Публикувана: 9 септ. 2007, 15:34 ч.
Последно мнение: 8 окт. 2008, 09:39 ч.

ОСИНОВЕНИ,време е да кажем нещата такива,каквито са!

55 639
467
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Кои са основните теми в дискусиите?
Какви са различните гледни точки на участниците в дискусията относно търсенето на биологичните им родители?
Какви са основните емоции и преживявания, споделени по време на дискусията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Кои са основните теми в дискусиите?
  
  Дискусията се върти около чувствата и преживяванията на осиновените хора, които споделят своите емоции, страхове и истории за търсене на биологичните си родители, както и връзката им с техните осиновители. Основните теми включват преживяванията по време на раждане, осиновяване, майчинство и изразяване на благодарност и съпричастност към другите участници във форума.
- Какви са различните гледни точки на участниците в дискусията относно търсенето на биологичните им родители?
  
  Участниците изразяват различни гледни точки по отношение на търсенето на биологичните си родители. Някои от тях изразяват желание да ги намерят, докато други се чувстват удовлетворени от семейната им ситуация и не желаят да търсят. Освен това има и тези, които споделят, че разговорът с техните осиновители за осиновяването им е бил болезнен, но имат способността да лекуват.
- Какви са основните емоции и преживявания, споделени по време на дискусията?
  
  Участниците споделят емоции като безтегловност, болка, страх, угризения на съвестта, любопитство и объркване. Те също така обсъждат своите преживявания от различни етапи на откриването на своите осиновители и биологични родители, както и отношенията с тях.
- Какви са основните предизвикателства, свързани с осиновяването?
- Какви са основните страхове и предизвикателства, свързани с осиновяването?

# 225 20 дек. 2007, 19:41 ч.

Sofia
Мнения: 4 062

Много сте готини! bouquet

Благодаря ви от сърце! Heart Eyes

Весела Коледа от мен! Hug

# 226 22 дек. 2007, 17:08 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: vihrogonche в чт, 20 дек 2007, 19:41

Много сте готини! bouquet

Благодаря ви от сърце! Heart Eyes

Весела Коледа от мен! Hug

vihrogonche - В голяаааама грешка си.
Не сме готини, а хленчим постоянно, страхотно неуспели сме и вечно се оправдаваме със състоянието си. Не виждаме красотата в малките неща и не сме в състояние да преодолеем нещо, което за 3-4 години хората преодоляват.

ЗА СПРАВКА:
"При нас има много нови неща, но като че ли нищо не е за тази тема. Наложи се да изкарам около месец на легло, така че успях най-после да прочета "Първична рана". Препрочетох я. И с много, много неща не съм съгласна. Не споря, че има първична рана при изоставените деца. Но не съм съгласна, че не може да се преодолее. Едва ли някой от нас може да стигне до 20-30-40 г., без да е изживял някакво сътресение, травма или загуба, която да е п
Едва ли някой от нас може да стигне до 20-30-40 г., без да е изживял някакво сътресение, травма или загуба, която да е преобърнала живота му. На мен ми трябваха 10 г., за да се справя с една такава травма. И това, което знам е, че когато ти се е случило нещо толкова травмиращо ти не можеш да го забравиш, а не е и нужно. Но в никакъв случай тази загуба не предопределя живота ти. Да, налага се понякога да се съобразяваш със състоянието си - например да се откажеш от мечтана работа и да вършиш нещо рутинно и не толкова желано, но това е съзнателен и осмислен избор, който правиш. За сметка на това осъзнаваш колко е важно да цениш това, което имаш - хората, които те обичат, слънчевия лъч, докоснал лицето ти, есенните листа, усмивката в очите на детето ти. Не съм си позволила да хленча и да се оправдавам със състоянието си, ако не съм постигнала резултатите, които искам. Няма да го позволя и на децата си.
Знам, че началото ще бъде трудно. Но искрено се надявам като минат 3-4 г. от живота на детето с нас това, че е било изоставено за него да бъде само факт от живота му. Да се чувства част от семейството, да знае, че го обичаме и може да разчита на нас и че каквото и да му се случи в живота, винаги може да се върне у дома.

