Тинейджърите III

Има проблеми,за които с мъжа ми сме се разбрали да не говорим пред децата.С техните неопитни психики лесно могат да ги приемат погрешно.
GPS за вграждане в кожа може да звучи малко пресилено,но не даваме ли мобилни на децата си,за да бъдем постоянно във връзка с тях?Някои деца почти не се нуждаят от контрол,но други трябва да ги опазиш от самите себе си.Аз контролирам голямата си дъщеря,защото тя не е доказала,че може да се контролира сама.Оставям я да си извърши тийн-номерата и се намесвам само в краен случай,когато живота и здравето й са застрашени.Преди няколко месеца искаше да иде на поредното парти-няма лошо.Оказва се,че ще е със специалното участие на дебеловрати момчета с прякори и скъпи коли.Щяла да стои далече от тях.През трупа ми!Е,постара се детето да ме трупяса,да му го призная.На следващия ден реши да"се разведе с мене",фръцна се и тръгна да прави каквото иска  когато иска.След 10 мин.ми звъни.Претърпяла злополука.Литвам аз,намирам г-ца Независимост в кръв,сълзи и сополи в центъра на тълпа.Хирургът ни чака в болницата,смелата млада жена реве като бик и отказва да се пусне от полата ми,за да я зашият.Вечерта я питам защо не се оправи сама или да се обади на безценните си приятели,ами ако и аз вече не искам да си губя времето с нея?Така че контрол-поне в моето семейство-ще има,без значение дали й харесва.Така мога-така се грижа за децата си,а те са длъжни да помислят и за моето спокойствие.
А партито е било както го очаквах...

Леле,работата си е за страх.Извинявай,ако си писала преди,ама на колко години е госпожицата ти?Какво и се беше случило,че и кръв е имало?
Много ме е страх от такива ситуации,макар че една майка трудно би могла да ги спести на детето си,ако то си е навило на пръста да си ги изживее..Дано поне да се разминават с по-леки травми,които да са им за урок.
Моята мома уж се движи в по-детски компании още,ама знае ли човек какво може да се случи.Боже,помогни ми да оцелея още 2-3 години,дано с излизането от тийн-възрастта да се успокоят нещата Поне така съм чувала от майки,минали по този път-че след 17,18 годишна възраст нещата се успокояват и влизат в релси

Съмнявам се.   
Имам колеги с пълнолетни тийнове, активно "спортуващи" незаконните авто- и мото- родео/а/ и какви ли не разни други "тръпки" около тях.
 "Всеки луд - с номера си!"  ...  Това е "успокоението".

Мика, и да оцелееш още 2-3 години - няма гаранция, че Божията милост ще ти излее благодат 
Ако някъде има някаква, такава екстра - нека поне 100 % от "лудите" да оцеляват. 

Чета ви и не мога да не се намеся. Разберете че им правите лоша услуга с този контрол.
Не че свободата и първи уроци по самостоятелност не е трябвало да получат много по-рано, но в крайна сметка, колкото по-дълго продължава, толкова по-зле.
Едно контролирано дете попада много по-често в неприятни истории и под лошо влияние. Просто защото не се е научило на собствени критерии да различава доброто от лошото. Свикнало е друг за него да определя и ръководи живота му, но в определена възраст може да потърси самО неприятните ситуации за да опита. И кой ще му е съдник тогава ако то само още не умее?
На майка ми не минаха номерата с мен, защото не щеш ли бях прекалено свободолюбива и воювах ожесточено за правото на свобода на мисли и действия, но мина номера и то много успешно с брат ми. До ден днешен му се бъркат вечно в живота и решават за него.
Като затръгвах за чужбина ми вика "ох, добре че си ти, а не той, че не го мисля как би опропастил живота си и на семейството. Ти си оправна и не те мисля, ама той си е залухав горкия" Е викам кой го направи такъв? Кой седеше като малък с него да учи до нощите, кой ме караше да му пиша домашни, съчинения и кой му правеше по-късно чертежи в университета? Трепереше какво е яло, назначаваше ме персонален пъдар да го следя къде ходи и какво прави. И той беше доброто дете на мама. Послушен и подчиняващ се.
До ден днешен едно мъжко решение не е взел самостоятелно.

