ОСИНОВЕНИ,време е да кажем нещата такива,каквито са!

Момичета, сори че се намесвам в темата ви, но просто работя в такъв Дом за изоставени бебета и винаги когато някое от тях си е намирало родители много съм се вълнувала.
Иначе и ние със съпруга почти бяхме стигнали до осиновяване, тъй като ми беше писнало ходенено по лекари и ровичкането и манипулациите.
Слава богу имам си вече две прекрасни дечица, но няма да ви описвам реакцията и на моите и на неговите родители, когато им казахме че искаме да си осиновим дете.
Не бях очаквала такава реакция от сравнително млади хора, претендиращи че са с висше образование, разумни, начетени и т.н.
Ми репликите бяха все едно от преди миналия век.
Направо бяхме като гръмнати с мъжът ми, не очаквахме такава закостеняла и консервативна реакция.
Не че това щеше да ни спре де
Така че мисля че българинът скоро няма да се промени - все ще си вре носът в чуждите работи и ще коментира ехидно.
Сега ми подхвърлят реплики за малката разлика м/у двете ми деца, зяпат ни по улиците, били сме като циганите
Та вече на нашенската простотия не се учудвам.
Лятото ходихме на море и аз бях бременна, а бебка беше на 9м.
Зяпаха ни като полезни изкопаеми и само чужденците ни се радваха.
Не че ми пука особенно, но е дразнещо.
А иначе имам осиновен братовчед, за което научих на едно роднинско събиране като дете" Кое на Яна, бе, онова осиновеното ли?" При което майка ми я сбута и ме посочи.
Но не съм никога забелязала разлика в отношението на леля ми ичичоми къмм братовчеда и към по-малката му сестра
И сега си представям бурната роднинска реакция като разберат че чакаме бебо да направи годинка и да станем приемно семейство на една моя любимка от Дома, коятоо никой няма да осинови, направо ще се гръмнат

galia2007,
Много съм щастлива,че има хора като теб 
Fussii,   
Незнам ти как реагираш на подобни реплики,но напоследък като се замисля,стигам до убеждение,че такива хора се нуждаят от намек или по-скоро натвърд,за да престанат.
Мислех си,че ако получа още някое подмятане от сорта,ще контрирам и досега грешката ми е била,че си замълчавам и се старая да избегна грозни конфликти.И в края на краищата в стремежа си да не обидя човека отсреща като му затворя устата,оставям той да обижда мен.

Най-веселото е,че имоти и материални неща никога не са ме вълнували-просто природата ми е такава,аз съм творческа натура,човек на изкуството
Най-голямото богатство за мен е щастието и любовта на близките ми хора.Спорове и кавги за иманета могат само да ме развеселят Това са терзания,които са ми непонятни и ми се виждат прекалено дребнави.Все още нямам няколко тела,за да ми трябват 5,6 жилища,в които да ги подслонявам
А иначе определено съм решила да сложа край на промоцията и да парирам следващи атаки  

    "Край на промоцията!" -развесели ме!

   Да ви кажа хич не съм от мълчаливите и търпеливите,ама хич,но вече много рядко реагирам на подобни "случайни подмятания" ,защото мисля че го правят нарочно,провокират ме.По-скоро демонстрирам ,че вече съм над тези неща и едва ли някой може да ме събори
   А каква е истината ,наистина не знам, не се чувствам "втора ръка" човек със сигурност,но усещам празнота,неяснота,любопитство и няква  крайна непоносимост към тая злоба ,дразня се ,че майка им се връзва и страда,и не съм винаги до нея за да я защитя.

Дива-не,
не трябва и да се чувстваш "втора ръка"
не сме "втора ръка",каквото и да се стараят да ни втълпят.
Ясно е,че са провокации и то осъзнати и аз напълно те разбирам,защото от тях ме завладяват същите чувства като теб.

Привет и на теб и добре дошла сред нас 

Момичета,
имам нужда от подкрепата ви! В безизходица съм, всичко, което градим се срива пред очите ми!
Съпругът ми пак се затвори в себе си. Причината - родителите му.

Ходихме да ги видим. Майка му подхвана темата за осиновяването. Крайно време било синът и да разбере, че е осиновен, защото откакто е с мен, проявявал явно неуважение към тях. Бил ги зарязал, отишъл в друг град, за да си устрои живота и ги бил захвърлил немили, недраги. След като толкова били направили за него!

Помня всяка дума, всеки жест....
Майка му:
" Дълго време опитвахме да имаме деца. След като забременях, приеха ме за задържане. Бебето не оцеля. Започнаха да ми бият инжекции, незнайно защо. По онова време туркините биеха инжекции на българките, за да нямат деца. Една сестра - туркиня ме направи бездетна.
Мина време, всички ме притискаха - да си осиновим, та да си осиновим. Накрая аз подадох молба в местния дом за сираци. Тогава една близка съдийка ми каза - " Бе ти да не купуваш чувал с брашно?! Я зарежи тая работа! Аз ще те уредя със здраво дете, ще намеря най-доброто, което се предлага за момента!"
Така и стана, тя оправи нещата и ние те осиновихме. Ти трябва да си ни благодарен цял живот, че те направихме човек, че ти дадохме покрив и храна, че те отгледахме като свое дете. А какво получаваме сега? Идваш си да ни видиш веднъж в месеца, оставил си ни на произвола на съдбата! За това ли се трепахме цял живот? Това ли заслужаваме? Вместо да си край нас, да ни слушаш и уважаваш, ти послуша тази.....тази.....няма значение!
Защо не ни поиска разрешение, когато реши да се преместиш в друг град? Ние кучета ли сме, какви сме? Гледаш си живота, живуркате си с П...., а ние къде сме? Всичко дължиш на нас! Отиди в някой дом да видиш как живеят децата там. Ние проявихме голямо благородство като те прибрахме у дома!"

Аз онемях! Съпругът ми мълчеше. Очаквахме нещо подобно, но чак такива думи......Нито веднъж не го попита как се чувства!
Половин час, преди този разговор, двете поговорихме насаме за проблемите ни със  забременяването. Притисната до стената, аз разкрих истината - съпругът ми има проблеми и затова на този етап не мога да забременея по естествен път. Реакцията:
" Не е вярно! Аз съм сигурна, че лъжеш! Аз съм взела здраво дете, сигурна съм! Ти си скроила сценарий, платила си на лекарите! Ти си виновна, ти не можеш да имаш деца, не сина ми!"

Последваха обвинения, как аз съм разделила майка и син, как аз съм го настройвала против тях, как всички знаели каква змия съм!
После дойде съпругът ми се включи. Разказа накратко всичко отново.
Реакцията:
"Господ те наказва, защото не ни уважаваш!"
........
Не желая и не искам да коментирам всичко това. Съпругът ми е смазан от мъка. Чувството за вина го притиска отново и отново. Решихме аз да престана да ги посещавам, а той да си ходи, когато е готов и когато реши.
Не зная как да подходя, как да го утеша, как да изтрия думите от съзнанието му, как да намаля болката му! Моля се само той да има сили, за да продължи напред.

Не вярвах, не подозирах, че човешко същество може да бъде възприемано като пенсионна полица, като застраховка, като инвестиция......Продължавам да се питам Защо?

Ооооох миличка,просто незнам какво да кажа.

Със сигурност трябва непрестанно да му показваш твоята любов и подкрепа, за да има едно нещо на света, в което да е сигурен.

А лоши и проклети хора има ужасно много - незнам как човек се справя с тях. Настина не знам

Толкова се радвах, че започна да споделя, че разчупва черупката..... Всичко вървеше така добре.....

Той е бил плахо и срамежливо дете. Изключително примерно дете. Никога не е повишавал тон, никога не е проявявал неуважение....Сега е един изключителен мъж - спокоен, премерен в действията си, уравновесен. Но според психоложката, не умее да изкарва навън проблемите и да ги изживява. Заключва ги дълбоко и те се натрупват. Тъкмо бяхме започнали да ги изваждаме един по един....
Започваме отначало, трябва му време. Искаше ми се да мога да направя нещо, а не само да стоя и да чакам бурята да отмине....
Лоши хора има, но това е майка му! Та тя му е майка!

Ужас, ужас просто...
Незнам миличка - най-важното според мен е наистина да демонстрираш своята стабилност и увереност в чувствата ти към него.

Абе, какви са тия хора бееее - какво ядат, какво дишат 

Аз просто ти се възхищавам как си удържала фронта да не ги сложиш на място. Аз не бих успяла

Успех мила.

Благодаря ти, Fussii !

Помолих я да престане, да помисли какво му причинява. Тя каза да престана с психологическите глупости и да си гледам работата. Тогава просто си дръпнах мъжа и си тръгнахме.
На вратата и казах, че семейството представлява хора, които се обичат и подкрепят, които не си причиняват болка. Семейството не е съвкупност от сграда за живеене, храна, облекло и образование. И децата по домовете получават покрив, храна и дрехи.

Убедена съм, че малцина от осиновителите са такива и слава Богу! Но това не носи утеха на съпруга ми!

Ох,направо незнам какво да кажа,
аз се бях затворила в себе си,а имам страхотни родители,а какво остава за съпруга ти
Направо се чудя на тези хора защо изобщо са се решили на тази крачка след като сега ще смазват тази наранена и без друго душа!
Извинявам се,говоря така,но се възмутих.
Вместо да си отворят очите и да видят,че детето им е щастливо и има безрезервната ти любов-нещо,което много хора търсят,но не намират,те обиждат и теб-думи нямам!
За съжаление има хора,които осиновяват дете за да има кой да ги гледа на стари години,такива случаи са сравнително малко,но за жалост ги има.
И какво,ако беше поискал разрешение да се премести в друг град?Явно са против,трябваше да пренебрегне собствените си планове за щастие за да им угоди ли?Нали трябва да погледнат нещата от неговият ъгъл-кое би го направило щастлив,пълноценен,успял човек...Това не го разбирам.Каква родителска любов е това?!Той е зрял,самостоятелен човек...
Това,че Господ го наказва понеже не ги уважава направо ме срази.
Толкова добри хора със златни сърца имат проблеми със фертилитета,тях пък кой ги наказва и защо?
Какви са тези думи и то към собственото им дете...
Мила Hope,
бъди до съпругът си,защото ти си единственият човек на който може да разчита за подкрепа и разбиране,незнам какво друго да кажа,макар,че вече съм убедена,че си до него и то по възможно най-добрият начин.Подкрепям мнението на Fussii, едва ли за него в момента може да се направи нещо повече за съжаление
Струва ми се тази рана дълго няма да зарастне в сърцето му.Поне имате един друг,това не е никак малко,гледате в една посока и се борите за една обща ,прекрасна цел.

простотията ходи по хората, независимо дали  си раждат децата или ги осиновяват ... гледали ли сте един филм мексикански "Като вода за горещ шоколад"  (Оскар спечели навремето като чуждоезичен филм) - та там по стара традиция последната дъщеря от семейството (разбира се, много деца ... ) не й се разрешава да се жени - нейната житейска функция е да гледа родителите на стари години ... това, че е обичала, това, че са я "искали" няма значение ... този манталитет патриархален за съжаление и у нас в някаква остатъчна степен битува ... виждала съм го   
при вас майката е извлякла доводи от конкретната ситуация около осиновяването, но този тип мислене от всичко ще ги извади - "аз така се измъчих, докато те родих ... такъв тормоз видях да те отгледам ... от това се лиших заради тебе ... "
та мисълта ми е, трябва ли проблемът от това ретроградно мислене да се наслагва върху проблемите, произтичащи от осиновяването? ако деленето на проблемите е някаква утеха  в случая, де ...
тъжното е, че контрата винаги е у родителите, а в случая те не осъзнават какво чупят - децата така или иначе отлитат, откъсват се и имат самостоятелен живот и ново семейство, нови чувства и нови близки ...