Марги, дано случиш на приятен и приятелски колектив. Така ще имаш по-малко време за мъката и болката. 
Елена Пеева,
Елена Пеева,
- Публикувана: 3 септ. 2007, 11:11 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2008, 19:44 ч.
Днес ми е мъчно, защото.... 2
Ами... тъжно ми е, за всичко, което се случи с мен и за съдбите на всички ни ми е тъжно!
Май от месеци не съм писала, дори ме е страх да погледна тук, но мъката все ме тегли насам...
Не знам дали е редно, но все се мъча да измеря мъката си с вашата, а знам че не е редно, защото няма мерило за нея.
Не знам какво да напиша, а така ми се иска да крещя, да викам, да тичам в някое празно поле... така се чувствам.
Безкрайно ми е тъжно, защото ми предстоят нови опити за бебе, а съм уплашена до смърт.
Май от месеци не съм писала, дори ме е страх да погледна тук, но мъката все ме тегли насам...
Не знам дали е редно, но все се мъча да измеря мъката си с вашата, а знам че не е редно, защото няма мерило за нея.
Не знам какво да напиша, а така ми се иска да крещя, да викам, да тичам в някое празно поле... така се чувствам.
Безкрайно ми е тъжно, защото ми предстоят нови опити за бебе, а съм уплашена до смърт.
Мила Данче , чета и си мисля че аз съм писала всичко това
Знам как се чувстваш и аз от доста време не бях писала и на мен ми предстоят опити и незнам как ще успея да преодолея страха който ме е обзел. Но нали знаеш трябва да сме силни.Мъката тя си е там в сърцата ни и знам че никога няма да отшуми просто трябва да продължим да се борим за това което искаме най силно.
И знаеш ли преди време споделих с една приятелко която също е преживяла загуба
Вярвам ,че скоро ще бутаме количките с нашите бебчета и ще сме щастливи няма да се оплакваме от нищо защото ще имаме всичко...................
Знам как се чувстваш и аз от доста време не бях писала и на мен ми предстоят опити и незнам как ще успея да преодолея страха който ме е обзел. Но нали знаеш трябва да сме силни.Мъката тя си е там в сърцата ни и знам че никога няма да отшуми просто трябва да продължим да се борим за това което искаме най силно.
И знаеш ли преди време споделих с една приятелко която също е преживяла загуба
Вярвам ,че скоро ще бутаме количките с нашите бебчета и ще сме щастливи няма да се оплакваме от нищо защото ще имаме всичко...................
Данче знам,че сега ако ти кажа,че няма от какво да се боиш и двамата ще сме наясно,че си приказваме глупости.Макар,че съм мъж до известна степен разбирам твоите страхове,но нали все пак трябва да продължим напред?
Иначе какво ще стане?Казваме добре отказваме се и ще си живее спокойно и няма да ни е страх.Наистина ли ще бъдеш доволна така?
Човек е устроен да се бори и да побеждава страховете си.Победи ги и ти,не им се давай победи ги,те не са по силни от теб.
Иначе какво ще стане?Казваме добре отказваме се и ще си живее спокойно и няма да ни е страх.Наистина ли ще бъдеш доволна така?
Човек е устроен да се бори и да побеждава страховете си.Победи ги и ти,не им се давай победи ги,те не са по силни от теб.
Мили момичета, страшно е, да... но трябва да се борите ... докрай!
Едва на скоро разбрах, че всъщност най страшно е когато НЯМА НАДЕЖДА, когато нищо не зависи от теб, когато си болен и безпомощен.
А вие сте млади, здрави и обичани и трябва да се вярвате, че мечтите се сбъдват!
На мен ми е мъчно за братовчедка ми, защото вече няма на какво да се надяваме. Не че имаше някакви шансове.... Но сега след обикаляне по всички болници, вече си е вкъщи ... и чакаме... ето, това е страшно
Сутринта докато с майка ми обсъждахме с насълзени очи последните "новини" дъщеря ми си играеш блажено на земята и си пееше даже... не осъзнаваща изобщо какво се случва... И се замислих... ако след 30-40 години се разболее и ми се наложи да преживея такава загуба... Извратено е, но ... явно вече не мислим трезво... И ми стана много страшно затова ми е мъчно за моята леля, която и се налага да преживее една огромна загуба на своята дъщеря и на всичкото от горе трябва да я гледа как ден след ден гасне и се мъчи... И за пореден път си помислих колко е гаден живота... и как хубавите неща в него за съжаления са по малко от лошите...
Мъчно ми е и че утре моето момченце щеше да стане на 2 годинки. По принцип отдавна не правя асоциации с другите дечица, но има едно момченце родено 1 седмица след моето и всеки път като го видя сърцето ми се къса И както се досещате... съвсем наскоро се видяхме, сякаш трябваше още повече да ми се напомни, че тъжната дата наближава
Едва на скоро разбрах, че всъщност най страшно е когато НЯМА НАДЕЖДА, когато нищо не зависи от теб, когато си болен и безпомощен.
А вие сте млади, здрави и обичани и трябва да се вярвате, че мечтите се сбъдват!
