Публикувана: 19 март 2005, 09:44 ч.
Последно мнение: 5 юни 2008, 13:49 ч.

Консултация с психолог

110 501
611
1

Гост

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да мотивирам децата си и да насърча потенциала им?
Как можем да подготвим децата си, за да ги предпазим от насилници и продавачи на наркотици? Как можем да им обясним опасностите, без да ги караме да се чувстват параноични?
Моята дъщеря е диагностицирана с хиперактивност и дефицит на внимание. Можете ли да предоставите повече информация за това състояние?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да мотивирам децата си и да насърча потенциала им?
  
  За да мотивирате децата си и да насърчите потенциала им, създайте благоприятна среда за растеж. Подхранвайте интересите им, стимулирайте креативността им и развийте уменията им. Осигурете възможности за самостоятелно изследване и учене, като ги подкрепяте и насърчавате да бъдат любопитни. Освен това предоставяйте положителни примери и насърчавайте добротата и съпричастността към другите.
- Как можем да подготвим децата си, за да ги предпазим от насилници и продавачи на наркотици? Как можем да им обясним опасностите, без да ги караме да се чувстват параноични?
  
  За да подготвите децата си за избягване на насилие и продавачи на наркотици, важно е да говорите с тях по начин, който е подходящ за тяхната възраст. Можете да им обясните опасностите от такива хора и как да останат в безопасност. Насърчавайте ги да споделят притесненията си с вас и изградете здрави взаимоотношения с тях. Учете ги да разпознават признаците на потенциална опасност, без да ги карате да се чувстват прекалено тревожни или параноични.
- Моята дъщеря е диагностицирана с хиперактивност и дефицит на внимание. Можете ли да предоставите повече информация за това състояние?
  
  Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието (ADHD) е често срещано неврологично разстройство, което обикновено се проявява в детството. Характеризира се с трудности при поддържане на внимание, концентрация и контрол на импулсите. Децата с ADHD може да изпитват затруднения в академичните среди, да проявяват хиперактивност и да имат проблеми с фокусирането върху задачите за продължителни периоди от време. От решаващо значение е тези деца да получат специализирана подкрепа и терапия, като се използват подходящи методи за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени както в училище, така и в ежедневието си.
- Как мога да помогна на детето си да се справи с коремната болка и гаденето преди училище?
- Как мога да помогна на сина си, който е болезнено привързан към мен и изпитва ревност към новороденото бебе?

# 420 8 ян. 2008, 13:59 ч.

Мнения: 338

Здравейте, от известно време синът ми започна да пищи-когато не му се даде нещо или забавя реакцията си/да му дам играчка, вода, храна и каквото и да е друго/. На 10 месечна възраст имаше същото поведение, но отмина и сега се появи отново. Мисля си, че по този начин той показва какво иска-по-нетърпелив е, но на моменти аз самата не издържам-през една минута се случва да се изписква. Ние сме либерални в отношенията си към него-разбира се има и неща който не му се позволяват, но те са доста малко сравнени с тези, който му даваме. Ще Ви бъда благодарна да ме посъветвате как да се държа към него при подобни прояви?

# 421 8 ян. 2008, 14:56 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте,няма готов отгово рна това-всичко зависи от вас и детето.Може да ви се стори странно,но говорете-обговаряйте желанията-когато иска нещо му кажете спокойно"Сега ще ти дам играчката-виж каква хубава играчка,говорете за това,което иска-детето на тази възраст е способно да разбере макар да не разбира точното значене на думите.Ако играе с някаква играчка,но започне да пищи-опитайте да му говорите като на голям човекобяснявайте му,когато не може да му дадете нещо точно в този момент.За децата не съществува после и утре-те са тук и сега.Разбирате колко пределно общо е подобно консултиране-това,което предполагам е ,че в случая става дума за желанията,които не се удовлетворяват никога-защото желанието е също тук и сега и е винаги нещо ново.Ако направите консултация "на живо" можете да изясните разликата между потребности/от сигурност,от топлота,от обич/ и желанията/играчка/.Съветът на детските психолози е да удоветворяваме потребностите и да обговаряме желанията-действа и в магазин,когато не можете да купите поредната играчка.Желанието е моментно-след като получи това,което иска вече има нужда от ново желание.Дано съм дала малко яснота по въпроса.Важоно да се различават желанията от потребностите.Не е необходимо да задоволяваме всички желания,но ако има неудовлетворени потребности това може да се отрази на функционирането на детето.Успех и търпение!

