Общи са
- Публикувана: 24 авг. 2007, 17:09 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2007, 17:48 ч.
Общи ли са парите в семейния ви бюджет
/ 
Да!Общи са ни парите!
Нали това е смисъла на брака.Нали за това сме се взели...
Нали това е смисъла на брака.Нали за това сме се взели...
Че вие за това ли сте се взели? Щото ние заради други неща...
"Съквартирантската" забележка я оставям без коментар.
Защо, коментирай я! Целта ми не е да обиждам, а просто се опитвам да разбера другата гледна точка. За мен всеки да си е с касичката подхожда точно на съквартиранти, приятели или каквото там се сетиш, а семейството означава споделяне на приходите и разходите. Дори в семейния кодекс се приема същата постановка, както някой беше отбелязал по-горе! В крайна сметка потреблението ви е общо, нали? Или засичате кой колко е ял, колко вода е хабил, колко ток... Ако единият взема повече от другия, как си делите разходите? Ако е наполовина, този с по-малката заплата при всички случаи е в неизгодна позиция, защото му остават по-малко средства за "лични нужди". Ако ги делите пропорционално, този с голямата заплата е прекаран, защото дава повече от "личните си средства" за общи нужди!
Сори, ама не схващам такава история!
А по въпроса за заплащане на майчинството колко от нас се осигуряват на реалната си заплата, че да получават същите пари като обезщетение?
Пак казвам, недей да го приемаш като подигравка или нападка, просто явно начинът ни на мислене е коренно различен. Важното е, че с половинките си сме на едно мнение, иначе щеше да стане много неприятно
Исках да изпусна този момент, но явно няма да мога. Факт е, че винаги когато споделя вижданията си за семейния бюджет се случва някой да ми каже, че това нашето не било "истинско" семейство. Почвам да се дразня, честно.
Учудвам се, че възрастни интелигентни хора приемат, че семейство има само когато парите са общи. Не знам за вас, обаче аз съм се събрала с мъжа си, защото го обичам и искам да споделям по-голяма част от времето си с него. Това кой какво изкарва и плаща няма никакво отношение.
После, както ти не ме разбираш, така и за мен е непонятно как е възможно да имам претенции към знанията, труда и възможностите на друг човек, израз на което са парите, които изкарва. Особено когато говорим за младо семейство. В поста си по-горе изпускаш много важен момент. Аз вече обясних как си делим разходите. Разликата е в това, че ти автоматично приемаш, че този който изкарва по-малко пари ще се чувства прецакан, защото има по-малко за лични нужди. Ами, не е така. Аз съм човека с по-ниски приходи, но никога не ми е хрумвало до момента, че мъжа ми е длъжен да ме издържа или че видиш ли той имал повече пари да си харчи. Поемам си сметките и се стремя и аз да изкарвам достатъчно пари, за да се чувствам добре. Но това го правя заради себе си. Толкова е просто.
... за мен е непонятно как е възможно да имам претенции към знанията, труда и възможностите на друг човек, израз на което са парите, които изкарва.
Аз съм човека с по-ниски приходи, но никога не ми е хрумвало до момента, че мъжа ми е длъжен да ме издържа или че видиш ли той имал повече пари да си харчи. Поемам си сметките и се стремя и аз да изкарвам достатъчно пари, за да се чувствам добре. Но това го правя заради себе си. Толкова е просто.
Моите приятели, за които малко по-горе съм писала, нямаха никакви проблеми докато мъжът изкарваше повече. Но за съжаление бизнесът му "забуксува" и той сега не е никак добре финансово. Налага се жената да го издържа практически, а също и да му подпомогне бизнеса. Тя работи на две места и печели доста, тоест може да си го позволи. Лошото е, че не й се иска. Свикнала е на друг режим. Сега са перманентно в скандал. Когато парите са достатъчно, проблеми няма, но когато не достигат и бюджета не е общ, всеки започва да тегли чергата към себе си и става страшно.
Ние също сме преживели своите кризи, но никога не сме имали проблеми от такова естество, защото парите са ни общи и няма значение, кой ги е изкарал. Аз имам претенции към доходите на мъжа си, той има към моите, независимо кой печели повече/това е толкова преходно понякога/Споделяме парите, разходите си и живота си без проблем.
Вече написах по-горе, че ако на някой от двамата му се случи да няма възможност, естествено другия поема докато не се оправят нещата. Не мисля, че това е повод за караници или някакъв проблем. Да загубиш работата си е нормална житейска ситуация и като такава предполагам и нас може да случи. Важното е да се обичаме. Малко усилия и нещата се оправят.
В обща сметка. И когато аz съм получавала по малко от него, и когато той не работеше, винаги сме имали общ бЮджет. За лични раzходи като пари zа обяд теглим от картата или просто си ограбваме протмонетата един на друг (с раzрешението на другия раzбира се). И тъй като много ни мърzи да ходим да теглим от банкомата и почти никога нямаме налични в себе си, преди да тръгнем да иzлиzаме събираме всичко налично в едно протмоне и единия плаща.
Знак колко пари получава половинката, до стотинка, той zнае също (от раzпечатките), zнам и кога кой какво получава.
Колкото до шампоан zа 30 лева... Бих си купила ако в момента можем да си поzволим, а и той не би имал нищо против. Обача ако нямаме пари, дори и не бих си го помислила.
Фонд "И аz съм човек" има, това е банковата сметка и както вече каzах не е таен.
Знак колко пари получава половинката, до стотинка, той zнае също (от раzпечатките), zнам и кога кой какво получава.
Колкото до шампоан zа 30 лева... Бих си купила ако в момента можем да си поzволим, а и той не би имал нищо против. Обача ако нямаме пари, дори и не бих си го помислила.
Фонд "И аz съм човек" има, това е банковата сметка и както вече каzах не е таен.
1. Факт е, че винаги когато споделя вижданията си за семейния бюджет се случва някой да ми каже, че това нашето не било "истинско" семейство.
2. Не знам за вас, обаче аз съм се събрала с мъжа си, защото го обичам и искам да споделям по-голяма част от времето си с него.
3. После, както ти не ме разбираш, така и за мен е непонятно как е възможно да имам претенции към знанията, труда и възможностите на друг човек, израз на което са парите, които изкарва.
4. ти автоматично приемаш, че този който изкарва по-малко пари ще се чувства прецакан, защото има по-малко за лични нужди.
2. Не знам за вас, обаче аз съм се събрала с мъжа си, защото го обичам и искам да споделям по-голяма част от времето си с него.
3. После, както ти не ме разбираш, така и за мен е непонятно как е възможно да имам претенции към знанията, труда и възможностите на друг човек, израз на което са парите, които изкарва.
4. ти автоматично приемаш, че този който изкарва по-малко пари ще се чувства прецакан, защото има по-малко за лични нужди.
По точка 1 - не съм казала, че не сте истинско семейство, а че такъв начин на мислене не се вмества в моите представи за семейни отношения.
По т.2 - Събрала съм се с мъжа си, защото го обичам и той е идеалния за мен. Финансовото му състояние никога, ама никога не е имало значение!
по т.3 - нямам претенции към знанията и уменията му, за мен семейство означава да даваш и да получаваш, да споделяш всичко с другия - и добро и лошо, а не да делиш "твоето си". Въпрос на гледна точка, уточних, че не се заяждам, ти явно продължаваш да се чувстваш обидена, сори за което.
по 4 - Не. Казах, че с този начин на разпределение единия или другия е "прецакан", не уточних кой точно, освен това го казах малко в кръга на шегата, явно останах неразбрана, сори и за това.
Пето - няма да споря повече, всеки да си дели бюджета както иска, мненията ни са толкова диаметрално противоположни, че нито аз мога да разбера теб, нито ти мен. Няма смисъл от повече фермани.
Хайде със здраве.
доходите ни са с малка разлика, всеки си получава и държи парите в отделна сметка. когато единият банкрутира, другият помага 
за крупните месечни разходи - аз си плащам кредитите, той всичко свързано с колата + ток, вода интернет итн. почивки, глезотии - двамата. бензин - основно той /аз мноого рядко/. сметки за вечери, в заведения итн - и двамата /всеки път различно, а не че си делим сметката/ в магазина също. дрехите си ги купуваме всеки за себе си. деца засега нямаме, иначе предполагам и двамата ще ги обгрижваме финансово. когато изляза в майчинство, ще взимам почти същите пари, защото се осигурявам на цялата заплата. питала съм го като се оженим дали ще имаме общ бюджет, той казва, че както искам, така ще бъде... на мен лично ми е все едно. абе горе-долу като при джилиан са нещата при мен.
за крупните месечни разходи - аз си плащам кредитите, той всичко свързано с колата + ток, вода интернет итн. почивки, глезотии - двамата. бензин - основно той /аз мноого рядко/. сметки за вечери, в заведения итн - и двамата /всеки път различно, а не че си делим сметката/ в магазина също. дрехите си ги купуваме всеки за себе си. деца засега нямаме, иначе предполагам и двамата ще ги обгрижваме финансово. когато изляза в майчинство, ще взимам почти същите пари, защото се осигурявам на цялата заплата. питала съм го като се оженим дали ще имаме общ бюджет, той казва, че както искам, така ще бъде... на мен лично ми е все едно. абе горе-долу като при джилиан са нещата при мен. Препоръчани теми