Консултация с психолог

  • 110 485
  • 611
  •   1
Отговори
# 450 30 ян. 2008, 18:50 ч.
  • Мнения: 1 008
Maria.St -разбира се,че не е безобидно,но това все още не означава,че се отнася по този начин до твоето дете.Консултацията в интернет е пределно обща-на база на информация от постовете.Явно разбирам двусмислено посланията от твоите постове-грешката е моя.
"Няма ли шанс нещо по-безобидно да се крие зад тези реакции?"-моят отговор е,че понякога малките камъчета обръщат колата.Самият факт,че търсиш мнение от мен говори,че нещо те притеснява и не подценяваш проблемите на детето,нито аз смятам да ги подценявам-съжалявам ако си ме разбрала погрешно.Стискам палци.

# 451 31 ян. 2008, 11:54 ч.
  • Мнения: 345
Здравейте! Наистина много интересна и изключително полезна тема ! Поздравления!
Затова реших и аз да споделя за нашия проблем, дори не знам дали не е силно казано "Проблем"
Дъщеря ми е на 10 м и половина и от съвсем малка изпитва страх от непознати, не иска никой да я поглежда и заговаря, не иска да общува с други бебета, не иска никой друг да я гушка освен най-близкити и. Надявам се, че е временно явление, но ето, че расте такава, иначе като сме сами в нас е изключително усмихнато и добро и умно за възрастта си дете. Надявам се, че ако увелича контактите и с деца сега в хубавото време в градинките ще има подобрение. Ще съм благодарна да чуя и вашето мнение. Поздрави!

# 452 31 ян. 2008, 13:08 ч.
  • Мнения: 2 694
Цитат на: bibilota в чт, 31 яну 2008, 11:54
Здравейте! Наистина много интересна и изключително полезна тема ! Поздравления!
Затова реших и аз да споделя за нашия проблем, дори не знам дали не е силно казано "Проблем"
Дъщеря ми е на 10 м и половина и от съвсем малка изпитва страх от непознати, не иска никой да я поглежда и заговаря, не иска да общува с други бебета, не иска никой друг да я гушка освен най-близкити и. Надявам се, че е временно явление, но ето, че расте такава, иначе като сме сами в нас е изключително усмихнато и добро и умно за възрастта си дете. Надявам се, че ако увелича контактите и с деца сега в хубавото време в градинките ще има подобрение. Ще съм благодарна да чуя и вашето мнение. Поздрави!

Здравейте, bibilota - радвам се, че намирате темата за интересна и полезна Hug

По въпроса Ви - не споменавате на колко месеца се породи този страх от непознати. Обичайно страхът от непознати се изявява за първи път между 6-8 месеца на детенцето и показва, че детето е формирало сигурна привързаност към майката (или човекът, който основно се грижи за него). Сигурната привързаност от своя страна е това усещане на детето, че от майката получава закрила, стабилност, нежност - според не една теория сигурната привързаност в тази много ранна възраст на детето е основа за психично благополучие в следващите възрастови периоди. Ето защо, по това, което описвате, не мисля, че има причина за притеснение. Контактите с деца в хубавото време в градинките ще са от помощ - ще помогнат на детето да запази "увереността" си, че близките му са до него, но и че може да общува и с други дори по-забавни човечета Wink

Желая Ви всичко най-добро Hug

# 453 1 фев. 2008, 14:58 ч.
  • Мнения: 109
Здравейте. Много се радвам, че попаднах на тази тема. Вчера я прочетох цялата и искам да поздравя автора и отзивчивите психолози, които оказват така нужната на нас- притеснените и уплашени родители помощ.  bouquet
Много полезни неща научих. Благодаря ви. Искам и аз да споделя едни притеснения относно детото. Синът ми е на 5,5 години. Расте много чувствително и умно дете. Тази чувствителност обаче понякога е свръх, а съчетана и с разни страхове ни дава повод за не малко притеснения.
Напоследък много го вълнува темата за смъртта. Онзи дан ме попита дали наистина хората като умрат и в ковчега стават на скелети. Отговорих, че с течение на времето наистина става така, но той не бива да се притеснява, защото душата на човека вече не е в това тяло и той( човека) не изпитва болка или страх. Той каза, че го е страх и се разплака неутешимо. Опитах се да го успокоя, гушнах го и поговорихме. Стана въпрос за прераждането. Попита ме дали като се преродим пак ще сме заедно , тук в България ли, ами ако сме в Китай?!, той не знае китайски.Последваха сълзи за това, колко ще му е мъчно за мен и, че няма да сме заедно. Сърцето ми се скъса. Как да отговарям на подобни въпроси. Усещам, че много го е страх. Като беше по-малък ( на годинка) не се боеше от нищо- нито от животни, нито от това, че не сме около него. Гонеше кокошките из двора, радваше се на каракачанките на съседите, тичаше по целия площад без да се обърне даже и да погледне дали сме след него. А сега?! Страхува се от мухи, буболечки;страшно внимава да не му влезе трънче в ръката; непрекъснато се притеснява за здравето си и ако се разболее какво точно ще му прави лекарката.Като прибавим и страха от смъртта. Има и още, но се опасявам, че ще стане прекалено дълго. Как да му помогна? Мислите ли, че е необходимо да посетим детски психолог?

