- Публикувана: 16 авг. 2007, 08:06 ч.
- Последно мнение: 21 авг. 2007, 01:20 ч.
Една тъжна АНКЕТА
Влизала съм и в двата подфорума,но ми е много трудно,защото като се зачета започвам да плача и да изживявам историйте описани там.Писала съм в една тема за болни дечица,относно една болест,която е много лоша и аз самата съм преживяла като малка,опитах се да вдъхна малко кураж на майчетата,чийто деца страдат от това от което съм страдала и аз като дете.
Най-вероятно по същата причина по която си обръщаме главата настрани когато видим човек с недъг.
Ето това ако се промени и ако се научим да се усмихваме на хората с недъзи, вместо да се извръщаме можем да кажем че сме направили крачка напред.
Най-вероятно по същата причина по която си обръщаме главата настрани когато видим човек с недъг.
Ето това ако се промени и ако се научим да се усмихваме на хората с недъзи, вместо да се извръщаме можем да кажем че сме направили крачка напред.
Влизала съм ,чела съм.Влизала съм и в "Родители ,преживели загуба".Но се чувствах като крадец,които рови в чужда къща...Съпричастна съм с тъгата и грижите на тези майчета,съжалявам,че с нищо не мога да им помогна...Даже някакси съм се чувствала виновна,че имам 3 здрави деца...
Защото съм суеверна. Това не най-точно казано, на не знам как иначе да го кажа.
Влязох там докато бях бременна и после три дни сънувах кошмари. Всъщност още докато четях, ми изгасна тока и приех това за поличба от провидението, че е по-добре да не го правя.
Който може да помогне, нека го прави.
Влязох там докато бях бременна и после три дни сънувах кошмари. Всъщност още докато четях, ми изгасна тока и приех това за поличба от провидението, че е по-добре да не го правя.
Който може да помогне, нека го прави.
Късно се записах в Бг-Мамма и не успях да чета тези форуми преди да родя. . Но пак си сънувах кошмари, явно е често срещано.
Сега влизам от време на време, бих казала често, особено в "Родители преживели загуба". Това е живота, не мога да си затварям очите, не мога да отминавам хора с проблеми и да мисля за себе си. Страх ме е да не ми се случи, но това не ме спира да чета. В тези форуми има изключителни личности, хора с огромни сърца и невероятна воля. Те ме карат да осъзная, че трябва да съм благодарна и да моля Господ само и единствено за ЗДРАВЕ!! Другите неща са постижими. Плакала съм много пъти и то по-скоро от безпомощност и яд, че не мога да оправя нещата и не мога да променя съдбата. Прекланям се на хората, които имат силата да преминат през това. Мисля, че аз не бих издържала. Ужасно е тежко и трудно, особено когато и обществото те подминава и иска да не те забелязва, защото е по-лесно да се живее без чужда мъка и без познание. За суеверието-няма да коментирам. Аз имам своите странности, но мисля , че ако се интересуваш от проблемите и болките на другите, няма да се "заразиш" с нищо. По-скоро ще осъзнаеш колко добър може да бъде ЧОВЕК.
Сега влизам от време на време, бих казала често, особено в "Родители преживели загуба". Това е живота, не мога да си затварям очите, не мога да отминавам хора с проблеми и да мисля за себе си. Страх ме е да не ми се случи, но това не ме спира да чета. В тези форуми има изключителни личности, хора с огромни сърца и невероятна воля. Те ме карат да осъзная, че трябва да съм благодарна и да моля Господ само и единствено за ЗДРАВЕ!! Другите неща са постижими. Плакала съм много пъти и то по-скоро от безпомощност и яд, че не мога да оправя нещата и не мога да променя съдбата. Прекланям се на хората, които имат силата да преминат през това. Мисля, че аз не бих издържала. Ужасно е тежко и трудно, особено когато и обществото те подминава и иска да не те забелязва, защото е по-лесно да се живее без чужда мъка и без познание. За суеверието-няма да коментирам. Аз имам своите странности, но мисля , че ако се интересуваш от проблемите и болките на другите, няма да се "заразиш" с нищо. По-скоро ще осъзнаеш колко добър може да бъде ЧОВЕК.
Ако всички,е поне повечето,мислеха така,и без това трудния живот на децата ни щеше да е по-лек. Правилно,"Една тъжна анкета".Да,тъжно ще е докато хората гледат така на децата ни.Нима е толкова трудно да ги приемете?Нямаме нужда,а и не очакваме помощ,не се чувствайте виновни заради здравите си деца.Не сме толкова страшни,а и не носим зла поличба.
никога не съм ви приемала като зла поличба... и не трябва хората да ви мислят за страшни... това е.. толкова ужасно...
Веднъж, на една среща на няколко майки от форума, дойде Искрица Надежда с прекрасния си малък бонбон... дъщеря ми тогава каза, че иска да имаме и ние такова бебче... виждате ли, децата приемат"различните" напълно нормално. тя вижда сладко бебче и нищо друго... защо не можем всички да погледнем така...
Ами моят отговор го няма в анкетата - "Защото нямам време" (следя главно 2-3 теми из други форуми и рядко мога спокойно да почета из другите); и "Доста ме натъжават подобни теми и ми е болно за дечицата"; чела съм преди време в Родители, преживели загуба 
, сега докато съм бременна честно казано не смея, за да не разстройвам и бебо.
, сега докато съм бременна честно казано не смея, за да не разстройвам и бебо. Правилно,"Една тъжна анкета".Да,тъжно ще е докато хората гледат така на децата ни.Нима е толкова трудно да ги приемете?Нямаме нужда,а и не очакваме помощ,не се чувствайте виновни заради здравите си деца.Не сме толкова страшни,а и не носим зла поличба.