Публикувана: 19 март 2005, 09:44 ч.
Последно мнение: 5 юни 2008, 13:49 ч.

Консултация с психолог

110 507
611
1

Гост

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да мотивирам децата си и да насърча потенциала им?
Как можем да подготвим децата си, за да ги предпазим от насилници и продавачи на наркотици? Как можем да им обясним опасностите, без да ги караме да се чувстват параноични?
Моята дъщеря е диагностицирана с хиперактивност и дефицит на внимание. Можете ли да предоставите повече информация за това състояние?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да мотивирам децата си и да насърча потенциала им?
  
  За да мотивирате децата си и да насърчите потенциала им, създайте благоприятна среда за растеж. Подхранвайте интересите им, стимулирайте креативността им и развийте уменията им. Осигурете възможности за самостоятелно изследване и учене, като ги подкрепяте и насърчавате да бъдат любопитни. Освен това предоставяйте положителни примери и насърчавайте добротата и съпричастността към другите.
- Как можем да подготвим децата си, за да ги предпазим от насилници и продавачи на наркотици? Как можем да им обясним опасностите, без да ги караме да се чувстват параноични?
  
  За да подготвите децата си за избягване на насилие и продавачи на наркотици, важно е да говорите с тях по начин, който е подходящ за тяхната възраст. Можете да им обясните опасностите от такива хора и как да останат в безопасност. Насърчавайте ги да споделят притесненията си с вас и изградете здрави взаимоотношения с тях. Учете ги да разпознават признаците на потенциална опасност, без да ги карате да се чувстват прекалено тревожни или параноични.
- Моята дъщеря е диагностицирана с хиперактивност и дефицит на внимание. Можете ли да предоставите повече информация за това състояние?
  
  Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието (ADHD) е често срещано неврологично разстройство, което обикновено се проявява в детството. Характеризира се с трудности при поддържане на внимание, концентрация и контрол на импулсите. Децата с ADHD може да изпитват затруднения в академичните среди, да проявяват хиперактивност и да имат проблеми с фокусирането върху задачите за продължителни периоди от време. От решаващо значение е тези деца да получат специализирана подкрепа и терапия, като се използват подходящи методи за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени както в училище, така и в ежедневието си.
- Как мога да помогна на детето си да се справи с коремната болка и гаденето преди училище?
- Как мога да помогна на сина си, който е болезнено привързан към мен и изпитва ревност към новороденото бебе?

# 405 2 ян. 2008, 15:53 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте разбирам,че се изискват много грижи включително и финансови при лечение и рехабилитаця.В същото време смятам,че привличането на родителя като ко-терапевт е удачно решение.
Ще спомена някои от характерните описани от специалистите особености-забавяне в езиково-говорното развитие, като се използва минимален запас от думи, като разбирането и невербалната комуникация функционират на по-високо ниво от вербалната;нарушение в движенията и координацията, някои поведенчески особености - лесна възбудимост, стереотипни движения на ръцете, хипоактивност.При някои от децата се наблюдава затруднено усвояване на социалните умения, това може да се компенсира с подходящо обучение и подкрепяща среда.При обучението-в зависимост дали има или не дефицити във вниманието и хиперактивност се набляга на трениране координацията на цялото тяло.
Спокойната среда,изискванията съобразени с детето,създаването на топла и сигурна връзка с майката,но в същото време и поощряване на изразяване на собствените емоции,обучението в социални умения са предпоставка за развитие,при което на детето да му бъде даден шанс да се приспособи към средата.Преследването на "нормата"обрича на неуспех начинанието,дори при напълно здрави деца.Тук е много важна и добрата диагностика,която не етикетира детето,а търси параметрите на неговата специфичност.Пожелавам успех!