# 454 1 фев. 2008, 15:49 ч.
  • Мнения: 2 694
Бобя, здравейте! Hug

Да, обикновено страхът от смъртта започва да се появява силно изразено до и около шестата година на детето - той е резултат на това, че то започва все по-добре да опознава т.н. свят на възрастните, в който има и загуби, и смърт. По принцип няма еднозначен отговор на въпроса как да подходим с децата към проблема - дали е добре те да бъдат успокоени по някакъв начин (спомням си, че моята баба, когато аз й зададох за първи път въпроса - "Умират ли хората? И аз ли ще умра?, тя ми отговори: "Умират, да". Когато се разпраках безутешно обаче тя добави, че аз няма да умра, че ще бъда вечна...Колкото и наивно да ми се струва това сега, тогава думите й ме успокоиха) или да им се каже истината, поднесена по по-мек начин. Все пак бих Ви препоръчала да опитате с истината, но да обясните, че такива са законите на живота, че един се ражда и друг умира, но това скоро няма да му се случи нито на него, нито на вас с баща му и ви предстоят много хубави моменти заедно. Т.е. смъртта я има, но тя е далече и няма смисъл да се мисли за нея сега. Понеже чета, че вече сте опитали да му обясните какво е смъртта и той го е приел болезнено - няма как да е иначе, осъзнаването на истини за живота е криза...Нима ние възрастните не се страхуваме от смъртта? Какво остава за дете, което тепърва навлиза в "нашия" свят...
И все пак - ако имате възможност да посетите психолог, съветвам Ви да го направите. Психологът може да оцени състоянието на детето (има методи за диагностика на страховите преживявания в детството), дали има повод за притеснение и да Ви помогне да се справите с проблема, като Ви даде по-конкретни напътствия.

Сърдечни поздрави от мен  bouquet

# 455 1 фев. 2008, 17:08 ч.
  • Мнения: 1 008
Бобя,здравейте-в допълнение от казаното от Шехина-наскоро в една друга темичка майките обсъждаха подобен въпрос.На детето се казва истината за смъртта-съобразена с възрастта му.Никакви приказки от рода на това,че смъртта е заспиване и други такива-това създава допълнителни проблеми.Смъртта е вид раздяла,промяна-от нея всеки изпитва боязън.На мамите от другата тема препоръчах една статия-ето я
http://bglog.net/psychology/11945

# 456 1 фев. 2008, 18:45 ч.
  • Мнения: 109
Благодаря ви за отговорите и съветите
Шехина  bouquet
Вероника  bouquet
Не го залъгвам с приказки, че хората заспиват и т.н. Казвам му истината, както аз я разбирам по възможно най- лекия начин, така че да не го уплаша още повече. Попита ме как душите се връщат на земята и му отговорих, че когато някое бебе се ражда душата влиза в него. Той явно много е мислил по този въпрос, защо на следния ден ме запита "А някои бебета умират ли ?"
 На такива въпроси много трудно се отговаря. Пак му казах истината - "да, умират", но добавих, че сигурно тези души са "повикани " по спешност другаде Wink. Не можах да се сетя за по- приемлив отговор.
Определено мисля да обсъдим със съпруга ми въпроса за посещение при психолог. Тези страхове мисля, че му вредят. Знам, че е малък и е нормално да се притеснява от разни неща, да се страхува и да е неуверен, но има ситуации, в които просто е прекалено. Пример: Направихме му нова детска стая; подът там е от ламиниран паркет. След игра в нея той идва и ме кара да му проверявам ръцете дали не е влязло трънче. И това нееднократно. Обяснявам, че няма как да му влезе трънче, но ...следващият път пак се повтаря същото.

