Публикувана: 17 авг. 2007, 08:00 ч.
Последно мнение: 19 авг. 2007, 11:35 ч.

Чудя се дали правилно възпитавам по-голямото си дете?

2 980
22
1

Гост

# 15 17 авг. 2007, 15:31 ч.

Мнения: 206

Абсолютно правилно Peace

Дъщеря ми е на 9г., но на 7г. още излизаше само с мен. Миналата година се преместихме в друг апартамент и от тогава я пускам и сама на детската площадка, но я наблюдавам постоянно. Спокойна съм, защото площадката е голяма и е точно пред блока - изрично съм забранила да мърда от там, даже отстрани на блока не позволявам, защото не я виждам.Ходи и сама на училище/ училището е на метри от блока/ - излиза от входа, върви 20м. по тротоара и вече е в двора на училището. Скоро се връщам на работа и много се притеснявам как ще я оставям сама да ходи и на училище и да се прибира и т.н. Тя е много отговорно дете, наблюдавам вече изградени ежедневни навици - сутрешен тоалет, закуска, занимания/ прави всичко без подкана/, но все пак до сега бях в къщи, а се притеснявам че като ме няма може и да забравя някои неща newsm78

...Наясно съм, че това е прехода от полата на мама, към пълна самостоятелност, но май няма родител на който да не му се свива сърчицето когато този преход настъпи. И все пак мисля , че когато основите са положени, всичко върви нормално.

# 16 17 авг. 2007, 16:21 ч.

Мнения: 315

и аз си възпитавам сина по този начин и мисля че е най правилния ,поздравявам те

# 17 17 авг. 2007, 22:58 ч.

Мнения: 2 336

Според мен това е най - правилният начин поради времената, в които живеем. Дали обаче за детето е полезно е друг въпрос. Имахме един случай, в който направо ревах:
Децата тръгват до магазина за сладолед. Моето не ходи никъде без разрешение. Викал отдолу, а аз не съм чула. Докато се разберем всички отишли, а той останал сам навън. Толкова мъчно ми стана...
Аз едно време едва ли бих питала дали може... Но в това съвремие, колкото и да му е криво това е положението.

# 18 18 авг. 2007, 00:51 ч.

Мнения: 332

Аз по същия начин му треперя на моя син, даже баща му ми казва, че прекалявам, но смятам, че едно дете, особенно на 3г. не може да се пази само. На мен и през ум не ми минава в момента за пускане сам, но за обноските аз също му правя подобни забележки. Вчера една съседка ме посъветва да го оставям да е по самостоятелен, защото нейния внук сега и момичетата го биели ooooh!

От друга страна това дете, което е на 8г. е изключително добро и мило Hug

Моят Хари постоянно го търси и само за него ми говори. Дано добрите деца да не са битите и слабите Tired

# 19 18 авг. 2007, 07:35 ч.

Мнения: 4 380

Всичко зависи от средата където живеете. Не знам как бих я гледала сред огромни блокове и с квартали където никой никого не познава. Имах късмета да я отглеждам като малка в кварталче на София където абсолютно всички се знаят и влизането в двора на чужди винаги се е възприемало нащрек. По двора куп лелки, баби, винаги е пред погледа на някой. Пускала съм я от съвсем малка (2-3 годишна) да играе навън, да ходи до магазина за хляб и други нужни ми неща. Стараех се из все сили да я възпитавам на абсолютна самостоятелност понякога през собствените си страхове, но какво да се прави, рано или късно все ще се наложи да се бориш с тях- по-добре по-рано.
На 10 годишна възраст вече в чужда държава ходеше над километър пеша до училище и обратно. Горе-долу пак оттолкова вече пътуваше и през океана сама до България. Не се страхувам да я пускам да обикаля сама огромен град-мегаполис и знам че в която и страна да я пусна, ще се оправи. Никога за нищо мама не и е висяла над главата- нито уроци съм учила с нея, не съм изобщо била в течение какво изучава, та не да и помагам за нещо или контролирам. Срам ме е било понякога пред майки, че дори не знам какви предмети изучава детето ми. Винаги се е справяла сама и винаги прекрасно, да ми е живо и здраво и Бог да го пази както до сега! Heart Eyes

# 20 18 авг. 2007, 13:02 ч.

Мнения: 1 470

Ние живеем в краен квартал,не жилищен комплекс,и макар че повече напомняме за село,за което се радвам,все още ме притеснява когато ги пускам по далеч от вкъщи...По далеч имам в предвид центъра на квартала,или няколко преки по нагоре от нас...Но се опитвам да не ги ограничавам прекалено много,все пак хора трябва да станат...Пък и съм забелязала,че когжато на едно дете-възпитано,подчертавам думата възпитано-му гласуваш доверие,то става по зряло и отговорно...а аз ще си се страхувам докато съм жива за тях...Майка все още ме проверява на ден по десетина пъти,макар че съм отгледала самата аз трима сина...

# 21 19 авг. 2007, 08:21 ч.

Мнения: 3 886

По тази тема и аз да се оплача и ние сме почти на 7.Дружи с деца к оито са още с по 5-6 г по голями от него.Иска вече да стои повече на вън понеже аз и бебка се прибираме в 7.30 да се изкъпем и нахраним.От известно време насам съм го оставяла наи много 2 пъти докато се оправя с малката да играе на вън със съседчето под нас то е на 12г м ного въвзпитано и кротко детеГрадинката ни е точно зад блока..Възпитанието не ти е никак лошо самата аз съм на същото мнение ,но се чудя като почне училище как ще се справяме а децата са толкова податливи Sick