Как се справихте със семейната криза?

Така е! Знам, че е така и че сте толкова прави. Вярно е, че не може да стане толкова бързо, но се надявам да изтрезнея по - скоро. Защото болката е голяма.

Много съжалявам мила, за това което ти се случва!
Приятелката ми е в подобно положение, но не е бременна. Наистина е тежко.
Аз личен опит нямам, но си мисля, че в момента не трябва да се размисляш за прекалено далечното бъдеще. Можеш да луднеш. По скоро се занимай с делничните проблеми. Ако щеш дори седни, направи си списък: колко парички ви трябват, какви сметки да се платят, откъде ще ги вземеш и прочие. Понякога "разбито" на отделни парченца, огледани и анализирани едно по едно, бъдещето не изглежда толкова плашещо.
Време ти трябва, да осмислиш, да приемеш това, което ти се случва, да умрат някои илюзии.... Време! А докато трае това се щади. Заради себе си и заради сина си и бъдещото бебче.
Прегръдки от мен!

Поздравявам те за това! Това го могат само силните!

А според мен го могат тези, които наистина обичат.

Има хора, които обичат, но нямат силата, която имаш ти!

Семейната криза се преодолява с много разговори.Но предимно с голяма доза любов.

Не помня...дали съм писала в тази тема... Ама ще кажа...
Разведох се!

quote author=Vache link=topic=221279.msg4908283#msg4908283 date=1189337029]

Много съжалявам да го чуя! Стискам ти палци да вземеш правилното за теб и децата ти решение! 
[/quote]

Ако ще ти олекне пиши, пиши и на лични ако искаш! Мислех и дори започнах да изразявам мнение но се възпрях! Защо ли?Ами защото просто се опитвам да поема в друга посока - да не упреквам и да не критикувам другите / иначе само себе си наказвам и на себе си вредя./ А аз вече не искам да е така!Трудно е да си наложим да се променяме, но ако достатъчно обичаме себе си - ТРЯБВА!Каквото и да ти напишем тук само ако някой е преживял / а не го пожелавам на НИКОЙ / може да те разбере - другите само ще се опитваме! Не ми се мисли какво ти е сега , при това и бременна - това си е сериозно в емоционален план.Бих искала да ти кажа много неща, но нощта няма да ми стигне!Но мила - ОБИЧАЙ СЕБЕ СИ и мисли за себе си и за дечицата.Ако този човек е бил подходящия за теб, то той ще остане в живота ти, ако ли не - значи така е трябвало да бъде и колкото и да не ти се вярва ще е по-добре.Май нищо в този живот не е случайно Ох как да те успокоявам като и бушуващите в теб хормони ти създават емоционален дискомфорт, ами не стигат и те та и това ! Пробвай сама да си създадеш положителна нагласа -  повтаряй си че всичко в твоя свят е съвършено, цялостно и завършено, повтаряй си го на ум или на глас докато умът ти го възприеме безрезервно и стане истина за теб! А то ще стане - пожелавам ти го и го вярвам! Преживяванията ни са само външен израз на нашите мисли!Това, което мислим за себе си става истина за нас.Подсъзнанието ни възприема мислите, в които вярваме.Затова ти си създавай само позитивни мисли и дори и да ти се плаче си ги повтаряй на ум на ден по 1000 пъти ако трябва.Заспивай с тях / подобно на броенето на овце  Ако имаш нужда от нещо ПИШИ!!! Обичай и одобрявай себе си. !!!!!!! Силна  от мен

.


Ей не те обвиняваме.....горе главата! Просто го казваме за да не си го причиняваш на себе си! Нямаш нужда от това а от подкрепа!Дано има кой да ти я даде, ако ли не ние сме тук! Не се измъчвай с преследвания, разкрития и всичко от това естество - повече боли така , дори и любопитството да надделява ТИ НЕ МУ СЕ ПОДДАВАЙ.Колкото по малко ВИДИШ толкова по-добре за теб и по-лесно ще оставиш преживяното в миналото където му е мястото!

PS :  А моето мнение е че не третият човек в подобна ситуация е виновния, но определено е по-лесно да стоварим вината върху него!По-лесно е и по-удобно!Да обвиним някого е един от най-сигурните начини да си останем с проблема!

Не го мрази!Не само защото е баща на децата ти най-вече защото омразата ще разяжда теб а не него!Ако си решила,че не го искаш до теб просто го остави в миналото!Ама наистина го остави!!! Но ако иска го остави да бъде баща на децата ти! В никакъв случай не им предавай твоята болка.Но не му и позволявай повече никога да ги предаде , не му позволявай да ги използва.....Виж ако за вас е късно си поговорете за децата - приемете една стратегия и ги поставяйте на първо място и над вашата болка и разочарование!Нека не растат с вина за случилото се между вас! Кураж и не забрамяй че ние сме тук!Пиши ако имаш нужда

Благодаря за искрената ангажираност на толкова много хора!   
Това, което ставаше в пиковите моменти отмина и беше плод на чувствата на една адски наранена и унизена жена. Сега малко по - късно остана само болката и фактът, че ме заразя сама с две деца и без пари. Отново унизена да се моля някой да ми помогне тоя месец с това, друг с онова. За детето е забравил на този етап.Не му е звънял повече от седмица. Сега се чудя на себе си - колко се притеснявах да не би да иска да ми ги вземе. 
По повод другата - не я мразя. Нито я обвинявам - ако не беше тя можеше друга да е. Все ми е тая.
Имаше една тема - Вярвате ли, че всичко се връща? Аз вярвам. На никого от тях не пожелавам нищо лошо. Най - вече на него. Но това, което направи просто не е човешко...

Сиси, радвам се, че си преминала една от фазите така да се каже. Винаги 1-во е гняв. И аз имах някакво подобно разочарование, разбира се, далеч по просто от твоето, все пак бяхме само гаджета до преди 3г, докато децата много усложняват нещата. Аз понеже съм си любопитна и подозирах, че си пада по съквартирантката ми (това 6-то чувство у жената никога не лъже, да знаете), и реших да им разбера пароли на пощи и т.н. Понеже тя ми ползваше компа, а по някога и той. Та така знаех какви смс-и й праща, какво си пишат по пощите (а той уж мразеше да пише майли), и ме лъжеха, че не излизат заедно и т.н. Вярно тогава вече бяхме разделени с него, но го обичах, останахме приятели, бяхме една група в университета, и нямаше как и да не се виждаме. Още в началото им бях казала, че не ми е приятно да излизат заедно, но все пак това си е тяхно право. Е, те решиха да ме лъжат, което определено беше грешна стратегия за тях. Интересното беше, че тя си имаше гадже в София (ние учехме в Русе), и му изневеряваше с моето бивше гадже (по негови думи "само що не правихме секс, но целувка не даде", за да не е изневяра  ). Много беше хлътнал по нея, а тя си играеше и с 2-мата. Когато ги попитах защо ме лъжат и т.н., тя най нагло ми заяви, че нищо лошо не е направила и не се чувства виновна (само дето не знаеше, че колкото и той да е хлътнал по нея, все пак имах начини да ми каже истината макар с недомлъвки и с много разговори). Е, накрая нейния я заряза, моя бивш, разбра, че не е човек за нея и така остана и без 2-мата.
Мисълта ми беше, че тогава просто за мен това беше кошмар. Когато те са излизали на кафе и т.н. винаги съм го знаела, лягам и ме боли сърцето, не бях сигурна защо е, но после разбирах. Затова напълно те разбирам как се чувстваш, макар, че при теб е много по-сложно.
Сега съм вече омъжена и аз бременна (чакаме бебче декември). Но за да го забравя, трябваше да се махна от там и да не се виждаме, така смених няколко гаджета, и попаднах на мъжа ми. Страшно съм щастлива, че съм с него, а не с това бившо гадже, защото след всички тези лъжи...а и едно време в началото на връзката ни, беше 6м извън страната, а аз студентка 2-ри курс и го зарязах по ICQ-то, защото за 1-ви път ме сваляха толкова много момчета, нямаше как да не се поддам. Та вече бяха прекалено много нещата м/у нас, макар и да се обичахме. Винаги ако има нужда от мен бих му помогнала, както и той на мен предполагам, но ако бяхме заедно сега, нямаше да сме така щастливи, както сега с мъжа ми.
При теб има 2 деца (едното на път), и затова ще ти е много по трудно да се отърсиш от него, но всичко става с времето. Сега най-важното е да се грижиш за себе си и малкия, защото и човечето в теб трябва да е в спокойна среда, а не под стрес. Направи го заради децата си, а пък с мъжа ти ще стигнете до някакъв консенсос след време, просто трябва да се уталожат нещата. Ти сега мисли за себе си и за децата. И все пак, тези деца са й негови, това, че е напуснал работа не е твой проблем, тези деца трябва да ядат и да се обличат, трябвало е да мисли по-рано, ти да не си от желязо?!? Трябва да изискваш да ти помага, поне с пари!
Пожелавам ти много късмет и всичко да се нареди по-скоро, защото скоро ще се появи и още една душичка, която да те радва, а съм сигурна, че след време ще откриеш и точния човек, но...трябва да мине време, пак го казвам. Просто сега още много въпроси и емоции бошуват в теб, а и тези хормони....
Тук поне винаги ще намериш отеха, и винаги може да споделяш с нас!
Една силна  на теб, детенце и нероденото бебче   

Аз пък мисля че си постъпила правилно и като си вдигнала скандал на любовницата и като си отишла с неговите родители- доколкото разбрах те също са го искали и това си е било тяхно решение не си ги вкарвала ти в скандала. Онази жена вече няма никакво оправдание нито пред тебе и децата ти нито прде неговите родители. не  е трябвало да го приема в дома си. освен това като нещата са се изяснили и то пред родителите му, той никога няма да може и след 20 години да спекулира и да играе на това че ти си взела решение основано не на факти а на предположения и съмнения. Именно заради децата и аз щях да постъпя така- да проверя преди да взема решение. Длъжна си била уне е само заради парата.

Потърси морална и финансова подкрепа от родителите на мъжа си. Кажи им че не искаш да говориш против него, че и ти си майка и знаеш че и тях ги боли от това да виждат как той си сйъсипва своя и на децата си живот и семейство. И че се случват такива неща но ти правиш разлика между тях и него и няма да прехвърляш на тях неговите грехове, защото те не са те предали. Кажи им тези неща за да не е чувстват гузни  заради сина си и да почнат да странят от децата. те си остават твои роднини заради децата- позволи им да компенсират колкото могат неговите издънки. Това е най-полезния ти ход сега. тава той ще остане и тотално без тяхната подкрепа, онази жена ще получи единствено тяхното презрение. И вероятно няма да го изтърпи дълго.
Мъжа ти трябва да остане напълно сам и отритнат от всички, съден от родителите си за да се осъзнае... като стигне до дъното преди това. Отрежи му пътя към тебе, спечели родителите му на твоя страна и запази родовата връзка с тях заради децата. Още по-добре че няма работа и още по-добре че е при оная а несе е върнал при родителите си че да събуди съжалението им.
нека да затъне до гуша, и онази да му се качи на главата, щото сега й е паднало... да видиш как живота ще го освести. Хората се раждат слаби, и стават силни, но понякога трябва да видиш че всичко се разпада за да се мобилизираш отново. Вероятно кара много тежка риза на средната възраст твоя човек. Ще я преодолее и дори и може да стане съвсем прриличен родител след време, ако и да не намериш сили да простиш слабостта и предателството му и да сте семейдство отново.
Мъжа ти не е боклук и годините преживяни с него не са пропиляни. Той е един слаб човек изпаднал в криза. Но не заслужава нито помощ нито съжаление от теб. не го мрази- така ще намразиш и това от него което виждаш в децата си. Той заслужава не омраза а презрение и не за това какъв е аза това че проявава такава слабост. Егоизмът е винаги плод на слабостта на един човек. А предателството му е пърно иглавно към себе си - той и за себе си не го е грижа и себеси е захвърлил на произвола, и след това вас...
Още го обичаш и не можеш да приемеш че е боклук, защото всъщност още не се знае как ще преодолее тази криза- ще бъде боклук ако не успее да я преодолее. Рано е да се каже, може да си стъпи на краката и да стане дори по-достоен човек от този за когото си се оженила и от когото сега не е останала и следа.
Ти имаш любоавта на сина си, ще имаш и любовта на второти си дете, имаш подкрепата на неговите и твоите родители, той е този който остава с нищо... и май само това може да го спаси..
Обърни цялатаси любов към децата си. забрани си да мислиш и да решаваш за вашите отношения преди да се роди бебето. Така ще запазиш енергията и любовта си само за тези които я заслужават искат я и имат нужда от нея. Не се опитвай да решиш всичките си проблеми накуп. Разсрочи ги във времето и понеже си в 7-8 месец - започни с бебето и първокласника. за да имаш енергия за тях. Отношенията с него-след като бебето се роди и / или стане ан 3-4 месеца и си влязла в ритъм с гледането му. Просто го игнорирай максимално. ШИначе ще се сринеш, а нямаш право заради децата.
Остави на неговите родители, те така ще го подредят през това време че изобщо няма нужданякой да им съдейства, а и ще са мнооого по-ефективни от тебе, повярвай ми...
Възхищавам ти се на силата, дръж се!!!!