НОЕМВРИйските хлапета имат "бански на лалета"!!!

Докладвам- при нас положението е повече от ужасно:
за двата дни, в които оставяхме Данни да плаче (а, миличкия само първия ден се държа според това, което се очаква, на втория изобщо не заспиваше) той много се травмира изглежда, и сега приближим ли с него легло или кошара надава неистов вой.
Вече 2 нощи спим тримата в семйното легло и дори, когато е дълбоко заспал- преместя ли го в неговото креватче (което от немай къде върнахме обратно в спалнята) веднага се буди и започва истеричен рев с едно такова ужасяващо "ррррррррррр"... направо сме се видели в чудо вече....

Ако отидем на педиатър, той пак ще пее песента да го оставяме да реве и да не му играем по гайдата, което определено в нашия случай не е решение, както и преди сме се убеждавали, а сега съвсем...

Иво се паникьосва и ми задава въпроса- как ще живеем отсега нататък (това след 2-3 поредни будения в рамките на един час)... Е и преди се будеше тъй често Данни, ама бащицата спеше блажено в спалнята- сега сме тримата и го чува...

Надявам се след известно време да спре да се ужасява от легълцето си, ама знам ли... Закъсахме го...

Аз от 2 годишна без малко, когато съм лежала в Първа Градска поради шарка, а майка ми е била в ИСУЛ с едногодишния ми брат, на когото са пукали тъпанчетата поради някаква причина, ... та от двегодишна имам спомен от белите решетки на креватчетата и от това, че ревях. Това ми е най- ранния спомен от детството... После след като са ме изписали, съм се будела нощем с рев и съм питала "защо, Наде, защо?" Надето е леля ми, която е била мед. сестра там и явно съм мислела, че тя ме е вкарала... абе ужас.

Няма да пиша тук докато не се нормализират нещата...

Gadamer, Mari, благодаря!  Сега вече направих правилната асоциация - любимия супермаркет на Мама Мими в Пловдив е "Сани". Сани - Сано ще ги направя екип, та вече да не ги забравям!   

Привет! 

Софко, 

Мамета, тъй като едва ли ще имам време пак да пиша ви казвам чао до след един месец, когато се надяваме да ни дадат новата стаичка в общежитието. Незнам дали ще имам възможност да ви навестявам от време на време. Ще ми липсвате 

Ейнджи!!! къде си бе муцуне?!

СОФКО, стискам палци да се оправя положението, но това с оставянето да реве, според мен не е правилно..Има моменти при децата дето са по-кофтейшън, но минават. Само търпение, маме..А това с "Наде, Наде " ..ме развесели...сори.. ДАнаил също е ревльо ужасен, той пък се докопва до мен, и за нищо на света не иска да ме пусне, държи се за сутиена, блузата ми \на рамото\ и не ще при баща си...Без ръце съм и без кръст.

БЕБКО, желая ви най-хубавата стаичка \не стаичка а СТАИЩЕ \!! и скорошно завръщане!

хора мисля да излизам пощръкля Дани ...

Мами, много си ви обичкам и ви благодаря за позитивизма и куража! Знам, че аз трябва да преценя дали и кога - първият път си гледах Ради до 2 годинки и хич не бързах да се връщам, но сега ситуацията е друга в работата, майка ми се пенсионира и ще мога да разчитам на нея /живот и здраве/... ще го мислим още...но май везните клонят към приемане на предизвикателството. Пък Божа му работа.
Марианче, аз до сега перях на Ники дрешките с течен  Сано, лилав - от както се е родил, поне 2 пъти седмично  за 10 месеца една опаковка, а сега си взех прахообразния.
Софко, при моя дребчо забелязвам зависимост : аз се изнервям от опити да го "дресирам" - той все едно ми прави напук и става дваж по-крива ситуация. После решавам, че сега е момента да си го гушкам и глезонкам - и той заспива за секунди като по команда... Та мисълта ми е - води се по неговото настроение, кога интуицията ти показва, че ще помрънкоти и ще спре и кога ще реве неистово...Права е Роня - нямат представа, че като излезеш от вратата и ще се върнеш "след малко". Приемат го трагично... Така до болка познато ми звучи номера с рева и буденето след пренасянето в детското креватче.  Успех в начинанието и скоро да се похвалиш със спящ цяла нощ Данни!
Цункам ви и ви казвам чао за няколко дни, че правим ремонт в детската...та ще махаме компа заради боядисването на първлашката стая.

Софко, аз лично не си падам по крайностите - нито да оставиш бебето безконечно да плаче, нито при първото мрънкане да търчиш. Понякога трябва и да поплачат десетина минути.Но в случая при вас мисля,че се стресира.Защо действате по тъпия американски тертип да спи в отделна стая? Пробвай при вас...Според мене още са малки да се отделят. Към 2 годинки чак. Аз лично се страхувам бебето да не се задави, да не се стресне, че е самичко...
Весето, ако нямаш материална нужда да се връщаш, недей. Но пък, ако тази работа ти е стъпка нагоре, е изкушаващо. Аз лично исках поне до годинка -годинка и половина да си гледам Мишето, ама не става. Със 180 лв. какво да направя. Наемът ни само е 300 лв.Таткото не може да насмогне н всичко. Няма кой да ни помага финансово. Той няма родители, нашите са пенсионери. А заплатата ми е доста голяма и няма смисъл повече да се мъчим от безпаричие. Майка ми ще дойде от Сливен тук, да гледа Мишо известно време, после - ясла.
Роня,аз смятам, че кърменето е незаменимо. В началото ми беше досадно, но го правех заради детето. Даже и цигарите спрях, дето пушех по кутия.В последните месеци чувствам особено умиление, страхотна връзка майка-рожба се създава и укрепва. Хем аз от два месеца не го кърмя по пет пъти, а по два-три пъти на ден. Ако се събуди през нощта - също.Мисля, че подобни чувства беше споделила и Мина преди време. Невероятно е. Какво ще правя после, като Мишо се успокоява от цицата, заспива и т.н., не знам.
Гадамер, все си мисля, че д-р Спок със своите отгледани поколения бебета е доста голям авторитет...
Мишето е много радостен днес, че му взехме бънджи-гащи. Такова скачане пада и смях... Много му харесва.
Бебка и бебко, късмет. 
Ивиче, оздравявайте.
Мари, отива ти новият ник, ама като съм свикнала Карил и това си е... Аз съм за Голо дупе на Дани на плажа. Това са превземания- да се слагат бански на бебе. само ще му запотява пишата. Да диша!

Въртя, суча - пак съм си аз..Нема мърдане, ни от тук, ни от ник, ни от вас 

МАША, радвам се за Мишето. Представям си го как рипка като козле под вратата 

ВЕСЕТО, аз бих се върнала на работа, ако имаше кой да пази Дани, ако ми плащаха добре и ако не работех всеки ден от сутрин до вечер.. Но при моята заплата - нъц да се върна ...Ще ми стигне за въздух под налягане ...Вярно, няма да се върне времето прекарано с детето в тази му възраст, но пък ако неможеш да компенсираш внимание след работно време - ще напуснеш, егати.

СОФКО, в тази връзка се сетих ...близначките са спали до мен и баща си..ЧЕТИРИМАТА на голямата ни \бивша\ спалня до доста късна възраст - около 3 годишни..Е, не всяка нощ, но когато поискат. И грам не съжалявам, нито са се разглезили, нито са имали проблем в общуването, нито са ни нарушавали с нещо интимността. Просто си има време и място за всичко. Децата показват това от което имат нужда. Аз сега осъзнавам, че ни е труден период, в който Данаил иска САМО ГУШКАНЕ и то от мен. Честно казано отдавам го ...ако щеш..и на трудното раждане, в което той беше в абсолютен стрес. и съм сигурна, че още не му е минало . Нормално сега да иска да е залепен за мен. Освен това го отделяха в родилния дом през цялата нощ, което е пак шок \поне за моето дете\ То си показваше - ревеше като ги взимаха акушерките, за да ги изтипосат в бебешкото отделение. Може да ви се струва пресилено, но за мен това е абсолютно неестествено. При животните близостта е жестока, а при човеците - РОДИ се и ХОП!!! няма го ...грабва го я болницата, я бабата, я някоя бавачка..Мисля, че ДАННИ сам ще се откаже да дели семейното легло. Ще видиш. Просто му дай време и не насилвай нещата. А любовта с татито я правете в кухнята...има си свойте предимства \представям си я Софкобофко покрита със сметана и аранжирана с ягоди\ а татито изплезил език и готов да атакува сладкиша

Софко, не се шашкай! Някакви си 2 дена не са показател и един режим не може бързо-бързо да се смени. Но аз съм на принципа, че детето само трябва да си го направи. Лина и сега през деня като я сложа в кошарата, колкото и рядко да го правя, разбира, че я поставям там, защото няма да съм наблизо и обикновенно недоволства. Иначе вечер заспива на гърда, след което я местя в леглото и. През нощта я вземам да я кърмя в леглото и в зависимост дали заспа дълбоко или не я оставям при нас или премествам обратно като внимавам да не се събуди. Понякога обаче като я местя обратно в леглото ми се буди по-често, явно усеща че не съм до нея. Но така или иначе спането ни заедно по никакъв начин не ни пречи. За интимност винаги има време, ако е заспала нощния си сън  А и сутрин да те събуди нечие бърборене или човъркане в носа е незаменим момент. Макар и малка Лина обикновено ме чака да отворя очи и чак тогава почва да "говори"

Абе..действай по интиуция според мен...всяко дете е различно!!! Както е казала Маша, не са добри крайностите. От рев до рев си има разлика. Почти никога не оставям Лина да реве, освен ако не е вид МРЪН-МРЪН, което спира след по-малко от минута..и да ти кажа незнам вече дали аз съм много бърза в реакциите си с нея, или тя наистина не плаче  , но определено живея с коментари от рода, че ми е "много послушно" детето.

Карил-Мари, и аз мисля, че е неестествено да ти вземат бебето. В "Св.Анна", където раждахме с Ивиче, ни ги дават още след първите няколко часа. Спят при нас, в креватчета. Пред нас ги къпят, ваксинират, преобуват, всичко, визитации, всичко... Винаги съм си мечтала да родя вкъщи или във вода. Но първото вече не го практикуват, а второто липсваше, когато аз раждах. Освен това се чудя защо карат родилките да лягат, като тогава нямат сила и им се разпилява енергията. Ако са клекнали или поне седнали ще им е много по-удобно. Тежестта и напъването се разпределя и съсредоточава по съвсем друг начин. А пък и индианките, и прабългарките така са раждали. И животните не раждат легнали....

Здравейте в този невероятно топъл ден!
Вече качих няколко снимки на Ивана - но са правени няколко дни преди да навърши 9 месеца. Скоро ще направя и по-актуални.
Днес бяхме на кръщене на втора братовчедка на Ивана и се замислих за нейното - планирам да е в комбинация с първия и рожден ден ,  за да обединя двете празненства. но пък от друга страна през ноември може и да не е толкова топло като миналата зима, а все пак при кръщене ги разсъбличат... Като не  можах да се организирам за това лято...В тази връзка вече разглеждам за тоалет и много ми харесаха роклите на Теа и тази, която Цветина показа от нейната сватба - не се бях сещала за такъв вариант - с поръчка от булчински салон.. И аз въздишам по тези от Лапин хаус - но зимните сигурно ще са над 300 лв..
Тъй като съм си харесала Драгалевския манастир засега за кръщенето, ще споделите ли  мнения за някое хубаво заведение в района - помня, че ходихте в Ривър сайд - как е там, вкусно ли готвят?Май ще трябва да пообиколя кръчмите с опознавателна цел.
Относно силния плач нощем и стреса - все си мисля, че ако Ивана имаше собствена стая поне щях да опитам да я отделя, има нощи, в които ми идва в повече непрекъснатото ставане.. Но както и други са казали, детето само показва. Моето изпада в истерия ако не и дам да похапне сладко  и то веднага....
Относно  приемането на предложението за работа - и аз бих приела при тези условия - доверен човек да гледа детенце, повече пари и най-вече изкачване по стълбицата за теб... Аз работех като  ПР специалист преди да забременея и като знам колко години в университета и после всекидневно доказване ми е коствало това бих се замислила в  подобна ситуация. Успех в избора.
Стига толкова, че се разписах.. Лека нощ на всички.

masha, че аз не родих легнала. а полуседнала.

накратко да ви кажа смао за нашите перипетии - след дълги болки в корема, висока Т, която не се сваля и разтройство отидох при заместничката на нашето джи-пи.
ето какво ми каза тя : "Ами да, вирус е, има такъв през лятото. Но щом кърмите, няма нужда да пиете нищо, ще се оправите сама, вие сте голяма." е, след 5 дни още не се бях оправила и следващата лекарка вече ми назначи лечение, съобразено с това, че кърмя.

втори бисер от друг лекар /жалко, че ни е роднина, но това не ми пречи да го запиша в тетрадката с бисерите и да го цитирам навсякъде/ : " Недей да кърмиш бебето с висока Т, защото млякото ти кипва, на бебето няма да му хареса вкуса и ще се отбие."

не го послушах....не се отби - бебето, де.
 и не усещах млякото ми да кипи в гърдите ми.

доколкото си спомням от училище течностите кипват при малко по-различна Т, ама карай.....

Их, абе хора- не ми е толкоз за интимностите, погрешно сте ме разбрали, то за тях винаги успяваме да намерим време стига да не ми се спи  ... всъщност хайде да не ставам подробна, но редовно тормозя татето в 4-5 сутринта, щото тогава се сещам  ...
Исках да спре да се буди толкова често нашичкия, защото просто прекалено често е да го прави по 7-8 пъти на нощ- от които да яде веднъж- дваж...

Добро утроооо!!! Кафето тази сутрин е от мен! И аз веднъж да почерпя.

 

Ех, изпревариха ме, но аз ще почерпя с едно фрапенце. Да ви е сладко. Ето и едно нес кафе



Ема снощи изяде 300 гр. пюре и после си доцока кърма и резултатът е - изакване във ваната, докато я къпя  Както си стоеше и си играеше и хоп - зачерви очите, напъна, измънка...и готово. После имаше втори тур - с татито умряхме от смях да й гледаме напъващата муцка 

А и тази нощ н есе събуди, стана чак в 6.30 и после я взех при мен на цица и откарахме до 8.45. При Ема американския метод даде чудесни резултати и то без много рев. И тя имаше един период, когато като заспи в мен и само да тръгна да я оставям в кревата й и започваше да реве истерично. Тогава естествено ми стана ясно, че не трабва да я оставям сама, но мина този период и после вече като я оставях само се завърташе и продължаваше да си спи. А не мога да ви опиша какъв е кеф, че спи в отделна стая - не говоря само за сексуалния ни живот, а като цяло - да си влезнем нормално в стаята без да стъпваме на пръсти, да си шушнем, да не можем нормално да си легнем в леглото, защото ако изкърцаме Ема ще се събуди, да не можем да отидем то тоалетна, за да не скърцаме по паркета и с вратата, да не можем да си четем книга или списание в кревата, защото не можем да светнем лампата и накрая - вече ги няма 3-кратните ставания посред нощ, рев, защото тя се изправя в леглото и ни вижда и т.н и т.н. Сега цари мир и спокойствие, а и ние С Вики живнахме, че преди това бяхме като повяхнал копър. С две ръце съм за спането на децата отделно по принцип, но естествено ми е много приятно от време на време да се гушнем заедно, както и като по-голяма ще я взимам при нас понякога или когато тя има нужда от това.
А периодът с истеричния рев ще отмине, четох, че на тази възраст започват да се появяват страхове при бебето, но всичко минава. Поне при Ема засега това мина вече. Но прекалената грижа и внимание към детето често дава много лоши резултати за в бъдеще. Само да не стане като при една моя позната, сега беше на рибата - тя има детенце на 3 години, които е дълго чакано и тя съответно просто е като залепена за него - до този момент изобщо не са се разделяли, даже до тоалетна тя като тръгне тя и то почва да реве и да се тръшка тя да го вземе с нея...и тя го взима. Или пък печем се и тя е до него и то казва "Мамо - ДА?!" и тя отговаря "ДА" - все едно не я вижда и пита "Мамо тук ли си?" и тя му отговаря. Това дете засега няма никакво детство - нито го пуска да играе, нито да се цапа - то като пипне нещо и само ходи при майка си и й казва да го избърше с мокра кърпичка. Освен това не ходи на детска градина и изобщо не знае как да общува с други деца - само седи до майка си и буквално се държи за полата й. Другите деца търчат, играят, цапат се, смеят се, пръскат се вода, цамбуркат в басейна, падат, удрят се и стават без рев, а то седи цял ден при майка си и тя само да тръгне нещо да прави и рев, рев...е такова детство не искам моето дете да има.

От мен е сладкото