# 457 1 фев. 2008, 21:59 ч.
  • Мнения: 345
Шехина, благодаря за отговора Ви  Hug и искрено се надявам тази привързаност към мен да бъде основа за нейната психична стабилност в бъдеще, но също така и ще бъда безкрайно щастлива дъщеря ми да бъде едно контактно и лъчезарно дете, такова каквото се опитвам да я науча да бъде Simple Smile Поздрави и късмет на всички Peace

# 458 3 фев. 2008, 15:39 ч.
  • Мнения: 2 084
Бобя, на мен много ми помогна Цар Лъв и "кръговрата на живота", когато се появи тази тема при нас.

# 459 4 фев. 2008, 12:48 ч.
  • Мнения: 109
Чудесна идея ми даваш. Благодаря. Той обича да гледаме анимация заедно и ще се възползвам. Обикновено ме пита кое филмче искам Simple Smile
Още веднъж благодаря

# 460 21 фев. 2008, 08:55 ч.
  • В най - голямото село
  • Мнения: 1 814
Здравейте на всички и поздравления за хубавата и полезна тема!
Моят проблем е следният: дъщеря ми е на 9 и 1/2 г, от доста време (поне от 3 години) има тикове. Те са различни и се променят. Присвиване на очите, повдигане на рамената, близане на ръцете - били и сухи и др. такива. Сутрин тиковете почти ги няма, като се засилват към вечерта. Явно когато вече е доста превъзбудена. Тя е много емоционална и темпераментна, не млъква и за минутка (даже понякога и насън говори). Водила съм я на консултация с психолог - Десислава Иванова /Динамика - но тя каза, че не вижда нищо тревожно.
Моля и за вашето мнение и съвет.

# 461 21 фев. 2008, 09:13 ч.
  • Мнения: 1 008
cikoni ,здравейте-добре е освен психолог да се консултирате и с невролог.Не мога да коментирам думите на колегата от Динамика.Наистина понякога тиковете са част от нормата-срещат се при всяко пето дете,но в другата крайност-може да имат функционална основа,по тази причина е желателна консултация с невролог.Огромно е разнообразието при симптоматиката на тиковете-от "нормални"-за определен период от време,до тежки и инвалидизиращи.Вероятно вие попадате към първата група,мигането с очи и свиването на рамене спадат към простите двигателни тикове. Препоръчвам Ви консултация с невролог и семейно консултиране при психолог.Стискам палци!

# 462 21 фев. 2008, 13:16 ч.
  • Мнения: 534
Поздрав на смелите психоложки!Пред моето семейство изникна следния проблем-синът ни е на 16 и с аутизъм.Не желае баща му да му говори по никакъв повод освен ако не е попитан за нещо.Казва ,че гласа му го дразни.Всеки опит за контакт от страна на съпруга ми изнервя и двамата-единият се дразни и започва едно тичане и тропане,а другият е обиден от отношението,въпреки че си дава сметка за спецификата на дете с аутизъм.Въпросът ми е -да упорства ли да му говори въпреки очевидната съпротива или да щади чувствата му и прави опит за разговор само когато е наистина неизбежно?Промяната в отношенията им настъпи от около година без конкретна причина според нас.

# 463 21 фев. 2008, 13:36 ч.
  • Мнения: 1 008
Здравейте,Гери-затруднявам се да отговоря на въпроса ви.Вие сте наясно със спецификата на комуникацията при децата с аутизъм,те имат вродена невъзможност да общуват адекватно и им е трудно да отчитат социалната ситуация,те трудно реагират съобразно ситуацията.Доколкото разбирам синът ви реагира агресивно спрямо бащата.Наистина е много трудно да дам конкретна препоръка,да разбереш аутистично дете е приключение,което продължава цял живот,вие знаете това по-добре от мен.Мога да се консултирам с колега,който работи повече с деца с аутизъм и пак ще ви пиша.

# 464 21 фев. 2008, 13:40 ч.
  • Мнения: 534
Ще съм Ви много,много благодарна-трябва ми поглед отстрани ,а ако е и на човек с опит,още по-добре Hug

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата

      Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
      Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Включи се в анкетата на Pampers!
      В края ѝ ще откриеш как да участваш в дискусията за споделяне на родителски опит и да печелиш награди.

      Към анкетата