# 406 2 ян. 2008, 16:04 ч.

Мнения: 2 694

Здравейте, Таня,

Да, действително въпросът Ви е труден, защото синдромът на Ангелман не прави изключение от другите нарушения в детското развитие - всяко едно нарушение се изразява различно при конкретното дете. Психичните и поведенческите нарушения при този синдром могат да бъдат твърде разнообразни - забавя се общото интелектуално развитие, езиково-говорното развитие, наблюдават се смутени координация и движения, както и емоционална лабилност, и др. симптоми., обикновено развити на епилептичен и/или хиперактивен фон.

Всичко това със сигурност ви е известно. Идеята ми беше, че е трудно от дистанция да се прецени кои функции са най-увредени и съответно върху кои аспекти на развитието да се насочи фокуса на корекционната работа. Най-общо (с голяма доза условност) е добре съвместно с рехабилитационната работа по движенията на детето, то да бъде обучавано допълнително, за да се развива интелекта - всякакви игри за развитие на усещанията, възприятията, вниманието, въображението, мисленето, паметта и не по-малко важно - развиване на емоциите на детето. (Това са игрите-развивалки, казано разговорно.) В интернет има вече доста материали по темата, така че може да потърсите повече информация. Най-общо има няколко принципа на работа с детето Ви, които е добре да спазвате - екипен принцип, много добра структурираност на общите ви занимания (това е важно, защото често вниманието на тези деца страда сериозно), търпение и много любов.
Все пак ви препоръчвам поне едно реално посещение на психолог, за да направи цялостна диагностика на актуалното състояние на детето и да Ви даде конкретни препоръки.

Желая Ви всичко най-добро Hug

# 407 3 ян. 2008, 10:41 ч.

Мнения: 29

Благодаря много за консултацията, задължително ще отида на психолог и логопед за да ми дадат остновни насоки.

# 408 3 ян. 2008, 14:34 ч.

Мнения: 2 084

С палеца и показалеца /ние лапаме и двата пръста/ и аз не зная как да се справя. Пробвах всичко. Вече ги лапа и когато гледа телевизия. Той "брани" навика си. Смятам, че остава наказанието. Само не мога да измисля наказание, което да е адекватно и да може да се мотивира и обясни.

# 409 3 ян. 2008, 14:54 ч.

Мнения: 2 694

Цитат на: k.dimitrova в чт, 03 яну 2008, 14:34

В доста случаи след наказание ефектът не е такъв, какъвто го иска родителят - реакцията на детето е "Ти не ми даваш да си лапам пръстите - ок, аз ще измисля нещо друго, защото имам нужда да си лапам пръста, успокоява ме и ме кара да се чувствам добре".
Вие си преценявате как да действате, но наказанията освен, че имат нетраен и несигурен резултат, обикновено асоциират родител с наказание и това не е особено добър ефект, който се отразява трайно на отношенията.

# 410 3 ян. 2008, 14:55 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте,k.dimitrova Какъв е въпросът?

# 411 3 ян. 2008, 16:28 ч.

Мнения: 62

Здравейте, мога ли да споделя моите притеснения и да потърся съвет. Моя син е на 1г. и 8м. и изпитва страх от кучета и деца, започва да ме търси и да иска да го вдигам щом някое дете или куче започне да се приближава на по-малко от 5 метра. Притеснявам се че няма да иска да си играе с децата. Това е от лятото. По едно време му беше минало. Сега е студено по-рядко се виждаме с деца и пак започна да се притеснява. Какво да направя и как е най-правилно да постъпя. Това нормално ли е, ще отмине ли? Аз клякам до него и му обеснявам че няма нищо страшно, но няма резултат и затова се притеснявам, аз се заигравам с детето което се е преближило за да види че това е нормално но той се дърпа. Предварително благодаря ако ми отговорите.

