Здравейте мили мами - сигурно вече сте ме забравили - не съм писала цяло лято - а не съм и чела - направо се разбихме от скитосване - то не беше море, планина, села.................вече се завърнахме и ще се радвам отново да бъда с вас - надявам се, че вие и вече порастналите бебоци сте добре. 
Ще се опитам да кажа с няколко думи как сме - но незнам дали ще успея - имам чувството че ще пиша роман - толкова мога да разказвам - но точно сега направо ми се плаче - от началото на август до сега Калина щеше на два пъти да умре - добре ,че Господ я спаси - виждам се в чудо с това дете - с баткото такива проблеми нямах - той си беше нормално и кротко бебе - това е направо същинско зверче - няма угодия...ревем напоразия...........та вече се чудим какво да й даваме да си играе и да си чеше зъбите/ има два долни и в момента й растат наведнъж четирите горни - пълен кошмар - рев, температури, разстройство/ - та мисълта ми беше че, всички играчки й омръзват много бързо и ние от зор й даваме малко опасни неща - затова й си изпатихме - първият път се задави с лепенката от едно пакетче мокри кърпички - уж гледаме, уж не знам си какво и белите стават за секунди...........последва бъркане в гърлото, вадене, и яко дране...........но Слава Богу е жива. Но вторият път беше почти фатален - мъжа ми й даде едно клонче с листенца и нашта дива щерка е отхапала - гледаме в устата няма нищо и се успокойхме - но след малко започна едно страшно даване, подуване, посиняване, пяна от устата......изтръпнах - направо си я бяхме изпуснали-----------пак бъркане, тупане............побъркахме го детето - после видях че цялата й бузка е със спукани капиляри от напъните.............добре, че е Господ - за пореден път го казвам.............и тъй като днес стана вече поредния инцидент - нагълта цяла желязна капачка от сокчетата на Куинс - тези с пожеланията от вътрешната страна на капачката - и то пак за секунди - съм решила край - ако ще да се дере из улиците, ако ще , абе каквото иска да прави - никакви др. неща освен обикновените гумени играчки -
видях се в чудо с това дете - много ми е трудна за гледане - има майки казват , че е от възрастта - е да ама аз съм на 28 и не се чувствам с нищо по-различна от 22-23 г. - когато родих първото си дете - и би трябвало тогава да сме правили подобни грешки - но баткото си беше съвсем различно дете - а това уж е момиче - е диво напоразия. Не знам - гледам я , радвам й се всеки ден, целувам я хиляди пъти - но с нетърпение чакам да порастне и да мине точно този период. Гледав др. майки вече с порастнали дечица - на 1-2 г. се оплакват и казват - ох, колко ни беше добре когато децата бяха в количка - а сега щъкат, без кръст останахме - а аз наистина чакам с нетърпение момента на прохождането.Това мойто не признава нито количка, нито проходилка, легло..............нищо - само на ръце - ама аз съм си виновна - да не реве - та сега по зле.
С яденето - пак ще се оплаквам - откато й поникнаха двете долни зъбчета на 6 м. - отказа да яде каквито и да било бебешки храни - каши, пюрета, сокове и т.н - вече 3 м. и половина яде само кърма - нон стоп ми е на гърдата - няма режим, няма нищо - денонощно - през нощта ставам безброй пъти - и вече се научих да кърмя в спящо положение - абе превърнах се в биберон залъгалка - че и това не щем - а .....по едно време си цокаше палеца - ама пак като й боцнаха зъбките отпадна и този утешител. Та сега сме само на гърда. Иначе от нашата кухня опитва - видимо й харесва - но изяжда 2-3 л. и край. Как ще бъде - акъла не ми го побира - единственото нещо от което изяжда 50-100 гр. - максимум е попара - и то не всеки път. То хубаво кърма - лесно, удобно, полезно - ама чак пък толкова.нали трябва и нещо друго...ама диването не ще.
Иначе изглежа добре - а мерките й са 7.800 и 70 см.
Ето да ни видите от морето - бяхме на Черноморец - беше хубаво - http://images19.snimka.bg/003651765.jpg
http://images19.snimka.bg/003651239.jpg
http://images19.snimka.bg/003651258.jpg
http://images19.snimka.bg/003651720.jpg
http://images19.snimka.bg/003651860.jpg
Е, оплаках ви се - дано занапред пиша по хубави и весели неща -
Направо не ми се мисли,да ни пази Господ дечицата.... 
. В кошарата му сякаш има иглички, а паяка го разсипа и си изважда единия крак и се заклещва вътре и пак рев
И аз не му го дадох.
Но на мен и баткото не ми беше лесен за гледане. Преди имах желание за трето, но вече категорично НЕ!
Само изправен,скача,бута..но не и седнал.Може пък и да става за такова колело,една продавачка ми беше обяснила преди,че за деца към 8-9 месеца ги взимали,стига да стояли стабилно,а той нашия стои вече.
