Болници и лекари - голямото разочарование

Най-после намирам малко време да ви разкажа за патилата си по лекари и болници. Действието се развива в датски болници, но предполагам има големи прилики с всички останали.
Всичко започна, когато на 3 седмичното ми бебе изведнъж му се запуши носът. Тотално запушен нос и нищо повече - няма сополи, температура или квито и да било други нередности. За пръв път ми се случва подобно нещо с бебе и паниката ми е голяма, защото бебетата не могат да дишат през устата и със запушен нос се задушават. Понеже беше събота и лекарите не работят го карам на дежурен лекар в болницата. Прави му обстоен преглед и заключва, че му няма нищо. Но аз паника държа да го види "специалист". Защо ми и трябваше. Пратиха ни в педиатрията. И там същия обстоен преглед с всички екстри, които включват събличане чисто гол на отворен прозорец и течение за да го мерят и преглеждат. Казвам им че само носът е запушен, но те си знаят тяхната. И те заключват, че му няма нищо и ни пращат в къщи с един флакон физиологичен разтвор и ако стане по-зле да го докараме пак. Изкарваме ужасна нощ, през която капя физ разтвор без всякакъв ефект, детето се задушава и аз не знам как да реагирам. Не може да яде, дави се, нерви се, реве, от това още повече му се запушва носът и така омагьосан кръг. Накрая от немай къде му слагам от моите капки за нос, които са за възрастни и за него дозата е конска. Помага му, но след 4 часа носът пак се запушва зверски и се почва ужаса. Едва дочаках сутринта и го заведохме пак в педиатрията в нашата болница. Настаняват ни в болница защото тъпата аз така пожелах, понеже съм уплашена. Там сме с другото близначе и майка ми, дошла да помага. Носим детенце нон стоп, лекарите минават чат пат и казват, че му няма нищо. Накрая най-после една лекарка видя, че проблемът е сериозен и се почна голямото мъчение на детето ми. И за всичко това бях виновна единствено аз, защото бях панирана и защото имах доверие на лекари. Съблякоха детето ми чисто голо. А там един студ, аз лежа завита в леглото и дзиндзирикам, а той немощния гол. Дори не е завит, щото непрекъснато се точат сестри и лекари и го преглеждат как диша и т.н. Окичват го с камара електроди да му следят всевъзможни показатели и кой знае защо система. Слагат му сонда в носа с която да го хранят, понеже не може да яде, при което бебока пищи страхотно, но аз нищо не мога да направя защото трябва да лежи неподвижно. Слагат му в носът 2 тръбики през които духа уж топъл въздух, но реално никак не е топъл и шуми толквоа силно, че може да побърка човек - мен ме побърка, а за бебчо дето му е на главата не знам как се е чувствал. Това духа вътре, отделно друга дупка през която духа точно върху носът му (от толкова духане и да няма хрема човек, че я получи). И така бебо трябва да лежи мирно, да мръзне, и да понася неясно колко време ужасния шум и вятър в носа си. Аз обаче вярвам на лекарите и търпя, въпреки че бебо се дере, защото е свикнал на топличко, да си го гушкам и да си го кърмя. В един момент не издържах да го гледам как реве (в резултат на този рев бебо получи пъпна херния) и си го взех. Бях си изцедила кърма защото трябваше да я пусна през сондата. Но реших да го взема на своя глава и да го нахраня с шише. Започнах, бебо пиеше малко трудно но си пиеше. Ония лекари като ме видяха и скочиха да ми го вземат. Казах им, че ще го нахраня и ще го върна там, просто искам малко да се успокои. Ония не та не - не може да пие от шише защото ИЗРАЗХОДВАЛ МНОГО ЕНЕРГИЯ моля ви се хора. А не изразходва енергия като се дере от рев. Тъпаци. Почнаха да ми дърпат детето да го нахранят със сондата. Аз крещя вече и не им го давам. И ме заплашват, че ще извикат психиатър и ще ме изолират от детето ми. Пуснах го щото не им знам колко им е акъла и да не вземат верно да ме обявят за луда и да ми отнемат детето. Слагат го на леглото, накичват го пак с жиците, системи и маркуча с въздух да му духа и започват да го хранят със сонда. Но бебо пищи и се мята. Сестрата понечва да го вземе да го успокои, при което сондата се изважда от стомаха. И изведнъж му падат показателите. Търчи лекар, преслушва. Оказва се че кърма е попаднала в белия му дроб и бебока ми едва ли не умира. Обаждат се на мъжът ми да дойде моментално защото виждат, че са оплескали нещата и не могат да се справят. Трябва да го транспортират в най-добрата датска болница по най-бързия начин. Събират се 100 човека и се почват кръвни проби, рентгенови снимки и подготовка на ковиоз с който да го транспортират. Бебока реве та се кине, а на мен не ми дават да го пипна. Карат ме да подписвам, че разрешавам да го сложат на аспиратор ако се наложи и изобщо се държат като че ли едва не умира. Аз рев и рев. Накачурваме се с майка ми, др бебе и мъжът ми в колата и потегляме към др болница докато още преместват бебока с всичките му системи и маркучи в ковиоза. Пристигаме в другата болницата. След малко виждаме и линейката фиу фиу пристига с нашия умиращ Тединко. Или поне аз така си мислех. Това беше най-големият ужас в живота ми. Качваме се в педиатрията. Настаняват ме в една малка стаичка с едно легло за мен и едно за бебо. Майка ми я настаняват на земята на един матрак и карат креватче за др бебе. Всички тези неща едва се побират в стаята, абе нема къде да се разминеш. От тавана на стаята духа вятър - вентилация (от която след малко се запушва носът на майка ми). Бебока пак го накичват с всички екстри. Там е пълно с всякаква апаратура по последна мода. Визуализира данните на монитор в стаята на лекарите и сестрите и така те могат да следят бебо от разстояние. И така оставаме там. Бебо лежи хвърлен гол на студа. Ние до него неизменно следим дали диша и му бутаме маркуча в носа, щото той непрекъснато маха с ръце и го вади и ние глупачките си мислим, че без него ще умре. Следват 6 ужасни дни, през които бебока едва диша, не може да спи, реве, измъчва се. Ние изобщо не можем да мигнем съответно. Храна не ни се полага - кухнята е пълна с какво ли не, но това е за децата-пациенти, а не за родителите им. Моите деца са на кърма, но на кой му пука - ние си купуваме с купони на космически цени. Карай, това е най-малкия проблем. През това време се правят по 2-3 пъти на ден безсмислени кръвни проби, източиха кръвта на детенце, да не говорим, че при всяко дупчене реве та се кине и хернията расте расте ли расте. Като ревне веднага му вкарват панадол. Без значение, че реве понеже примерно се е наакал, ама ония не се замислят, а направо за по-лесно ръгат панадол. Добре, че аз си следя кво става и кога мога ги отказвам от панадола. Сложили един електрод на коремчето му, който го гори. Аз не знаех отначало и се чудя що реве детенце нон стоп. И по едно време видях червените петна от изгорено по корема му - те местят периодично електрода за да не гори на едно и също място и тъпчат панодил за да не реве. ИДИОТИ  . Като видях и веднага махнах електрода. Виждат, че спира да визуализира и търчат пак. Казах им, че не искам този електрод да мъчи детето ми. Едва ги убедих. Казаха: Добре, тогава ще му вземаме кръв по-често за да следим въпросния показател, който иначе следят с електрода. Избрах този вариант пред горещия електрод на телцето му, които седи залепен през цялото време и го гори. Къде денонощно бдим с майка ми над леглото му и не спим, къде сестрите непрекъснато влизат и излизат и