антидепресанти и забременяване ?

  Имам си,да.Жива и здрава да е  душичката ми мамина!Ама сме решили да я правим кака,искаме второ бебенце,та затова казах,че опитваме вече 8-9месеца

Здравейте,

има ли някоя друга мама ,която ще спира АД и мисли да забременява след това?

Аз пих АД 5 години. Почнах да ги намалявам 6 месеца преди да забременеия. Когато се случи ги спрях. Но пък съм с проблемна бременност (разбира се не от тях) и не ме питайте как се справям без лекарства. Позволявам си само валериан и то след консултация с лекар. Но всички са категорични, че АД пити преди бременност не оказват никакво влияние на бебето. За по време не знам за сега и се надявам да не разбирам.

Здр Jan аз мислех че съм бременна...Поне така ми казаха,после май се оказва сега тея дни че не съм...Тежко ми е да говоря за това както и да е....Та аз бях на Золофт но мойто доки каза ако съм бременна да ги спирам веднага......Викам и "Ами отнемането" ,а тя каза "Няма страшно"....Няма ама леко започна да ти кажа....Гадните световъртежи се почнаха.......Аз пак не го спрях баш рязко,както ми каза тя....2 дни пиех по половинка и 2 по четвъртинка и така го хвърлих,но ето пак се отнема и е гадно.......

casablanka ципралекса може би е едно от единствените АД който се изписват на бременни без проблем .Така ,че не го мисли,имам приятелка която изкара бременността си на ривотрил и си има живо и здраво дете..
Мария ,не се отчайвай др път ще е твоя спокойно мини през темичката

Здравейте момичета!Какво ще кажете за Анафранил и бременност?Моята психиятърка твърди че е още рано и няма проблем но аз мн. се страхувам.Моля ви да коментирате!

Момичета има ли тук някоя от вас,която да е на Золофт и да е била бременна докато го пиела...Питам защото мисля да си го започвам пак,защото май не се чуствам отново добре....

Здравейте, аз съм на Валаксин 75. Не съм го спирала, но продължавам с опитите. Даже този месец правих процедура, неуспешна за съжаление. Не съм се консултирала с моите психиатърка, но като настъпи момента и видя  ще се обадя да видя как ще процедираме за напред. Пия го от 1,3 месеца не смея да го спирам. Не се чувствам уверена в себе си.   

Здравейте да се включа и аз...Преди 6 години получих остро ОКР (обсесивно-компулсивно разстройство). Около година пих хапчета, Пароксат,...оправих се..От година мисля за дете, много искам да се случи, имах аборт 2006-та...Случиха се лоши неща напоследък, почнах пак да пропадам, откриха ми ПКЯ, баща ми почина и... Отново се започна адът. Сега съм на Золофт, изрично казах на лекарката ми, че искам бебе, тя каза, че този препарат бил подходящ дори за бременни. Въпреки чеее...на листовката пише какви ли не страхотии и че не бива да се дава. Отвратително е това ОКР и всевъзможните подобни, да се чуди човек от къде и защо, съзнаваш че е абсолютно въображаемо и си иначе нормален човек, а то се връща,...и не знам къде е границата между внушение и самото заболяване, но самовнушението искам да го ликвидирам. Предполагам тогава и лечението ще е успешно. Питах лекарката ми, добре де няма ли начин да се излекува това и да не се връща повече, независимо какво се случва. Тя каза да...Предполагам просто трябва да се случи нещо хубаво. Не знам...Знам само, че  е да си имам детенце..искам го много въпреки страховете, дали ще се случи, какво ще стане, изобщо..Трябва да бъдем много силни, това знам, и знам че е ужасно трудно. Стана дълъг постът, но...на всички ви пожелавам скорошно оздравяване, две чертички и страхотни хубави моменти.

Здр мила mishell и аз съм на Золофт от 5 месеца...Миналият месец имах биохимична бременност и го спрях но симптомите се връщат страшно бързо и от 2 дни си го започнах пак по половинка защото и аз усещам че потъвам...Моя приятелка изкара бременноста си на Золофт и детето слава на Бога е добре...

Какво е биохимична бременност? Това с Золофта не ми звучи като да помага и лекува, а като зависимост. Мисля, че не е това правилният подход, целта е да се изкорени завинаги този синдром, и е абсолютно лечимо си мисля. Бях се доверила на една лекарка, която ми помогна преди 5 години. Тогава ми предписа пароксат. Но,...не пароксата, а влюбване ме оправи... И си бях съвсем добре. Всъщност ключът е в нас, а не в лекарствата. Ти от какво точно страдаш? Аз съм с ОКР по диагноза...

Не знам дали посещаваш,но заедно с психиатъра е задължително да посещаваш и психолог,психотерапевт-само с лекарства не става 

mishell здр при мене проблема е тежка депресия...Онзи ден ходих на психятър и ми увеличи Золофт-а с половин хапче отгоре от 19-ти,та сега ставам на 1-но и половина...Влюбване незнам как ще ме оправи ,аз се влоших пак заради такова нещо....Разделихме се с човека с който живях и мечтите ми рухнаха а той ужасно ми липсва и тъгата ме подлудява....Отделно безработицата в малкия ми град и тотално никакъв късмет за нищо.....Биохимична бременност означава,че плода не се импалнтира и спира развитието му и се изхвърля от организма без да се усети дори.......В момента съм и на Ривотрил по четвъртинка 3-пъти на ден и от 19-ти го правя 3 пъти по половинка......Няма как трябва да пия тези антидепресанти защото иначе съм тотално в дупка....Отделно ме гони и фобия че всеки ме гледа и ми се смее,че не ставам за нищо и че съм излишна на този свят.....В момента съм с адски много проблеми....След раздялата ми с приятеля ми всичко се обърка.....Багажа ми е събран в черни чували и засега съм временно у познат без работа и без надежда че нещо ще се оправи.....

Разбирам те напълно как се чувстваш. И си права, че само с лекарства няма да стане, но преди всички психиатри, психолози и отделно от медикаментите трябва да искаш много силно да се стегнеш и мотивираш. Ама много силно и да имаш цел. Виждам че имаш - дете, работа, приятели, и няма начин да не срещнеш някой човек, който ДА СИ ЗАСЛУЖАВА. Защото онзи там..не си е заслужавал. Знам, ще кажеш лесно ми е да пиша клишета. Дам,...не не ми е лесно. Аз минах през това. От първата депресия заради смяна на работата и свръх амбициите ми, до...сега втората, когато загубих баща си..Такива неща, казват се случват на талантливи хора, с аналитичен ум, умни, но много много чувствителни и самокритични. Не сме идеални, колкото и да се стремим към това. Надали тези мои думи ще ти помогнат, но в момента на най-голямата ми мъка, когато отидох на лекар, и някаква координаторка там в майчин дом ми говореше, единствените думи, които пробиха мрака и стигнаха д съзнанието ми бяха:"имаш цел". Да, аз имам цел - детето, да, но и това да се оправя, за да мога да му осигуря пълноценна грижа. Защото знам, че всичко е главата ми, и нямам от какво да се страхувам реално, страхотии преживява всеки, но ...трябва да продължим. Трябва да си намериш цел, потърси работа, ако трябва замини за друг град, смени обстановката, направи нещо, от което да се почувстваш доволна. Нещата няма да станат от веднъж, а постепенно. Само не изисквай прекалено много и веднага. Не мислех да пиша поучения, или съвети, просто искам да ти кажа всичко това, така ми дойде, защото знам какво е. Не чакай на лекарствата, дори и на психологията само, намери я вътре в теб, тя е там, и трябва да се научим да живеем с недостатъците си, да ги пренебрегнем, а най-добре - да ги превърнем в предимства. Не може да е само лошо, просто животът е цикличен, днес си на върха, утре си долу, но не трябва да спираш. Извинявам се за дългия пост, поздрави и най-добри пожелания  

Нямам детенце мила...