), мисли за другия живот, който те чака.
Стискам палци скоро да намериш детенцето си, аз също съм сама мама, вече 2 години сме заедно с моето момиче, имам си най-доброто другарче на света, сърцето ме боли от обич. Аз я намерих точно за 1 ден, пожелавам ти и на теб бързо чакане.

# 132 17 авг. 2010, 16:45 ч.

Мнения: 10

Благодаря ти sislie за разбирането и за подкрепата bouquet

И аз, а и всички около мен все това казват "Вяко зло -за добро". И аз се опитвам все да си повтарям, че когато една врата се затвори се отваря друга, но ....когато най-близкия ти човек те предаде толкова грозно.....много боли. А за детенцето дори и за миг не съм се поколебала да се откажа и да хленча какво ще го правя и как ще го отглеждам. Това е абсолютно осъзнато решение от моя страна. Надявам се наистина малкото слънчице да изгрее и в моята къщичка Praynig

но....ще се повторя от предишния си пост, че това ще стане тогава-когато трябва да стане. Може би така е трябвало да стане сега, но пък...старите хора казват, че преди да съмне е най-тъмно. Затова сега съм в очакване на зората Grinning

# 133 5 ноем. 2010, 20:04 ч.

Мнения: 7

Историята ти искрено ме трогна т.к. ми е изключително близка с тази разлика че съпруга ми ме заряза точно на Коледа преди 3 години на прага на инвитро за което имах записан ден и час за стартиране след празниците. Отказах се от инвитрото, разделихме се, лъга ме половин година и осем месеца след злощастната Коледа за мен (направо намразих този хубав празник) разбрах че вече е татко и това е причината да ме зареже. Повече от година и повече дори, страдах ужасно, обвинявах се но накрая се съвзех, взех своето решение и подадох документи за осиновяване и от 05.01.2010 вече съм вписана и чакам. Но кошмара в който живея сега е не по малък и страшен.Точно поради факта че не мога да ползвам майчинство поставих ограничение за възрастта до 2 год. с надеждата да ми предложат дори по-малко детенце за да мога спокойно като всички майки в тази държава да успея да се адаптирам към промяната в живота ми, да мога и аз като тях да усетя радостта от майчинството и да получа така желаното щастие - да бъда майка. Считам че е изключително несправедливо въпреки че като гражданин на тази държава, ежемесечно си плащам, здравните осигуровки и всички данъци да нямам право да получа съответното обезщетение (отпуск по майчинство), когато държавата благоволи след години чакане да ми даде шанса да стана майка.
Пиша всичко това защото смятам че трябва да се намери някакво решение и възможност и за други жени независимо дали са самотни майки или семейни.
Не съм съгласна! Ако някой има идея как може и какъв е реда да се направи поне опит в тази посока нека сподели. Ако само си траем никой няма да се сети за нашата болка.

# 134 11 ноем. 2010, 16:52 ч.

Мнения: 10

Здравей Melinda_gb bouquet

Аз правя каквото мога по този въпрос с майчинството. През 2007 г и други майки са се занимавали с този въпрос, писали са писма, срещали са се с представители на социалното министерство. Сега аз разбутвам проблема отново. Получих подкрепата на част от тях, срещнах се с нашите депутати от управляващата партия, разговарях и те приеха идеята много положително. Написах писмо до социалния министър и до социалната комисия към парламента и чрез нашите депутати се надявам то да стигне до тях. Писах до Агенцията за закрила на детето за да се убедя наистина на какви социални придобивки мога да разчитам и естествено отговора беше, че за дете над 2 години-само детските и 6 м неплатен отпуск...ако искаш! Все повече се замислям наистина да увелича поне с още две години възрастта на детенцето, но единствено това ме спира...поне за сега. Набрала съм инерция в момента и търся постоянно с кого, с какво и как да се срещна и да говоря по този въпрос. За сега поне нямам намерение да се отказвам! Много се надявам поне да се заговори за това. Надявам се и на подкрепа от други майки-осиновителки , биологични...няма значение, нали всички са майки. Ще се боря, пък каквото сабя покаже, ако не за мен-то поне за тези след мен да стане Praynig

Твоята история мила Melinda_gb е не по-малко трогателна от моята и от на още десетки други майки, които по един или друг начин сами отглеждат децата си. И мен най ме заболя от това, че ми навряха в очите факта, че отиват да правят деца с въпросната дама и, че ме удариха по най-болното място...но има кой да ги съди. Ние сега си имаме нашата кауза -децата, а те са по-важни и нашата борба-правата ни като майки осиновителки на по-големи дечица и ще воюваме за тях! Нека да живеем с надеждата, че няма да е все така, нали умните хора са казали, че щастието не е отсъствие на проблеми, а умението да се справяш с тях...така че ще успеем Grinning

Препоръчани теми

Непрограмируем калкулатор на НВО 7 клас

Идеи за легло

16
Нашият дом

Добър любовник ли е българският мъж?

Бихте ли започнали работа в детска градина,ако приемат детето ви там

Причина:

Причина: