Публикувана: 10 авг. 2007, 22:52 ч.
Последно мнение: 16 авг. 2007, 18:14 ч.

Извисих се над всички останали и измислих следното:

4 830
143
1

# 30 10 авг. 2007, 23:59 ч.

Мнения: 2 070

Аз май се извисявам /ако разбирам питането, пък и да допълня към изброените ми по-горе/, когато съм в състояние на покой, усамотение със себе, някаква вътрешна хармония. Само че не причинено от външни фактори, ами да ми дойде от вътре. Когато съм в силна връзка със самата себе си, когато усещам, а не си измислям, когато съм сетивна.
Също когато пътешествам и нещата, които виждам провокират нещо вътрешно мое. Когато общувам с един-двама човека. Когато чета нещо за Ванга, Петър Дънов, за някоя друга религия или ритуал...
Когато слушам класическа музика, имам две приятелки добри - на пиано и цигулка, покрай тях на концерти съм ходила и много добре съм се чувствала, пречистена някакси.
Ако се сетя още ще пиша, но хич не се чувствам така напоследък.

# 31 10 авг. 2007, 23:59 ч.

Мнения: 1 671

За всички извисени!

Все си мисля, че трябва да имам някакво спасително островче,
откъдето да мога да черпя енергия и чистота, когато се чувствам на дъното.

Мисъл, спомен, усещане, мечта, взето решение, отказване от нещо -
от това се извисявам най-често.

# 32 11 авг. 2007, 00:00 ч.

Мнения: 3 835

Цитат на: Hamaelleon ™ в пт, 10 авг 2007, 23:41

(Мойта си музика де, не знам дали ще ви хареса, но ето ви пример: Elucidate - Lucid Dream Yellow Mix / фрагмент.. 4:30, 3.2 Мб, сори че е малко некадърно рипната. )

Поздрав за лека нощ! bouquet

Ще си я дръпна утре, че ми заби компа сега! Не се притеснявай за грешката, разбрах те.

Какво се разпушихте всички, ще се отровите бе! Mr. Green

Благодаря на Йосариан и Естер за мненията. bouquet

Страданието, мисля, че то извисява човек. Ако говорим за истинско извисяване, за това ниво, откъдето виждаш нещата с истинския им облик, с целия им безсмислен смисъл. Когато ужасен, за миг погледнеш живота в очи, и се парализираш.Има хора, които преодоляват това ниво и дори отиват по-нагоре.
Страданието и любовта, но без секса. Любовта може да те извиси дори и без секс.
Ала страданието......, само който е страдал истински е почуваствал онзи поглед, ужасен и смразяващ, когато виждаш безсмислието. И смисъла в него!

А какво ще кажете за страданието и любовта, те не могат да съществуват едно без друго?

# 33 11 авг. 2007, 00:02 ч.

Мнения: 2 070

Цитат на: Моли Уизли в пт, 10 авг 2007, 23:59

Мале Гери и аз си ги наричам спасителни островчета... Точно затова казвам връщане и връзка със себе си... Но това са си мои неща.

# 34 11 авг. 2007, 00:05 ч.

Мнения: 2 070

Еми Тео, аз мисля, че говориш за Прозрение... То Страданието /и не винаги само то/ води до там... Ама не при всички. Мен ме пречиства, да, може да се каже, че се чувствам извисена. Но първо идва смирение, както казаха по-горе.

# 35 11 авг. 2007, 00:05 ч.

В голямото море...Живот
Мнения: 765

Цитат на: teo7777 в сб, 11 авг 2007, 00:00

Страданието и любовта, но без секса. Любовта може да те извиси дори и без секс.
Ала страданието......, само който е страдал истински е почуваствал онзи поглед, ужасен и смразяващ, когато виждаш безсмислието. И смисъла в него!

А какво ще кажете за страданието и любовта, те не могат да съществуват едно без друго?

Това зна4и ли 4е трябва да се 4увствам полуизвисена newsm78

.
Страдам...за сина си
Страдам от странната лЮбов,която преживявам......

# 36 11 авг. 2007, 00:11 ч.

Мнения: 2 070

Ами не Дори, аз разбирам по друг начин, тя май говори за страданието като катарзис, когато се изплачеш, смириш, преболедуваш го, промениш си мисленето за нещата, дойде ред на нова мисъл за нещото, което се е случило и се успокоиш... Олекваш някакси. И се променяш по някакъв начин. Освен това разбираш много неща, например че има прекалено излишна суета, че разни неща уж важни са маловажни, почваш по лесно да прощаваш, по-малко да се обвиняваш... повече да се обичаш, както и света и хората. Може и друго да има предвид, знам ли.

# 37 11 авг. 2007, 00:13 ч.

При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
Мнения: 3 607

Цитат на: Моли Уизли в пт, 10 авг 2007, 23:59

Все си мисля, че трябва да имам някакво спасително островче,
откъдето да мога да черпя енергия и чистота, когато се чувствам на дъното.

Мисъл, спомен, усещане, мечта, взето решение, отказване от нещо -
от това се извисявам най-често.

Аз ги наричам снимки за спомен. Те се случват рядко в живота. В тях няма нещо много бурно и вълнуващо, а просто ми носят топлина и покой. Запечатвам си ги, консервирам си ги и когато не намирам смисъл, когато ме боли, когато нямам сили- изваждам тези консервирани "снимки за спомен" и те ми връщата въпросите, отговорите, желанията, възбудата от нещо вълнуващо.

# 38 11 авг. 2007, 00:14 ч.

Bapнa
Мнения: 762

Може да е банално, но се чувствам извисена, когато направя добро на някой ( пък бил той човек или животно ) Blush

# 39 11 авг. 2007, 00:15 ч.

В голямото море...Живот
Мнения: 765

ДеЩо....може би наистина е това,а може би е друго.......Аз наистина се промених и продължавам да се променям,но не се 4увствам олекнала,успокоена или разбираща.Даже напират все пове4е въпроси и това ТЕЖИ.Как да се извися м**** *у...........
А Тео избяга newsm78

# 40 11 авг. 2007, 00:20 ч.

При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
Мнения: 3 607

Цитат на: teo7777 в сб, 11 авг 2007, 00:00

Страданието, мисля, че то извисява човек.

Щом боли не е извисяване за мен.

Цитат на: teo7777 в сб, 11 авг 2007, 00:00

А какво ще кажете за страданието и любовта, те не могат да съществуват едно без друго?

Любовта също е болка. Може би пътя до нея, или пътя през страданието е извисяване, но не самите те.

# 41 11 авг. 2007, 00:21 ч.

Мнения: 2 070

Цитат на: yosarian в сб, 11 авг 2007, 00:13

Цитат на: Моли Уизли в пт, 10 авг 2007, 23:59

Аз даже си имам записано, документирано, дневници, писма...и тях ако поразлистя пак ми е спасително островче...

Дори, имаш гняв сигурно в теб към нещо... Сигурно ще дойде момент да се смириш, да го приемеш това нещо и да ти мине после, не знам. То за всеки човек различно и според ситуацията май.

# 42 11 авг. 2007, 00:22 ч.

София
Мнения: 4 966

Цитат на: ДеЩоВиди в пт, 10 авг 2007, 23:59

Е,много близко до мен е това което пишеш.
Абсолютно същото усещам и аз...Същите неща,които изброяваш ме изпълват.
Толкова е хубаво,когато всичко това преосмисля живота ти и изпълва вътрешността ти.
Потръпваш от чувството...

За жалост,напослеък моментите в които се чувствам извисена намаляват... Confused

Може би именно сетивността ми е подтисната...

# 43 11 авг. 2007, 00:23 ч.

Мнения: 2 070

Цитат на: yosarian в сб, 11 авг 2007, 00:20

Цитат на: teo7777 в сб, 11 авг 2007, 00:00

Страданието, мисля, че то извисява човек.

Щом боли не е извисяване за мен.

Цитат на: teo7777 в сб, 11 авг 2007, 00:00

А какво ще кажете за страданието и любовта, те не могат да съществуват едно без друго?

Любовта също е болка. Може би пътя до нея, или пътя през страданието е извисяване, но не самите те.

И аз така мисля. Не болката е извисяване, а това, до което води, начина, по който впоследствие се чувстваш.

# 44 11 авг. 2007, 00:25 ч.

При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
Мнения: 3 607

Прекалено много въпроси си задавам. Ако спра да се питам и не търся отговорите може би ще се извися. Но не мога да си позволя да съм философ, когато до мен кърви рана. Затова ще си остана неизвисена. Grinning

Може би понякога бъркаме удоволетворението с извисяване. Или доволството от самия себе си. Или гордостта. Май не бива. Пък знам ли и аз какво бива и какво - не.

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Политиката в България - Тема 5

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Причина:

Причина: