... А кой най-много те вкарваше в пътя? На кого можеше да разчиташ, ако стане напечено?
...
...
Зависи кой как го разбира вкарването в пътя.
Баща ми ме е удрял само веднъж - реших след скандал с майка ми да избягам от къщи и цяла нощ се разхождах по улиците, а родителите ми се бяха побъркали от притеснение.
Майка ми ме пошляпваше в "съзнателна възраст" - т.е. в началния пубертт, че бях откачила нещо и протестирах срещу заминаването на татко.
На двамата винаги съм можела да разчитам - за всичко и изцяло - вкъщи никога не е имало теми-табу, говорили сме, обсъждали сме, винаги са заставали зад мен и са ми давали възможност сама да се уча от грешките си, но да не се удавя в блатото.
Бабите и дядовците ми са странни птици - бабите са прекалено всеотдайни /софийската баба и сега настоява да ми помага, да гледа децата ми и т.н./; единият ми дядо беш прекалено загрижен /беше го страх от всичко и се мъчеше всякак да ни предпази - абсолютно готов "да го газя като килимче", но аз го обожавах; другият ми дядо е чепат характер и с него общувах трудно в детските години...
Аааа, мама ме е кърмила почти до 2 г.