Всичко е много свързано и всяка ваша възпитателна мярка от най-ранна възраст има влияние за бъдещето на порасналото вече възрастно дете. Колкото повече им треперите, толкова по-зле. Влиза се в омагьосания кръг на контрола и няма излизане. И майките се оправдават с това че не става при него без контрол, но вината е в самите майки. Няма и да стане ако не сте го научили или не опитвате да го учите.

Чета ги тук съвсем младите майчета как ги е страх децата си да пускат сами в двора да играят и вече знам какви проблеми ще си имат с тях по-късно. Нито една майка не е вечна за да е винаги до детето си и да му определя живота. Пък и колкото и дълго да е край него, единственото което може да постигне с това е да опропасти един живот защото това не е нейния.

Много съм доволна че рано измъкнах дъщеря си от близостта на моите родители, че малко или много биха имали доста лошо влияние на самостоятелността и. Сега вече и гък не могат да и кажат, късно.  Само се хваща за сърцето "ох, горкото дете как го експлоатират- карат го да работи!". "ох бабиното кожа и кости, майка ти не те храни", "ох, твоята щерка за 3 месеца ме умори от притиснения, идвай си другия пък сама да и трепериш!"

Ксения, треперим им повече, защото средата, в която живеем го налага. Когато навън цари беззаконие или по-точно законът на джунглата и всеки прави каквото си иска, как да стои една майка спокойна?
Мисля, че съм възпитала достатъчно сина си, за да се притеснявам само за обикновените детски щуротии от негова страна. Но главният ми страх се дължи на това, което е около него. Че може да не се прибере, защото някой си бабаитин е решил да се изфука с новата кола на тате и да вдигне 200 км/ч по правите улици на града ни. Или че друг е решил да кара след 3-4 ракии и  то по тротоарите за по-направо... Или че е поредният неграмотник, който си е купил книжка и изобщо си няма понятие от правилник и маркировки...
За пиянските побоища и стрелбите в заведения все още не треперя, но и това време ще дойде скоро. Но пък винаги съществува опасността някой да го пребие като куче за едни маратонки или заради GSM-а му. В центъра на града, не в циганското гето, да уточня...
Ето от такива неща много ме е страх и не виждам как мога да го защитя, когато Държавата, която би трябвало да поеме тази защита отдавна е абдикирала от отговорностите си. Единственото, което мога да правя, за да го предпазя, е да възпитам страхливец, а нали не е това целта?
Когато ми закъснее с 10 минути и започна да звъня на мобилния му, единствената цел е да чуя гласа му. Пет пари не давам къде и с кого е, важното е да чуя неговия глас! И най-големият ми ужас  е, когато ми даде свободно и никой не отговаря - тогава са най-кошмарните мигове в живота ми...
Абе, да не ти се случва това, което майка ти ти мисли! 