В "Първична рана" говорят за болката на БМ, като изкарват едва ли не, че лошите адвокати са я изнудили да остави детето си. А тя, нещастната, безпомощна и чувствителна жертва на системата не е имала избор. Някъде по света може и да е така, но не и у нас. Не зная дали някой от вас помни две книжки, издадени навремето: "Бъди благословена" и "Не се сърди човече". Представата за БМ там е много по-реална - кой и защо оставя детето си, и докъде може да доведе разкаянието на БМ. Разбира се, може да се случи и сега някое момиче да 12-15 г. да роди и да остави детето в дом. В този случай ще има болка, ще има трявма за цял живот и за тази жена може и да е целебна срещата с детето, да се успокои и да не се чувства виновна. Но в останалите случаи едва ли.
"

Е как става така, че на никого от нас и през ум не му мунава да коментира дали има и какви са душевните болки и рани от невъзможността да родиш или запазиш дете, а нас ни щедро ни "съветват" всички, които са се докарали до ниво да могат да четат вестници.

Аз никога не съм казвала или писала нещо за болката от липсата на дете, защото това не е моята тема, аз не я разбирам, не съм я преживяла. Би било нечовешко да я коментирам с гарнитура от бодряшки съвети.
Ама ние това срещаме, подобни разсъждения, да ги наречем " бодрост" за да не употрбявам други думи.

Мамутче мило,
Ако тези деца, които ти щедро съветваш, бяха дошли на света с твоята вътрешна цялостност, щеше да е вероятно да преодолеят със същата вътрешна монолитност болките и болестите.
Ама те са други и са преживели коренно различни неща от момента на зачеването си, през раждането си и след това.

Това, че си претърпяла заболяване, ме кара да изпитвам неудобство да ти отговарям, но не ти дава право да говориш за неща, които са ти непознати.

Бъди жива и здрава ! Не съм убедена, че на настоящия момент осиновяването е нещо, което би накарало теб или евентуалното детенце да се почуствате по-добре.

За момичетата и момчетата -
Да имате Спокойна Коледа и да не ви залива напълно хорската простотия!
На тези, които са на дълъг път (те си се знаят), - Господ да ви пази и бъдете нежни към себе си!
Hug

Последна редакция: сб, 22 дек 2007, 17:17 от Miraetta

# 227 25 дек. 2007, 21:17 ч.

Мнения: 1 249

Коледа е и искам да благодаря.

Съзнавам, че тези форуми са бизнес-начинание за организаторите им, но за децата като мен трудът им е особено полезен.

Благодаря на всички специалисти - технически, организационни и всички, които правят възможно съществуването и функционирането на този форум!!!!

Ние, изоставените деца, които сме поне видимо порастнали, сме множество от хора със специфични особенности.
В реалността е немислимо да се открием, опознаем и пр.

Благодаря ви. smile3525

# 228 26 дек. 2007, 19:17 ч.

Мнения: 677

Цитат на: Miraetta в вт, 25 дек 2007, 21:17

Коледа е и искам да благодаря.

*******************************
В реалността е немислимо да се открием, опознаем и пр.

Благодаря ви. smile3525

Толкова е хубаво,че имаме тази възможност да кажем БЛАГОДАРЯ на хората,осъществяващи форума,на хората пишещи свойте мисли,на хората четящи и на всички,които се докосват до нашия свят.
Hug

# 229 26 дек. 2007, 19:29 ч.

Мнения: 1 153

Топла, уютна, щастлива Коледа, мили момичета!
Hug

# 230 29 дек. 2007, 20:13 ч.

Sofia
Мнения: 4 062

Честито Рождество Христово Heart Eyes

Весело посрещане на НГ Flutter

Мираета, прегръщам те... Hug

оставам безмълвна... Confused

а така ми се иска, така ми се иска! да не изпитваш толкова силна болка... явно е невъзможно обаче Embarassed

