Публикувана: 19 март 2005, 09:44 ч.
Последно мнение: 5 юни 2008, 13:49 ч.

Консултация с психолог

110 480
611
1

Гост

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да мотивирам децата си и да насърча потенциала им?
Как можем да подготвим децата си, за да ги предпазим от насилници и продавачи на наркотици? Как можем да им обясним опасностите, без да ги караме да се чувстват параноични?
Моята дъщеря е диагностицирана с хиперактивност и дефицит на внимание. Можете ли да предоставите повече информация за това състояние?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да мотивирам децата си и да насърча потенциала им?
  
  За да мотивирате децата си и да насърчите потенциала им, създайте благоприятна среда за растеж. Подхранвайте интересите им, стимулирайте креативността им и развийте уменията им. Осигурете възможности за самостоятелно изследване и учене, като ги подкрепяте и насърчавате да бъдат любопитни. Освен това предоставяйте положителни примери и насърчавайте добротата и съпричастността към другите.
- Как можем да подготвим децата си, за да ги предпазим от насилници и продавачи на наркотици? Как можем да им обясним опасностите, без да ги караме да се чувстват параноични?
  
  За да подготвите децата си за избягване на насилие и продавачи на наркотици, важно е да говорите с тях по начин, който е подходящ за тяхната възраст. Можете да им обясните опасностите от такива хора и как да останат в безопасност. Насърчавайте ги да споделят притесненията си с вас и изградете здрави взаимоотношения с тях. Учете ги да разпознават признаците на потенциална опасност, без да ги карате да се чувстват прекалено тревожни или параноични.
- Моята дъщеря е диагностицирана с хиперактивност и дефицит на внимание. Можете ли да предоставите повече информация за това състояние?
  
  Синдромът на хиперактивност и дефицит на вниманието (ADHD) е често срещано неврологично разстройство, което обикновено се проявява в детството. Характеризира се с трудности при поддържане на внимание, концентрация и контрол на импулсите. Децата с ADHD може да изпитват затруднения в академичните среди, да проявяват хиперактивност и да имат проблеми с фокусирането върху задачите за продължителни периоди от време. От решаващо значение е тези деца да получат специализирана подкрепа и терапия, като се използват подходящи методи за справяне с предизвикателствата, пред които са изправени както в училище, така и в ежедневието си.
- Как мога да помогна на детето си да се справи с коремната болка и гаденето преди училище?
- Как мога да помогна на сина си, който е болезнено привързан към мен и изпитва ревност към новороденото бебе?

# 480 28 фев. 2008, 13:43 ч.

Мнения: 2 694

Цитат на: veneta_vidolova в ср, 27 фев 2008, 16:27

имам проблем и не зная как да го разреша.проблема е че се страхувам от много неща-от возене в автобус,от затворени пространства.страхувам се от прилошаване.изпитвам паника когато е тъмно или съм на оживено и затворено място.непрекъснато се претеснявам че кръвното ми ще падне или ще се вдигне.изпитвам паника когато не разполагам с превозно средство.най-големия кошмар настъпва вечер когато трябва да си лягам-мн съм неспокойна.опитвам се да си внушавам и понякога се получава(зная че внушението лекува доста болести),но понякога не.имам панически пристапи-изпотяване,треперене без да усещам студ,пресвиване на стомаха,сърцебиене.от една страна си казвам млада си и няма причина да се претесняваш,но от друга понякога паниката надделява.

Венета, моят отговор към Вас е в "Психолози и психотерапевти" Hug

# 481 3 март 2008, 09:48 ч.

Мнения: 526

Моля зя помощ, защото не мога да се справя с възникналия проблем в къщи. Сина ми е на 6г и половина, вчера отиде в стаята на дядо си и баща му го видя че е запалил цигара, аз направо изпаднах в шок. Дядо му нищо не му казал нито на нас, аз опитах първо да му обясня че цигарите са вредни за децата, но то сякаш въобще не възприе после последва наказание без копютър и джиесем, но не зная как да постъпя, имам чувството че като реши нещо няма спиране. Говорих с много майки и те преминали през този кошмар и всички казват че ще му мине,но аз си мисля че не знам как точно трябва да постъпвам в такива ситуации. Говоря му,карам се но сина ми сякаш не възприема това което казвам, отива в другите стаи на къщата при дядо си или пък на вън и пак си прави това което иска. Опитвам се да съм му не само майка но и приятелка, мисля че от бой няма нужда защото сина ми знае че ще изтърпи два шамара но наказанието го приема трудно

# 482 3 март 2008, 14:06 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте,slava73 -запалването на цигарата и въобще цигарата като атрибут е символ на мъжестевност,на възрастност.Децата се учат да бъдат възрастни от моделите на родителското семейство или от моделите по медии,филми,по-големите деца.Да обяснявате на дете или тинйджър,че цигарите са вредни и може да се разболее е изгубена кауза-защото детето и младият човек живеят сега-за тях не същуствува рискът от утре,от болест,смърт-това го няма в света на детето и то не може да приеме сериозно,че може да се умре от това,че пушиш.Въпросът не е в цигарата,а в мотивацията за това поведение.Какво означава за вашия син запалването на цигара-как го кара да се чувства,кой от моделите му на подражание имитира,кое го кара да се чувства несигурен?Боят въобще няма да го коментирам-това не може да бъде средство за възпитание.А какво предприе бащата на детето-той е този,който трябва да постави границите и правилата?