Навърши 18,а злополуката може да се случи на всеки-минава покрай контейнер за смет,хлъзга се и пада върху стъкла.Друго имам предвид.Щом сме на тяхно разположение 24h за добро и лошо,могат и са длъжни да направят нещо и за нас,родителите.Защо ще се крие и ще ми бяга като крадец,или пък въпреки забраната,ще се качи в колата на вчерашен др...ьо шофьор в най-свирепия трафик?Дори и тя да мисли,че е безопасно,длъжна е да се съобрази с желанието и спокойствието,ако щеш,на родителите си.
Не смятам,че един нормален контрол според мястото и времето,в което живеем,осакатява.Болно ми е,но съм съгласна със Сийчето,че сме сами в борбата без помощ от държава,църква.Като пубер бях по-скоро "послушно" дете,което не ми попречи по никакъв начин да се справям добре и самостоятелно след като отидох студентка.Никак не се чувствам ощетена,че не съм пиянствала до зори и не съм се измъквала тайно от къщи-дори някак си ми е било под достойнството.А и като гледам някои от тези,които го правеха...ами не постигнаха кой знае какво с ината и битките си.
Но е факт,че всеки разбира различно родителският контрол.Прибирала съм след дискотека пияни приятелки на дъщеря ми.Не бях длъжна,обаче не мога да оставя неадекватни деца на 15-16 в 2 през нощта на улицата.И колата ми изцапаха,и съм ги мъкнала до апартамента им да не се пребият по стълбите.Отключвам им и никой от родителите-нормални семейства,не се събужда!Един път не издържах и го казах на майката на едното момиче,а тя ми се хили"Големи са вече,сами да се оправят!".Викам й"Нямат 16,нямат 1 лв. в джоба за такси в 2 посред нощ в друг квартал...някой така ще я оправи,че ти никога няма да се оправиш после".В заключение-Бог да пази всички деца и техните родители!

След това уточнение,вече съм по-спокойна! И моята малка е на 10 и половина,но пък си има кака и отвреме навреме се шляе с нея,но сама и аз не я пускам!

Да ви кажа каква прмяна забелязвам от известно време у моя синковец. Покрай интересът му към музика, (която в къщи не харесваме  ) се е запознал с група младежи, 5-6 човека около  22-23 годишни - студенти, които и работят и са съвсем самостоятелни (живеят по квартири). Та оплакал им се "колко сме ужасни, за часът за прибиране и ограничени лични средства", а те му отговорили, че това си е съвсем нормално, и към тях се отнасяли така преди време, че дискотеките до късно не ги интересуват и т.н.. Среща се с тях "на кръчма" - вечерят, говорят си, ходи им на гости, а те го изпращат до нас с кола, ако стане по-късно. Ами далеч по-спокойна съм. А и отношението му към нас е далеч по-зряло. Дано не е само временна промяна и хормонките вече да са се поукротили.

И аз вече лека полека пускам засега в двора с децата от блока, но ми се обръща всичко, като й се обадя и никой не дига (блейката постоянно не го (или не иска) чува.

И си мисля, че първите уроци по самостоятелност трябва да се получат още сега, за да се изгради после като пълноценна личност. (за първи път пътувах с влак до Германия сама като станах на 16г. при една приятелка дето си пишехме - моите родители ми имаха много доверие и ме пускаха сама навсякъде, първо море сама - на 15г.) Обаче от 8 годишна митках сама по улиците с другите деца в квартала. А сега не става вече! В училището на дъщеря ми не пускат децата да си тръгват сами без да бъдат взети (чак до 6 клас) или само със специална бележка от родителите! Практически до 5 клас не съм виждала дете да си тръгва само. Само шестокласници и то единични. Явно масово не ги пускат децата и сигурно има за какво. Ама в 6ти клас те вече са на 12, аз навремето вече по дискотеки ходех?! То от училище през 3 квартала като не може да се прибере само.... абе нямам думи, аз съм притеснена и уплашена, защото не знам какво е ОК - от една страна децата от блока много по-малко ги контролират, а от нейния клас много повече!

Затова ще съм много благодарна на конкретни практически съвети, как точно се дава свобода и по колко в каква възраст?

Това е големият въпрос,който нищим тук,вече няколко теми!
И аз ги водех и взимах от училище без прекъсване до 4 клас,а в 5 и 6-само като са втора смяна(все пак в 19:20 е тъмно през зимата).Мен също са ме пускали сама-например на 14( на колкото сега е голямата) на разходка с приятелки до София,а аз сега не бих я пуснала(3 пъти ходи до Пловдив през това лято,но то беше с оглед,че от септември ще ходи всеки ден)!
Явно не става да сравняваме нашето време с тяхното!

Оле майчета, седя и си се смея тук сама като като лудите, направо не вярвам че тези неща ги пишете съвсем сериозно. И аз дете съм гледала в България, не съм забравила какъв хал е...вие като че ли за друга някаква непозната страна ми говорите.
Никога не съм водила или взимала детето си от училище. Освен вече като голяма като се успи и изпусне автобуса пък и то само ако ми е било удобно и на път. От първия и учебен ден и до ден днешен си ходи и се прибира сама. Помня че в България писах някаква бележка до госпожата че детето ми ще се прибира само.

Самата аз от първи клас пътувах съвсем сама през цяла София на другия край 2 пъти седмично на музика и солфеж. Детето ми играе само на двора откакто е проходило стабилно.
На две годинки със сигурност помня че я пусках с две съседски момиченца с няколко години по-голями.

Тези ваши фобии не са нормални да знаете. Не може дете на 10 години да се води и довежда от училище.

lilac, ти направо ме уби. На 18 години каква тинейджърка е? Това си е голям възрастен човек. Бабите ни на тези години вече деца са гледали. За какви такива забрани става дума? Аз на 15 годишната си дъщеря нищо не ми се обръща езика да забранявам...как на голям човек ще се раздават заповеди и определят правила? До кога смяташ да го правиш така?

Само да добавя,че децата в нашето училище,които се прибират сами ,се броят на пръсти.Не съм сигурна дали навсякъде е така,но при нас-да!Още нещо-сестра ми също живее в Канада и не е оставяла детето си без да го заведе или прибере дори един ден,защото не им се полагал училищен автобус,а тя е едва на 8 години!Това,според мен,не е свръхконтрол!Съвсем друг е въпросът за излизането с приятелки,ходенето по кафенета и т.н.За такива неща им се полага известна свобода и аз се стремя да им я давам,разбира се-също си звъним! А колкото до играта пред блока-от много малки си играят почти без контрол-в смисъл наглеждала съм ги през терасата от време на време.Един път,преди 2 години,излезнах да ги гледам и то защото племенницата ми беше на гости(тогава беше на 6 и чуждо дете,знаете как е) и друго дете счупи много жестоко ръчичката на малката ми дъщеря!Така че,не мисля,че когато сме плътно до тях са застраховани от беди!
Е тая граница между свобода и свободия(или слободия-и аз незнам ) е много трудна за определяне!

Със сигурност не живеят по-далеч от училището от нас когато пристигнахме. Има един лимит от разстояние над който се полага автобус. И ние този лимит не го хващахме с някакви си 10-тина метра. Значи, с дете на същата възраст, в непозната страна, на километър разстояние от училище и с пресичане на много оживени улици пак трябваше да си ходи пеша и...пак я пусках сама. Много ме беше страх в интерес на истината, защото когато се оказваш в чужда държава първоначално страхът си е перманентен и от всичко. Но...разбирах, че е някакъв психологичен ступор и не желаех да си нарушавам принципите във възпитание на самостоятелност която бях градила толкова дълго. Така че...преболедувах страха си. Без GSM и връзка с нея (още не бяхме купили в началото). Страха попремина след първата седмица.

За лошото което става пред очите ни...И аз имам такъв пример. Първият урок на щерка ми да не бъде прекалено наивна и да не вярва на всеки. Споменах, че я пусках с две момиченца. Този ден бях излязла отвън на пейката, пушех и ги наблюдавах. Моята да е била на 2 1/2 -3 максимум. Другите...едното някъде 1-ви клас, другото 4-5 годишно. Катерят се по една стълбичка на едни бараки. Там си имаше перила и принципно си беше обезопасено, пък и не се катереха за пръв път. Но имаше изход към покрива на гаражи. И естествено за беля излизат на гаражите и двете по-големи започват да спорят с моята че не можела да скочи от там. Те можели и щяли да скочат, но първо тя. И моята естествено скача. Щом каките го могат, пък и обещават да го направят защо и тя не. После плака колкото от болка, толкова и от обида, че те не си сдържаха обещанието и никой не посмя да скочи, само тя. Долу имаше преспи сняг и се размина с една пукната костичка на крачето. Но стана съвсем пред очите ми.
Няма никаква гаранция дали си до него или не. Ако е писано нещо да става...да не дава Господ, но никой и нищо не може да го промени.

Ох, Xenia, като те чета знам, че трябва да е така, ама не е (поне за мен). Аз самата имам спомен на 3 години на колело в двора и майка ме гледа през балкона!
Аз съм сравнително объркана, защото преди една година се прибрахме от Австрия. И там отначало малката се прибираше в първи клас сама от кварталното училище. След което в съседен квартал в училището влезнал педофил, причакал в тоалетната някакво момиченце и ....След което почна едно безкрайно взимане, бодигардове на вратата, посещения на полицията на родителска среща (още от 2-3 клас зарибявали децата с наркотици след училище) и такива ужасии. Когато преместихме малката в друго училище по-далече, шока беше още по-голям! Имало някаква заплаха (терористична) и 3 месеца отпред с автомат пазиха (не се шегувам!), пиле не даваха да прехвръкне, родителите само с лични карти влизаха. До последно имаше 3 ма портиери, които пазеха да не излизат децата и да не влиза никой! Децата (по-големите) имаха специални карти в които беше посочено кои дни могат сами да си тръгват и ги проверяваха (и това при училище с 1800 деца). Детегледачката ми като я взимаше от училище показваше пълномощно от мен. Поне пускаха родителите в двора. Когато съм взимала нейни приятелки при нас на гости, родителите пишеха пълномощни специално в техните тетрадки за домашно. Учителите на по-малките класове предаваха децата лично! Въобще там и дума не можеше да става деца да ходят някъде сами!

Като си дойдохме тук, нали ви казах вече, полвината деца си търчат свободно насам натам (преди месец за малко да сгазя 2 момченца на колела - изхвърчаха като гламави от странична уличка, обаче слава богу търсех място за паркиране и бях с максимум 20 км/ч), но другата полвина и специално пак в нашето училище си ги контролират много яко. Например в нашия двор родител не може да влезне. Двама бодигардове от охранителна фирма има там и не пускат даже и Дядо Боже да влезне. Отвън има телефон, ако отиваш по административна работа, секретарката слиза да те вземе. Това е положението!

От моите познати, всички деца ги взимат с транспорт до и от училището, ходят си на гости, до сега никъде не са ходили сами!

И тези неща ме плашат, няма как да е другояче! Миналата учебна година ми се откъсна от сърцето (игра в двора долу, ходене до магазина, разхождане на кучето едно каре около блока). На морето беше по-добре - бяха цяла сурия, ходеха напред-назад в селото все заедно, всички пикли и пикльовци с мобилни телфони. А ние родителите голямо тресене ни тресе (само си се обаждахме - твоята къде е, заедно ли са и т.н.). Така че лека полека започваме да отпускаме кокала, ама не е лесно (и не знам дали е редно). Не мога да отпусна на дъщерята волна програмата, каквато аз имах, то е ясно! А сегашните граници не са ми много ясни, затова се впуснах ентусиазирано и в тази тема ( как не я бях забелязала до сега) - да се поуча.

А на морето какво видях! Една девойка на 14-15 сама на море с бодигард! Стана ни поозрително какво ходи тоя дъртак след това девойче и му се нахвърлихме първоначално! И той ни обясни! Кара я нея и приятелките й където искат! Ходи с нея на дискотека! Пълна свобвода да прави каквото си иска. Обаче алкохол, наркотици, момчета в стаята? Не може! Много съм се смяла!