Нека за всички вас, осиновените, 2008 да бъде една красива, щастлива, добра, здрава и успешна година! Praynig

И аз благодаря на всички, които отговарят за съществуването и поддържането на форума! bouquet

# 231 30 дек. 2007, 14:50 ч.

Мнения: 179

Весело посре6тане на новата година,нека тя донесе на вси4ки нас пове4е усмивки и радостни мигове. smile3525

# 232 30 дек. 2007, 20:40 ч.

Somewhere Far Beyond
Мнения: 41

Желая Ви здраве и късмет през новата година. Сили да вярваме и сърце да обичаме. santa2

# 233 31 дек. 2007, 15:25 ч.

Мнения: 1 227

Мили момичета,
Влизам само да ви пожелая весело посрещане на Новата година. Нека тя да донесе така очакваната свобода в душите на всички нас.
Бъдете здрави и много щастливи Hug

[/b]

# 234 2 ян. 2008, 16:49 ч.

Мнения: 998

За много години,момичета и момчета!
Желая на всички ви успехи във всички аспекти на живота,здраве,за да постигнете мечтите си,щастие за вас и любимите ви хора и много,много късмет.
Липсвате ми и за жалост не мога да влизам често напоследък(по разбираеми причини ),
,но видях пак в темата са се вихрили дискусии.
Много ми хареса мнението на dudence относно Алгафари-за последната просто няма да правя коментар,както и за абсурдните и твърдения!
Както винаги съм съгласна с Miraetta за всичко,казано от нея!
И понеже темата ми е особено наболяла,ще споделя нещо с вас и както винаги ще дам пример.
Родих на 26 ноември,както повечето от вас знаят,но вместо изпълнен с прекрасни емоции,този ден се превърна за мен в невероятен кошмар,който за щастие завърши с хепиенд.
Приеха ме в 6.30 сутринта,около 8 часа тоновете на детето ми се загубиха.
Имах лекар,който с приятеля ми бяхме ангажирали за раждането,но нещеш ли,човека имал друг ангажимет в определен час и вместо да прецени,че това е първия сигнал за секцио,реши да ме накара да раждам без изтекли води и без пълно разкритие.
За зла орис аз не бях напълняла особено през бременността.Резултатът-тесен таз,за сметка на това,бебето ми се роди доста едро за моята физика.
Незнам какво точно се обърка,но започна ужасен кръвоизлив.Накрая се събраха трима лекари и две акушерки,които се бяха видяли в чудо.Когато близките ми се обадили в АГ-то,лекаря им предложил избор-да спаси или мен,или детето.Вдигнал ги на балон да търсят кръводарители(преляха ми 2,5 литра кръв и една банка плазма)за да може да възстановят кръвта.Накрая дойде една друга лекарка в компанията на един анестезеолог и в 12,23 се роди моето съкровище.Ни жива ни умряла се надигнах защото не чух плач и видях посинялото му,безжизнено телце.Изпаднах в истерия и започнах да дърпам лекаря до мен за ръката и да питам защо не плаче.Никой не ми казваше нищо.Чух,че извикаха екип от неонтологията.Чух и женски глас,който каза:"Опитва се да диша"...Незнам колко траеше всичко,накрая чух тихо мрънкане и със сетни сили се надигнах пак да разбера дали идва от детето.Накрая чух гръмогласен бебешки рев и чух,че се канят да го занесат горе и лекарката,която ме изроди се скара и нареди да ми го покажат.Донесоха го до главата ми и видях само крачета и ръчички,които шаваха.После загубих съзнание.Детето беше поставено в кувьозче,макар 3.300 кг и 50 см здраво дете,беше полузадушено и беше нагълтало води,имаше оток на главата.Закараха ме по спешност в интензивния сектор,където дежурната лекарка и един анестезеолог ме гледаха като очите си-на тези хора дължа живота си.Макар,че имах ангажиран лекар,отдавна беше драснал,а анестезеолога нямаше никаква работа при мен,но взе присърце всичко,което ми се случи.Започнаха кръвопреливане.Ту губех съзнание,ту идвах в съзнание.Накрая започнаха да преливат плазма и вдигнах 40 градуса температура.Отново всички се разтичаха ужасени.Аз постоянно питах живо ли е детето.Казваха ми,че е живо,но,че трябва детската лекарка да дойде и да ми каже дали е добре.
До вечерта нямах здраво място по себе си от игли,катетри,маркучи,маски.
Стабилизирахе ме,обаче ми идеше да изкопая дупка в стената от болка.Бях нарязана и шита като коледна пуйка.
Чак на четвърия ден ме закарах с инвалидна количка при детето ми.То беше вече добре.
И след всичките перипетии и най-ужасното раждане,понеже буквално ме върнаха от оня свят ето,че отново пиша във форума и съм почти възстановена-само месец и седмица след това.
Не разказах всичко това,за да се жалвам,а за да заключа,че не болката и самото раждане ме направиха толкова майка,колкото това,което последва.
Не омаловажавам раждането,но дори ужаса на такова,като моето избледнява с времето.
Остават безсънните нощи,притесненията,майчиният страх.
Трудно ми е,но знам,че майка ми ме е гледала в много по-трудни условия.Тя е моята майка,а на другата дори израза "биологична майка" и е много.
Вярно е,че напоследък съм с още по-противоречиви чувства към нея-бях на мястото,където е родила самата тя и излязох от изхода,от който тя е излязла без мен.Не мисля,че е уместен примера,че бащата взима детето и майката се побърква,като месеци наред няма връзка с него.Тя не го е желала,а моята био авторка сама е направила този избор.
Аз погледнах детето си,след като се роди.Незнам какво трябваше да ми се случи и какви мотиви трябваше да имам,за да се отделя от него,след като вече веднъж съм го зърнала.
Сега съвсем не я разбирам,а се опитвах да я разбера!
Така,че клишетата,че трябва да съм и благодарна,че ми е дала живот вече не играят при мен.
Дори с цената на ужасна болка,уверих се,че от цялата процедура най-лесната част е да дадеш живота.Важното е какво следва след това!

