Консултация с психолог

  • 110 495
  • 611
  •   1
Отговори
# 435 29 ян. 2008, 15:51 ч.
  • Мнения: 1 008
Здравейте,радвам се,че сте намерили и позитивите на ситуацията.По отношение на цветовете в детските рисунки-да,аз също използвам рисувателни методики и да цвета има значение.Но-въз основа само на него е непрофесионално да се твърди нещо за характера на детето-без отчитане на всички компоненти.Символиката на червения цвят има много компоненти-могъществото, силата,воля за победа,любов и т.н.Виждам,че имате способност да отделяте време на детето си и да се опитвате да разберете как изглежда света през неговия поглед-поздравявам ви и пожелавам успех!

# 436 29 ян. 2008, 19:19 ч.
  • Мнения: 838
Цитат на: Шехина в пн, 28 яну 2008, 20:30
Цитат на: pogar в пн, 28 яну 2008, 19:55
Много Ви благодаря за отговора и съвета.Бъдете здрави.

Pogar, исках да допълня нещо към написаното от Вероника, с което съм напълно съгласна Peace

Споменавате, че сте говорили с детето - това ми припомни един подход, който обикновено работи при по-големите деца (а и учудващо - и при по-малките) - родителят да проведе разговор с детето си като "възрастен с възрастен". Смисълът е детето да научи повече за това какво притеснява родителя, защо изисква от него да се храни, когато самото дете не иска това. Вижте, действително психолозите насърчаваме родителите да не "притискат" децата, да се доверяват на инстинктите си, но когато едно дете прогресивно отслабва и родителят се тревожи, родителят може да сподели това с детето в откровен разговор. Пример: "Аз се притеснявам за здравето ти - ти сама знаеш, че когато човек много се движи, а не се храни слабее. Това може да го разболее и аз се тревожа за здравето ти. Няма ли все пак нещо, което да ти харесва да хапваш, за да съм по-спокойна за теб?" Добре е в думите на родителя да няма обвинения и укор. Детето може да бъде и привличано в приготвянето на храната, да бъде стимулирано да дава идеи за семейното меню и така да се стимулира все пак да се храни с това, което обича.

И аз все пак си мисля, че е добре да посетите офлайн психолог, ако не можете да се справите сама Hug
Благодаря ви за съвета,точно за това ви писах ,защото многократно съм говорила с нея точно така:"маменце,много си слабичка,ще се разболееш,не може цял ден да тичаш на чаша мляко или един банан,хапни от това-нали го обичаш?" и прочие,но тя ми отговаря:не се тревожи ,мамо,просто мразя да ям,не че не ми харесва яденето."
Аз и затова си мисля за среща с психолог,дано някой успее да я убеди,че яденето е необходимост,а и никога не съм я насилвала да се храни,по едно време си мислех да оставя темата,но само след няколко дни се отказах,защото оставяйки я да избира какво кога и колко да хапне,тя съвсем забрави за храна,а тя е в покой само ,когато спи-бяга,скача,дори права си пише домашните,чудя се как седи седнала в клас.Дори и приложих друга тактика,обича да се докарва,да е модерна,НО когато си хареса нещо се оказва,че всеки панталон или блузка за нейния ръст са толкова широки,че чак висят на гърба и(всички панталони са с ластик и джобчетата отзад се допират едно в друго),при което аз и казвам утешително:ако качиш някое килце ще ти стане,виж колко по-красива ще си,ще можеш да имаш,която си пожелаеш!-навива се за ден два и после пак старата история.
Извинете ме за дългото обяснение и отново благодаря за всичко.

# 437 29 ян. 2008, 19:30 ч.
  • Мнения: 1 008
pogar ,проблемът с отказа от храна е вероятно да има психогенна основа,но наиситна Ви препоръчвам да се консулирате и с колега на живо.Там ще се установи има ли други неща,които съпътстват неяденето-подтиснатост,сравняване с известни личности/повечето от които болни от хранителни разстройства/.Живеем във век,в който проблемите с храненето са отражение на много други неща.Надявам се да пишете как се развиват нещата при вас.

Благодаря за милите думи на всички  bouquet

# 438 29 ян. 2008, 19:32 ч.
  • Русе
  • Мнения: 348
Здравейте! Първо - благодарности за помощта, която оказвате!
И на въпроса - синът ми е на 5 г. и от около месец и половина има постоянни тикове.  За пръв път мигане с очите се появи преди около година, но за седмица отшумя. След това на 2-3 пъти са се появявали някакви подобни проблеми, но в рамките на 5-6 дни изчезваха. Обикновено наблюдавам връзка между физически проблем и тиковете след това. Например около Коледа беше хремав, но и след оздравяването и изчистването на нослено продължи да подсмърча по навик /това поне изчезна, че му объркваше дишането/. Сегашният проблем - зяпане започна след като му бяха напукани устните, опъваха му и отваряше уста. И така до сега, като последните 1-2 седмици включи и мигане и вдигане на вежди.... и като цяло не намаляват, напротив - усложняват се.

Той по принцип е доста активно дете. Постоянно е в движение, дори и когато се храни трудно се задържа до масата. Почти не спира да говори. Още от бебе се буди много рано и спи неспокойно, а през последната година се броят на пръсти случаите да спи през деня. Ако започне да се занимава с нещо му омръзва бързо. Не обича да прави нищо сам, постоянно търси компанията на някой.

За сега ходим на невролог - пи Тиоридазин две седмици, без резултат. От утре започваме Атаракс. Правихме ЕЕГ - лекарят, който разчете резултата каза, че няма болестно състояние. Решили сме, че трябва да се консултираме с психолог /и неврологът каза, че ще е добре/, но в Русе не открихме  детски такъв /има някои, които работят и с деца, но не основно/, а в тази възраст малките дават много подвеждаща информация и мисля, че е важно психологът да има опит с деца. Ще търсим в друг град явно.

Малко дълго стана... Embarassed, и предполагам, че така - без личен контакт е трудно, но ще сме благодарни  да  дадете някакво мнение.


# 439 29 ян. 2008, 21:02 ч.
  • Мнения: 1 008
 pepe ,здравейте-това,че посещавате невролог е добро решение.Има много теории за тиковете при децата.На първо време наистина е наложителна консултация с невролог.Консултацията с психолог ще ви даде насоки,които са индивидуални за вашето дете.Опитайте да не превръщате тиковете в част от самото детето-ако се установи,че проблемът е чисто психологически това може да наложи да промените начина на живот и общуване на цялото семейство.В случая наистина консултация по интернет не е пълноценна,но ще опитма да ви дам някои насоки.Например-ако се касае за функционално нарушение,забележете дали тиковете могат да бъдат намалени при отвличане на вниманието на детето,т.е. дали то има контрол над тях.Проблемът е,че практически дори и след употреба на медикаменти те не изчезват напъно-възможно е по време на пубертета да се засилят.Опитайте да забележите кога се засилват,кое ги намалява.Не ви съветвам да отлагате консултациите,ако открия координати на колеги от Русе ще ги пратя на лични.Стискам палци и се надявам да намерите специалист,който да ви сътрудничи!

# 440 29 ян. 2008, 21:59 ч.
  • Русе
  • Мнения: 348
Благодаря за отговора!   bouquet

# 441 29 ян. 2008, 22:18 ч.
  • Мнения: 2 694
Цитат на: pogar в вт, 29 яну 2008, 19:19
Благодаря ви за съвета,точно за това ви писах ,защото многократно съм говорила с нея точно така:"маменце,много си слабичка,ще се разболееш,не може цял ден да тичаш на чаша мляко или един банан,хапни от това-нали го обичаш?" и прочие,но тя ми отговаря:не се тревожи ,мамо,просто мразя да ям,не че не ми харесва яденето."
Аз и затова си мисля за среща с психолог,дано някой успее да я убеди,че яденето е необходимост,а и никога не съм я насилвала да се храни,по едно време си мислех да оставя темата,но само след няколко дни се отказах,защото оставяйки я да избира какво кога и колко да хапне,тя съвсем забрави за храна,а тя е в покой само ,когато спи-бяга,скача,дори права си пише домашните,чудя се как седи седнала в клас.Дори и приложих друга тактика,обича да се докарва,да е модерна,НО когато си хареса нещо се оказва,че всеки панталон или блузка за нейния ръст са толкова широки,че чак висят на гърба и(всички панталони са с ластик и джобчетата отзад се допират едно в друго),при което аз и казвам утешително:ако качиш някое килце ще ти стане,виж колко по-красива ще си,ще можеш да имаш,която си пожелаеш!-навива се за ден два и после пак старата история.
Извинете ме за дългото обяснение и отново благодаря за всичко.

Pogar Hug

Вашият разказ е много симптоматичен за проблем на редица семейства - за все по-малката възраст, на която социалното сравнение на "моето тяло" с "тялото на манекенка/звезда/певица" и пр. започва да влияе силно. Нормално е, медийното влияние е титанично. Затова и обговарянето на проблема нормално не дава резултат. Посетете детски психолог, трябва да Ви предупредя, че може да отнеме повечко време да се спечели доверието на детето и да се работи успешно. Фактът, че тактиката, която въвеждате, няма устойчив ефект във времето говори, че вероятно въздействието на средата (другите деца) е по-силно. Бъдете активни и действайте сега - това може да предотврати сериозни нарушения на хранителното поведение в пубертета, когато такива проблеми имат тенденция да се задълбочават Hug

# 442 29 ян. 2008, 22:25 ч.
  • Мнения: 2 694
Pepe, за Русе мога да Ви препоръчам психолога и педагог Петя Чешмеджиева. Мисля, че има смисъл да опитате съвместна работа Hug

# 443 29 ян. 2008, 23:35 ч.
  • Мнения: 838
Благодаря Ви Шехина най-сърдечно  Hug

# 444 30 ян. 2008, 11:06 ч.
  • Русе
  • Мнения: 348
Цитат на: Шехина в вт, 29 яну 2008, 22:25
Pepe, за Русе мога да Ви препоръчам психолога и педагог Петя Чешмеджиева. Мисля, че има смисъл да опитате съвместна работа Hug

Благодаря за информацията! Ще я потърсим.

