Как се справихте със семейната криза?

  • 7 674
  • 129
  •   1
Отговори
# 90
  • Бургас
  • Мнения: 1 787
Ако нещата са извън контрол - няма съмнение какво трябва да се направи. Не говоря за скандали, побоища, пиянски истории. Говоря за браковете, в които нещата са привидно спокойни. Те се разпадат от егоизъм. Като моя. Аз не вярвам във вечната любов, вярвам, че нещата се видоизменят. Но трябва старание и желание за компромис. Ако става едностранчиво просто смисълът е нулев. Иначе ако всеки тръгне да търси тръпка, нещо различно, нещо по - добро, нещо по - .... нито един брак няма да оцелее.

така е ,ако искаш винаги да изпитваш тръпката трябва да не създаваш семейство,а да си разпилян в нови и нови връзки,щом старите ти омръзнат и ги захвърлиш
Семейство се гради на взаимно доверие и компромиси.Никога не може да бъде едностранно.Вярно винаги единият от двамата дава повече от себе си,но винаги трябва да са двама.Имали създадени деца,егоизмът трябва да отстъпи независимо от желанията!

Аз така гледам на брака или сериозните връзки необвързани с брак като моята.Оставила съм си вратичка имайки един брак зад гърба си.

# 91
  • София
  • Мнения: 399
Нее,нищо че нещата се видоизменят,любовта си я има.И компромис се прави заради нея,но ако при някой е изчезнала,не си струва да живее само с компромиса.  Peace

# 92
  • Мнения: 11 747
ще отговоря кратко от моя гледна точка-отлагате неизбежното и така става още по трудно Tired
абсолютно

# 93
  • Мнения: 1 563
Настина съжалявам. Става ми много гадно, когато се развалят семейства. Според няма ли деца - всеки си има определени желания. Но когато вече има дете трябва да се мисли приоритетно за него. А пък в момента разводите стават не поради толкова сериозни причини, а поради егоизъм от страна на родителите. Много ясно, че няма вечно да хвърчиш вечно в облаците, когато си с даден човек. Но създадеш ли семейство се бориш за него със зъби и нокти. Ако насреща имаш обаче  безотговорие и непукизъм нещата са обречени. Така стана при нас, но се надявам при вас нещата да не са толкова отчайващи.

Този пост ме провокира да изкажа моето мнение.Впечатли ме следните изречения:"Но когато вече има дете трябва да се мисли приоритетно за него. А пък в момента разводите стават не поради толкова сериозни причини, а поради егоизъм от страна на родителите."

Аз не съм съгласна  и ще кажа защо.
Цял живот майка ми живее в кошмар.Понася брак ,изпълнен с домашно насилие.Питала съм я "защо".Доста сме говорили.Тя казва така"търпяла съм заради вас,да не ви се подиграват хората,че сте деца на разведени родители".Може би такива са били времената,но едва ли.Сега си давам сметка,че може би просто не и достигнала смелост.Вече няма значение.Ние пораснахме,поехме по своя път,а тя остана в същия кошмар.Опитваме се и помагаме с каквото можем,но човек трябва да намери мъничко сила у себе си.
Тези думи заради детето са просто оправдание.Ти ще обичаш и ще отгледаш детето си независимо със или без баща.
Аз лично,предпочитам да нямам баща.Кофти е,но е истина.
Е те това съм го писала аз. С теб да не се познаваме Laughing

# 94
  • Мнения: 2 336
Желание трябва и от двете страни. Ако го няма да се съдереш ползата ше е нулева. Така 4е дали само се отлага неизбежното или се бориш за семейството е много относително. Но няма ли 4естност и яснота вси4ко е обре4ено. Така е според мен.

# 95
  • Мнения: 11 747
Според мен ,стигне ли се до "борба" за запазване на семейството,то вече е обречено!
Нещата трябва да се получават естествено,с лекота и компромисите,които се правят в името на семейството,дори не се осъзнават като такива.
Станат ли нещата трудни,започнат ли обвинения - кой има желание да се бори,кой няма....всичко просто е приключило.В случай,че не се разделите веднага и всеки не поеме своя път,то ви чака само агония,агония....

Това,дето всичко се правело само в името на децата е чисто оправдание,както някой вече писа по-горе!

# 96
  • София
  • Мнения: 3 099
Изгони този боклук от живота си! Той нали и без друго пари не носи, а само комплексите си!

Да и е честито на любовницата!

# 97
  • Мнения: 2 336
Ей това трябва да осъзная, но ми е много трудно. Просто наистина трябва да разбера, 4е наистина е боклук. И 4е за да постъпи така зна4и семейството и децата не озна4ават нищо за него.

# 98
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Човек не спира да обича за ден или два.

# 99
  • Мнения: 11 747
Човек не спира да обича за ден или два.
Така е!Въпроса е колко още трябва да ти се изсерат на главата,за да спреш да обичаш!

# 100
  • Мнения: 2 336
Човек не спира да обича за ден или два.
Много си права. Понеже сега вси4ки около мен говорят за това се усещам на моменти, 4е съм в позицията да го защитавам. Да не говорим като разбрах, 4е е напуснал работа, а пък аз го наредих здраво по телефона за пари как равах после. Просто от страх да не направи някоя глупост. Сърцето ми кърви, но трябва да приема, 4е е боклук. Трябва, а не мога. Не ми се иска толкова години да съм се заблуждавала така...

# 101
  • Мнения: 2 336
Човек не спира да обича за ден или два.
Така е!Въпроса е колко още трябва да ти се изсерат на главата,за да спреш да обичаш!
Предполагам, че от това повече няма на къде. Но сърцето си е сърце...

# 102
  • Мнения: 2 723
Абе сърцето си е сърце, ама и достойнството си е достойнство.
Мислиш ли, че можеш да бъдеш отново щастлива с него ако утре ти потропа разкаял се на вратата?

# 103
  • Мнения: 11 747
Човек не спира да обича за ден или два.
Много си права. Понеже сега вси4ки около мен говорят за това се усещам на моменти, 4е съм в позицията да го защитавам. Да не говорим като разбрах, 4е е напуснал работа, а пък аз го наредих здраво по телефона за пари как равах после. Просто от страх да не направи някоя глупост. Сърцето ми кърви, но трябва да приема, 4е е боклук. Трябва, а не мога. Не ми се иска толкова години да съм се заблуждавала така...
А той се възползва от твоята мекушавост,да знаеш!И не му мигва окото!
Някой ден ще отрезнееш здравата и ще погледнеш с други очи.Не става насила прогледването!
Не се мъчи.Каквото има да става ще стане.То ако можеше друг да го преживее вместо теб,а ти да се поучиш,нямаше да грешим постоянно.

# 104
  • Мнения: 2 336
Абе сърцето си е сърце, ама и достойнството си е достойнство.
Мислиш ли, че можеш да бъдеш отново щастлива с него ако утре ти потропа разкаял се на вратата?
Не, в никакъв случай. Но това не значи, че ще мога да го зачеркна като човек, колкото и да ми се иска. Знам, че ако утре звънне за помощ ще съм първата, която ще протегне ръка.

Общи условия

Активация на акаунт