Отговори
# 30
  • Мнения: 561
Голям образ е този твой Станислав  Laughing.
Аз на нашата блиндирана врата с не знам кви си ключалки съм сложила топка, която се върти.....да може да се отвори от вън при нужда. Да не говорим, че ключовете често висят вътре и ще трябва да се разбива, ако не е топката.
Имам си обица на ухото от такава случка като малка. Аз на 11-12 години, сестра ми на 1 г. и малко. Майка ми непрекъснато ме караше да я гледам, и ми беше писнало страхотно  ooooh! /това за майките, дето изискват от големите помощ  Wink /. Та вместо да си играя навън седим ние вкъщи и се гледаме  Sick . Аз от скука започвам да я плаша, излизам на площадката и притварям вратата /тя с неотваряема топка/, сестра ми вътре реве, а аз после я успокоявам, но за беда течението  хлоп и я затвори. Ужас, вътре сестра ми реве неистово, задушава се, аз като наакана стоя и не знам какво да правя. Та звъннах на съседката, прескочих балкона, взех един чук и размазах балконската врата, влизам в хола, всичко в стъкла, аз цялата порязана, кръв, кошмар. Не ме питайте какво съм обяснявала на родителите си после  Crazy .

# 31
  • Мнения: 2 956
На 2 пъти ми се случва преди малко повече от 6 месеца да залюча малката в колата. По инерция и давам ключовете защото ги иска. Аз слизам и щракам вратата да се заключи, до шофьора вратата съответно заключена - колата с 2 врати.  Shocked направо се изпотявах по няколко стотин пъти ,докато отворя.
А докато бяхме на морето- стоя на терасата- вратата отворена- малката затваря и дърпа дръжката на дограмата- входната врата заключена от вътре  Mr. Green добре,че разбра как трябва да отвори и беше лесно  ooooh! ама за минута-две ми се изправи косата.

Общи условия

Активация на акаунт