Консултация с психолог

  • 110 484
  • 611
  •   1
Отговори
# 465
Здравейте,
Моята приятелка има сериозен проблем с поведението на десетгодишния си син - станал е напълно неуправляем. Тя е сама с него - през последните 3 години починаха баба му, дядо му, а преди една година и баща му. Преди това всички живееха заедно. Ще ви бъда много благодарна, ако ме насочите към добър детски психолог, струва ми се, че в случая е по-добре да е мъж.

# 466
  • Мнения: 1 008
Здравейте,
Моята приятелка има сериозен проблем с поведението на десетгодишния си син - станал е напълно неуправляем. Тя е сама с него - през последните 3 години починаха баба му, дядо му, а преди една година и баща му. Преди това всички живееха заедно. Ще ви бъда много благодарна, ако ме насочите към добър детски психолог, струва ми се, че в случая е по-добре да е мъж.
Съжалявам за това,което се е случило с приятелката ви.Ако напишете за кой град става дума ще се опитам да намеря координати.

# 467
  • Мнения: 199
Здравейте,с дъщеря ми в момент работят психоложка,която работи с нея от две години ,по два пъти в седмицата, и аз смятам,че с нея имаме напредък,обаче ми се струва,че напоследък сякаш развитието спря,и нещата се заковаха на едно място.В същото време сме длъжни да посещаваме веднъж в седмицата и психоложката на ресурсният център,която работи също с нея,но може и аз да съм предубедена,но към нея дъщеря ми няма интерес,не я харесва достатъчно както е при другата психоложка.Смятате ли че греша в това,че много хора работят с детето ми, и може би това да е причината за някаква деградация откъм научените и усвоени неща.Мисля хаотично в момента,но пред два месеца,тя беше по-знаеща относно цветовете ,а сега все едно,че нищо не знае при положение,че непрекъснато си говорим за тях.С числата беше същото,а сега Sick Не мога да разбера на какво се дължи това нейно поведение newsm78

# 468
  • Мнения: 2 084
Понякога си мисля, че на Преси му омръзва да питам за едни и същи неща. За нас цветовете са направо непреодолим проблем. Докарахме я до рязане на зеленчуци и тогава ги запомня. Може да ги подреди в чиниите по цвят. Когато питам това кубче или щипка какъв звят е - не може да ги назове /много рядко успява/. Сякаш не иска да ги запомни.
И си мисля, че когато като че "забуксува" в едно отношение, започва да се развива нещо друго. През последния месец започна да ИСКА да говори, но забрави "да вижда" 2 предмета - отново казва много. И от две седмици с настървение рецитира първото си стихотворение и е много горд.

# 469
  • Мнения: 1 008
Здравейте,oddy предполагам,че сте наясно с особеностите на развитието при деца с хиперкинетичен синдром-обучителните трудности,намалената способност за планиране,намаления усет за грешки.Трудно ми е да кажа на какво се дължи-това "спиране на развитието".Напредъкът е нещо силно относително.Не смятам,че е проблем това,че работите с двама колеги-доколкото разбирам едната сте длъжни да я посещавате.Вие сама знаете колко търпение се изисква да отглеждаш едно дете,което сякаш черпи енергия от всякъде-толкова са енергични децата с хиперкинетичност.Едно обсъждане с психолога няма да е излишно-добре е тя да има обратна връзка от вас.Успех!

По отношение на цветовете-хиперкинетчните дечица имат често и дефицит на вниманието и при силна стимулация-в случая визуална,нервната система се пренатоварва.Това поражда определени защити от страна на децата към обучението въобще-особено на цветовете-които често стимулират силно .

# 470
Вероника,
Забравила съм да напиша - става въпрос за София.

# 471
  • Мнения: 1 008
Ще съм Ви много,много благодарна-трябва ми поглед отстрани ,а ако е и на човек с опит,още по-добре Hug
Не можах да се консултирам с колегата и тя е излязла в майчинство.
Аутистичните деца имат тази особеност,че не могат да преценяват менталното състояние на другия.Нарушените взаимоотношения отчасти могат да се дължат на неспособността на детето да разбира посланието на другия.Нарушението в сферата на взаимодествието е следствие от много фактори.В случая обаче една консултация с колега ще ви бъде от полза-особено за бащата,защото ако за аутистичното дете нарушенията в комуникацията са типични,то за възрастен зрял мъж подобни реакции говорят за проблем.Промяната в отношенията винаги е свързана с промени и  в двамата общуващи.Консултация с колега ще изясни какво за бащата означава да има дете с аутизъм,каква е динамиката на преживяванията,как са разпределени ролите в семейството и т.н.Пожелавам успех!

# 472
  • Мнения: 1 008
 Ivvana -"Юри Кацаров - психолог консултант
8585137
С дългогодишен опит в областта на детско-юношеското консултиране и терапия на деца. Семеен консултант и терапевт"

Преподавал ми е детска психология в университета и го препоръчвам.