# 483 4 март 2008, 08:15 ч.

Мнения: 526

Да Ви кажа лично аз се възмутих от държането на съпруга ми, просто дойде и ми го съобщи. Аз първо се развиках после го наказах да стои до вратата поисках да ми обясни защо го е направил но детето не можа нищо смислено да отговори. Татко му го лиши от компютър, което наказание трая два дни и от телефон, което Никола прие доста доста добре. Много време не можех да го отделя да спи в кошарата си, а все при мен но от тогава си спи сам, в кошарата, без много да протестира.

# 484 4 март 2008, 10:29 ч.

Мнения: 1 008

Наказанието има смисъл тогава,когато детето разбира защо точно е наказано,кое му е лошото да пушиш,щом всички пушат.Не разбиам -от кога си спи в кошарата -след случая с цигарата ли?

# 485 5 март 2008, 08:03 ч.

Мнения: 526

да, стават няколко дни вече, притеснява ме че не може или не иска да даде обяснение защо го е извършило. Предпочита да мълчи, опитвам се да обяснявам че ако каже причините по които извърши нещо нередно то ще се научи да споделя, за мен е по-важно да споделя и да си изградим доверие помежду си.

# 486 5 март 2008, 11:11 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте отново-синът ви не може да ви каже причините.Мотивацията на постъпките е несъзнателен процес.Още по-малко може да даде обяснение на случилото се.Колкото повече се опитвате да изкопчите от него обяснение-толкова повече той ще се "капсулира".
Вие не можете да играете роля на психолог за детето си.Вие може да го подкрепяте,да сте до него,да знае,че го приемате такъв,какъвто е,че се интересувате от потребностите и желанията му-от преживяванията му.Споделянето не е търсене на причините-то е освобождаване на емоции и споделяне на преживявания.Човек не се учи да споделя-освен ако самият той няма такава потребност.Нека знае,че ако иска да поговори за преживяванията си-вие сте насреща.Другото зависи от него.

# 487 5 март 2008, 14:44 ч.

Мнения: 811

Здравейте,
дъщеря ми е на 4 г. и 6 м. от една година има братче и проблема с нейното ходене на градина почва да ме притеснява. Никога не е обичала да ходи на градина, но се бе примирила с това "зло", мрънкаше сутрин, но по мнение на госпожите през деня била доста активна и общителна, т.е. както си му е реда сутрин да изтормози мама, а после да се забавлява ... Откакто имам и второ дете, стана много сложно, тя вече осъзнава, че аз съм си вкъщи и ревнува явно от брат си, отива на градина с безброй уверения да я взема първа - напоследък изпада в някакви истерии, оплакват ми се че и през деня ги прави по различни поводи (например някое дете го взели на обяд, а аз не съм я взела). Опитах с поощрения и стимули, когато слуша да има нещо интересно - подаръче в петъка, опитах с обяснения, с убеждения, вече не знам ккаво да правя, всяка вечер ми обещава, че няма да плаче, а на сутринта я боли корема, крака или нещо друго ... Как да постъпя?

# 488 5 март 2008, 16:31 ч.

Мнения: 37

Здравейте и от мен,аз съм майка на момиченце на 9г. с частично ДЦП(засегнати са основно дясната ръка и десният крак).В следствие тази диагноза крайниците и са по-къси и по-слаби.Единственият шанс за нея е спорт и рехабилитация.Имаме си упражнения които трябва да се правят ежедневно в къщи и тук идва проблемът.Въпреки че,вече е достатъчно голяма и страда от разликата между нея и съучениците и,тя не намира мотивация да си прави упражненията.Дали мога сама да и въздействам или трябва да потърся квалифицирана помощ?Благодаря за отделеното внимание!

# 489 5 март 2008, 16:31 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте,D.Stoyanova -какво се има предвид под истерия?Кога детето е започнало да ходи на детска градина и съвпаднало ли е това с появата на братчето?
По мои наблюдения майките изпитват чувство на вина и притеснения относно детската градина,повече отколкото самите деца.Това се прехвърля на детето.Поощренията са добър метод.Ситуацията,в която сте би затруднила много родители.Преживяванията на дъщеря ви са преживявания,през които минават всички първородни деца-разбираш,че не си единствен,че светът не се върти около теб и че трябва да се бориш за обич,трябва да се сравняваш с някого,да се съревноваваш.Опитайте да вникнете в тези преживявания-да станете част от тях-покажете й,че зачитате тези преживявания.Отношенията между децата в семейството са белязани с ревност и това е част от реалността.Това,че детето го боли корема преди детска градина е израз на способността на детето да изразява емоции чрез тялото си.Когато човек е на 4-ри трудно намира израз на преживяванията си,в случая детето го прави чрез тялото.Опитайте да станете част от тези така силни емоции и преживявания-няма да е никак лесно,но ще заздрави връзката между майка и дъщеря.
Можех да ви напиша един куп готови съвети,които се срещат из книгите по популярна психология,но аз не вярвам на готовите рецепти-няма такива.Родителят е пътник в света на детството,всеки ден преоткрива като Алиса в чудния свят нови и нови неща-за себе си,за детето си,за обичта и семейството.Вие най-добре знаете пътя из тази чудна страна-детския свят на дъщеря ви.Не позволявайте на вината,че сте "оставили "дъщеря си в детската градина,докато се грижите за другото,да ви извади от равновесие.Децата понякога се опитват да използват чувството за вина у родителя.

# 490 5 март 2008, 16:38 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте,van4otka-въздействието може да е под формата на поощрение.Упражненията са досадни за върастен човек,какво остава за едно дете.Да й обяснявате ползата от тези упражнения едва ли ще даде ефект.Можете да опитате да ги направите приятна част от деня.Да ги свържете с някакъв ритуал.В един момент те да се превърнат в нещо като миенето на зъбите.Логиката е,че когато едно поведение е поощрявано и има някаква награда/не е задължително да е материална/ то вероятността да се повтаря е голяма.Детето обаче не може да разбере каква ще е действителната награда от редовните упражнения,по -добре би разбрала нещо-"тук и сега",нещо простичко,което й доставя удоволствие.Пожелавам ви успех!

# 491 5 март 2008, 21:28 ч.

Мнения: 37

Благодаря за съветите!Малко ми е тъжно като си помисля,колко дълъг и труден е пътят към успеха!Гледам я как се мъчи да не е различна,дори напоследък се старае да крие ръката си и се питам,дали вината не е в мен?!Дали пък аз съм тази която не може да и обясни добре за ползата от упражненията?!През всичките 9год.от както се е родила,се опитвам да не допускам да се упреквам,но напоследък сякаш увереността в правотата ми,ми се изплъзва на моменти!

# 492 5 март 2008, 21:45 ч.

Мнения: 2 694

Цитат на: van4otka в ср, 05 мар 2008, 21:28

Van4otka, здравейте и от мен Hug

Да, много е дълъг и труден пътят към успеха, но си струва усилията, които и при вас ще се увенчаят с добър завършек. Не се обвинявайте, нормално е тези самообвинения да Ви спохождат понякога, но проблемът не е в обяснението Ви, а в емоциите, които са естествени за всеки човек и особено за едно дете, което всеки ден се съизмерва с другите деца. И се пита дали то е като другите. Да се опитва да "отрече" проблема е опитът му да се справи със ситуацията. Знаете колко е трудно и на нас, възрастните, когато имаме някакъв дори минимален дефект, как го преживяваме и се сриваме емоционално понякога. Представете си как го изживява едно дете, което тепърва изгражда самооценката си. Най-доброто, което можете да сторите за дъщеря си, е да бъдете до нея, да асоциирате упражненията с нещо приятно, както Ви е посъветвала Вероника Hug

# 493 5 март 2008, 21:47 ч.

Мнения: 1 008

Здравейте van4otka-успех е това,че имате способност за грижа и обич,че сте създали едно детенце,което носи своя уникалност.Разбирам,че чувството за вина ви тежи понякога,но това е вашата способност да носите отговорност.Приятна и ведра вечер!

# 494 5 март 2008, 21:58 ч.

Мнения: 37

Благодаря и на двете за добрите думи! smile3525

Надявам се скоро да мога да се похваля с някакъв успех,та бил той и незначителен!И само да добавя,темата ви е много интересна и полезна,изчетох я на един дъх!Вие сте много мили и позитивни хора,продължавайте все така!Понякога ние майките,пък и всеки човек имаме нужда просто от внимание и аз го намерих при вас.

Препоръчани теми

Ергенът 2 ❤️ Симфония от чувства - Тема 12

Отново за кърменето на обществени места

Математически турнири 1-4 клас. Тема №59

Laredoute.fr. Обсъждане. Всичко за поръчката - 38

Причина:

Причина: