ОСИНОВЕНИ,време е да кажем нещата такива,каквито са!

Опитвам се да открия доводи в защита на родителите. Животът им не е бил лек, отношението на обществото към осиновителите - също. Сигурно им е било трудно и са рухнали емоционално....знам ли. Единственото ги обвинявам, че не са устояли. Поддали са се на натиска. По ред причини, някой двойки с репродуктивни проблеми не се решават на осиновяване. Това е тяхно право и личен избор. Познавам такава двойка - вече възрастни хора. Години наред са подлагани на системен тормоз от страна на обществото - определяни са като егоисти, саможиви, злобни и т.н. А всъщност хората са взели своето решение и по този начин не са ощетили дете. Уважавам ги за това, че не са се поддали, че са устояли на натиска.
Предполагам, че когато си взел решение, притиснат от близките си, ти рано или късно заставаш срещу решението си. Това е твоят начин да се противопоставяш на наложеното ти от другите....
Знам ли, сигурно има причина за подобно отношение....трябва да има!

ziggie ,
права си. Такива родители съществуват - било то биологични или осиновители - няма разлика. И едните и другите са все родители и то единствени. И никой не е застрахован срещу патриархалния манталитет!

Но осиновеният ми съпруг не го разбира по този начин. Скоро ми каза - "Виж майката на М....нали и тя е осиновена. Двете се разбират, обичат се, подкрепят се. Майка и трепери над нея, винаги се интересува, обръща и внимание, споделят си. Значи родителите могат да приемат осиновените си деца като свои и да ги обичат като такива. Проблемът не е осиновяването явно. Проблемът е, че аз не съм достигнал до сърцата на родителите ми. Те са имали свое виждане, относно детето им, а аз не съм отговорил на очакванията. Може би, ако се бях постарал повече.....Със сигурност нещата можеха да са по-различни, ако аз бях по-добро дете - дете, каквото те са искали...."
Какво да му отговоря? Каквото и да му кажа, дали ще разбере?

Бианка,
благодаря за подкрепата! Ще се справим заедно, не се съмнявам! Благодаря за милите думи. Имах нужда от подкрепата ви, момичета! 

Никой не избира родителите си. Добри или лоши, те са единствени! Съпругът ми ще продължи да ги обича и уважава, но трябва се научи да запазва психическото си здраве и да заживее свой живот, без вина и угризения!

Hope, от един твой пост в тази тема, мога да кажа че ти си най-хубавото нещо в живота на съпруга ти. Толкова разбиране и съпричастнос..... Убедена съм, че отново ще получиш пълен достъп до сърцето и душата му.  Мога само да предполагам как се е почувствал и как се чувства сега. Боли когато чуеш приказки от непознати, не мога да си представя какво е да го чуеш от собствената си майка. Родителите му няма да коментирам, има "видов ден ". Бъди до него, сега след това развитие на нещата, ти си едиствената му опора. Боли, много боли, светът се срутва, но се преживява. Трудно но се преживява. И най-хубавото е когато до теб има човек, който наистина те разбира. Аз съм щастлива, че мъжът ми е до мен. Никога не ме насилва, търпи затварянията ми и само ми казва, аз съм тук когато си готова. А ми трябваха десет години докато споделя.......     

Добре дошла Хоуп в темата и добре дошла в нашия свят,


Исках да ти напиша, че гледаш незряло на роднините и близките на мъжа ти, които са споделили с теб за положението и произхода му преди сватбата ви. Може да са били простовати и любопитни хора, но в пяната от неGодуванието от поведението им, ти убягва факта, че те са поели отговорността да споделят нещо изключително важно за такова събитие kato брака. Родителите му са предпочели да запазят крехкия си душевен конфорт, не че им е леко, но те не желаят да се забъркват в темата ... Това не е за тях... А бракът е сериозно нещо.
Замисли се над думите ми със собствената си глава, а не с последващите мнения, които ще поникнат като гъби.
Разбира се, че това, че е осиновен няма да те спре да се омъжиш, ти взимаш човека, а не положението му, но следва да се знаят всички известни основни  неща. Ти се свързваш с човек, който не знае кой е. Това не е нито добро, нито лошо, това е реалността.
Та роднините интуитивно са поели отговорността, от коята са се освободили родителите. Социумът, семейството като организъм не е умрял, слава Богу.



За свекърва ти : На мен дори ми стана симпатична. Толкова ясно, концентрирано и в един къс от време никой не е формулирал очакванията на осиновителите.
Тя направо е уникат.
На нас (които сега сме 30-50 год) тези постулати ни се натрапват мълчаливо, манипулативно, с тънко острие и за десетки години, а тя женицата за 30 минути ви ги изговрила.
Така става ясно колко неща са несъстоятелни и тя бива окачена на стълба на позора.

и ти и мъжът ти имате шанса да видите ясно доста неща, а колко десетки хора са в неведение и знаят само, че ги мъчи глуха болка, страх и вечна неудовлетвореност на родителите им.

Децата, на които нещата не са така ясно изговорени, също се срещат с тях всеки ден, но си счупват краката да са послушни (мнезависимо от възрастта си), че да дадат отговор с думите и постъпките на неизказаните мисли на осиновителите .
Да отговаряш с действията си на неизказани неща е по-сложно, повярвай ми.

Аз за това похарчих годините си досега, лиших се от хиляди неща и то с радост, че създавам радост и удовлетворявам,  и не съм готова да престана да го правя. Не искам да наранявам и все се надявам да ги ощастливя.


По скоро би било приятно изключение, ако една свекърва покани младите на масата и каже, че обича сина си, гордее се е него и е била щастлива да дочака момента, в който от малкото бебче, което са взели, е  станал такъв голям и силен мъж и е дочакала момента да  го ожени, че е човекът, който стопля сърцето и и я кара да е горда, че му е майка,  и че е жива да го види задомен и се радва че има такава млада и хубава жена и че младата жена е щастлива да има точно този мъж до себе си, че вратите и са отворени за младите по всяко време и т.н.
че майката си дава момчето на жената, но иска да и го обича и почита и пр. (това само за пред хората, даването на момчето,  майките си ги ръководят синовете с дистанционно цял живот, ама от мен да мине)
не съм човек, който използва много възрожденски изрази, но тези моменти са редки и така ми дойде
Това е в сферата на добрите пожелания.
майката има своите страхове и призраци
тя е дълбоко нещастна
 

Не искай мъжа ти да говори с теб ако не иска. Не знаеш как се живее с този товар. Опасявам се той да не си хвърли на гърба и неистовото желание и теб да радва с това, че признава колко много го разбираш. Ние сме доста изкривени и нямаме стожер у себе си, който да ни пази и държи прави, и сме много хамелеонски променливи от страх да не разочароваме.

прекрасно е, че с опитваш да си му другар


показвай му колко го обичаш и колко уникален и ценен е за теб
начините за това показване вие си ги знаете, всяка връзка е различна - един има нужда от думи, друг от други неща, варианти хиляди

не коментирай майка му пред него !
кажи му, че в конкретния момент нещо се е объркала
запази добрия тон с родителите му каквото и да ти струва !
не ги пропускай за празници
покажи почит към тях
те са говорили с това момче на един език 30 години, а идваш ти и въвеждаш нов език,  но не му предлагаш твоите родители , нали ?


тези неща са полезни за него, не толкова за родителите му
той никога няма да е свободен колкото си ти
 и твоят инструментариум за изразяване и отношения с родителите ти си е твой, но не е негов
влез в неговия ако ще си негова жена !
той е в блатото и балансира над тинята и ще го прави докато е жив, ти си отвънка на твърдото
много целувки и за двама ви

ако направим реална група за взаимопомощ, ще се обадим да го поканим и ще се радваме да е един от нас

 Момичета,

Не влизах да пиша, бях си обещала докато не свърша определени неща да не пиша.

Липсвахте ми. Поглеждах редовно какво става. На лични не съм прествала, разбира се.


Ако пиша , не мога да пиша посредствени захарности, та затова и не пишех.

Изумена съм колко преживяванията ни са еднотипни.


Отговорът на Дидка до дъщеря и в стил "да не би да искаш да я търсиш" беше в "топ тен" на най-кофтито неща, които могат да се кажат в такъв момент, но пред поведението на Венецияс, това направо е невинен детски отговор.

Прегръдки и се надявам да се виждаме повече

С това съм абсолютно съгласна, затова и ти писах, че ти свалям шапка, че си се въздържала да не я нправиш на салата. Пак казвам аз, понеже съм невъздържана, не бих успяла, а с откритото противопоставяне най-много ще нараниш мъжа си.

Оценките за родителите му, запази за себе си - макар, че предполагам е мннного трудно.

Бъди му приятел през цялото време, но му давай да го разбере - когато има нужда от това

Целувки

к"ва салата бе, кога съм се въздържала, нещо ме бъркаш с друг постинг

и от мене целувки

 
Ох, сори.
Имах предвид, че АЗ бях писала на Хоуп - евала, че си се въздържала и не си ги сложила на място.

Просто смесих това, което ти си й препоръчала, с това, което аз съм написала

Забравих да кажа на Wildberry добре дошла.

Плодче, знам каква е легендата на твоя произход от други постинги.

Ако не беше писала тук изрично,  нямаше да се осмеля да ти кажа, че и аз съм посочена на родителите си като подходящо дете със същата легенда.
Легендата за руския ми произход се оказа неистинска, реалността се оказа друга, доста по-тривиална. Това, обаче, не означава, че товята не е реалност. Може би ти си този реален случай, а няколко други като мен са с тази подходяща легенда - нали разни услужливи чиновници трябва да снабдят с деца разни партийни и държавни деятели и да покажат каъв добър избор са направили. Връзки за връзки, делова работа. А дете от руски специалист/и си е добра стока - сигурен произход, образовани родители, сигурно е , че след време ще са особено далеч и почти неоткриваеми, раздяла, разстояния и т.н. - плюсове много.

Познавам и още един мъж със същата легенда. Предполагам има и сред хората, които само четат и не пишат, поне още един със същата легенда. за тях пиша това тук, а не на лични.

Пожелавам ти много щастие, разбрах че напредвате с процедурата.
Нямаше да съм чиста пред съвестта си ако не ти го кажех.
Сега ме е страх, че може да ме упрекнат в какво ли не, но поне не ми тежи, че съм затаила нещата.

Ако се чувстваш цялостна и удовлетворена от себе си - от това по-хубаво няма и не се рови и не си вгорчавай живота.
 

Fussii,
Далеч не съм толкова благородна, нито толкова премерена. Не реагирах, защото бях втрещена. Какво се казва в такива случаи? И после, ако бях реагирала, нова доза помия щеше да се излее върху съпруга ми. Благодаря, стига му и това, което се случи.
Miraetta,
Далеч съм от мисълта да правя обобщения на родителите на мъжа ми. Направила съм си изводи за себе си, далеч преди това да се случи. Никога не съм ги обсъждала пред него, нито съм го въвличала в разговори за тях. Темата осиновяване и родители е абсолютно забранена за мен. Когато той подхване разговор в тази насока, аз заемам позиция на слушател и нищо повече. Нито коментирам, нито давам съвети, оставям го да говори и нищо повече. Ситуацията е достатъчно сложна и тежка за него, за да се намесвам и аз. Ясно съм му показала, че съм винаги насреща, когато му се говори, че винаги ще го подкрепя, каквото и да се случи, каквото и да реши!
Да, не зная какво е да живееш с този товар. Ти знаеш ли, какво е да живееш с осиновен? Да виждаш мъката му, да не знаеш какво точно да направиш, какво да кажеш, как да го успокоиш. Знаеш ли какво е да се чувстваш безсилен? Да искаш да отнемеш част от болката, а да не можеш!
Аз далеч не съм добрата фея, която ще освободи нещастното момче от злата вещица! Аз съм просто човек, воден от егоистични пориви! Защото моето щастие зависи от неговото. Защото семейството ни се състои от двама ни и, когато той страда, това се отразява на отношенията ни. Искам съпругът ми да е емоционално стабилен, да е спокоен, да не се терзае, да не се лута насам, натам, в стремеж да угоди на всички. Да не се чувства благодарен и задължен за обичта на хората, защото тя не му е дадена по милост, той си я е заслужил. Искам той да цени себе си, да не омаловажава успехите си, да не търси одобрение от родителите си, за да не го боли, когато не го получи! Искам той да намери себе си, да прегърне болката си и да продължи напред! Толкова ли много искам?

За родителите му – добри съвети даваш. Чудесни! Но, този път няма да стане! Не и този път!
Години наред бях унижавана, тъпкана и тормозена от тези хора, зад гърба на съпруга ми. Понасях удари и обиди, стисках зъби и мълчах. Съпругът ми виждаше само онова, което аз исках. Спестих му всичко. Защо? – знаех, че повече от всичко той искаше те да ме приемат. Да приемат него и избора му. Толкова усилия полагаше, сърце не ми даде да разкрия истината.
От друга страна, надявах се, че като сключим брак....като минат години...мислех, че ще ме приемат. Не се случи. Колкото и да се стараех, каквото и да правех. Не мога повече. НЕ МОГА ПОВЕЧЕ!!!
Изгубих себе си в стремежа да угодя на хората, да правя онова, което е редно, да мълча, да търпя...
Този път не реагирах, а следващия? Дали ще е добре за съпруга ми да разбере всичко? Всяко нещо си има граници, аз достигнах моята. От тук нататък, не съм сигурна, че мога да запазя добрия тон. Скандалите не са в интерес на никого!
Искам спокойствие, моята основа също не е толкова стабилна вече. Нуждая се от спокойствие и подкрепа. Нуждая се от малко време само за себе си, от малко егоизъм, от усмихнати хора, от положителни емоции. Упреквайте ме, линчувайте ме, така стоят нещата.
Съпругът ми сам предложи да се отдръпна, значи е готов да се справя без мен. Аз, разбира се, ще продължавам да бъда до него, да го подкрепям и обичам, просто ми трябва време и глътка въздух. Няма да ги виждам и чувам за неопределено време. Имам право на това!
Извинете ми, че не се оказах толкова устойчива, колкото трябва да бъда!
Изтощена и уморена съм! Не е лесно да криеш чувства и емоции.

Благодаря на всички ви! Прегръщам ви и ви пожелавам само хубави неща и положителни емоции!  Marietta, Fussii, Siska, rumy1971, ziggie, Бианка, всички вие много ми помогнахте! Благодаря!

"Искам съпругът ми да е емоционално стабилен, да е спокоен, да не се терзае, да не се лута насам, натам, в стремеж да угоди на всички. Да не се чувства благодарен и задължен за обичта на хората, защото тя не му е дадена по милост, той си я е заслужил. Искам той да цени себе си, да не омаловажава успехите си, да не търси одобрение от родителите си, за да не го боли, когато не го получи! Искам той да намери себе си, да прегърне болката си и да продължи напред! Толкова ли много искам?"

Да, много е! Това е почити всичко което и аз искам за себе си. И то при положение, че не съм чула лоша дума нито от родителите си, нито от който и да било друг. Родителитеми дори все още не са ми казали истината. И въпреки това непрекъснато се опитвам да угодя, да не засегна, да не нараня. Очаквам одобрение за най-малкото нещо, и се свивам и при най-малкия намек за критика. Знам отговорите на почти всичките си страхове, но не знам как да живея с тях. И най- важното според мен, не съм се научила да се обичам.


"Изгубих себе си в стремежа да угодя на хората, да правя онова, което е редно, да мълча, да търпя...
Този път не реагирах, а следващия? Дали ще е добре за съпруга ми да разбере всичко? Всяко нещо си има граници, аз достигнах моята. От тук нататък, не съм сигурна, че мога да запазя добрия тон. Скандалите не са в интерес на никого! "

Това не е добре. Нека поне единият от двамата да знае кой е, и да е стъпал здраво на земята. Дай си време, колкото ти е необходимо. Аз ще съм крайна, забрави ги, дори и да е  за известно време. А що се отнася до съпругът ти, той би трябвало да е разбрал как стоят нещата, след грозният разговор. И щом сам е предложил да се отдръпнеш, го направи, но му дай да разбере че не е сам, най-срашната за мен дума е самота.
От всичко прочетено за мен си много по устойчива от колкото е трябвало. Затова сега спри и почини доколкото ти е възможно, затвори за малко страницата.

sisaka,
благодаря за съветите и реалния поглед. Нужен ми е именно такъв, за да разбера какво е от другата старана.
Продължавам да вярвам, че рано или късно, всеки един от вас ще прегърне себе си и ще се научи да се обича! Ние, близките ви, няма да престанем да ви подкрепяме по пътя.
Зная, че е трудно, но вярвам, че ще се справим заедно!

За мен, ще ми мине. С времето думите избледняват.
Твърде лично приех всичко. Яд ме е на себе си, че не успях да го предотвратя. Но си давам сметка, че не мога вечно да го предпазвам. Колкото и да боли, той тепърва ще се сблъска с приказки по негов адрес. Няма как да го предпазя, колкото и да се мъча. Остава ми единствено да бъда там, до него и да се надявам да е достатъчно силен.
Имам прекрасен съпруг и всеки ден благодаря на Бога за него. Не бих могла да мечтая за по-добър, по-разбиращ, по-обичащ и подкрепящ мъж! Докато гледаме в една посока, всичко ще е наред! Няма нещо, с което да не можем да се справим! Защото всеки има другия, а двамата имаме мечта!
Продължаваме да се борим за мечтата да имаме дете, всичко останало ще си дойде на мястото. 
Каквото и да се случи, аз нямам право да напускам позицията си. Докато той има нужда от мен, аз винаги ще съм до него!

Прегръщам ви!

"Ние, близките ви, няма да престанем да ви подкрепяме по пътя."
  И ние на това разчитаме! 
 "Твърде лично приех всичко. Яд ме е на себе си, че не успях да го предотвратя. "
 Няма как да не го приемеш лично. Вложила си и влагаш толкова много енергия, няма начин да не те засегне. Да го предотвратиш едва ли си можела, за това не се обвинявай. Може пък да е трябвало да стане така, да се изяснят позициите.
 Съпругът ти е изключително богат с човек като теб до себе си и го знае! Пркрасно е усещането че не си сам. Рано или късно добрината бива възнаградена, а желанията и мечтите са за да се сбъдват! Желая ви го от все сърце! 

Хоупче,

можеш бе кака, как да не можеш.
Като във вица: "Цяло село може, тя не може..." С майка това ни е любимата приказка.

Ти кога дойде при нас в Долната земя, кога ти стана тежко.

Една тайна ти разкривам за свекито (Мама Галя 66 ме уби с мнейното обяснение за думата, разсмя ме са седмица напред): дръж се със нея така все едно си повече от убедена, че си много добре приета като снаха. Не днес, а когато и където се видите. Бъди спокойна мила, услужлива.
хвали мъжа си и дай да се разбере, че на нея се дължи това да имаш такъв мъж.

В крайна сметка това е и така и не е лъжа.

Може в първите 15 мин, да ти се струва, че е пълно лицемерие, но после може и да видиш нови неща в тази жена.
Може на роднините и близките да даваш да разберат колко я цените, явно жената страда, ти пишеш, че близките се опитвали да ти казват, че ги разделяш с майка му.  Като цел явно не ти е цел, но като резултат на нея може така да и се струва.

Усилията си заслужават, повярвай ми. Със сина и ще живееш.
Видях го - много свестен човек, а и двамата сте мила двойка.

забрави глупостите за пенсионерката и недъгавостта - простотия и преекспониране на майчината болка са, не са замислени да те нараняват. Страхотна външност имаш.
Много гуш и лек ден