На мен ми е мъчно за братовчедка ми, защото вече няма на какво да се надяваме. Не че имаше някакви шансове.... Но сега след обикаляне по всички болници, вече си е вкъщи ... и чакаме... ето, това е страшно
Сутринта докато с майка ми обсъждахме с насълзени очи последните "новини" дъщеря ми си играеш блажено на земята и си пееше даже... не осъзнаваща изобщо какво се случва... И се замислих... ако след 30-40 години се разболее и ми се наложи да преживея такава загуба... Извратено е, но ... явно вече не мислим трезво... И ми стана много страшно затова ми е мъчно за моята леля, която и се налага да преживее една огромна загуба на своята дъщеря и на всичкото от горе трябва да я гледа как ден след ден гасне и се мъчи... И за пореден път си помислих колко е гаден живота... и как хубавите неща в него за съжаления са по малко от лошите...Мъчно ми е и че утре моето момченце щеше да стане на 2 годинки. По принцип отдавна не правя асоциации с другите дечица, но има едно момченце родено 1 седмица след моето и всеки път като го видя сърцето ми се къса
И както се досещате... съвсем наскоро се видяхме, сякаш трябваше още повече да ми се напомни, че тъжната дата наближава 
cher,
Страшно е неизвестното... Права си, ние най-много мислим за него, за страшното. Няма как да не е така. Споделям мислите ти. За съжаление няма какво да кажа за братовчедка ти... Понякога се чудя за какво ни е даден живота - за мъка ли... терзания... безсилие??? Съжалявам за негативното мнение, но някъде ми се губи смисъла от всичко това.
Страшно е неизвестното... Права си, ние най-много мислим за него, за страшното. Няма как да не е така. Споделям мислите ти.
За съжаление няма какво да кажа за братовчедка ти... Понякога се чудя за какво ни е даден живота - за мъка ли... терзания... безсилие??? Съжалявам за негативното мнение, но някъде ми се губи смисъла от всичко това.
4U
Знаеш ли и аз така напоследък... Всичко което се случва ме кара да се замислям ... не че съм точно песимист, но твърдо съм стъпила на земята и реално гледам на нещата. Преди бях човек оптимист... сега бързо сякаш осъзнавам нещата и не съм така наивна и не тая празни надежди...
Най гадно е, че искаш, а няма с какво да помогнеш. Много хора се намесиха в решението ми да заведа бебето в болницата, но аз не съжалявам. Неприятно ми беше да я мъкна в тая тягостта обстановка, но доставихме поне частица радост, тя така се зарадва на бебето ... Имах възможността да я видя в по-добър вид и да и кажа, че я обичам... и да я гушна ... като за последно...
Знаеш ли и аз така напоследък... Всичко което се случва ме кара да се замислям ... не че съм точно песимист, но твърдо съм стъпила на земята и реално гледам на нещата. Преди бях човек оптимист... сега бързо сякаш осъзнавам нещата и не съм така наивна и не тая празни надежди...
Най гадно е, че искаш, а няма с какво да помогнеш. Много хора се намесиха в решението ми да заведа бебето в болницата, но аз не съжалявам. Неприятно ми беше да я мъкна в тая тягостта обстановка, но доставихме поне частица радост, тя така се зарадва на бебето ... Имах възможността да я видя в по-добър вид и да и кажа, че я обичам... и да я гушна ... като за последно...
Шерче, дано не се мъчи много братовчедка ти. В такива моменти наистина е много страшно и за околните. Тунелът е черен и безкраен.
Но може би тук е момента напиша нещо, което съм писала и друг път във форума. По принцип се отнася за мъжете, но вие ще разберете посланието.
Дано ти се случва това, което ти мисли съпругата, а не това, което ти мисли майката.
Но може би тук е момента напиша нещо, което съм писала и друг път във форума. По принцип се отнася за мъжете, но вие ще разберете посланието.
Дано ти се случва това, което ти мисли съпругата, а не това, което ти мисли майката.
Шерче аз мисля, че това да не си оптимист не е страшно - дава ти шанс като постъпваш лошо да се замислиш...и да си представиш страшни и лоши неща...и може би да не постъпваш лошо
за мен аз обръщам тези негативи в позитиви
така боря страховете и неизвестността /напр за МИми нищо не се знае кво ще стане с хидронефрозата й - ще й трябва ли да се лекува, ще се прави ли няма ли..../
за мен аз обръщам тези негативи в позитиви
така боря страховете и неизвестността /напр за МИми нищо не се знае кво ще стане с хидронефрозата й - ще й трябва ли да се лекува, ще се прави ли няма ли..../
Шер, не мога да си представя колко е трудно да повярваш, че няма никакъв шанс. Ако понякакъв начин можем да помогнем - насреща сме. Истината е, че пишейки това, съзнавам, че нищо не зависи то нас, че всичко е някак си предопределено и безвъзвратно. Бог да ви дава сили да преминете през това.
Наденнце, милинка, аз не знаех, ча Мими има някакъв проблем. Не си спомням тук да съм прочела нещо за това. Стана ми тъжно. Много. Ти винаги си така оптимистично настроена, така борбена. Винаги ни вдъхваш толкова вяра и смелост. А аз да не знам, че имате проблем. Сериозно ли е? Наясно съм, че може би не ти се споделя тук. И ако е така, извинявай,че засагям темата. Нагушай малката принцеса. Сигурна съм, че точно ти си наясно ,че понякога ни изпращат изпитанията, за да се се насладим на победата след това.
Наденнце, милинка, аз не знаех, ча Мими има някакъв проблем. Не си спомням тук да съм прочела нещо за това. Стана ми тъжно. Много. Ти винаги си така оптимистично настроена, така борбена. Винаги ни вдъхваш толкова вяра и смелост. А аз да не знам, че имате проблем. Сериозно ли е? Наясно съм, че може би не ти се споделя тук. И ако е така, извинявай,че засагям темата. Нагушай малката принцеса. Сигурна съм, че точно ти си наясно ,че понякога ни изпращат изпитанията, за да се се насладим на победата след това.