човек и за 1 мин не може да си затвори очите. Аз виждам как майка ми клима глава и заспива над детето и съответно не мога да мигна от страх да не заспим и двете и да го изпуснем. От ядове прокървих отново (та до ден днешен, 2 месеца след раждането аз съм с лохии) и ме заболя жлъчката. Майка ми от преумора и се сгърчиха краката и изобщо не можеше да се мръдне, камо ли да легне на матрака на земята - седеше на един корав стол през цялото време. Ева, близначката започна да кашля от вятъра от тавана, който вее право в нас и не можем да избягаме от него. А Теди все така си беше със запушен нос. Идват непрекъснато капят физ разтвор, смучат с аспиратор, сонди бутат за да изсмучат от вътре уж но то си няма нищо, просто носът е запушен без всякакви секрети ама те де ли ръгат ония сонди - съсипаха ми детето. Помолих ги няколко пъти да пратят УНГ да види кво му е на носа. Не пожелаха. Правят поредната безсмислена рентгенова снимка да не е хванал пневмония, въпреки че очевидно не е, няма температура, преслушват го и му няма нищо, но въпреки всичко решават да ми облъчат детето. За всеки случай представете си. Накрая ми писна. Изпаднах в нервна криза и им казах, че искам да си ходя. Разбрахме се да махнем въздуха и да видим дали детенце може да живее без него. Тук пък казаха, че ако може да суче най-добре е да го кърмя. Айде демонстрира им че може да суче. И сондата махнахме. Така лека полека разкарах всички жици. Убедиха се, че как с тях така и без тях - детенце си е здраво, само дето носът е запушен и няма нужда от сонди, системи, маркучи и жици. Започнах да си го кърмя, да си го нося, да си го успокоявам и най-после ги убедих да ме пуснат да си ида. Казаха, че напускам на своя глава, те препоръчват да остана за всеки случай. Абе да са им чисти ръцете. Но аз реших че няма смисъл повече да ни мъчат всички и изобщо да не ни помагат и си тръгнах на риск.
От тогава сме си в къщи. Детенце лека полека се оправя, носим го по цяла нощ като му е запушен носът, но поне не му духа и му създаваме естествени условия да му се възстанови носът. И бавно бавно се оправя. Излишно е да кавам, че на всички ни е по-добре в къщи. Отделно си го заведох на УНГ и той му следи състоянието. И той каза, че проблемът е единствено в носът и стоенето в болница и всичките онези безсмислени проби и мъчения са били излишни.
Междувременно водим децата на рутинен преглед при личната лекарка. Тя е информирана от болниците за всички подробности около Теди. Включително и че аз съм луда истеричка, която пречи на лекарите да си вършат работата . Преглежда Теди и решава, че трябва да се върне в болница. Казах и че го следи УНГ и че няма нужда да постъпва в болница и че няма да го заведа пак там и си тръгваме. На др ден на вратата ми цъфват 3 овци - личната се обадила в общината и ги пратила да ме закарат насила в болницата с детето, щото аз съм била луда и му рискувам живота. И двамата с мъжът ми избесняхме. Обяснихме им как стоят нещата, ама кел файда. Аз пак се развиках и доказах че съм луда отново. Казах им, че ми губят времетъо и да ме оставят да си гледам децата. Но те си знаят тяхното. Накрая с мъжът ми решихме, че на глава с прости хора се не излиза и склонихме да идем в болницата да го прегледат. Загубиха ни 3 часа. Но поне прегледът показа, че не за хоспитализиране и си ни пуснаха в къщи. Междувременно общинарките ми предлагат помощ, щото виждат, че едва се оправям с тези бебета. Казах им че майка ми ми помага и от др нямам нужда. Те и не предлагат нищо всъщност, само ПСИХОЛОГ за мен моля ви се.
Спирам, че стана много дълго. Това бяха в общи линии начите приключения по болници, от които излязохме по-болни отколкото влязохме