# 235 2 ян. 2008, 19:21 ч.

Мнения: 1 249

Цитат на: Бианка в ср, 02 яну 2008, 16:49

За много години,момичета и момчета!

,но видях пак в темата са се вихрили дискусии.

Както винаги съм съгласна с Miraetta за всичко,казано от нея!
Сега съвсем не я разбирам,а се опитвах да я разбера!
Така,че клишетата,че трябва да съм и благодарна,че ми е дала живот вече не играят при мен.
Дори с цената на ужасна болка,уверих се,че от цялата процедура най-лесната част е да дадеш живота.Важното е какво следва след това!

Честито мамче,
Добре, че болката се забравя, че ако не се забравяше следващи деца нямаше да има ..., така викат старите хора.

Малко се тъжно се разсмях с това, че си винаги съгласна с мен. Повечето деца са и ми пишат, че трябва да съм и по-категорична и да продължавам и да не се отказвам, а за мамите излиза, че се фуклявя, съскам, развявам пред носовете на хората на хората болките си, размахвам моята като щит, празна суета и пр.
Предполагам, че така иглежда и съжалявам, че съм предизвикала подобни чувства. И след като не мога да съм ясна за всички, то поне за вас - момичета и момчета, съм ясна докрай. Та, вземете си поука и не се хабете да давате израз на страстта си, на болката си и пр. пред определена аудитория.
Както и да разсъждаваш за раждането тук, не е ясно какво ще породиш като емоция.

На БМ и признавам това, че е живяла 9 месеца с риск за живота си. Старите хора викат :"Бременната жена - с единия крак в гроба". После по биология разбрах , че това отразява истинското положение на нещата - свързано двойно кръвообращение и какво ли още не и наистина никога не си така рисковано свързан в едно с друго същество както през тези 9 месеца. Риска по износването и раждането не може да не и се признае, но не забравям и това, че няма жена с нежелана бременност, която да не се е опитала да я махне по един или друг начин.

Слава Богу, че си жива и сте добре !
Много прегръдки !

# 236 3 ян. 2008, 11:37 ч.

Мнения: 1 227

Бианка, да ти е живо и здраво детенцето и много радост да ти носи bouquet

С тази история ме върна години назад. Само дето при мен имаше и екстри - "таткото" на дъщеря ми не я искаше, т.е. аз бях сама... Никога не съм можела да разбера биоавторката си, пък и не искам. Не мога да хабя енергията си за хора, които са направили своят избор да не бъдат с мен...

Цитат на: Бианка в ср, 02 яну 2008, 16:49

...Дори с цената на ужасна болка,уверих се,че от цялата процедура най-лесната част е да дадеш живота.Важното е какво следва след това!

Така е. Прегръдки за теб и малкото слънце от нас Hug

Мираетта, Hug

# 237 3 ян. 2008, 14:13 ч.

Мнения: 2 172

Цитат на: Бианка в ср, 02 яну 2008, 16:49

Родих на 26 ноември,както повечето от вас знаят,но вместо изпълнен с прекрасни емоции,този ден се превърна за мен в невероятен кошмар,който за щастие завърши с хепиенд.

Честита рожбичка, Бианка!Да ти е живо и здрво детенце и да те радва много. Hug

Върнах се за малко години назад,моето първо раждане... повярвай ми, преживяла съм подобен ужас, слава богу, че при теб има хепиенд.Моят ужас продължи много след това.

Не мога да влезна в кожата на една изоставяща майка, но знам със сигурност, че освен на бебето си, тя е причинила и на себе си нещо страшно. Виждам, че на пишещите тук деца им е трудно да я оправдаят, пък и не е нужно. Може би просто трябва да имаме милост. Всъщност не мен са изоставили и в никакъв случай не сядам да давам съвети...
Като бебе и аз съм имала трудни месеци, майка ми е преживяла тежък период- загуба на най-близкия човек. Мисля, че тази среща със смъртта в невръстната ми възраст е дала отпечатък върху целия ми живот.Със сигурност изоставянето ви също.Моля се и дъшеря ми да се справи един ден с това.

# 238 3 ян. 2008, 14:19 ч.

Мнения: 2 084

Бианка,

# 239 4 ян. 2008, 11:25 ч.

Sofia
Мнения: 4 062

Бианка и Мираета, Heart Eyes

Много се промених, откакто ви познавам вас двете.
Отворихте ми очите за толкова много неща... уж съм психолог по образование... но обучението в СУ явно е бедно все още за толкова много важни въпроси и теми...
Пиша ви конкретно на вас двете, защото много ви заобичах, много ви се възхищавам и защото ме накарахте да мисля и чувствам по различен начин за осиновяването, осиновените, осиновителите, биологичната майка.
Благодаря ви от сърце!!!
Бъдете здрави и щастливи!
Нека 2008 година бъде много добра за вас!!! Praynig

На Бианка - спокойно и щастливо майчинство, кротко и здраво бебче, прегръщам те! Hug

За мен си много, много специален човек! Мерси за личните бележки, много са мили... bowuu

На Мираета - все си мисля, че явно имаш някаква специална мисия тук! bouquet

Препоръчани теми

BIG BROTHER 2024 - сезон 6 (тема 6 - 11.11 - 17.11.)

Войната в Украйна 1

Редно ли е да се кръсти детето на свекърите,ако те са осигурили жилище на младото семейство?

🌹 Ергенът 🌹 сезон 4, тема #7: от вторник до четвъртък, 20:00

Причина:

Причина: