Кръстова гора

Хубаво е че сте осъществили намерението си.Браво на малката героиня!Дано да е здравичка!
Аз също се надявам това лято да отидем до Кръстов връх, но засега имаме първо посещения на лекари и болници

Аз за това ви казах, че лятото е най-удобно и приятно, че и самото време позволява. Иначе е студ! Но все пак се прекланям и пред смелостта ви и желанието!

А за сестра Христина съм чела само статия във вестник за нея. Свято място, но все пак са явно важни парите - откъде идват, това е човека, има си грехове, дори невинни! Не трябва да се делят хората, а тез депутати какво правят там, не вярвам да са големи вярващи, нека да се смесят с народа или самите те бягат от нас, не искат да ги виждат.. а искат да ги избираме... а после - разделение

Ще ви разкажа нещо почти смешно.За втора година постя за Великден,този път дори и мъжът ми взе решението да пости и той с мен през всичките,и да видите даже оцеля без месо  ,обаче  смешното дойде като ходихме на изповед,попът дето трябваше да ни изповяда /след предварителна договорка/ много бързаше човекът,щото го вдигнахме без да си е прочел вестникът,та изповедите протекоха в следният ред:
Сине божии /това го чувам отстрани-за моят мъж/ какво си съгрешил - моят хубостник му вика "направо не се сещам",попът продължава да пита-"нещо изневери или прелюбодейство?",моичкият му вика "не",попът вече леко изнервен  му казва "е,нали трябва да се изповядаш-действай,не чакай,щото има и други",моят мъж му казва "честно май съм добър човек , а попът му отвръща" абе ти карти играеш ли?" и моят мъж му казва-"да",а попът въздъхна облекчено и му вика "да знаеш моето момче,това е грях", и "не бива повече така,не бива",айде да ти е простено  :35:.Моят мъж беше тотално озадачен,ама както се казва получи прошка все пак
Стига съм ви писала глупости  и да ходя да  засега чао 

Привет и от нас
Следващата седмица планирам да посетим и ние Кръстова гора,но мого ме притеснява преспиването под звездите...Много ще съм ви благодарна,ако ми дадете тел или мейл,за да запазим места в манастира.
Благодаря предварително

Игуменът казва,че предварително не могат да се запазват места. Който отиде, ако има свободни в момента може да си наеме, но не може да си запази. Мисля, че ако отидете по - рано сигурно ще можете да пренощувате там.

Мисля, че ще може да запазите като отиде по-рано през деня, а не късния следобед, то не вярвам и да има много хора, защото все пак горе е още студено. Хубаво да искате самостоятелни стаи, имаше поне такива преди с по 2-3 легла, ние сме спали в такава стая, иначе общата спалня е с около 15 човека, по шумно...
За навън за службата седнали на полянките покрай църквата си носете одеала, големи найлони, по-плътни, защото се образува влага и дрехите, одеалата се навлажняват, дебели дрехи, якета.. то лятото си е хладно вечер, та камо ли сега...
това са моите съвети, това се сещам към момента.

Благодаря за отговорите!
Ние ще тръгнем сутринта,така че ще се надявам да успеем да се снабдим с легла
Усмихнат ден ви желая

Мили момичета, не се заблуждавайте, че параклис Св. Пантелеймон е свято място. Сестра Христина и брат Георги са търгаши. Те правят "бизнес" с последната надежда на хората!!!

с надеждата и болката на родителите много така наречени "специалисти" станаха търгаши

Почти всяка събота и неделя виждам изстрадали хорица да слизат надолу по пътя към "светата обител" 
А в същото време "богоизбраните" карат коли и джипове последен модел, от новички по-новички, имат по няколко мобилни телефона за хиляди левове 

Момичета, желая ви здраве и радост 

Сега ще ви разкажа как и ние "попаднахме" на Кръстова гора и какъв беше резултата.

Беше преди 12-13 год.
Малкия ни син от 3 месечен беше все болен-то не бяха пневмонии,гной в ушите,уртикария,Марсилска треска... абе къде се зададе болест - все него намира.
Майка ми (или нейната приятелка,не помня) научили за някоя гледачка от Асеновград и приятелката и помолила близки да ги запишат.
Ноща преди деня в който трябва да отидат майка ми сънува Света Богородица която и казва " Не отивай.Няма смисъл!".Тя се вслушва в съня и казала на приятелката и ,че се отказва да ходят.
Другата жена също се отказва.
Тогава отидох аз.
Беше рано на  пролет, при пристигането ми жената вареше компоти от череши.Споделих и,че съм дошла много рано защото идвам от далече и нямам друг удобен транспорт.Доста си поговорихме и времето бързо отлетя. Започнаха да идват и други хора и всеки носи нещо. Така разбрах,че тази жена НЕ ВЗЕМА ПАРИ ЗА ДА ТИ КАЖЕ КАКВО ВИЖДА В ТВОЯ СЛУчЕЙ-затова хората носеха подаръчета-всеки според възможностите си.
Не помня часа,след обяд ни събра всички в едно малко коридорче и ни четеше по списък.В този списък го НЯМАшЕ ИМЕТО НА МАЙКА МИ,а само на нейната приятелка.
Приемаше ни според това кой с какъв транспорт пътува и колко далече.
Когато влезнах в стаята едва събрах мислите си.Верно,никога преди това не бях попадала на такова място,но и обстановката беше странна.С две-три изречения и казах,че искам да знам с какво сме сгрешили,че сме толкова наказани най милото ни да е вечно болно.Нито съм обяснявала болести,нито подробности.
Каза ми да излезна от стаята и да чакам в коридора.
Когато ме извика по късно ми каза следното " Детето ти не е тежко болно.Заведете го на Кръстова гора,запалете си свещички,измиите се с водата и преспете 3 нощи там като задължително изхвърлете в гората дрехите с които сте завели детето за да остане болестта в гората"
Нямам спомен кой месец беше,но гората не беше разлистена и по пътя имаше много разцъфтяла иглика.Не бяхме много подготвени-носехме само храна и някакви одяла за постилане върху тревата и ВЯРА чЕ ТОВА Е НАшЕТО МЯСТО КЪДЕТО ПРИРОДАТА щЕ НИ ПОМОГНЕ.
Настанихме се на хълма срещу кръста (тогава имаше малък параклис -старата църква ,някаква спалня която не погледнах и поляна)
Запалихме си огън и цяла нощ се толихме на него.Децата спаха в колата.
Бяхме единствени под открито небе.
Един от свещенниците дойде при нас и ни каза,че само хората отишли с вяра там усещат силата на това място.Много е важно не само отиването а и да се спазят църковните канони-ние бяхме сгрешили и носехме да печем месо,а то било пост (не стига,че не бяхме постили ами и месо носехме    ) Оставихме месото.Изядохме каквото имахме постно и малко погладувахме.
Същия човек ни каза когато е тъмно през ноща да гледаме кръста и  да се молим,а не да си правим лаф мохабет с другите до нас,да лежим на тревата защото тя ни зарежда с енергия,не постелката,да походим боси .
По силата на думите "Майчината вяра е най силна!" аз стоях цяла нощ до огъня.Като ми стане студено от единия край,напичам другия и така-цяла нощ гледах млечния път и кръста където до много късно догаряха запалените свещи.
През деня беше слънчево и топло и се събухме за кратко.На тревата не можахме да лежим (само седяхме) защото конкуренцията беше голяма.Сутринта бяха надошли много хора.
И така-почти 5 дена,3 нощи.Бяхме изморени от недоспиване и недояждане,но жертвата си заслужаваше.
Направихме каквото ни беше казано и се прибрахме ЗДРАВИ.
НИКОГА СЛЕД ТОВА ДЕТЕТО НИ НЕ СЕ РАЗБОЛЯ.

Николина Игнатова (гледачката която ни каза за там) има издадена книга за Кръстова гора. Аз я раздавах на хората да си правят записки преди да отидат докато ми я ОТКРАДНАТ
Е,знам кой я взе,но не мога на сила да си я взема.

Другото място където лично съм пробвала е манастира "Свети Кузма и Дамян" край с.Куклен
Бях 7 годишна когато бях жив свидетел на катастрофа където убиха 7 деца на моята възраст.Тогава получих някакъв страх от всякакъв вид превозни средства и не исках да ходя на училище .Баба и дядо (тайно,нали беше Комунизъм)ме водиха в този манастир където всяка сутрин в продължение на 10 дена ме водеха в близкото Аязмо и с кофа ми поливаха гърба с ледено студената вода.Първоначално е неприятно,но после слънцето те стопля и всичко минава.
Не помня кога,но след няколко посещения страха отмина.
Сила,вяра,някаква промяна в организма ли-всеки както иска да си го обяснява.Хората които поддържава манастира бяха много позитивни и на мен макар и малко дете много ми харесваше.

Привет! Ние ходихме в Кръстова гора на 13.07.2008, с една нощувка, вечерта бе топла, можеше да се спи и на открито, ние обаче решихме да нощуваме в манастира. Нямаше хора и бяхме сами в стая с 4 легла, ние бяхме с мъжа ми. Сутрнта в бързината (казаха да тръгнем по-рано че затваряли пътя, правят го), успяхме набързо да си купя книжката, да оставим една дрешка на кръста за здраве, да налея водица и да се измием в изворчето, това което е по-близо до манастира, за другото нямахме време да го търсим. Исках да се поокъпем в извора и да потърся камъчета. Успях да взема едно камъче и си въобразих кръстче на него. То камъчетата са с такива кръстчета.
Иска ми се много да идем и на 13.09.2008 пак за святата нощ. Дано стане. Даже и на сестра си казах, понеже тя е болничка. Дадох книгата да я четат с майка ми.
Силно вярвам в това място и че наистина помага!
 

Питам се дали има място,където децата да проговарят,аз напоследък се отчайвам и съм на път да позагубя дадеждичката,която ми се намира от време на време ,само се моля  ,и нищо......

Трябва да имаш вяра, че това ще се случи. Ако наистина вярваш ще стане.За вярата и желанието  да се случват събитията в живота погледни тазитема.

Здравейте и от мен.
Кръстова гора е мястото където винаги ходя с удоволствие.
Съжалявам само,че не заведох майка си там,защото не знаех.Ако я бях завела съм сигурна,че сега тя щеше да е жива.Разбрах за това Свято място 2 месеца след като тя почина и вече 3 год.ходя по няколко пъти в годината.Последно ходихе преди 2 седмици и мислим на Кръстов ден пак да отидем.А след това с Божия помощ в началото на октомври да си имаме едно здраво бебенце Природата там е много красива,но силата която излъчва това място неможе да се опише трябва да се почувства.Пътят наистина е труден,но на мен ми прилича на самия живот с много завой докато стигнем до последния най-острия завой който слага край на земния ни път и ни отвежда при Бог и спокойствието което той ни дава.
Има много хора който ходят на Кръстова гора,но не знаят защо са отишли и после казват,че Господ не им помагал.
Мили момичета,каквото искате го искайте от Бог.Той е добър и дава всичко,само трябва да сме добри и да си вървим по правия път.