# 422 8 ян. 2008, 15:39 ч.

Мнения: 338

Безкрайни благодарности за отговора bouquet

# 423 28 ян. 2008, 12:59 ч.

Мнения: 838

Здравейте!
Да попитам и аз нещо:дъщеря ми е на 9г,едно много умно,страшно диво и емоционално дете,но от близо две години всяко хранене за нас е мъка-все не и харесва,все не е гладна,все пропуска хранене,така е дори с храни,които определя сама като любими,вече прилича съвсем на призрак,все по-трудно намираме дрехи,които да не и висят отчайващо на гърба.Говорила съм с нея,обсъждали сме проблема,а тя просто ми казва-ами не обичам да ям ,мамо и това е.
Какво да правя,засега е здрава,но се притеснявам занапред,явно имаме проблем,но не го намираме,а той за мен е много сериозен-върви не към отслабване,а към изчезване това щуро мое дете.

# 424 28 ян. 2008, 13:41 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте pogar ,разбирам,че сте притеснена.Проблемът с храненето е доста сериозен-независимо дали става дума за преяждане или за отказ от храна.Важно да се отчете какво означава това за вашата дъщеря-с какво асоциира тя яденето.Не е маловажно и вашето отношение-с прекаленото внимание,което се обръща на яденето,лишаваме детето от спонтанност по отношение на неща,които не са нито добри нито лоши.Грешката,която родителити допускат е да казват-колко добре яде детето или колко зле-това оценяване на нормален и естесвен процес като храненето или съня ги превръща в проблемна област.Сънят,храненето,ходенето на гръне -това не са неща,които трябва да се оценяват,детето не трябва да се поощрява да ги прави.За съжаление всеки ден чуваме-Добре ли яде детето?Или колко добро дете-изходи се в гърнето.Подобна родителска позиция води до това,че детето научава,че е добро само ако яде,ако спи-независимо дали му се спи,ако се научи рано към чистота.Това означава-обичат ме,когато...А обичта е безусловна-тя не зависи от това колко или как яде детето.Всичко написано до тук може да не се отнася за проблема при Вас-но може и да има връзка.
Храненето е различно за всеки-за един е удовлетворяване на потребности от емоционално естетство,за друг мъчение,за трети начин да получи обичта и одобрението на родителите-те ще кажат "Как добре ядеш или какво добро дете изяде си супата".
Вие сте усетили,че нещо не наред-консултация с колега ще Ви даде представа защо това се случва именно сега,именно с вашето дете.Пожелавам успех!

# 425 28 ян. 2008, 16:06 ч.

Мнения: 474

Здравейте на всички, досега не съм писала чета всяко едно нещо написано от вас но реших и аз да споделя тревогите си,Моят син е в четвърти клас с диагноза епилепсия, има известни затруднения и в писането и в смятането , не върви с класа а учи по опростена програма,Много ме притеснява това нещо аз пиша задачите у дома и той ги решава в час но от едно известно време не иска да пише нищо в клас.Свикнал е само с мен да пише опитвам се да го накарам да бъде самостоятелен но е много трудно , с него се занимава ресурсен учител за по един учебен час всеки ден не искам да изпадам в подробности какво ми е мнението за това ресурсно обучение истината е че от него няма полза никаква,Моля ви дайте някакъв съвет какво ли не правих и наказвах и говорих но у,ви у дома пише добре а в училище почти нищо а госпожата му се кара и с правото си можеби защото може доста неща а не иска да ги правиИзвинявам се за дългия постинг но се поувлякох малко,

# 426 28 ян. 2008, 17:05 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте,nonchetooO -много ми е трудно да ви дам конкретни предписания-вие най-добре познавате навиците за учене на сина си.Причините може да са много-една от тях е страхът от неуспех,страх от присмеха на останалите,заучена безпомощност-тоест приема,че е по-лесно да каже аз не мога и да стои в позицията на "заучена безпомощност" и просто да чака някой да му помогне.Не случайно има народна приказка за "мечешката услуга".В стремежа си да помогнем,често се получава така,че поставяме другия в една пасивна позиция на безпомощност.
Проблемът обаче не е в детето.Проблемът е в цялата образователна система,която е насочена само за децата от "нормата"тоест всички,които са прекалено надарени или пък имат проблеми или просто са различни-те са извън системата,просто не се работи с тях.Не можеш да искаш всички да са в "нормата"-това създава много проблеми на всеки различен.Не само толерантността към разлчните е табу-табу е и адекватното обучение в училище,за тези деца.
Нека синът ви знае,че не е необходима да бъде като всички останали-може би това именно го притеснява-неизбежното сравнение между децата и стремежът към постижения на всяка цена.Надявам се да намерите най-доброто решение за вашето дете-поговорете ако сметнете за нужно за различияа,за това,че не е задължително да бъде отличник,че има вашата любов и подкрепа независимо от оценките в училище.Това ще му даде самоувереност,ще му подскаже,че има по-важни неща от нечия оценка и че да си различен е прекрасно,а не бреме.Намерете заедно предметите,които му доставят удоволствие,развивайте интересите му и способностите му.Нека се концентрира върху нещата ,в които успява и да приема,че успехът не го прави повече или по-малко ценен като човек,повече или по-малко обичан.

# 427 28 ян. 2008, 19:55 ч.

Мнения: 838

Много Ви благодаря за отговора и съвета.Бъдете здрави.

# 428 28 ян. 2008, 20:30 ч.

Мнения: 2 694

Цитат на: pogar в пн, 28 яну 2008, 19:55

Много Ви благодаря за отговора и съвета.Бъдете здрави.

Pogar, исках да допълня нещо към написаното от Вероника, с което съм напълно съгласна Peace

Споменавате, че сте говорили с детето - това ми припомни един подход, който обикновено работи при по-големите деца (а и учудващо - и при по-малките) - родителят да проведе разговор с детето си като "възрастен с възрастен". Смисълът е детето да научи повече за това какво притеснява родителя, защо изисква от него да се храни, когато самото дете не иска това. Вижте, действително психолозите насърчаваме родителите да не "притискат" децата, да се доверяват на инстинктите си, но когато едно дете прогресивно отслабва и родителят се тревожи, родителят може да сподели това с детето в откровен разговор. Пример: "Аз се притеснявам за здравето ти - ти сама знаеш, че когато човек много се движи, а не се храни слабее. Това може да го разболее и аз се тревожа за здравето ти. Няма ли все пак нещо, което да ти харесва да хапваш, за да съм по-спокойна за теб?" Добре е в думите на родителя да няма обвинения и укор. Детето може да бъде и привличано в приготвянето на храната, да бъде стимулирано да дава идеи за семейното меню и така да се стимулира все пак да се храни с това, което обича.

И аз все пак си мисля, че е добре да посетите офлайн психолог, ако не можете да се справите сама Hug

# 429 28 ян. 2008, 21:52 ч.

Мнения: 2 577

Здравейте!
Радвам се ,че има такава тема, за да можем да попитаме за тревогите си и да намерим компетентен отговор.
Синът ми е на 1.7м невероятно буен, не стои на едно място. Хиперактивен. Притеснявам се, че по никакъв начин не мога да поставя граници - какво е опасно ине бива да си играе с него. Дори да направи беля когато му говоря, че това е нередно той се обръща настрани и се прави , че не чува. позволявам с и да го шляпна по дупето, но реакцията е същата. Все едно нищо не е станало.
Опитвам се да го накарам да се заиграе с нещо, но това еневъзможно. нищо не привлича вниманието му за повече от минута. Не сяда да си играе. винаги иска да се движи, да чупи, да пипа...
Затруднявам се как да му привлеча вниманието, как да се заиграем двамата. Опитвам се, но вече ми се изчерпват идеите. И започваме пак с постоянна гоненица и позене нещо да не скъса, да не счупи и да се нарани.
Бихте ли ми дали съвет - как да привлечем вниманието на такива енергични и неконцентрирани деца.

# 430 28 ян. 2008, 22:38 ч.

Мнения: 1 008

Елфина ,здравейте,разбирам,че е изморително и трудно да задържиш внимането на дете,което не може да задържа за дълго своето внимание.Няма универсални съвети-единствено е добре да има минимално количество дразнители,да се създава ред и ясни и конкретни правила,които се спазват и от родителя и от детето.Нека детето има достъп до неща,които дори и да счупи .не са голяма ценност.Нека има своя територия,в която деструктивната енергия да намира израз.В случая ми се струва,че има проблем с йерархията в семейството-тоест родителят не е авторитет,а по-скоро приятел.Тази позиция крие доста рискове-помислете за причината детето да се прави,че не слуша.Дали е свързано с това,че не намира смисъл във забраните-тоест не ги разбира -те трябва да са конкретни,ясни и точни.Да се спазват-а не да се позволява нещо по изключение и след това да се забранява-непоследователността създава несигурност при децата.Вие най-добре познавате детето с и ще намерите пътя към него.Пожелавам успех и търпение!

# 431 29 ян. 2008, 13:51 ч.

Мнения: 2 577

Благодаря много за съветите!
Не съм се замисляля дали се държа по-скоро приятелски,у отколкото като родител. Не съм за свободното възпитане. Опитвам се да има правила - ляга в точен час. за това няма противопоставяне или плач. Но например когато става впърос да не пипа компютъра, да не хвърля клавиатурата - стотици пъти да го спра, да го щляпна, да му се скарам и да обяснявам, че не бива, той въобще не обръща внимание и го прави отново и отново. не позволявам веднъж да му мине номера, а следващия път да се карам.
За това се притеснявам как да наложа някакви граници.
Ще се опитам да съм по-строга, но това ли е пътят?

Последна редакция: вт, 29 яну 2008, 15:50 от Елфина

# 432 29 ян. 2008, 14:40 ч.

Мнения: 1 008

Елфина здравейте,разбира се,че правилата създават чувство засигурност,когато са съобразени със особеностите на детето и възрастта.Стремете се да му обръщате внимание в моментите,в които е кротък,а не в тези в,които беснее.Така няма да го използва за да привлича внимание.По отношене на реда и правилата-важно е присъствието на бащата,той е този,който трябва да въведе реда,да бъде авторитет за детето,още повече за момче.
Колкото до задържане на вниманието-ако имате притеснения,че е възможно да има нарушения на вниманието-то направете консултация и изследване на вниманието при някой колега.Пожелавам успех и оптимизъм!

# 433 29 ян. 2008, 15:02 ч.

Мнения: 474

Благодаря за съвета и за добрите думи , използвам момента докато пише да напиша няколко реда,Днес определоно е бил добър в клас а и в къщи нещата вървят по гладко, явно е на моменти има дни когато е много добре има дни когато нищо не върви както трябва.Ходи и на психолог един път в седмицата но определено не разчитам на чудо от тяхна страна повече разчитам на моите сили,Искам и друго да попитам в повечето от случаите когато рисува рисува с червен цвят не е агресивен , не се бие с децата , а съм чувала че по това с какъв цвят рисуват децата може да се определи какви са всъщност по характер.Има ли нещо такова

# 434 29 ян. 2008, 15:51 ч.

Мнения: 2 577

Благодаря за съветите, наистина са ценни за нас Hug

Препоръчани теми

Пъзели 40

Сайтове за колективно пазаруване – да обсъдим сделките – тема 24

736
На пазар

Огледален Свят и всичко за актьорския състав-минало, настояще, бъдеще~224~

Лабиопластика

Причина:

Причина: