Днес ми е мъчно, защото.... 2

Мъчно ми е за детенцето на колегата ми . Едно невероятно ангелче със сини очички което винаги ще остане на 1 годинка. Днес стават 2 години откакто си отиде 
Почивай в мир, мъничък Тото!

Вчера станаха два месеца,откакто моя прекрасен Калоян не е в прегръдките ми!Всеки ден ми носи все по-голяма болка и още не искам да повярвам.Никога няма да повярвам!Гледам снимките му и сякаш съм го снимала преди малко и той е тук,до мен...сякаш само да протегна ръка и ще го докосна...Но него го няма!Толкова много си го искам!
Дано наистина е вярно това,което казват хората,че там където е сега е по-добре и вече нищо не го боли!И дано продължава да усеща любовта ми...

iskrica_nadejda , Съжалявам мила.   

Искрице,  истина или не дано някой ден да разберем. Може би агонията ще е по-малка, ако знаехме със сигурност. Дали...? И аз минах през тази фаза на мъката, когато отказваш да повярваш че детенце си е отишло безвъзвратно. Ох, като чета думите ти - всичките, които си писала след като Калоянчо си отиде - сякаш преживявам всичко наново, всички те ти мисли съм ги мислила. На моменти ми е адски тежко, изпитвам чувството, че съм я оставила да си отиде. Но как можех да я спра, как като бях безсилна за всичко...

Раденце, миличка, прегръщам те и съм с теб в мислите си.

Искрице, Анжелаче със сигурност там където са малките им е добре. вярвам в това.
вярвам обаче че им липсвате, но без тази болка която вие изпитвате - защото те виждат и знаят повече отколкото ни е дадено...
мила Искрице ти виждаш малкия на сън нали? и помниш сънищата...това ти е наградата за вашата близост и любов, за безкрайната ти всеотдайност
сега е изпитанието ти - да си познала тази любов и това разбирателство, нож пък малкия да го няма...трябва да издържиш на болката и да не й се поддаваш. ако Калоянчо можеше да дойде сега пир теб тук - то той би ти казал, че е време да продължиш сама и че такъв ти е пътя.
това е най-тежката част от вашето съвместно изпитание - дръж се мила майко и продължавай напред защото така ще завършиш делото ви с Калоян.

Анжелче, все искам да ти пиша...виждам как душата ти завинаги остана покрусена...мисля си, че е нормално, но също така си мисля, че част от теб страда поради безсилието ти в онзи момент. не мога да изтрия болката ти а и не искам - това е естествена болка при такава голяма загуба, но изкам да залича всякаква нездрава мисъл, че с нещо си допринесла нещата да се случат така. повярвай всеки има съдба и не можем да я променим - много рядко ни е дадено да забавим нещата...но после те идват дори с удвоена сила. ти си имала такава съдба, но и малката  е имал своята - така ви е било писано и ти нищо не си можела да промениш! нищо! знаеш че си тук да отмениш Поли - да носиш болката отредена й, но която ти си поела в акт на милосърдие. твърдо вярвам че това е причината нещата да стават така - Господ отрежда на някого нещо, но после може би размисля и вижда че няма да е по силите му да понесе толкова болка и тогава си го прибира, а неговите най-близки и любими хора поемат товара му.
повярвай направила си най-доброто и случилото се е било само за добро на малката Поли!

мили майчета, източната религия обича по друг начин - често съм чела, че част от нашите пробелми е че ние смесваме любовта с желанието да притежаваме. нашето майчино желание децата ни да са с нас е за мен естествено, но вие - на вас ви се налага да се борите с него и чрез тази борба вие можете да видите и усетите неща недостъпни за другите хора.
опитайте някой път да мислите за малките слънца без болка - пуснете хубава музика, седнете и извикайте спомените, но се опитайте в тях да вложите цялото си съзнание, че всичко случило се е е било за доброто на малките...помислете колок болка им е спестена, вярно вие я носите, но не ви ли става по-леко като знаете какво е спестено на децата ви? помислете така и ще видите, че болката е всъщност дори една радостна мислъ за свободата която са придобили дечицата ви - заплатена с вашите кървави майчини сълзи, но свобода да не страдат!

