- Публикувана: 16 авг. 2007, 08:06 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2007, 01:20 ч.
Една тъжна АНКЕТА
Редовно го посещавам... Ей така влизам да почета и да се опитам да разбера...Да разбера живота. Не винаги успявам.Да си призная понякого ми се струва много несправедлив,нелогичен и необясним. Никога не съм изпитвала съжаление към майките на деца с увреждания или преживели загуба!
Тези хора НЕ заслужават съжаление,защото са силни,борбени и достойни. Те заслужават възхищение! Влизам,събирам кураж от техните слова и зная,че на този свят има много хора,които залужават да им свалиш шапка !
Тези хора НЕ заслужават съжаление,защото са силни,борбени и достойни. Те заслужават възхищение! Влизам,събирам кураж от техните слова и зная,че на този свят има много хора,които залужават да им свалиш шапка !
Тъжно ми стана, когато видях резултатите от анкетата: 8 от вас са отговорили, че са суеверни. Ако е така, то и на улицата тези хора ще отбягват деца с увреждания, защото може нещо да им се случи.
предполагам, че не е точно това. По-скоро като започнеш да четеш, започваш да търсиш несъзнателно симптоми и в своето дете. Предполагам само.
При мен са нужни 2 опции за отговор.
Посещавам го от време на време, но ми става толкова тежко и мъчно,че честно казано предпочитам да не се товаря.Но след време пак отивам,само чета,не пиша.
Посещавам го от време на време, но ми става толкова тежко и мъчно,че честно казано предпочитам да не се товаря.Но след време пак отивам,само чета,не пиша.
става ми болно и тежко,че не мога да им помогна .
Посещавам го рядко и то напоследък (в случаите, че получа съобщение за нова тема). Рядко и заради липса на време и поради две други причини:
1.така се случи в живота ми, че след 30-тата ми годишнина темата за уврежданията навлезе в него - първо в личен, а по-късно на моменти и в професионален контекст... Станах експерт по темите и проблемите, свързани с двигателните; в по-малка степен и със зрителните и интелектуалните увреждания...
2. Определено темите свързани с уврежданията ме натоварват. Успехите са бавни през много воля, труд и упоритост и не винаги са постижими! Наскоро попаднах на обсъждания във форума за родители, оставили децата си за отглеждане. Много плаках и все още нося емоцията в душата и съзнанието си... Исках да пиша и сигурно ще го направя, но го отлагам във времето заради ангажименти и болката, която чувствам... Толкова труден избор и за децата и за родителите им! За последните съм мислила, че Бог изпраща такова изпитание на ония, които могат да го понесат! Но защо Господи, ЗАЩО!? Защо и за децата!?
1.така се случи в живота ми, че след 30-тата ми годишнина темата за уврежданията навлезе в него - първо в личен, а по-късно на моменти и в професионален контекст... Станах експерт по темите и проблемите, свързани с двигателните; в по-малка степен и със зрителните и интелектуалните увреждания...
2. Определено темите свързани с уврежданията ме натоварват. Успехите са бавни през много воля, труд и упоритост и не винаги са постижими! Наскоро попаднах на обсъждания във форума за родители, оставили децата си за отглеждане. Много плаках и все още нося емоцията в душата и съзнанието си... Исках да пиша и сигурно ще го направя, но го отлагам във времето заради ангажименти и болката, която чувствам... Толкова труден избор и за децата и за родителите им! За последните съм мислила, че Бог изпраща такова изпитание на ония, които могат да го понесат! Но защо Господи, ЗАЩО!? Защо и за децата!?
посещавам и чета и в Загубите и в Децата с увреждания.
Понякога ми се е искало да драсна по някой реди и в 2-та, но не знам, имам ли това "право".
Невероятни хора има там. Истински, достойни майки-героини. И бащи разбира се.
Понякога ми се е искало да драсна по някой реди и в 2-та, но не знам, имам ли това "право".
Невероятни хора има там. Истински, достойни майки-героини. И бащи разбира се.
Понякога ми се е искало да драсна по някой реди и в 2-та, но не знам, имам ли това "право".
Аз съм така да се каже приятно изненадана от факта колко много от вас четат този форум.Мислех си,че всички го подминават по различни причини.Наистина има теми,в които можете да бъдете полезни,особенно в подфорума за интеграцията на нашите деца.
Влизам и в двата...Не ме натоварва, но ме натъжава...Животът и съдбата на децата и родителите им ме натъжава...Съжалявам, че не мога да помогна, но не "избягвам" мисълта за участта на тези семейства.
Понякога се чувствам неловко, че чета там, без да мога да се включа с помощ и съвет...Искам да възпитам децата си в съпричастност и любов към всички - болни и здрави, силни и слаби...
Изключителни са родителите, участници и в двата форума, много силни, мотивирани, любящи, страдащи и борбени.
Не гласувах в анкетата, не открих "моя" отговор.
Понякога се чувствам неловко, че чета там, без да мога да се включа с помощ и съвет...Искам да възпитам децата си в съпричастност и любов към всички - болни и здрави, силни и слаби...
Изключителни са родителите, участници и в двата форума, много силни, мотивирани, любящи, страдащи и борбени.
Не гласувах в анкетата, не открих "моя" отговор.