Личното пространство

Това тук май се прави заради притеснения от слънчево изгаряне, и аз по тази причина го правех, така пишеше, нали на лицето на бебето не трябва да се слагат кремове. Василиске, лято е, мятай и ти кърпата отгоре. 

ами Василиса, това исках да кажа и аз - не е до осъзнаване на идеята за лично пространство на национално ниво, а до персонални особености.
моя добра приятелка, живуща в студенокръвна Швейцария вече 20 години и майка на 3 деца, не намира нищо притеснително да пипа бебето ми без да си е измила ръцете и да го черпи с парченце круша, извадено от устата й.
изпаднах в ужас, но не можах да й се изрепча някак...

Абсолютно споделям това мнение, с тази разлика, че аз съм живяла в Канада, иначе всичко останало важи 
Категорично уважавам правото на всеки за лично пространство, a.k.a privacy!
В България повечето такива хора си нямат стойностен личен живот, затова не спират да навлизат в личния живот на другите 

Нарушаване на личното пространство би било ако отида при мацката  и я питам напр. "ти що ходиш така в парка, маратонки нямаш  ли", или пък изкоментирам нещо така, че да чуе.   Всеки може да си мисли и да се впечатлява от каквото си иска, докато не предприеме действие спрямо другия, това не  е намеса в личното пространство.

Явно има степени на нарушаване на личното пространство, Минзухар.
И все пак, не е ли странно колко време и енергия хаби българинът да обсъжда околните?

Да, Василиса, когато човек няма работа е така....Ако е ангажиран с нещо/ смислено/  едва ли ще се занимава именно с леопардови клинове, бабички в парка, съседки-кокетки и чужди мъже 

Малко офф:

Не се сдържах.

Имаше едно много добро изказване, не помня на кой, че ако можеше да се впрегне завистта на българина в полезна сила, нямаше да имаме нужда от атомна електроцентрала.

ми то не само за българина.....важи това.

Не си познавам съседите,не им искам сол,нито пък те на мен,щото ме знаят,че не съм "общителна" от типа,който е приет наоколо.Много ме дразнят,ако случайно ме заразпитват къде отивам или какво нося в чантата с покупки.Прекъсвам в зародиш всякакви опити за бабешки съвети за гледането,храненето или обличането на децата ми,които обаче(за мой най-голям бяс)не секват(абе,тия хора...как трябва да им кажеш и покажеш,че тези неща са си твоя работа,още повече,че  съвети не съм им поискала ).
  Не позволявам намеса в личните ми работи на собствената ми майка дори,но виж...съседките....подлудяват ме!Ей го ,вчера една ме пита:"Ми твоя мъж що така толкова отсъства...не му ли е мъчно за децата поне?То тя работата...няма свършване.."и др.подобни ...Еййййй,идеше ми да я удуша,честно(нямат ли си техен живот тия хора?????).Не ми стига моя си тормоз,та да ме тормозят и разни хора,на които и името им не зная??? ...Не я удуших(не че щеше да е голяма загуба за човечеството),но и казах сопнато:"В развод съм,така че ,ако обичаш ,не ми приказвай на тая тема?"(,което съвсем не е така,да се знае )
  и съм от тия мами,които ходят на разходка с двете си деца и си говоря с тях,а не с другите майки по пейките,които,изглежда,освен за това кога,колко и как спят и ядат бебета им и (в краен случай)плюят по свекървите си или мъжете си,други теми нямат.Затова и сядам далече от всички.Много си ми е добре и единствените,които ми нарушават личното пространство са гълъбите,на коитоп големият ми син е фен и вечно ги "черпи"със солети и др. подобни.В резултат:дечурлигата се познават с другите деца в парка и на пясъчника,но аз с майките им-не!Излязло ми е име на голяма надувка обаче хич не ми дреме! . просто ми омразна това еднообразие!
  Пък за навирането в количките...и аз не го разбирам,честно!Не е народопсихология,не е женска тъпотия или комплекси...незнам какво е,но е факт и нямам обяснение за това ?Просто всеки път се изненадвам и незнам какво да кажа..пък много ме дразни (то мойто стана за една друга тема,май-"Какво най-много ви дразни"-гледам ,че днес се мъдри такава със форума )
   Верно,повечето хора се разлигавват и вдетиняват, като се изправят пред някое бебе(моя милост също,в известна степен ),може също и съвсем искрено да смятат,че това е някаква голяма похвала за мен и повод за огромно самочувствие и признание...може.А може и да си е чиста лудост,защото според мен,последния възможен начин да покажеш на някоя майка,че бебето и много те вълнува и кефи, е да се навреш в лицето на спящото в количката  фъстъче...горкото...какъв стрес само!

Пенелопа,  не съм съгласна.
Съседката ми например си има работа, при това достатъчно.Но предпочита да виси на терасата в малкото си свободно време и да ме разпитва:
Няма ли да излизаш?
Пак ли си прала?А кога ще си събереш дрехите, вече трябва да са изсъхнали?
А защо така, а не иначе и т.н. и т.н.

Казвам ви, не съм срещала човек, който така да си вре носа в чуждия живот.

Е, то това нейното явно е болестно състояние значи

яко

Василиса, дет казваш бебе като бебе. Моята съседка роди наскоро и аз я виждам примерно седмица след това. "Ама, моля ти се влез! Не искаш ли да го видиш?" Е, кво има да го гледам - бебе на 6-7 дена   Хора всякакви.

п.п. наистина ли има някой, който да пита друг кога ще си преберете прането  

Меко казано.

ALEX2000, кефиш ме   май и аз съм като теб, или поне явно така ме виждат околните....но аз си знам за себе си, че уважавам тяхното лично пространство и съответно очаквам да уважават и моето.
Поправям се във връзка с поста на Пенелопа, че всъщност такива хора просто нямат собствен смислен живот, пример явлението клю-клю агенция пред входа ми  В такива моменти животът в Канада много ми лиспва, било то само заради пустото му лично пространство и едната дискретност....ееееех

Това с надничането в детската количка и мен много ме дразнеше. И по принцип ровенето в чуждия живот от сорта на кой: как изглежда, как е облечен, каква кола кара, колко е космат, колко е дебел или слаб, колко е богат, колко деца има, имунизирани ли са, кърмени ли са, дава ли им зрънчо и т.н. На тези хора дали им остава време да живеят в собствения им живот.