прегръщам ви и вярвам, че в сънищата и дълбоко в сърцата си вие сте заедно с мъниците и ще е така до следващата ви среща!

Искрице  
Дали е истина незнам и няма как да разберем НО трябва да ВЯРВЯМЕ в това

 Аз ВЯРВАМ и само тази вяра ми помага да продължа напред въпреки болката и тъгата.
      ВЯРВАМ , че Калоян изпълни мисията си тук и сега е там за да получи своята награда.
      ВЯРВАМ , че всичките наши малки ангелчета са на едно прекрасно място и изживяват своето щастливо детство.
      ВЯРВАМ , че те усештат нашата любов и знает че никога няма да ги забравим.

      ВЯРВАМ защото ако не е така няма да е честно    

Искрице, дано да е вярно, дано! 
Ако не е, наистина няма да е честно, helenapeeva... 
catnadeen, за пореден път те чета и подкрепям всяка казана от теб дума!   

Искрице, Калоян ще бъде винаги в сърцето ти, в сърцата ни ... и няма как да не усеща и да не знае колко много го обичаш и колко много ти липсва ...
На по-добро място е, няма съмнение, не го боли, вече е ангелче, красиво, щастливо, малко сладко ангелче ..... Няма начин да не е така!

Наде, откъде я черпиш тази вяра и сигурност? Имах нужда от тези думи, макар да ми става и мъчно...

защото иначе ми се вижда безмислено толкова болка и тъга за нищо
не виждам ка кби било позволено да съществува нещо толкова безсмислено като смъртат ако в нея нямаше нвещо и не виждам защо трябва да се изживее нещо ако то не носи нищо...
всички велики мъдреци призовават да не тъгуваме за умрелите си и да не се плашим от смъртта - защото тя е просто преход към други светове, измерения, животи, рай...както искате го наречете
миличка Анжи, съжалявам че те натъжих, но исках да те уверя  че малката Поли е добре
виж знам че на теб ти е зле...знам, че аз също бих била като теб...има хора, като теб и мен, които не могат да пуснат нещата, не могат да приемат липсата и загубата...уви не знам как да ти помогна, но исках поне да ми повярваш че детето е добре....понякога си мисля, че може би е нужно ти да тъгуваш по този начин...че това е част от изпитанието и цената която се плаща!
важното е обаче че не се предаваш и пордължаваш! прегръщам те и спирам защото да не те нараня повече...прегръщам те и съм с теб в мислите си - ако не постоянно то съ ссигурност знам че носяя теб и историята ти с Поли с мен!
и още нещо - държиш детето си в сърцето си - то е там,у повярвай това е най-хубавото място за едно дете! ти даваш нужната топлина и любов!

Всички думи,които си казала докоснаха сърцето ми, плача за всички невинни малки създания, които са си отишли от този свят, плача за бебето, което не можах да прегърна , а само зърнах за секунда, но достатъчно ми беше и ще ми е пред очите цял живот.
В думите ти има толкова много истини, БЛАГОДАРЯ ТИ , не те познавам но ти се възхищавам 

Мъчно ми е... За всичко прочетено ми е мъчно.

Цяла седмица стисках зъби да не рухна, но днес вече не издържах психически. Видях моя позната, която знаех, че чака внуче. Дъщеря й родила онзи ден, на 27 ноември... Зарадвах се, че всичко е минало добре, но когато се качих в колата, сълзите ми рукнаха.
Преживях отново и отново всичките си мисли и усещания от деня, в който аз също раждах на тази дата. Преди цели седем години. Сякаш е било в друг живот. И сякаш беше вчера...
Моето ангелче щеше да навърши седем години...

за Влади 
за теб, Тарталета   
оставам безмълвна и обляна в сълзи заедно с теб 

Тарталета  
за Влади 

Искрице , толкова ми  е мъчно ......

Тарталета ,