# 473
Много ти благодаря, Вероника!

# 474
  • Мнения: 277
Здравейте,
синът ми е на почти 4 години (ще ги навърши през април) расте като едно много енергично, емоционално и даже бих казала хиперактивно дете. Посещава детска градина от около година след един труден и дълъг етап на адптация сега ходи с голямо желание. Проблеми с поведението му там, педагозите не са споделяли, освен това че е доста активен физически, но като цяло спазва правилата на поведение и не нарушава установеният ред. Поводът да се обърна към вас е всъщност поведението му в къщи, и по скоро поведението му в определена ситуация. Детето ми е изключително привързано към мен, мога да кажа още от бебешка възраст, има много силна емоционална и физическа връзка с мен, независимо от факта, че от 5 месечната му възраст аз работя и не се грижа за него целодневно. Винаги съм се стремяла да компенсирам количеството с качеството в отношенията си с детето, проблемът е там, че когато аз по някакви причини не съм в кондиция (по здравословни или други емоционални причини) напр. в момента съм болна от бронхопневмония, ходя на работа в това състояние, и вечер не съм на себе си  Tired той е абсолютно не контролируем в пълният смисъл на думата. Не се съобразява с нищо и с никой, няма механизъм на поведение които може да го накара да се храни нормално, без да подскача, мрънак, хленчи и обикаля из цялата къща, същото важи и за спането, игрите и всичко свързано с обичайните ни вечерни занимания. Всеки един опит от страна на мен и на съпругът ми да го накараме да напрви нещо завършва с отказ, обида, тръшкане, реване, мрънкане, хвърляне, блъскане, удари по нас или по някакви предмети, ако то не според неговите представи. Никакви наказания, от типа на няма да се гледат детски филмчета, няма да се играя такива игри не дават реезултати, никакви обяснения не могат да го вразумят. признавам си, започвам да се предавам психически, идват ми в повече битките с детето ми, теза много повече от другите моменти с него, дае вече съм леко отчаяна,че не мога да се справя като родител.

# 475
имам проблем и не зная как да го разреша.проблема е че се страхувам от много неща-от возене в автобус,от затворени пространства.страхувам се от прилошаване.изпитвам паника когато е тъмно или съм на оживено и затворено място.непрекъснато се претеснявам че кръвното ми ще падне или ще се вдигне.изпитвам паника когато не разполагам с превозно средство.най-големия кошмар настъпва вечер когато трябва да си лягам-мн съм неспокойна.опитвам се да си внушавам и понякога се получава(зная че внушението лекува доста болести),но понякога не.имам панически пристапи-изпотяване,треперене без да усещам студ,пресвиване на стомаха,сърцебиене.от една страна си казвам млада си и няма причина да се претесняваш,но от друга понякога паниката надделява.

# 476
  • Мнения: 2 694
Здравейте, jen,

Децата на 3-4-годишна възраст преминават естествено през това, което детският психолог Анри Валон нарича "детски егоцентризъм" - в стремежа си да се утвърдят като "личности", децата в тази възраст защитават ревностно всяка своя позиция, независимо кой е "опонентът". Най-често ударите понасят родителите, естествено.
Проблемът при Вас е, че от това, което описвате, е трудно да се прецени доколко поведението на детето Ви е изява на детски егоцентризъм, дали проблемът не се крие в привързаността му към Вас - това са част от възможните хипотези.
Препоръчвам Ви детски психолог, който да оцени състоянието на детето и да Ви даде конкретни напътствия как да се отнасяте с него. Ако се нуждаете от контакти на психолог, вижте по-назад в темата или пишете на лични, за да Ви препоръчам.
...И не си внушавайте мисли, че не се справяте като родител. Дори и да има проблеми, те са отстраними.

# 477
  • Мнения: 2 084
Някакъв кошмар е храненето от около една седмица. Хапнат и стават, Непрекъснато се движат и въртят, Сядат, стават. Изобщо не ги свърта. Преди само се въртяха на стола и си клатеха непрекъснато краката. Бяха се кротнали и тъкмо се зарадвах. Май зачестиха със сладките неща. навярно и това има значение. Изпразнила съм хладилника от забранените храни. Обаче не минава.

# 478
  • Мнения: 1 008
имам проблем и не зная как да го разреша.проблема е че се страхувам от много неща-от возене в автобус,от затворени пространства.страхувам се от прилошаване.изпитвам паника когато е тъмно или съм на оживено и затворено място.непрекъснато се претеснявам че кръвното ми ще падне или ще се вдигне.изпитвам паника когато не разполагам с превозно средство.най-големия кошмар настъпва вечер когато трябва да си лягам-мн съм неспокойна.опитвам се да си внушавам и понякога се получава(зная че внушението лекува доста болести),но понякога не.имам панически пристапи-изпотяване,треперене без да усещам студ,пресвиване на стомаха,сърцебиене.от една страна си казвам млада си и няма причина да се претесняваш,но от друга понякога паниката надделява.
Здравейте отново-ако се регистирате ще мога да ви изпратя координатите на психотерапевт в района.

# 479
  • Мнения: 2 694
Някакъв кошмар е храненето от около една седмица. Хапнат и стават, Непрекъснато се движат и въртят, Сядат, стават. Изобщо не ги свърта. Преди само се въртяха на стола и си клатеха непрекъснато краката. Бяха се кротнали и тъкмо се зарадвах. Май зачестиха със сладките неща. навярно и това има значение. Изпразнила съм хладилника от забранените храни. Обаче не минава.

Дайте повече информация на колко години са децата? Наблюдавали ли сте и преди такива "хиперактивни" периоди?

За влиянието на сладкото - спорен въпрос. По-старите изследвания на връзка "захар-хиперкинетичност" почти успяваха да убедят родителите, че връзката е сигурна - захарта води до хиперкинетичност. По-новите изследвания не доказват такава категорична връзка...

Общи условия

Активация на акаунт