Глори, 
За какво ли не ми е мъчно днеска... не искам повече дни с толкова тъжни новини...
За какво ли не ми е мъчно днеска... не искам повече дни с толкова тъжни новини...
- Публикувана: 3 септ. 2007, 11:11 ч.
- Последно мнение: 14 ян. 2008, 19:44 ч.
Днес ми е мъчно, защото.... 2
Мъчно ми е ,гадно ми е за нашите дечица ,които са вече ангелчета и още по лошо е ,че непрекъснато броя им се увеличава.
Днес в вестника видях некролога на Криско и ми стана много мъчно за това прекрасно дете ,което вече е ангелче.
Дано всички те са едно по добро място и бдят над всички нас.
Незнам вече какво да си мисля и как да се успокоявам.
Днес в вестника видях некролога на Криско и ми стана много мъчно за това прекрасно дете ,което вече е ангелче.
Дано всички те са едно по добро място и бдят над всички нас.
Незнам вече какво да си мисля и как да се успокоявам.
За Криско мислих тези дни ,колко е жестоко всичко .Толкова се бори и това детенце ....
Мъка ми е за Еди ,колкото и време да минава ,ми липсва повече и повече ,все гледам деца на неговата възраст и се опитвам да си го представя .
Мъка ми е за Еди ,колкото и време да минава ,ми липсва повече и повече ,все гледам деца на неговата възраст и се опитвам да си го представя .
Не съм сама значи. Имам приятелки, чиито деца са едното три месеца по- голямо от Влади, другото- 3 месеца по- малко. Ами... Моят син щеше да е колкото тях... Гледам ги и си представям как щеше да участва в техните игри, мисля си дали щеше да е по- палав или по- послушен... Дали?! Отговор никога няма да имам и това освен че ме натъжава, много често и ме вбесява... Мразя да съм безсилна, а се оказа, че по- безсилна никога не съм била.
Ради и Диманче,
Миналата седмица станаха 30 години, откакто много близки на семейството ни хора загубиха сина си. Според армията - нещастен случай.
От момчето помня усмивка. И това, че много обичаше децата. Датата не знам защо е останала в съзнанието ми. Била съм на почти 4 години.
Често си мисля и за родителите му. 30 години ходят по земята, но дали това искат. Вече са над 80 годишни.
Последния път, когато ги чух на гости им беше още една осиротяла майка. Майката на мое приятелче от детството, което иракчаните заклаха. Даже не знае дали собственото си момче погреба. Нея нямам сили да я чуя, да я видя. Преди 2 години ходих до гроба му. Шефовете му се бяха "отчели достойно". Най-красивият камък. Голяма ирония. От снимката се усмихва той. Той винаги се усмихваше.
Двете майки, събрали се да отбележат рождения ден на една от двете жени.
Идея си нямам защо в момента тези хора са съзнанието ми. Може би имам нужда да си спомня за тях.
Миналата седмица станаха 30 години, откакто много близки на семейството ни хора загубиха сина си. Според армията - нещастен случай.
От момчето помня усмивка. И това, че много обичаше децата. Датата не знам защо е останала в съзнанието ми. Била съм на почти 4 години.
Често си мисля и за родителите му. 30 години ходят по земята, но дали това искат. Вече са над 80 годишни.
Последния път, когато ги чух на гости им беше още една осиротяла майка. Майката на мое приятелче от детството, което иракчаните заклаха. Даже не знае дали собственото си момче погреба.
Нея нямам сили да я чуя, да я видя. Преди 2 години ходих до гроба му. Шефовете му се бяха "отчели достойно". Най-красивият камък. Голяма ирония. От снимката се усмихва той. Той винаги се усмихваше. Двете майки, събрали се да отбележат рождения ден на една от двете жени.
Идея си нямам защо в момента тези хора са съзнанието ми. Може би имам нужда да си спомня за тях.
Рони, Рони......Какво да ти кажа....Винаги като идваме в София минаваме покрай паметника на 14-те войничета загинали на околовръстното........Ох...колко съм благодарна,че вече няма армия...Не че няма нещастни случаи,но едно зло по-малко!
Отиди на гости на тези хорица и им занеси своята усмивка...поне малък лъч светлина в живота им!
Отиди на гости на тези хорица и им занеси своята усмивка...поне малък лъч светлина в живота им!