Последна редакция: чт, 03 яну 2008, 16:33 от zori2005

# 412 3 ян. 2008, 18:24 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте,детските страхове са обширна и много обсъждана тема.Страхът от непознати се появява около 7-9 месец и това е нормален етап от развитието на детето.През втората година някои деца изпитват страх от неочаквана поява на външен човек,силен звук,когато остават сами.Страхът от животни се появява около година и половина -2 годишна възраст.По отношение страхът от кучета -имало ли е детето страхови преживявания с такива-не е необходимо да е имало физически контакт,за да почувства застрашено детето?Ще се опитам да обясня на разбираем език кои са пътищата за отработване на страха-единият е когато се съчетаят предизвикващия тревога стимул с преживяване на удоволствие и релаксация,вторият с постепенно движение от най-слабо стресогенна ситуация към по-силно./Например се започва с куче на картинка./Друг вариант е детето да наблюдава как другите се държат в присъствие на опасния обект.
Въпросът,който малко се обсъжда,когато се говори за детските страхове е родителските такива-не винаги разбираме връзката,но често тя съществува.Родителската тревожност се отразява на детските страхове.Сигурно е излишно да пиша,че не е препоръчително да се карате на детето,да омаловажавате страха и да настоявате да престане да се страхува.Емоционалната съпричастност,контактът са основа на преодоляване на страховете.

# 413 3 ян. 2008, 22:51 ч.

Мнения: 384

Честита нова година! Желая ви много здраве , щастие и успехи в живота!Благодаря за съветите които давате на всички нуждаещи се в този форум.

Бих искала да споделя и моите притеснения с вас и ако е възможно да получа съвет.
Имам дете което е на 2 год. и 11 месеца и е със Синдром на Даун.Според лекарите а и според мен Хриси се развива, поне за сега добре. Започнах да я уча на гърне още когато беше на 8-9 месеца и ефект имаше. Макар и да не може да говори много, тя показваше или си събуваше сама гащите когато искаше да пишка. В детската ясла също нямаше проблем и много рядко ми даваха напикани гащи.На 25.09.2007 я оперираха –сърдечна операция.Направи уроинфекция която излекувахме .Още на четвъртия ден след операцията когато я приведоха от реанимация макар и с уроинфекция ,след като свалих памперса тя започна да си казва когато и се пишкаше. Прибрахме се в къщи след операцията и уж всичко беше наред .Забелязах обаче ,че започна да скърца със зъби .Детски невролог ни изписа за скърцането на зъбите хомеопатични лекарства-Nervoheel , Spascupreel.Скърцането на зъбките спря но започна да се изпуска по малка нужда и то само през деня .Нощем става и ме вика и никога не се напикава.През деня ми казва но вече е пуснала в гащите.Невроложката иска да включи отново лекарства за нервите на хомеопатична основа но се въздържа, защото до сега всички хомеопатични които сме пили имаха обратен ефект.Направихме и пълни изследвания на бъбреците всичко е наред.
Пиша ви ,защото много се притеснявам.Аз съм мила с нея, не и се карам и спокойно и обеснявам ,че трябва да стиска и по рано да ми казва като и се до пишка.Тя ме гледа и ми обещава ,че няма да се повтори а когато се случи ,се чувства виновна и веднага си събува гащите и се мъчи да си обуе сухи гащи.
Ще съм ви безскраино благодарна ако ми дадете съвет как да потходя към този проблем.

# 414 3 ян. 2008, 23:57 ч.

Мнения: 2 694

Цитат на: VIVIA в чт, 03 яну 2008, 22:51

...

Здравейте, Vivia,

Децата с тризомия 21 са известни със своята емоционалност и изразена чувствителност. Разбира се, условно и само по думите Ви, е трудно да се прецени как изживява детето всичко случващо се с него (тежка операция, уроинфекция, която допълнително я е мъчило, едно по мое мнение ранно приучване към хигиенен навик), но по това, което казвате, съдя, че детето вероятно от преживяния стрес изпуска контрола си и най-лошото, дори да не му го казвате и показвате, то се чувства длъжно да не Ви разочарова. Моята препоръка е да му дадете време да се адаптира към преживяното дотук и да не се фиксирате върху този проблем. Най-общо периодът на адаптация е нормално да е до шест месеца, след които ако това изпускане остане, вече може да говорите с психолог за консултация и евентуална терапия на детето (тъй като сама споменавате, че явно няма телесен проблем). Дотогава може да говорите открито с детето - да му кажете, че то е преживяло тежка операция, че е имало проблеми и няма защо да се притеснява ако мокри гащите, че Вие не очаквате от нея да е винаги суха и не й се сърдите, ако не е.

Надявам се да съм Ви била от помощ и Ви благодаря за милите пожелания Hug

. Успех!

# 415 4 ян. 2008, 15:01 ч.

Мнения: 384

Благодаря ви много Шехина за бързия отговор и за дадените съвети.

# 416 4 ян. 2008, 15:07 ч.

Мнения: 2 694

Цитат на: VIVIA в пт, 04 яну 2008, 15:01

Благодаря ви много Шехина за бързия отговор и за дадените съвети.

# 417 4 ян. 2008, 21:31 ч.

Мнения: 62

Благодаря Вероника, но не мога да разбера какво точно трябва да направя, като се зададе дете или куче и той се вкопчва за мене дърпа ме за косите, не трябва ли да му направя забележка да не ме скубе и да не ми дърпа блузата и трябвали да се отдалечим от притесняващия го обект, но така няма да си играе с децата и ще се изолира, детето иска да го погали да преживее едно приятно усещане а той се дърпа и не може да се отпусне, аз непрекъснато му говоря че детето е добро но не помага, когато се съберат децата да си играят той стои до мен не си играе с тях, какво да направя? И още един въпрос трябва ли да коментирам с таткото пред него за това му поведение, как би се отразило? С куче е нямал неприятно изживяване даже преди ги гонеше да ги гали, лятото се е случвало някое детенце да го бутне при игра и мисля че всичко тръгна наопаки тогава, наскоро забелязах че и от гълъбите го е страх, а преди ги гонеше. Благодаря за съдействието.

Последна редакция: сб, 05 яну 2008, 09:58 от zori2005

# 418 5 ян. 2008, 10:15 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте Зори,ще се опитам да обясня как стоят нещата с контрола,в ситуация,кото предзвиква страх.Децата от най-ранна възраст могат да контролират някои аспекти в поведението си .Попаднало в ситуация предизвикваща срах детето се опитва да упражни този контрол,да овладее емоциите-то се обръща,отдалечава,като насочва погледа си към нещо друго,приятно.Когато преживяването е положително то се усмихва,приближава се до чуждото лице.Тук възниква въпросът кое поражда отрицателната емоция при среща с друго дете или куче?Това е индивидуално за вашето дете.
Относно коментирането-ако коментара включва насмешка,пренебрежение -не.А и по принцип,не ви съветвам да акцентирате върху това пред детето.Колкото повече искате той да не се страхува,толкова той ще възприема подобни ситуации и като предизвикаелство за волята си.При по-големи деца е добре страхът да бъде нарисуван,моделиран,но в случая не зная дали ще е подходящо-опитайте да изиграете с играчки подобна ситуация,в която той е едната играчка и към него се приближава друга.Говоренето за страха-обговарянето/когато сте спокойни/ с детето,а не за детето.Детето е там и можете да разговаряте с него-то разбира това още от съвсем малко,коментирането го изключва от ситуацията-говорете с детето,а не за него-в негово присъствие.
Друг вариант е вие да го държите здраво в прегръдка и да погали кучето на ваши приятели примерно.Директното "хвърляне"в дълокото дава резултат,но е много рисковано.Всичко трябва да е мнго плавно-отначало само ще седи и ще наблюдава децата,ако имате познато дете,на което вашето има доверие-то може да послужи като модел.Пожелавам успех и търпение.

# 419 6 ян. 2008, 10:18 ч.

Мнения: 62

много благодаря за професионалната консултация:-)

Препоръчани теми

Ергенът 2 ❤️ Симфония от чувства - Тема 12

Laredoute.fr. Обсъждане. Всичко за поръчката - 38

Халит Ергенч и новата продукция "Великолепният Век"( Muhteşem Yüzyıl) тема 48

LaRedoute.fr - 77 - 1-вият пост е незаменим! И на Иренка бебето да честитим!

Причина:

Причина: