Какво взехте от детството си?

  • 2 174
  • 45
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 4 423
Да, знам, Hug но ми се искаше да не са лишавани от нищо
Прекаленото материално задоволяване създава егоцентрици според мен.
Аз нямам такива наблюдения, никога не съм била егоцентрична, не парите развалят, а възпитанието.
Да, знам, Hug но ми се искаше да не са лишавани от нищо, както бях аз.... Confused

Мило, познавам те бегло, но съм повече от убедена, че децата ти не са лишени от твоята майчина обич и всеотдайност, с каквито аз лично не бих могла да се похваля, така че се радвай на момичетата си и продължавай да се грижиш за тях както и досега си правила Hug Hug Hug
Продължавам и ще продължавам до последния си дъх Hug

# 16
  • Мнения: 984
Първите житейски уроци ги научих в детството си. Има доста неща, които бих променила ако можех да се върна там. Има неща, които искам да забравя, но не мога, има други, които ще споделя някога с моята дъщеря.
Обаче точно това детство е безценно за мен, защото докато мои приятелки научиха нещата късно и болезнено, при мен всичко си е по местата по най-естествения начин.
Оптимистка съм, така оцелях, когато ми беше най-трудно, непосилно...

# 17
  • Sofia
  • Мнения: 179
За мен детството си остава най-хубавия период от живота. Мога да го сравня само с майчинството..
Аз бях като Пипи, която не иска да порасне и за съжаление колкото и грах суров да гълтах.. за съжаление пораснах.. физически... но си оставих вратичка към детското съзнание, която отварям когато детето ми иска или когато ми натежи от нещо... тогава пак съм дете, и бели правя по някога и кукли подстригвам и на гоненица играя, че даже жаби лових това лято...

# 18
  • Мнения: 1 568
Ниско самочувствие!

# 19
  • Мнения: 193
волен дух и развинтена фантазия

# 20
  • Мнения: 516
Мислите ли, че човек може да надживее лошите спомени и те да не влияят съществено на живота му или винаги ще се връща назад и ще търси извинение за неудачите си в първите седем?

# 21
  • Мнения: 14 490
вярата.
и невинността - запазим ли нея, небето бди над нас Peace

# 22
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Всичко си нося от там - любопитните очи, отвореният ум и способността да се радвам на дреболиите.

# 23
  • Мнения: 8 999
Детството ми беше и много хубаво, и много лошо. Лошото не мога да забравя, но не мисля, че този спомен контролира настоящето ми. Хубавото е непрекъснато пред очите ми - съхранявам го с голяма любов и продължавам да му се наслаждавам. Детството на моите деца ще е коренно различно от моето, но съм сигурна, че и те ще намират нещо, за което сърчицата им ще трепват, когато неволно изплува в съзнанието им на възрастни хора.

# 24
  • Мнения: 2 257
Взех си усмивките, слънцето, ведростта, зеленината на детските следобеди, нежността на маман, спокойствието на татко, чувството, че съм обичана, пазена и че мога да се справям с препъникамъчетата. Съхранявам ги в мен, за да ги подаря сега и на сина си. Лошо не помня, и да е имало, е било незначително. В джоба си нося детство-диамант, но от онези диаманти, които само децата намират в прахта - обикновено блещукащо стъкълце, превърнато в най-голямата скъпоценност.

# 25
  • Мнения: 1 937
От детството си взех няколко кашона със стъклени новогодишни играчки. Друго няма.

Мислите ли, че човек може да надживее лошите спомени и те да не влияят съществено на живота му или винаги ще се връща назад и ще търси извинение за неудачите си в първите седем?

Относително. "Да ги надживее" предполага известно усилие. Връщането назад и реденето на оправдания - удобен начин да се скътаеш от отговорност.

# 26
  • Мнения: 27 524
Отговарям директно на заглавието ти - научила съм се да разбирам децата и да "падам на нивото" на сина си, което за мен си е издигане  Heart Eyes

Не бих искала да си спомням неоснователните страхове и притеснения от неща, които тогава не съм разбирала. И неумението ми да общувам и да черпя от опита на възрастните. Но го приемам за нормално и не го смятам за минус, по-скоро за необходимост на човешкото развитие.

# 27
  • Сопот
  • Мнения: 165
Наивността...
И до днес съм много наивна /не невинна/!Много лесно може човек да ме излъже или използва.

# 28
Детето в мен и сега е тук,и надявам се че няма да умре преди мен.Затова реших да гледам и чуждите деца ,защото вярвам че най добрите събеседници са дечицата.Имах прекрастно детство,и дадох такова и на детето си,затова искам да направя колкото се може повече деца много щастливи.

# 29
  • Мнения: 223
Имах стахотно детство Peace,нищо неискам да забравям беше наистна страхотно.Компания от 10-15 деца,игри,лагери,закъснения след вечерен час...най-важното до ден днешен се виждаме повечето и пак ни е готино,макар и малко по умни Laughing

Общи условия

Активация на акаунт