Аз съм малко нещо болна на тема лично пространство.
Много мразя някой, който не е от най-близките ми хора, да се наведе над мен или да ми обяснява нещо, или някой в магазина или на улицата да ме "побутне" съвсем умишлено настрани, за да се разминем, при положение, че може да минем и само с "Извинете, може ли..." или подобна реплика. Наистина, чудя се дали не е патологично, мразя каквото и да е случайно докодване, приближаване или надничане от чужди хора, както и масови стълпотворения,"митинги", панаири и т.н., а явно за повечето хора е нормално.
Много мразя някой, който не е от най-близките ми хора, да се наведе над мен или да ми обяснява нещо, или някой в магазина или на улицата да ме "побутне" съвсем умишлено настрани, за да се разминем, при положение, че може да минем и само с "Извинете, може ли..." или подобна реплика. Наистина, чудя се дали не е патологично, мразя каквото и да е случайно докодване, приближаване или надничане от чужди хора, както и масови стълпотворения,"митинги", панаири и т.н., а явно за повечето хора е нормално.
`Какво е това простряното на простора ти?` 
А едни женички, млади са, не е да кажеш, че няма кво да правят - Луда ли съм, че не давам на детето шоколадов сладолед, аз садистка ли съм, ква съм. И то не давам да си близне от чуждия сладолед, ми то му се е яло, ми то щяло да се разболее от мисли по сладоледа. Мъжа ми си идва - що седя пред блока, а не съм горе с него? Луда ли съм, ква съм. 
Ареее, У лево. 
(За Джейн Фонда? 
). Бебето ми не е атрактивно. И е толкова малко, че още лежи в количката(тоест, от него не се вижда кой знае какво). 