# 445 30 ян. 2008, 13:48 ч.
  • Мнения: 3 477
Здравейте! Искам отново да ви помоля за съвет - каква "техника" бих могла да използвам в моментите, когато детето се е "заключило" върху някакъв проблем, който се е случил преди сто години, и продължава да го споменава. Говоря за уж дребни проблеми, които би трябвало да се забравят бързо, но незнайно защо остават в главицата на сина ми продължително време.

Например преди половин година разля топчетата от един капсов пистолет. От тогава, мине - не мине, повтавя "Мамо, не исках да изливам онези топчета".

Пак преди месеци рисувахме върху запотения прозорец на колата, той не хареса едни букви, които бях написала, и аз ги изтрих. От тогава повтаря "Мамо, не трябваше да изтриваш онези букви".

И още няколко такива случки, които аз дори не помнех и които видимо нямат нещо общо по между си (някои са за неща, които той е направил, други - за неща, които са се случили). Една единствена е по-сериозна, в смисъл още тогава видимо го беше разстроила доста сериозно - една учителка го беше подвела по повод на това кога ще го взема от градина. Но и за нея мислех, че сме се разбрали. Жената се извини, дори му даде подарък, но не - онзи ден специално я повика (в мое присъствие), за да и каже, че не и е простил, и че е лоша, щом така е направила.

Какви биха могли да са причините за тази "злопаметност", трябва ли да и обръщам внимание, изобщо чудя се какво да правя, а все по-често се случва напоследък.

# 446 30 ян. 2008, 16:02 ч.
  • Мнения: 1 008
 Maria.St ,здравейте-от написаното предполагам,че става дума за чувство на вина,което детето изпитва.Обикновенно това се случва,когато детето се чувства лошо,самообвинява се или обвинява останалите.От една страна това е свързано с развите на самоконтрол,на ценности и морално съзнание.От друга страна вината може да бъде съзнателно или несъзнателно израз на спотаен гняв,което детето проектира към учителката в случая.Този гняв може да се превърне в самообвниние.н
Няма техника в този случай-защото става дума  за дълбинни процеси,които често не се осъзнава тнито от родителя нито от детето.Възможно е детето да започне да изпитва вина ако се усеща неспособно да се справи с определени изисквания-от родители или други възрастни.В случая детски психоаналитик би могъл да помогне ако решите да се консултирате.Пожелавам успех!

# 447 30 ян. 2008, 16:15 ч.
  • Мнения: 3 477
Вероника, ние всъщност сравнително наскоро посещавахме детски психолог по повод на друг проблем - тикове. Не бяха открити такива дълбинни процеси в детето, нито изобщо някакви сериозни проблеми, единствената препоръка беше за налагане на по-авторитетен стил от моя страна. Дали пък не е време да се обадя на психоложката отново? Няма ли шанс нещо по-безобидно да се крие зад тези реакции?

# 448 30 ян. 2008, 18:01 ч.
  • Мнения: 1 008
Maria.St -под дълбинни имах предвид именно неосъзнати.Чувството за вина носи и своя позитивен заряд-отговорност,морално съзнание,съзнание за ценности.Не зная какво ти разбираш под сериозен проблем-всеки има собствено възприятие за това.Ако нещо те притеснява то е сериозно за теб.Не зная и какво е твоето понятие за безобидно.Не мога да дам такава оценка-важно е всичко-в зависимост от възприятието.Ако прецениш,че се налага консултация с вашия психолог-то значи това е важно за теб и детето ти.Понякога малките камъчета обръщат колата,но преекспонирането на даден проблем и неговото раздуване също не е препоръчително.Пожелавам успех!

# 449 30 ян. 2008, 18:18 ч.
  • Мнения: 3 477
Цитат на: Вероника-психолог в ср, 30 яну 2008, 16:02
... става дума за чувство на вина,което детето изпитва.Обикновенно това се случва,когато детето се чувства лошо,самообвинява се или обвинява останалите.

Вероника, вярно е, че нещата са субективни, но не вярвам за някого да е безобидно това, че детето му се чувства лошо или продължително време изпитва чувство за вина, спотайва гняв и т.н., особено на такава малка възраст. Както и да е, благодаря ти за мнението   bouquet

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата