А мойта хитрушка се е научила когато й се карам да ме поглежда миловидно и да произнася вълшебните думи "Мамо, обичам те!"... при, което аз й казвам "И аз те обичам, ама съм ти сърдита." Много е смешна когато с татко й спорим и тя ми казва "Мамо, обичам те" и след кратка пауза следва "На кого се караш?" . От една седмица пък като й кажа, че съм й сърдита примерно че не искам да хвърля куклата, ми отговаря "Не се сърди. Повече няма да хвърлям куклата". Въобще на думи е най-послушното дете, а ма на действия.....думи нямам. Общо взето когато съм сама с нея мога лесно да я прилъжа и да се разберем, ама като се прибере баща й става неудържима и все едно няма никакви правила за нея. Но аз гледам много много да не й се карам, защото и без това по цял ден сме разделени и ми е гадно единственото време, в което сме заедно аз все да й правя забележки и затова се старая по-кротко да се разберем като си обясняваме по-надълго и широко кое трябва и кое не и да не повишавам тон, ама и това си е неизбежно........